О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 461
гр. Стара
Загора, 06.07.2022 г.
Старозагорският административен съд, осми състав, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Като разгледа адм.д. № 443 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК вр. чл.172, ал.6 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
от Д.Н.Х. ***1, чрез адв. П.Б.Х. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1228-000303/02.05.2022 г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от В.Г.В. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
– Стара Загора при ОДМВР Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед и е направено искане за нейната
отмяна.
С особено искане в
жалбата се претендира спиране на допуснатото по силата на закона
предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1228-000303/02.05.2022 г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от В.Г.В. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
– Стара Загора при ОДМВР Стара Загора. – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Искането за спиране на предварителното
изпълнение на Заповедта за прилагане на ПАМ се обосновава с твърдения, че
жалбоподателят е сключил трудов договор и не може да започне работа като шофьор,
тъй като му е отнето свидетелството за управление на МПС. Според изложените
доводи, отнемането на СУМПС ще нанесе на жалбоподателя значителна и трудно
поправима вреда.
Съдът, като взе предвид материалите по делото, установи
следното:
С особеното искане, инкорпорирано в подадената до съда
жалба, се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1228-000303/02.05.2022 г., издадена от В.Г.В.
на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора при ОДМВР
Стара Загора, което е допуснато по силата на закона. Заповедта е връчена на
жалбоподателя лично на 02.05.2022 г.
Искането е процесуално
допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес –
жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено
предварителното й изпълнение.
По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.
Доколкото специалният ЗДвП не регламентира
основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4,
вр. ал.2 от АПК.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален
административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по
разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно
върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във
всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият,
който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното
изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни
от значение за тяхната същественост и поправимост. Вредата може да бъде както
имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането
на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно.
Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от
самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта
от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на
административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите
твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона
изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в
административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на
разпоредените с обжалвания акт правни последици до
приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази
обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде
дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на
неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел
да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими
вреди.
В случая възможността за настъпването на
значителни или трудно поправими вреди се основава на твърдения за
невъзможността на жалбоподателя да започне работа по сключен от него трудов
договор. Видно от представеното заверено копие на трудов договор, същият е
сключен на 03.05.2022 г. – един ден след издаване и връчване на оспорения
административен акт. Жалбоподателят е назначен на длъжност шофьор на
лекотоварен автомобил, с работодател „Таймтрон България“ ООД гр. София с място
на работа гр. ***. В договора не са
описани конкретните служебни/трудови задължения на жалбоподателя, а чл.1 от
договора препраща към длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя, с
която служителят се е запознал предварително и притежава екземпляр от нея - обстоятелство, за което е налице удостоверяване
на стр.3 от договора.
Сочените обстоятелства не са достатъчни
да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки
по чл.166, ал.2 от АПК. От представените доказателства не се установяват
конкретните трудови задължения на жалбоподателя, не е приложена длъжностна
характеристика, нито копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, каквото се
твърди да е получено на стр.3 от договора. Липсват доказателства, че трудовият договор е породил
действие. В този смисъл не може да се заключи, че допуснатото по закон предварително
изпълнение на заповедта за ПАМ би възпрепятствало жалбоподателя да изпълнява
трудови задължения, без да е установен техният обем и характеристики.
Принудителните административни мерки са
вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната
норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Законодателят е
оценил налагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на
обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително
изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права.
Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със
същата степен на значимост.
От представените доказателства не се установява възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди” по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността да управлява автомобил, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима.
Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно
доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно
поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото
вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на
материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорения административен акт.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на административния акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на ЗППАМ № 22-1228-000303 от 02.05.2022г., издадена от В.Г.В. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на
основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Н.Х. ***1, чрез адв. П.Б.Х. *** за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1228-000303/02.05.2022
г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от В.Г.В. на длъжност мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване, чрез Административен съд
Стара Загора, пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: