№ 73
гр. Велики Преслав, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200286 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от В. Р. Б. с ЕГН
********** с адрес с.****** срещу Наказателно постановление №22-0323-000850/27.01.2023 г.,
издадено от Началник на РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление. Отрича се извършване на нарушението, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и оспорва изцяло констатациите в
АУАН и НП. Моли обжалваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли
съда същото да бъде изменено, като при безспорно установената фактическа обстановка да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, т.к. няма съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 07.12.2022 г., около 17,20 ч. жалбоподателят В. Б. управлявал лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег № ****** в гр.Върбица. Същият се движел по ул.“Септемврийско въстание“, в
посока към ул.“Хан Аспарух“. В района на находящото се вдясно от водача училище – СОУ
„Паисий Хилендарски“, непосредствено преди навлизането в Т-образно кръстовище, обособено от
пресичането на ул.“Септемврийско въстание“ и намиращата се вляво на посоката му на движение -
ул.„Йордан Йовков“, след като продължил движението си напред в посока към ул.“Хан Аспарух“
последвал сблъсък между автомобила, управляван от жалбоподателя и две пешеходки – св.М. и
1
св.А.. Предвид провеждането на родителска среща в училището свидетелките се придвижили с
автомобила на М., който паркирала на обособения преди ул.“Йордан Йовков“ паркинг. След това
двете предприели действия за пресичане на пътното платно на ул.“Септемврийско въстание“,
перпендикулярно на същото, при кръстовището на улицата с ул.“Йордан Йовков“ от ляво на
дясно, като се насочили към училището. В момента в който пешеходките навлезли в лентата за
движение на автомобила на жалбоподателя и се насочили към тротоара при края на оградното
преграждение и достигнали до същия, като с единия си крак били стъпли на него, настъпил
контакт между автомобила и св.А., която успяла да отскочи напред към тротоара, но намиращата
се от лявата й страна – св.М. от съприкосновението с предната част на автомобила, залитнала към
същия и счупила предното му панорамното стъкло, след което паднала към средата на пътната
лента на движение. При ПТП-то бил счупен и десния мигач на автомобила. Своевременно била
извикана Бърза помощ, която откарала двете пострадали, а водачът на автомобила изчакал
идването на полицейски служители. Очевидци на инцидента станали непълнолетните ученици -
св.О. М. и И.А.. На място първоначално пристигнали св.Д. и св.В. – служители на РУ-Велики
Преслав които запазили местопроизшествието до идването на екип от „Пътен контрол“, като
установили самоличността на водача на МПС-то и снели обяснения и от учениците- очевидци.
Малко след 19.00 ч. пристигнали и св.С. и св.Х..
За установеното св.С. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4-то от ЗДвП е
наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 200.00 лева.
Показанията на разпитания по делото свидетели-полицейски служители, в това число и на
актосъставителя са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. А., Ф. М. и О. М., макар и
нюансирани от изминалия период от време, през който всеки свидетел е обсъждал случилото се с
други лица, осмислял и преценявал отново обстоятелствата за които свидетелства. Кредитираните
показания на свидетелите разгледани поотделно е възможно да бъдат приети като объркани и
изолирани, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се
е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични и кореспондират с установеното по
делото.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., изд. от Министъра на ВР по предвидения в закона ред и
форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производствно са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива
2
критериите на закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не става ясен, механизма на настъпване на
процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил виновният участник в ПТП.
Същевременно, недопустимо е с данни от приложените към преписката и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства да се попълват непълноти относно релевантните факти и
обстоятелства, предмет на настоящото производство. Горното е довело до още едно допуснато в
хода на административнонаказателното производство съществено по тежест процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно дадена правна квалификация на вмененото нарушение, а
оттам - и неправилно определяне на санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на виновния за ПТП-то водач. Безспорно, така допуснатите процесуални нарушения
са ограничили правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере
за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Деянието, с което жалбоподателя е осъществил нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП е
описано АУАН, както следа: като не пропуска пресичащите по пътното платно от дясно на ляво
пешеходци и ги блъска с което става причина за ПТП с пострадали лица. Актът бил подписан от
жалбоподателя с вписан в същия „О.М.“. Същото описание е пренесено в НП.
Нарушението е описано непълно, неточно и неясно, установи се в хода на
административнонакателното производство, че пешеходците са пресичали на място където няма
пешеходна пътека, през средата на кръстовище, в тъмната част на денонощието, предвид датата на
нарушението, като са се движели от ляво на дясно, а не от дясно на лява, както е посочено в АУАН
и в НП.
По отношение на вменено нарушение на жалбоподателя, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои в неизпълнение на
задължение на водача на нерелсово ППС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. В настоящият случай се установи от събраните по делото доказателства, че на мястото
където са пресичали пешеходците не е имало пешеходна пътека и в АУАН, както и в НП, не са
описани такива обстоятелства. След което с НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
осн. чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2, във връзка с
ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, което се осъществява чрез
неспазване на правила за предимство от водач, който е причинил ПТП, което не съставлява
престъпление. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разлика в
предвидената от законодателя санкции. Освен противоречието между описанието на нарушението
и посочения състав на административно нарушение в АУАН, в НП е налице противоречие освен
между описанието на нарушението и посочения състав на административно нарушение и между
посочената наказваща норма. Изложените обстоятелства при които е извършено нарушението,
правната квалификация на състава на нарушението и санкционната разпоредба за соченото за
извършено нарушение са изцяло противоречиви и не кореспондират помежду си. Освен това в
хода на съдебното производство се установи различна фактическа обстановка от тази изложена в
АУАН, съотв. в НП.
Както в АУАН, така и в НП при описание на нарушението не са посочени
обстоятелства, които да навеждат кои правила за предимство не са били спазени от водача, за да
може да се направи извод за осъществено нарушение по чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, пр.4
от ЗДвП и съответно да се приложи тази наказваща норма, която съдържа в себе си, както състав
3
на административно нарушение, така и наказанието за извършено такова.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е
било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността
му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. То нарушава принципа, залегнал в чл. 2,
ал. 1 от ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното
законоустановено нарушение.
На жалбоподателя е вменено несъставомерно нарушение от обективна и субективна
страна. АНО не е констатирал тази нередовност в съставения акт и налагайки санкция на
основание несъответстващата разпоредба от ЗДвП на конкретните фактически обстоятелства,
неправилно е приложил материалния закон и по отношение на второто вменено нарушение.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено
от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като също е в нарушение на принципа,
залегнал в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на
определеното законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този принцип, НП
се явява неправилно и незаконосъобразно, и само на това основание следва да бъде отменено.
Налице е пълна неяснота във волята на АНО какво точно нарушение е приел за
извършено и която норма от ЗДП е приел за нарушена. С НП в тази му част на въззивника е
наложена санкция на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДП, а именно за това че е
нарушил правилата за предимство в резултат на което е причинил ПТП. Не се спори между
страните, че има причинено ПТП, спорни са обстоятелствата при които е настъпило и причините-
нарушените правила на ЗДвП и от кого са нарушени, които не са установени от
административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДП е бланкетна и
следва да бъде запълнена с друга такава регламентираща правила за предимство. Такива
обстоятелства нито са установени, нито са посочени в АУАН и в НП. Неприложима е сочената от
въззиваемата страна норма на чл. 116 от ЗДП. Същата не е норма регламентираща правило за
предимство. Същата е обща разпоредба и насочва към задълженията на водачите за обща
толерантност към пешеходците. От друга страна фактите така както са описани в
обстоятелствената част "не пропуска и блъска.... " насочват по-скоро към извод за не дадено
предимство на пешеходец в каквато насока е и приложената санкционна норма, но не са налице
описани и установени достатъчно обстоятелства и факти които да обусловят това предимство,
както и нормата където е регламентирано това нарушение. В настоящото производство не се
установи каква точно норма е приел АНО за извършено, какво нарушение е приел за осъществено
и въз основа на какви приети за установени факти може само да се гадае. В контекста на горното
съдът изцяло споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на
процес правила довело до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. В случая
неяснотата във волята на АНО както по отношение на фактическото така и по отношение на
юридическото обвинение е толкова голяма и съществена че лишава съда изобщо от възможността
да извърши преценка за законосъобразност на НП досежно приложението на материалния закон.
Освен, че обстоятелствата при които е извършено нарушението са неизяснени, в
настоящият случай е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради
което не е налице основание на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за изменение на НП и за прилагане на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
Останалите възражения направени от жалбоподателя, за неосигурена възможност да
посочи възраженията си при съставяне на АУАН, времето през което е следвало да изчака
4
идването на полицейските служители и приключването на проверката, съдът счита за
неоснователни.
Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като всички други документи могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа
на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае
точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира
защитата си в пълен обем.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от жалбоподателя за
присъжданe на разноски, но непредставяне на доказателства за направени такива, счита че
искането следва да бъде оставено без уважение.
Разглеждането на искането от жалбоподателя въззиваемата страна да бъде осъдена да му
заплати сума от 500.00 лв., представляваща обезщетение за щети по автомобила вследствие на
настъпилото ПТП е недопустимо в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.1 вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0323-000850/27.01.2023 г., издадено от
Началник на РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на В. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес
с.****** за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от
ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5