РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1078/28.5.2021г.
гр. Пловдив, 28 май 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Т. Ц. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1868 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.225 а от същия закон.
Образувано
е по жалба на Н.Д.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв.А., против заповед №
592/18.06.2020 г. на Кмета на Община Родопи.
Твърди
се незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че разпореденият за
премахване обект не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДРЗУТ, а
преместваем обект.
Излагат
се съображения, че за разрешаване на строителство на процесния навес не се
изисква план за застрояване, същият съответства на правилата и нормативите на
ЗУТ, както и на тези, действали преди това, съответно няма пречка да се запази
в съществуващия си вид.
Твърдят
се и допуснати СПН.
В
крайна сметка се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представя се писмена защита вкл. с изложени съображения, че жалбоподателят не е
извършител на разпоредения за премахване строеж.
За ответната страна – Кмет на Община
Родопи, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се писмена
защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес в законоустановения срок, с оглед на което същата се явява допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото
доказателства /представената административна преписка, приетата СТЕ и
свидетелските показания/, достигна до следните фактически установявания и
правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е
заповед № 592 от 18.06.2020 г. на Кмета на Община Родопи, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж, представляващ „Постройка на допълващо застрояване
– навес изток“, находящ се в УПИ III-312, кв.28 по
регулационния план и ПИ 59032.501.340 по КК на с.Първенец, който строеж е
подробно описан в КА №2/07.02.2018 г. от извършителя Н.Д.Ч..
Процесният строеж е изпълнен без
одобрени проекти и разрешение за строеж
в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което е дало основание на АО
да приеме същият за незаконен по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и да разпореди премахването му.
В изпълнение на законовите изисквания,
до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е стигнало след
извършване на надлежна проверка от страна на служители на Община Родопи,
констатациите от която са обективирани в КА № 2 от 07.02.2018 г. – л.20 по
делото. В този КА е констатирано изграждането на разпоредения за премахване
строеж без наличието на строителни книжа. Установено е, че към източната фасада
на жилищната сграда, на около 4 м от уличната регулационна линия и на самата
вътрешна граница с УПИ IV-306, кв.28, е
изградена постройка на допълващо застрояване, която представлява навес с
дървени колони, греди и покрив с дървена конструкция, покрита с рифелова
ламарина. Наклонът на покрива е към УПИ IV-306
като в източната му част е поставен улук. Размерите на навеса са 8,90 м на 5,10
м и височина до стрехата 2,85 м. за изградената постройка на допълващо
застрояване – навес не е представена декларация за годината на извършване на
строителството.
Материалната доказателствена сила на
така представения и приет като доказателство по делото КА не бе оборена,
съответно съдът приема за доказани направените в него установявания още повече,
че те са съответни на констатациите от заключението на ВЛ.
В тази връзка неоснователно е
оплакването по жалбата, че е допуснато СПН предвид издаването на заповедта
почти две години и половина след съставянето на акта. Действително, може да се
приеме, че е допуснато процесуално нарушение дотолкова доколкото общинската
администрация е следвало, преди да се разпореди премахването на строежа, да се
увери, че не е налице промяна в действителното фактическото положение. Но това
процесуално нарушение не е от категорията на съществените, тъй като няма
законоустановени срокове за издаване на заповедта в зависимост от съставянето
на КА, а и да имаше такива тези срокове биха били инструктивни.
Съдът приема за неоснователни и
останалите оплаквания за допуснати СПН.
Констативният
акт е съставен в отсъствието на извършителя на строежа, подписан е от проверяващите
длъжностни лица и е съобщен по реда на
§4 ал.1 от ДР на ЗУТ, като е изготвено съобщение поставено чрез залепване на адреса
и на таблото за съобщения на общината.
Доколкото
в преписката не е удостоверено надлежно, че жалбоподателят не е бил намерен на
адреса, за да се пристъпи към извършеното залепване на съобщенията, то може да
се приеме, че е налице нарушение и на процедурата по §4 от ДР на ЗУТ. Това
нарушение отново не е СПН, което да доведе до отмяна на оспорената заповед, тъй
като не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който в пълна степен е
могъл да реализира това право в хода на настоящото съдебно производство.
Неоснователно
е и оплакването, че неправилно жалбоподателят е приет за извършител на строежа
и по отношение на него е издадена заповедта.
Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя
срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт
на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от
техните наследници съгласно Закона за наследството.
По делото безспорно се установи, че Н.Д.Ч.
притежава имота в който е изградено процесното строителство, същият притежава и
основното и допълващо застрояване на терена. При
това положение съдът намира, че оспорващият правилно е определен като адресат
на обжалвания административен акт. За това му качество е ирелевантно
обстоятелството, че други лица с фактическите си действия са изпълнили строежа,
респ. това че към момента на строителството същият не е обитавал имота. Не е
нарушено и правото му да участва в производството. Видно от съдържанието на
уведомително писмо изх. № 94С-825-1#12/27.07.2018г., оспорващият е имал
възможността да се запознае с резултатите от проверката и проекта на
административния акт, респ. да направи възражения. Отделно, констатациите на
контролните органи като предмет на съдебния контрол са могли да бъдат оборени
от оспорващия с всички допустими доказателствени средства, за което съдът
изрично му е указал. Не на последно
място, в този ред на мисли, следва да се отчете и обстоятелството, че при
извършване на проверката от страна на служителите на общинска администрация за
съставянето на КА, е присъствал Д.Н. Ч. – син на жалбоподателя.
Друг спорен момент по делото е дали процесният
обект е строеж или преместваем обект.
Настоящият състав счита, че правилно съдът е приел,
че разпореденият за премахване обект е строеж.
Съгласно §5 т.80 от ЗУТ "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките
на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
Процесният обект не може да бъде
преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.
На следващо място, макар и да не са
направени изрични възражения по жалбата в този смисъл, следва да се посочи, че
процесният строеж не е търпим такъв.
По делото се събраха разнопосочни
доказателства за годината на построяването му с оглед необходимостта от
преценка на това, в коя евентуално хипотеза на § 16 или § 127 от ПЗРЗУТ би
попаднал.
Най-ранната възможна година на построяване
съгласно св.показания на св.Ч.е 1979 г. (ако се приеме, че е извършен ремонт на
съществуващ строеж).
Независимо обаче от годината на
построяването, за да бъде търпим един
строеж, същият следва да е допустим съгласно правилата и нормативите действали
по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Процесният строеж е второстепенна
постройка на допълващото застрояване, изграден на вътрешната регулационна линия
със съседния имот. Съгласно изискванията на чл.41 и чл.42 от ЗУТ и на
действащия преди това чл.112, ал.4 от ППЗСТУ, за да бъде допустим един такъв
строеж, същият следва да е предвиден с действащия ПУП или за него да има
издадена скица с виза за проектиране какъвто не е настоящият случай. Видно от
данните по делото и заключението по СТЕ в регулационния план на с.Първенец,
одобрен през 1969 г., такава постройка няма отразена. Това е и действащият
регулационен план. Процесният обект не е отразен и в одобрената със заповед №
РД-18-86/1012.2007 г. КК.
В крайна сметка, за да бъде допустим
един строеж, разположен на вътрешната регулационна линия такъв следва да бъде
предвиден и в съседния имот с покриване на калканната стена или ограда какъвто отново
не е настоящият случай – скици на л.88 и 89 по делото.
Предвид обстоятелство, че не е
предвидено такова допълващо застрояване по плана на с.Първенец от 1969 г.,
действащ и към настоящия момент, не се доказа допускането му със скица-виза за
проектиране и след като не се покрива с калканна стена на съседния имот,
настоящият състав намира, че процесният строеж не е допустим съгласно правилата
и нормативите действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, съответно
същият не е търпим и в тази връзка няма пречка за премахването му.
Несъмнено е, с оглед констатациите на
вещото лице и показанията на свидетелите, че и много преди 2000г. на същото
място е имало постройка, но не и в същия вид, а тази в настоящия вид според
събраните доказателства, а те са само свидетелските показания и то на
свидетелите на самия жалбоподател, е изградена през 2015г., т.е. след 2001г.
Следователно, в контекста на института на търпимостта, спорният строеж във
вида, в който е констатиран няма как да се разглежда като търпим, тъй като е
извършен след 31.03.2001г.
В крайна сметка, настоящият състав
приема, че процесният строеж е реализиран след 2007 г. предвид ненанасянето му
в одобрената със заповед № РД-18-86/10.12.2007 г. КК и той не попада в
приложното поле нито на § 16, нито на §
127 от ПЗРЗУТ, за да бъде приет за търпим.
Касае се за постройка на допълващо застрояване,
за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж, съгласно чл. 147, ал. 1,
т. 1 ЗУТ, каквото в случая няма и строежът е незаконен.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ - Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях.
Административният акт е съставен в
писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл.
59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано,
посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към
конкретни материални и процесуални норми.
Предвид посоченото, съдът намира, че АО
е процедирал правилно като е разпоредил премахването на процесния строеж, изпълнен
без одобрени проекти и разрешение за
строеж в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
По
отношение спазването на принципа за съразмерност следва да се отбележи,че факта
на незаконно строителство, кореспондира с предвижданията на чл. 225а от ЗУТ за
реализиране на държавна принуда. Касае се за продължителен период от време, в
който е било налице незаконно строителство без да има някакви данни за опити за
узаконяването му. Установеното противоправно поведение от друга страна, не е
свързано със задоволяването на нужда от първа необходимост за осигуряване на
жилище, подслон или друго подобно. Затова и не се установява нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспорената
заповед нито се цели, нито фактически ще
бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
По тези съображения, съдът намира, че
подадената пред него жалба се явява неоснователна, а оспореният административен
акт – законосъобразен.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски, които
съгласно представения списък са в размер на 600лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Ч., ЕГН **********,***, против
заповед № 592/18.06.2020 г. на Кмета на Община Родопи.
ОСЪЖДА Н.Д.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Община Родопи
разноски в размер на 600 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Административен съдия: