РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Девин, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Мария Ив. Дакова
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100417 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по осъдителни искове по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.
3 ГПК във връзка с чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че по силата и при
условията на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползане на кредитна карта
PLUS-1739* от 28.11.2019 г., сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С. 17**, ж.к. М. *, ул. Б. П. С. № *, сграда
**, с ЕИК: ********* - като кредитор, и К. С. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № * като кредитополучател, банката е
предоставила на кредитополучателя, потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта в размер на 20000.00 лева. Твърди, че съгласно договора
страните са постигнали съгласие отпуснатият заем да бъде отпуснат с краен
срок от 120 месеца, обхващащ периода от склочване на договора до
05.12.2029г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 120 броя равни
1
месечни вноски, всяка в размер на 303.88 лева. Твърди, че в съответствие с
договора, ответникьт е усвоил предоставените от Кредитора парични средства
по разплащателна сметка с IBAN: BG09FINV9150101*, която
кредитополучателят е предоставил доброволно и е декларирал, че същата е
лично негова, краен получател е и има достъп до средствата по нея. Твърди, че
с оглед възникналата между страните по делото облигационна обвързаност по
сключения между тях договор за кредит № PLUS-1739* от 28.11.2019 и след
усвояване на сумата по кредита за кредитополучателя е възникнало
задължението да изплаща заема съобразно индивидуално договорения
погасителен план. Твърди, че длъжникът е преустановил заплащането на
месечните погасителни вноски по кредита на 05.07.2022г. като не е изпълнил
договорните си задължения по чл. 3, 4 и 5 от процесния Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-1739* от 28.11.2019г., а
именно: Не е заплатил на Банката дължимите месечни погасителни вноски, с
размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; Не е
заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл. 5. Твърди, че на
13.12.2022г. до кредитополучателя е изпратена нарочна покана, с която
кредиторът изрично е обявил на кредитополучателя кредита за предсрочно
изискуем. От 01.06.2023г., „Ю. Б.“ АД придобило търговското предприятие на
БНП П. П. Ф. С.А., клон България, при което правата и задълженнята му
преминават върху приемащото дружество. Кредитополучателят е уведомен за
прехвърлянето на предприятието чрез кратко текстово съобщение, изпратено
на мобилен телефонен номер, предоставен от последния, на 28.06.2023 г. в
11.00 часа и „Ю. Б.” АД пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по процесния договор, като на 29.06.2023г. депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
410 от ГПК срещу длъжника К. С. И., ЕГН **********, по което е
образувано ч. гp. д. № 308/2023 г. по описа на Районен съд – Девин, по което
заповедно производство с Разпореждане № 732 от 28.09.2023г., по описа на
Районен съд-Девин, е отхвърлено изцяло депозираното от тяхна страна
заявление, като на заявителя са дадени указания за възможността му да
предяви осъдителен иск на основание чл. 415, т. З от ГПК за вземанията си, за
които съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение, поради което за тях
2
се явява правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди К. С. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № *, че същият
има задължение към „Ю. Б.“ АД, ЕИК: **********, произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване на кредитна карта PLUS-1739* от 28.11.2019г., за следните
суми: главница в размер на 17527.72 лева, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението -29.06.2023г. до окончателното плащане на
вземането; възнаградителна лихва за периода 05.07.2022г. до 05.04.2030г. -
4791.50 лева; мораторна лихва за периода от 05.08.2022г. до 19.06.2023г. -
1664.67 лева. В заповедното производство по ч. гр. д. № 308/2023г., по описа
на Районен съд - Девин, ищецът е сторил съдебно-деловодни разноски: 479.68
лева - платена държавна такса и 1769.43 лева - платено минимално адвокатско
възнаграждение с ДДС, моли с оглед даденото разрешение в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК при произнасяне по основателността на предявеният от тях иск с
правно основание чл. 422 ГПК, съдът да се произнесе и по отношение на
реализираните в хода на заповедното производство разноски. Моли съда да
осъди ответника да заплати направените съдебни и деловодни разноски по
водене на настоящото дело, в т.ч. сумата от 479.68 лева - доплатена държавна
такса и 3070.26 лева - заплатено минимално адвокатско възнаграждение с
ДДС. В условията на евентуалност, в случай, че ответната страна претендира
разноски за адвокатско възнаграждение и е доказала реалното му заплащане,
прави възражение за прекомерност на същото, като моли възнаграждението да
бъде намалено до законоустановения минимум, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В условията на евентуалност, в
случай, че предявените искове бъдат уважени частично, моли да им бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски при режим на
компенсация.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника на
исковата молба, чрез пълномощника му адв. К. И. Б. от АК – Русе, с който
счита, че предявените срещу доверителя й кумулативно обективно съединени
искове са недопустими, а ако съдът приеме, че са допустими, същите са
неоснователни. Счита, че процесният Договор за потребителски кредит е
3
изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за
потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни
клаузи. На първо място, ДПК е в противоречие с различни разпоредби на ЗПК
и по- конкретно, че ГПР е посочен само формално, като абсолютна стойност,
без да има яснота какви точно компоненти са включени при формирането му,
каквито са изискванията на ЗПК. Наред с това ГПР не включва разходи,
водещи до оскъпяване на заема, като например: застрахователните премии и
еднократната такса ангажимент - сама по себе си нищожна уговорка.
Таблицата, озаглавена „погасителен план”, също не съдържа информация
какви компоненти включват анюитетните вноски. Счита, че договорът е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, налице нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и излага подробни съображения. Твърди, че исковете,
предявени срещу ответника, са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени от съда. Моли съда да му присъди разноските в настоящото
производство, а именно да присъди пряко в нейна полза адвокатския хонорар
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, тъй като доверителят й е
лице от кръга на нейни близки, поради което се е ангажирала да му окаже
безплатна правна помощ в настоящото производства.
В о. с. з. ищцовото дружество не изпраща представител. С молба от
ищцовото дружество, чрез юрк. Х. И. моли съда да уважи предявените искове.
В о. с. з. ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в РС - Девин е образувано ч. гр. дело №
308/2023г., по което с Разпореждане № 732/28.09.2023г. на ДвРС изцяло е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК от „Ю. Б.” АД,
против К. С. И., за сумите: 23983.89 лева парично задължение по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-1739*/28.11.2019г., от които: 17527.72 лева - главница; 4
791.50 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.07.2022г. до
05.04.2030г.; 1664.67 лева - мораторна лихва за периода от 05.08.2022г. до
4
19.06.2023г.; ведно със законна лихва върху главницата 17 527.72 лева,
считано от подаване на заявлението в съда – 29.06.2023г. до изплащане на
вземането, както и разноски 479.68 лева - държавна такса и 1769.43 лева -
адвокатско възнаграждение, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, поради
противоречие със закона ( чл. 432, ал.1 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ). Указано е на
заявителя на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК да предяви осъдителен иск
против длъжника за тези суми.
Сключен е Договор за потребителски кредит PLUS-
1739*/28.11.2019г., между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като кредитор и К. С. И. като
кредитополучател, по който банката е предоставила на кредитополучателя,
потребителски паричен кредит - отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта в размер на 20000.00 лева; брой
погасителни вноски – 120, с размер на погасителната вноска – 303.88 лева;
такса ангажимент в размер на 700.00 лева; ГПР – 7.45 %; ГЛП – 6.41 %.
От 01.06.2023г., „Ю. Б.“ АД придобило търговското предприятие на
БНП П. П. Ф. С.А., клон България, при което правата и задълженнята му
преминават върху приемащото дружество.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че: 1. С платежно нареждане с УРИ
№000005622550 от 29.11.2019г. по банкова сметка с IBAN BG 09FINV
9150101*, с получател К. С. И. е преведена сумата от 19300.00 лева на
29.11.2019г., като наредител е „БНП П. П. Ф.“ ЕАД. 2. Направени си
погасителни вноски от кредитополучателя към кредитодателя по кредита в
общи размер – 7938.00 лева. 3. Допуснато е просрочие от страна на
кредитополучателя на 94 месечни вноски, считано от 05.07.2022г., като
същите са описани подробно в таблицата на т.3 от констативно -
съобразителна част. 4. Размерът на неизплатеното задължение на
кредитополучателя по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта -
1739* от 28.11.2019г., е както следва: главница - 16686.93 лева; лихва по креда
в размер на 4600.73 лева; главница застраховка по кредита в размер на 774.00
лева; лихва мораторно отлагане в размер на 257.56 лева; общо дължимо в
размер на 22319.22 лева
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
5
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
Безспорно е, че от 01.06.2023г. „Ю. Б.“ АД придобило търговското
предприятие на „БНП П. П. Ф. С.А.“, клон България, при което правата и
задълженнята му преминават върху приемащото дружество.
Ищцовото дружество - „Ю. Б.“ АД е активно легитимиран да
предяви осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК като
кредитор, на когото съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за
същото вземане. В случая тези положителни процесуални предпоставки са
налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е
допустим.
Безспорно е, че между „БНП П. П. Ф. С.А.“ и ответникът К. С. И. е
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на
финансови услуги (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на
ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да
установи положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че между „БНП П. П. Ф. С.А“ и ответникът е налице валидно
сключено правоотношение, по силата, на което на 28.11.2019г. между „БНП П.
П. Ф. С.А“ в качеството на кредитор и К. С. И. в качеството му на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредирект №
PLUS-1739*/28.11.2019г. по силата на който „БНП П. П. Ф. С.А“ е предоставил
на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 20000.00 лева, като
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.
Съгласно Договор за потребителски кредит PLUS-1739*/28.11.2019г.,
заемодателят е предоставил на заемателя – ответника заемна сума размер на
20000.00 лева, а последният се е задължил да я върне на 120 брой погасителна
вноска. Уговорен е годишен лихвен процент по заема – 6.41 % и годишен
процент на разходите (ГПР) – 7.45 %.
Съдът намира, че процесният договор е потребителски - страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице,
6
което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова
институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Според легалната дефиниция, дадена
в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне
предоставената парична сума. Процесният договор по правната си същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи.
Съдът намира за основателни наведените в отговора твърдения за
нищожност на договора основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във
връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. След като изследва съдържанието на процесния
договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, тъй като договорът е
сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК. Договорът
за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.
11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит
7
следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице. В процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 7.45 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – разходите за застрахователна премия, които
се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Застрахователната премия отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Не е ясно дали лихвения процент по кредита е фиксиран или
8
референтен, въпреки, че в договора е възпроизведен текста на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК /чл. 9 от договора/. Както в договора, така и в стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.
10, ал. 1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни стойности на лихвения
процент и ГПР, но не е посочена методиката на формиране годишния процент
на разходите, от където не е ясно по какъв начин е формиран ГПР.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания, а следва да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита се изчисляват по специална формула.
Нарушени са разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не
е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
става ясно как е формиран ГПР от 7.45 %, т.е. какво друго е включено в ГПР
извън фиксирания годишен лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК във
вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Следователно договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
9
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Изводите на съда за
недействителност на договора изключват необходимостта да се обсъжда
въпросът относно настъпването на предсрочната изискуемост. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Следователно ответникът дължи връщане на чистата стойност по кредита.
Ответникът не доказа погасяване изцяло на дълга, като сумата би била
дължима във всички случаи, независимо дали договорът е обявен за
недействителен, или не /арг. от чл. 23 ЗПК/. Видно от ССчЕ се установява по
безспорен начин, че ответникът не само е усвоил сумата, но и не е погасил
задължението си в посочените в заключението размери, цитирани по-горе. На
кредитополучателя е предоставена сумата 19300.00 лева, видно от
представеното по делото платежно нареждане и заключението на ССчЕ. Тази
сума следва да се намали с извършените плащания в размер на 7938.00 лева,
установени от ССчЕ, поради което се дължи връщане на остатъка от 11362.00
лева по недействителен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-
1739* от 28.11.2019г. слючен с „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, до която
10
сума искът за главницата се явява основателен и следва да се уважи. В
останалата част исковете следва да се отхвърлят.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на
главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Основателна е претенцията на ищцовата страна за
законна лихва върху главницата от 11362.00 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 29.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението, в останалата
част исковете за законна лихва следва да се отхвърлят.
По разноските:
Относно направените по делото разноски. Искането за установяване
на направените в заповедното производство деловодни разноски няма
самостоятелен характер. По силата на т. 12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д.
№ 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът претендира за разноски в общ размер на 6304.05 лева, от
които по заповедното в размер на 2249.11 лева – 479.68 държавна такса и
1769.43 лева адвокатско възнаграждение с ДДС; по исковото в размер на
4054.94 лева – 479.68 лева държавна такса; 5.00 лева – удостоверение; 400.00
лева – ССчЕ; 350.00 лева – СКТЕ; 3070.94 лева - адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил разноски в исковото производство в общ размер
на 4055.62 лева, от които 479.68 лева държавна такса; 5.00 лева –
удостоверение; 500.00 лева – ССчЕ /има довнасяне 100.00 лева към
първоначалния депозит 400.00 лева/ и 3070.94 лева - адвокатско
възнаграждение, сумата от 350.00 лева за СКТЕ му е върната.
Ответникът претендира за разноски в общ размер на 3770.00 лева –
адвокатски възнаграждения за всеки един от исковете, а именно: 2000.00 лева
по иска за главница от в размер на 17527.72 лева; 780.00 лева по иска за
11
договорна лихва в размер на 4791.50 лева; 465.00 лева по иска за обезщетение
за забава в размер на 1664.67 лева и 525.00 лева по заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед частичното уважаване на
иска ответника дължи на ищеца сумата в общ размер на 2988.00 лева, от които
1066.00 лева по заповедното производдтво и 1922.00 лева в исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на
иска ищеца дължи на ответника сумата от 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Видно от ч. гр. дело № 308/2023 г.
по описа на Районен съд – Девин длъжника – ответника не се е представлявал
от процесуален представител /не е било и необходимо/, липсват доказателства
за направени от ответника разноски по заповедното производство. Относно
исковото производство процесуалния представител на ответника претендира
за адвокатски възнаграждения по отделно за трите иска. Процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от
Закона за адвокатурата за оказване на помощ на близък. Претендираното
адвокатското възнагражение следва да се уважи в размер на 500.00 лева.
Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента,
съобразно издадената от Висшия адвокатски съвет наредба за адвокатски
възнаграждения, касаеща размера на адвокатските възнаграждения за
съответния вид помощ. С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дела С 427/16 и
C 428/16, EU:C:2017:890, е предвидено, че минимумите в Наредба №1 не
важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени „тъй като член 101
ДФЕС е основна разпоредба, необходима за изпълнението на задачите,
възложени на Съюза, и по специално за функционирането на вътрешния
пазар, авторите на Договора изрично са предвидили в член 101, параграф 2
ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с
този член, са нищожни“. И подчертава, че нищожността има абсолютен
характер и може да засегне всички минали или бъдещи последици на
съответното споразумение или решение. Съдът намира, че претендираните
адвокатски възнаграждения са прекомерни като размери, предвид предмета на
делото и материалния интерес, поради което следва да се редуцират на 500.00
лева съобразно фактическа и правна сложност на делото, проведените
12
съдебни заседания, на които не е присъствал процесуалния представител на
ответника, извършените процесуални действия по събиране на доказателства
– има депозиран само писмен отговор по исковата молба. За това следва да се
осъди ищцовото дружества да заплати на процесуалния представител на
ответинска – адв. К. И. Б. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство и защита на ответинка в размер на
500.00 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ.
Девин, обл. Смолян ул. К. П. В. № *, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.“ АД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес: гр. С., бул. О. п. № ***, представлявано от
изпълнителния директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник – адв.
Х. И., сумата от 11362.00 лева - главница по недействителен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване на кредитна карта PLUS-1739* от 28.11.2019г. слючен с
„БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 308/2023 г. по описа на
Районен съд – Девин – 29.06.2023г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останала част по недействителен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване на кредитна карта PLUS-1739* от 28.11.2019г. слючен с
„БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ над уважения размер от 11362.00 лева -
главница до претендирания от 17527.72 лева - главница; 4791.50 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2022г. до 05.04.2030г.; 1664.67 лева
– мораторна лихва, за периода от 05.08.2022г. до 19.06.2023г, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2023г. по ч. гр. дело №
308/2023 г. по описа на Районен съд – Девин до окончателно изплащане на
вземанията, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян ул. К. П. В. № * ДА ЗАПЛАТИ НА „Ю. Б.“ АД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес: гр. С., бул. О. п. № ***, представлявано от
13
изпълнителния директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник – адв.
Х. И., сумата в общ размер на 2988.00 лева - разноски, от които 1066.00 лева
по заповедното производство и 1922.00 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА„Ю. Б.“ АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес:
гр. С., бул. О. п. № ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и
прокурист М. В. ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б. - Русенска адвокатска
колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. С., ул. „Г.” №**, офис -
партер сумата от 500.00 лева, представляваща възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство на К. С. И..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба от страните
пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14