Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 23.02.2023 г.
Административен съд - Кърджали, в
публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 550/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на К.М.Ю. от ***, чрез
пълномощник, срещу Решение № 2153-08-520/ 24.11.2022 г. на „За“ директор на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане №
2213-08-826#2/ 08.09.2022 г на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали, с което не е зачетен за осигурителен стаж периода от 14.08.1970 г.
– 24.08.1972 г., когато лицето е отбивало редовната си военна служба. Твърди
се, че неправилно не е зачетен за осигурителен стаж и периода от 19.09.2018 г.
до 08.06.2020 г., когато жалбоподателят е бил регистриран земеделски стопанин.
Посочва се също, че въпросът за осигурителния стаж на лицето е решен с влязлото
в сила разпореждане № 2140-08-140/ 28.05.2018 г. на ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали. Искането е да се отмени оспорения административен акт.
Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, в писмено становище на процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, вх. № 2113-08-826/ 31.05.2022
г. К.Ю. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ) по чл.68, ал.3 от КСО, като приложил изискуемите документи.
С Разпореждане № 2175-08-826#2/ 08.09.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане поисканата
ЛПОСВ. Съгласно мотивите в този административен акт, лицата които за 2022 г.
2022 г. нямат изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО от 39 г. и
2 месеца за мъжете, придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 66
години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО.
В цитираното разпореждането е посочено, че по
повод на подаденото заявление, е изискано от контролните органи при ТП на НОИ –
Кърджали, въз основа на данните, съдържащи се в информационната система на НОИ,
да бъдат потвърдени осигурителен стаж и доход за периода от 19.09.2018/г. до
08.06.2020 г. С констативен протокол №
КВ-5-08-01151258/21.06.2022г. не е потвърден осигурителен стаж за цитирания
по-горе период, предвид на това, че за лицето не е изпълнен състава на чл.10,
ал.1 от КСО, тъй като през по-голямата част от периода, през който лицето е
декларирало, че е упражнявал трудова дейност в качеството си на регистриран
земеделски стопанин, същият не се е намирало на територията на Република
България. При преценяване правото на исканата пенсия не е зачетен за
осигурителен стаж периода на самоосигуряване от
19.09.2018 г. до 08.06.2020 г.
Периодът, на наборна военна служба и
безработица, с продължителност 02 години 00 месец и 11 дни въпреки, че се
зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДРКСО. Поради изложеното е
прието, че К. Ю. няма 15 години действителен осигурителен
стаж и на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ.
В административния акт на ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ – Кърджали е посочено, че при предходно заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.04.2018 г. е допусната явна
фактическа грешка като осигурителния стаж на длъжност „***“ за периода от 01.01.1967 г. до 31.12.1968 г. е зачетен с продължителност 01
г. 09 месеца и 03 дни по представения обр.УП-30 №
**/*** г., издаден от осигурителя ***, като не е съобразено обстоятелството, че
същият следва да бъде зачетен след навършване на 16 годишна възраст.
В разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж на лицето е както следва: II-ра
категория труд – 04 год. 04 мес. 03 дни; III-та
категория – 10 год. 03 мес. 11 дни. Общ осигурителен
стаж без превръщане – 14 год. 07 мес. 14 дни. Действителен осигурителен стаж – 12 год. 07 мес. 03 дни. Навършена възраст към 31.05.2022 г. – 70 год.
06 мес. 05 дни.
По жалба на К.Ю. срещу разпореждането на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото
производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на К.Ю. срещу разпореждане №
2175-08-826#2/ 08.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
- Кърджали като неоснователна. В мотивите на обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че следва да се прави
разлика между „осигурителен стаж“ и „ действителен осигурителен стаж“ по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО. Посочено е, че времето, което се зачита за
осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази
норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което
лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване,
независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата
не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски. В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е
прието, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди,
приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж. Действителния
стаж обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност,
за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж
не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по
силата на закона им се признава осигурителен стаж. Поради изложените
съображения е направен извод, че не може да се зачете за действителен
стаж:периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което
лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е
било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по
реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др.
В решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали са изложени мотиви относно законосъобразността на оспореното
разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали в частта, с която не е
зачетен за осигурителен стаж периода от 19.09.2018 г. до 08.06.2020 г., като
земеделски стопанин.
В оспорения административен акт на директора
на ТП на НОИ – Кърджали се съдържат фактически основания относно зачитането на
осигурителен стаж по УП-30 № **/*** г., издаден от осигурителя *** в
разпореждане №2175-08-826#2/ 08.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и разпореждане № 2140-08-140/ 28.05.2018 г.
на същото длъжностно лице. Прието е, че
в забележка към разпореждане №2175-08-826#2/ 08.09.2022 г., за по-голяма
яснота, е уточнено, че при разглеждане на заявлението на К.М.Ю. от 18.04.2018
г. е допусната грешка и неправилно е бил зачетен осигурителен стаж преди навършване
на 16-годишна възраст на лицето. В решението на директора на ТП на НОИ-
Кърджали е посочено, че с тази забележка не се поправя предходно издадено
разпореждане, а е направена единствено и само за по голяма яснота относно разминаването
в стажа, което се установява по двете разпореждания. Цитирани са разпоредбите
на чл. 2 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (отм.
01.07.1975 г.) и чл. 38 и 40 от Правилника за прилагането му.
В решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е посочено, че продължителността на действителния стаж на К. Ю. е
определена като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е прието,
че е в размер на 14 г. 07 м. 14 дни, се извадят периодите на наборна военна
служба от 2 г. 00 м. 11 дни, за да се получи 12 г. 07 м. 03 дни „действителен
стаж“.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, изпълняващ функциите на директор на ТП на НОИ – Кърджали
съгласно Заповед № 1015-08-131/ 27.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, БЛ № ***/ 23.11.2022 г. от д-р М. Я., от който се установява, че С.
Я. е отпуск поради временна неработоспособност от 23.11.2022 г. до 02.12.2022
г. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа
мотиви за издаването си.
Съгласно посоченото фактическо основание в
оспореното решение, жалбоподателят не отговаря на кумулативното изискване в
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има 15 години действителен осигурителен
стаж.
Правилно с оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали не е зачетен за
осигурителен стаж периода от 19.09.2018 г. до 08.06.2020 г., през който
жалбоподателят е твърдял, че извършва дейност като земеделски стопанин. От
справка, рег. № 292000-10986/ 17.06.2022 г. на ОДМВР – Кърджали се установява,
че К.Ю. е влезнал в Р България на 17.04.2018 г., напуснал е Р България на
27.04.2018 г. Влезнал е отново в Р България на 16.09.2018 г. и е напуснал
страната на 28.09.2018година.
Съгласно КП № КВ-5-08-01151258/ 21.06.2022 г.
на инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Кърджали, К.Ю. се е регистрирал като самоосигуряващо
се лице, земеделски стопанин, на 19.09.2018 година. Прекъснал е дейността на
09.06.2020 г. При тези установявания са правилни изводите в оспореното решение,
че жалбоподателят не е бил на територията на страната. Следователно заявената
от него дейност като земеделски стопанин не е осъществявана и за него не е
възникнало осигуряване по чл. 10, ал.1 от КСО.
Законосъобразно е обжалваното решение и в
частта, с която е отхвърлена жалбата относно зачетен стаж по УП-30 № **/*** г.,
издаден от ***. От опис на осигурителен стаж, с дата 21.05.2018 г. (л.50 д.),
се установява, че по представено УП-30, № **/*** г., издаден от ***, е зачетен
осигурителен стаж в размер на 01 г. 09 м.03 д. от III-та
категория труд.
Съгласно опис на осигурителен стаж, с дата
01.07.2022 г., по УП-30, № **/*** г., издаден от ***, е зачетен осигурителен
стаж в размер на 01 г. 01 м. 00 д. от III-та категория труд. В оспореното пред
директора на ТП на НОИ – Кърджали Разпореждане № 2175-08-826#2/ 08.09.2022 г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е посочено, че се
зачита осигурителен стаж в по-малък размер от зачетения по заявлението от 2018
година, защото в предходното административно производство не е съобразено, че
лицето навършва 16 години на 25.11.1967 г. Следователно зачитането на
осигурителен стаж, за периода: 01.01.1967 г. до месец
ноември 1967 година, преди навършване на тази възраст е неправилно. В
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали са изложени
фактическите основания за отхвърляне на жалбата срещу тази част от Разпореждане
№ 2175-08-826#2/ 08.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Кърджали. Посочено е и правното основание за това, съответстващо на
изложените мотиви.
Действително в чл.2, ал.1 от Закона за пенсиониране
на земеделските стопани-кооператори (отм.) е предвидено, че Подлежат на
задължително осигуряване и пенсиониране по настоящия закон земеделските
стопани-кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили
16-годишна възраст. От изложеното следва, че по УП-30 № **/*** г., издаден от ***,
правилно е зачетен осигурителен стаж от навършване на 16-годишна възраст на
жалбоподателя. Като обстоятелството, че в предходно административно
производство, приключило с разпореждане на ръководител „ПО“ с отказ да се
отпусне ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО е бил зачетен стаж в нарушение на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за пенсиониране на земеделските
стопани-кооператори (отм.) не се отразява на законосъобразността на оспореното
решение и разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Това е така,
защото в последващото административно производство, в
което са били представени и нови доказателства за осигурителен стаж за периода
от 19.09.2018 г.-09.06.2020 г., е извършена нова преценка на заявлението за
отпускане на ЛПООСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Оспореното решение е незаконосъобразно в
частта, с която не е зачетен за осигурителен стаж периода от 14.08.1970 г. –
24.08.1972 г., когато лицето е отбивало редовната си военна служба.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата
към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът на
редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесният
период, се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието
на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т. 12 от ДРКСО.
Независимо
от изложените мотиви относно незаконосъобразността на оспореното решение в
частта, с която не е зачетен за осигурителен стаж периода, през който
жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба, поради установената липса
на 15 години осигурителен стаж за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО,
жалбата е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.М.Ю. от ***,
срещу Решение № 2153-08-520/ 24.11.2022 г. на „За“ директор на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2213-08-826#2/
08.09.2022 г на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Решението подлежи на обжалване, с касационна
жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: