№ 123
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000701 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от В.С. С.-служебен синдик на
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД, ЕИК 4 ********* адрес: гр. Русе, ул.
„Църковна независимост" № 11, ет. 1, тел.: 082/587 487 против Решение №
900450/ 26.03.2021г. постановено по т.д. № 80/20г. по описа на ОС-
Благоевград в частта, с която е прието за установено, че съществува вземане
на кредитора "КОПИЕ"ЕАД с ЕИК ********* спрямо длъжника „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ , ЕИК *********, в размер на 2 000 000.00
лева , произтичащо и представляваща подлежаща на връщане поради
отпаднало основание част от цената за акциите, издължена от "КОПИЕ"АД до
датата на разваляне на Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015
г., с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, ведно с частта в която е осъден
несъстоятелния длъжник „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ да
заплати по сметка на ОС-Благоевград 20000,00лв. д.т за установяване на
съществуване на вземането и 80000,00 лв. , държавна такса по иска за
установяване на поредност на удовлетворяването.Подържа се,че
постановеното решение е незаконосъобразно.Твърди се,че съдебното решение
1
е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.Подържа се,че правото на участие на синдика в процеса било
ограничено.Подържа се,че в противовес на събраните по делото
доказателства, съдът приел за безспорен факта, че " по делото не е спорно, с
оглед установителния договор - споразумение от 14.09.2015 г., заплащането
на сумата в размер на 2 000 000 лева от "КОПИЕ"АД в полза на "В & В.
ОРАНЖЕРИИ П." ООД /н/, което писмено доказателство, преценено с
протокол за прихващане от 31.08.2015 г., обуславя плащане на тази цена. От
друга страна, ответникът не установил, че за плащането има валидно
основание, поради което искането относно вземането от 2 000 000 лв. се
установява за основателно."Според жалбоподателя този извод на съда ,
противоречи с доклада му по делото, където при разпределяне на
доказателствената тежест между страните изрично е посочено, че следва да
докаже изпълнение на договора за прихващане - две насрещни изявления за
погасяване на по - малкото. По делото не били представени доказателства,
установяващи погасяване на задължението. Поради това се иска решението в
обжалваната му част да бъде отменено,а предявения иск бъде отхвърлен.
От страна на насрещната страна-ищец пред ОС-Благоевград "КОПИЕ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
ул. „Георги Бенковски" №6 е постъпил отговор,с който се оспорва подадената
виззивна жалба.Подържа се,че при разглеждане на делото не било накърнено
правото на участие на синдика в производството,а делото било неколкократно
отлагано за да може да вземе участие същия в процеса. Подържа се,че е
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че по делото не било доказано
извършеното с протокол от 31.08.2015 г. прихващане на насрещни
задължения до размера от 2 000 000 лв.По делото бил представен протокол за
прихващане от 31,08.2015 г,, подписан между „КОПИЕ" ЕАД и „В & ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н/, като в т. 1 и т. 2 от преамбюла на същия са
подробно описани двете насрещни вземания на дружествата, които са се
погасили до размера на по-малкото от тях. Този протокол е взет предвид от
страните в сключеното между тях Споразумение от 14.09.2015 г., в което
същите са приели за безспорно извършеното чрез този способ погашение от
страна на „КОПИЕ“ ЕАД. Подържа се,че по делото са налице документи,
подписани от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД/н/, в които
дружеството не оспорило извършеното от „КОПИЕ“ ЕАД погашение в
2
размер на 2 000 000 лв.,а и изрично потвърдило същото.Изрично
потвърждение се съдържало и в уведомлението от 05.11.2018 г., изпратено от
длъжника „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ до кредитора
„КОПИЕ" ЕАД, с което длъжникът е признал задълженията си към ищеца.
По делото е постъпила и въззивна жалба от „КОПИЕ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Георги
Бенковски“ № 6 против посоченото по-горе решение в частта му в частта му,
с която е отхвърлен предявения от дружеството иск за установяване
съществуването на вземане в размер на 5 700 000 лева, представляващи
неустойка, дължима от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ на
основание чл. 9, ал. 6 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Договора за покупко-
продажба на акции от 27.02.2015 г. като последица от развалянето на същия
договор, исковете за две неустойки, всяка една в размер на 4 673 900 лева,
произтичащи съответно на основание чл. 3, изречение второ и чл. 4, ал. 2 от
Споразумението от 14.09.2015 г. и в частта, касаеща поредността за
удовлетворяване на посочените вземания.Незаконосъобразно в обжалваната
част на решението било прието,че вземането на жалбоподателя от „В & ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ в размер на 5 700 000 лева не
съществува,поради погасяването му по давност.Подържа се,че признанието,
направено от ответника с уведомление от 05.11.2018 г., е извършено преди
изтичането на давностния срок (09.12.2018 г.). Същото е изрично адресирано
до кредитора „КОПИЕ" ЕАД и съдържа изрично волеизявление, че
длъжникът не отказва да изпълни и признава наличието на неизпълнените си
задължения към „КОПИЕ" ЕАД с конкретно посочени размери на главницата
и дължимите върху нея неустойки.Така отправеното уведомление безспорно
отговаря на изискванията за признание на задължение по чл. 116, б. „а" от
ЗЗД с произтичащите от това последици. Поради това незаконосъобразно
съдът отхвърлил предявения иск.
Незаконосъобразно съдът приел,че уговорените в чл. 3, изречение второ
и чл. 4, ал. 2 от Споразумението от 14.09.2015 г. неустойки представлявали
втора и трета неустойка в полза на кредитора.Тези неустойки обезпечавали
различни задължения на длъжника, а именно задължението за връщане на
полученото плащане в размер на 2 000 000 лева, ведно с дължимата неустойка
върху това плащане в размер на 5 700 000 лева, както и задължението за
учредяване на договорените обезпечения, гарантиращи изплащането на
3
посочените суми. Кумулиране на втора и трета неустойка би било налице
тогава, когато те обезпечават едно вече обезпечено с първа по ред неустойка
задължение на длъжника,което в случая не било налице.Подържа се,че е
неправилен изводът на съда за противоречие с добрите нрави на неустойката
по чл. чл. 3, изречение второ от споразумението в размер на 0,05% на ден
върху дължимата сума, поради това че същата надвишавала размера на
обезщетението по чл. 86 от ЗЗД. По дефиниция неустойката обезпечава
изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без
да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна и предвид свободата на
договаряне по чл 9 от ЗЗД, същата дава възможност за различни разрешения с
оглед на конкретните уговорки между страните.Вземането по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата, като
се презюмира, че вредата е равна на размера на лихвения процент, действащ
по време на забавата. Посочената разпоредба е приложима в случаите, когато
между страните липсва изрична уговорка, уреждаща размера на
обезщетението за забава в изпълнението на парично задължение. Законът не
ограничава обема на отговорността до предвидения в чл. 86, ал. 1, изр. първо
от ЗЗД. Доказване на вреди по общите правила обаче би било приложимо в
случаите, когато страните не са договорили изрично размера на
обезщетението под формата на неустойка, при която доказване на вредите не
е необходимо (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД).Двете вземания на кредитора - по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, имат един и съща характер, а именно -
обезщетителен. Разликата между тях се изразява в това, че обезщетението по
чл. 86, ал, 1 от ЗЗД се дължи по силата на самия закон и поради това размерът
му също е определен от самия закон, докато обезщетението (неустойката) по
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се дължи по силата на изрична договорка, с която е
определен и размерът на това обезщетение. Двата вида обезщетение са
алтернативни, когато касаят едно и също неизпълнение, и претендирането на
едното от тях изключва другото. Самата възможност, която законът
предоставя за договаряне на неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, която да
замести законното обезщетение по чл. 86, ал, 1 от ЗЗД, означава, че се дава
приоритет на волята на страните да уредят отношенията си, в това число и
размера на обезщетението при евентуално неизпълнение. Поради тази
причина е неправилен изводът на ггьрвоинстанционния съд за противоречие с
4
добрите нрави на неустойката по чл. 3, изречение второ от Споразумението
от 14.09.2015 г. само поради това, че същата била в размер, надвишаващ
размера на обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД.Съгласно чл. 309 ТЗ, не
може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на чл. 309 ТЗ има
специален характер, доколкото се прилага единствено и само при търговски
сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на
неустойката по чл. 92, ал, 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е
изпълнено неправилно или отчасти. Поради това се иска решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявения иск бъде уважен изццяло.
От страна на синдика на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/
В.С. С. е постъпил отговор,с който оспорва подадената въззивна жалба от
"Копие"ЕАД. Подържа се в отговора,че законосъобразно съдът е приел, че в
случая относно претенцията за неустойка следва да намери приложение
задължителната практика по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г.
по тълк.д.№ 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, че съдът следи служебно за
валидността на клаузите за неустойка независимо от наличието или липсата
на направено възражение от страната в указаните е закона процесуални
срокове. Съгласно тълкувателното решение неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.С оглед на това законосъобразно решаващия съд е
приел,че претенцията за неустойка а размер на 5 700 000 лв., която да
обезщети вредите от развалянето на договора, представлява компенсаторна
неустойка- за виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена
неустойка при разваляне на договора. В случая задължението на длъжника не
е било обезпечено с други правни средства, а единствена с уговорената в
твърд размер от 30% неустойка, която съдът приема, че не е нищожна.
Правилно съдът приема, че неустойката, макар и породила правно действие
между страните по контракта, е погасена по давност- по Споразумение от
14.09.2015г. изрично е предвидено, че сумата се дължи до 08.12.2015г.
Началният момент на давностния срок при вземанията за неустойка, който
5
съгласно чл.111 б.г'6" ЗЗД е три години, във връзка с чл. 114, ал.1 ЗЗД.
Законосъобразно съдът приел, че по споразумение между страните от
14.09.2015 г. е уговорено, че неустойката се дължи до 08.12.2015г,, т.е.
длъжникът изпада в забава на 09.12.2015 година и от този момент започва да
тече законоустановеният тригодишен давностен срок, като същият изтича на
09.12.2018 г., като давността не е прекъсната с уведомлението от 05.11.2018
г.Подържа се,че правилно съдът е приел, че относно неустойките, уговорени
в чл. 3, изр. второ и чл. 4, ал. 2 от Споразумение от 14.09.2015г., същите
противоречат на добрите нрави. Съобразена е задължителната практика ,
установена е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/
2009 г. на ОСГК на ВКС, относно преценка на неустоечните клаузи. Съдът
правилно е приел, към момента на определянето им, т.е. към момента на
сключване на споразумението, същите представляват втора и трета уговорена
неустойка в полза на кредитора, което създава условия за неговото
неоснователно обогатяване вследствие неизпълнение на задължението от
страна на длъжника.
От страна на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ не е
постъпило становище по делото.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
"КОПИЕ"ЕАД с ЕИК ********* спрямо длъжника „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ
ПЕТРИЧ" ООД/н/ , ЕИК *********, в което производство следва да вземе
участие и синдика на „В§ВГД ОРАНЖЕРИИ Петрич“ ООД.Подържа се в
исковата молба,че на 27.02.2015 г. между страните по делото бил сключен
договор за покупко- продажба на акции, по силата на който „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД продало "КОПИЕ"ЕАД и му прехвърлил
собствеността върху всичките 18 504 340 броя обикновени налични поименни
акции с право на глас, всяка една с номинална стойност от 1 лев,
6
представляващи 100 % от капитала на акционерно дружество „Топлофикация
Петрич“ЕАД. Договорената цена за акциите била 19 000 000 лева платими от
в следните срокове: - сума в размер на 2 000 000 лева - в срок до 6 месеца от
вписване на Купувача като едноличен собственик на капитала на
ДРУЖЕСТВОТО в Търговския регистър и сума в размер на 17 000 000 лева -
в срок до 18 месеца от вписването на Купувача като едноличен собственик
на капитала на ДРУЖЕСТВОТО в Търговския регистър.По силата на
Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г. „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ прехвърлило на "КОПИЕ"ЕАД
собствеността върху всички акции от капитала на „Топлофикация
Петрич“ЕАД в полза на купувача , като на същата дата било извършено
съответното вписване на прехвърлителните джира и в книгата на
акционерите.По силата на допълнително споразумение към Договора за
покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г., по силата на което „В & ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ поело допълнителни задължения по
Договора от 27.02.2015 г. с цел изпълнение на задължението си да осигури
необходимото съдействие за вписване на купувача като едноличен
собственик на капитала на , като се съгласило, че ще проведе защитата срещу
евентуален постановен отказ.В допълнителното споразумение било
уговорено, че ако в срок от 5 месеца от датата на споразумението -01.04.2015
г. купувача не бъде вписан в Търговския регистър като едноличен собственик
на капитала на „Топлофикация Петрич“, това ще бъде основание за купувача
да развали едностранно Договора за покупко-продажба на акции от
27.02.2015 г.По подаденото заявление за вписване в Търговския регистър бил
постановен отказ,който въпреки обжалването му не бил отменен.Поради
изтичането на горепосочения 5 месечен срок от датата на допълнителното
споразумение към Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г.
(01.04.2015 г.) и на основание неизпълнение на поетите от продавача
задължения, на 08.09.2015 г. купувача връчил на продавача писмено
уведомление, че разваля Договора за покупко-продажба на акции от
27.02.2015 г. Подържа се в исковата молба,че преди датата на разваляне на
Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г., чрез извършено
между „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н и "КОПИЕ"ЕАД на
31.08.2015 г. прихващане на взаимни задължения "КОПИЕ"ЕАД предсрочно
погасило задължението си по чл. 2, ал. 2, т. i от Договора за покупко-
7
продажба на акции от 27.02,2015 г., а именно за изплащане на част в размер
на 2 000 000 лева от цената за акциите на като по отношение на тази сума
основанието за плащането й отпаднала с развалянето на Договора от
27.02.2015 г.Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора за покупко-продажба на акции
от 27.02.2015 г., за продавача възникнало задължение да върне на купувача
изплатената му от последния до датата на разваляне на договора част от
цената за акциите. Отделно от горното, на основание чл. 9, ал. 6 от Договора
за покупко-продажба на акции, във връзка с чл. 9, ал. 3 от същия, за продавача
се породило задължение да плати на купувача и неустойка в размер на 5 700
000 лева , представляващи 30% от договорената цена (19 000 000 лева), която
неустойка следвало да бъде изплатена на купувача в срок до 08.10.2015 г.. Във
връзка с горното и на основание чл. 9, ал. 6 от Договора за покупко- продажба
на акции от 27.02.2015 г., на 14.09.2015 г. между "КОПИЕ"ЕАД и „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ било сключено Споразумение с нотариална
заверка на подписите на страните под per. № 5239 / 14.09.2015 г. по силата на
което, като последица от едностранното разваляне на Договора за покупко-
продажба на акции от 27.02.2015 г. двете дружества се договорили да върнат
разменените с оглед сключването и изпълнението му престации, като поели
следните взаимни задължения:
- продавача се се задължил в срок до 08.12.2015 г. да изплати на
купувача изплатената му/погасената му до датата на разваляне на Договора от
27.02.2015 г. част от цената за Акциите в размер на 2 000 000 лева - чрез
извършване на банков превод на сума в размер на 2 000 000 лева
-продавача да заплати на купувача неустойка в размер на 5 700 000 лева
В чл. 3 от горепосоченото Споразумение от 14.09.2015 г. било уговорено, че
при забава от страна на продавача при заплащане в срок до 08.12.2015 г. на
дължимата на купувача] сума в размер на 7 700 000 лева, продавача , освен
дължимата сума, дължи и ще заплати на купувача и неустойка в размер на
0,05% върху забавената и неплатена сума за всеки ден от забавата, която
неустойка не може да надхвърля общо сумата 7 700 000 лева.
Подържа се в исковата молба,че купувача е изпълнил всички свои
задължения по споразумението от 14.08.2015 г., като в уговорения срок с
прехвърлителни джира прехвърли обратно в полза на продавача
собствеността върху всички акции от капитала на „Топлофикация
8
Петрич“.Подържа се,че както в срока до 08.12.2015 г., така и до настоящия
момент продавача не е изпълнил нито едно от останалите свои задълженията
към купувача, а именно:
- да изплати на купувача сумата в размер на 7 700 000 лева дължима
съгласно уговореното в чл. 3 от Споразумението от 14.09.2015 г. и
-да учреди / да осигури учредяване в полза на купувача на особен залог
върху цялото търговско предприятие на „Топлофикация Петрич“, като
съвкупност от негови права, задължения и фактически отношения,
включващо и право на собственост върху всички притежавани от
„Топлофикация Петрич“, недвижими имоти, движими вещи и вземания -
съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1, второ предложение от Споразумението от
14.09.2015 г.
Подържа се,че с Решение № 860 от 20.02.2019 г. г., постановено по т. д.
№ 252/2016 г. на Окръжен съд — Благоевград било открито производство по
несъстоятелност на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД.На основание чл.
685 от ТЗ и в законоустановения за това срок, с молба за предявяване на
вземания с вх. № 1254/08.04.2019 г. на Окръжен съд - Благоевград
"КОПИЕ"ЕАД предявило вземанията си от продавача, произтичащи от
сключените между тях Договор за покупко-продажба на акции от 27.02.2015
г. и споразуменията към него, в т.ч. и споразумението от 14.09.2015 г., а
именно:
-сума в размер на 7 700 000 лева дължима съгласно чл. 3 от
Споразумението от 14.09.2015 г. и
-сума в размер на 4 673 900 лева представляваща дължимата на основание
на чл. 3 от Споразумението от 14.09.2015 г. неустойка заради неизпълнение
на задължението на продавача по чл. 3 и определена съгласно уговореното
между страните - в размер на 0,05% върху забавената и неплатена сума за
всеки ден от забавата, която забава е продължила общо 1 214 дни (считано от
09.12.2015 г. до 05.04.2019 г.) при уговорената неустойка на ден в размер на 3
850 лева , представляващи 0,05% от сумата 7 700 000 лева и
-сума в размер на 4 673 900 лева, представляваща дължимата на основание
на чл. 4, ал. 2 от Споразумението от 14.09.2015 г. неустойка заради
неизпълнение на задължението на продавача по чл. 4, ал. 1, предложение
второ от Споразумението, определена в размер на 0,05% върху сумата 7 700
9
000 лева за всеки ден от забавата, която забава пак е продължила общо 1 214
дни (считано от 09.12.2015 г. до 05.04.2019 г.) при уговорената неустойка на
ден в размер на 3 850 лева , представляващи 0,05% от сумата 7 700 000 лева,
или вземане за сума в размер общо на 17 047 800 л,дължима от продавача на
купувача към 05.04.2019 г. на основание сключените между тях Договор за
покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г. и споразуменията към
него.подържа се в исковата молба,че въпреки представените с молбата за
предявяване на вземания убедителни писмени доказателства за основанието и
размера на вземанията на купувача от продавача, предявените с молбата
вземания не били приети, а били включени от синдика на дружеството-
длъжник в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на
продавача под № 5.В законоустановения за това срок купувача подал
възражение по чл. 690 от ТЗ срещу неприетите от синдика вземания,
включени в списъка на неприетите от синдика вземания с вх. №
2026/10.06.2019 г. на Окръжен съд - Благоевград, заедно с допълнителни
писмени доказателства,но с определение № 1623 от 04.05.2020 г., постановено
по т. д. № 252/2016 г. от съда по несъстоятелността, съдът оставил без
уважение горепосоченото възражение по чл. 690 от ТЗ срещу неприетите от
синдика вземане, включени в списъка на неприетите от синдика вземания.
С оглед на горното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
установено съществуването на вземания на купувача "КОПИЕ"ЕАД от
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД - в несъстоятелност, за сума в размер
общо на 17 047 800 лева, дължими към 05.04.2019 г. на основание договора за
покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г. и споразуменията към него, в т.ч.
и споразумението от 14.09.2015 г. г., и които вземания представляват:
- вземане за сума в размер общо на 7 700 000 лева,дължима съгласно чл. 3
от Споразумението от 14.09.2015 г. и формирана от: сумата в размер на 2 000
000 лева - представляваща подлежащата на връщане поради отпаднало
основание част от цената за Акциите, издължена от "КОПИЕ"ЕАД до датата
на разваляне на Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г. и
сумата в размер на 5 700 000 лева - представляваща неустойка, дължима от
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД на основание чл. 9, ал. 6 във връзка с
чл. 9, ал. 3 от Договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015 г. като
последица от развалянето на същия договор; - вземане за сума в размер общо
на 4 673 900 лева - представляваща неустойката, дължима от „В&ВГД
10
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД на основание на чл. 3, изречение второ от
Споразумението от 14.09.2015 г. поради неизпълнение на задължението му по
същия чл. 3, а именно да изплати в полза на "КОПИЕ"ЕАД сумата в размер
на 7 700 000 лева най-късно в срок до 08.12.2015 г., като посочената
неустойка е определена съгласно уговореното в чл. 3, изречение второ от
Споразумението и е в размер на 0,05% върху забавената и неплатена сума 7
700 000 лева за всеки ден от забавата, която забава е продължила общо 1 214
дни (считано от 09.12.2015 г. до 05.04.2019 г.); - вземане за сума в размер
общо на 4 673 900 лева - представляваща неустойката, дължима от
"КОПИЕ"ЕАД и „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД на основание на чл.
4, ал. 2 от Споразумението от 14.09.2015 г. поради неизпълнение на
задължението му по чл. 4, ал. 1, предложение второ от Споразумението, а
именно в срок до 08.10.2015 г. да учреди в полза на купувача особен залог
върху цялото търговско предприятие на „Топлофикация Петрич“, като
посочената неустойка е определена съгласно уговореното в чл. 4, ал. 2 от
Споразумението и е в размер на 0,05% върху сумата от 7 700 000 лева за
всеки ден от забавата, която забава е продължила общо 1 214 дни (считано от
09.12.2015 г. до 05.04.2019 г.), както и исканене да бъде установено спрямо
ответника, че горепосочените вземания са обезпечени чрез учреден от
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД в полза на кредитора "КОПИЕ"ЕАД
първи по ред реален залог върху всичките 18 504 340 броя обикновени
налични поименни акции с право на глас, всяка една с номинална стойност от
1 лев, представляващи 100 % от капитала на акционерно дружество
„Топлофикация Петрич“ - учреден с договор за реален залог върху ценни
книги на поименни акции от капитала на посоченото дружество, сключен с
нотариална заверка на подписите на страните под per. № 5240 / 14.09.2015 г.
От страна на ответника „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД не е
подаден отговор.
От страна на ииндика на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД Д. А. е
постъпил отговор на исковата молба.Поддържа се, че към момента на
изготвяне и оспорване на списъците, както и към настоящия момент
счетоводните книги и въобще информацията по чл. 640 от ТЗ, изискана с
нарочни писма от синдика не е предоставена по надлежния ред, като в тежест
на доказване на молителя е да изчерпи всички възможни доказателства за
съществуване на предявеното от него вземане, като представи не само
11
изобилни, но най-вече относими доказателства. Прави се довод, че още
повече при споменатата липса на счетоводна документация, удостоверяваща
счетоводното отразяване на предявеното вземане в счетоводството на
дружеството длъжник, такава документация не е представена от възразилия
кредитор нито с молбата, нито с възражението, както по отношение на
вземането за предплатената цена в размер на 2 000 000 лв. - представляващо
главница, така и за претендираните неустойки, за които няма данни дали са
осчетоводени.Поддържа се, че е налице нищожност, не само на клаузата за
неустойка, а и на самия договор, като привиден или увреждащ кредиторите,
подписан с цел генериране на задължения към дружество-длъжник „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД без да е налице реалната воля за пораждане на
посочените в договора правни последици.
За да постанови обжалваното решение реиаващия съд е установил
следното:На 27.02.2015г. между страните по делото е сключен Договор за
покупко-продажба на акции, по силата, на който „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ
ПЕТРИЧ" ООД в качеството си на продавач продава и прехвърля на
"КОПИЕ"ЕАД в качеството му на купувач собствеността върху 18 504 340
броя обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка една с
номинална стойност от 1 лев, представляващи 100% от капитала на
„Топлофикация Петрич“ЕАД. Съгласно чл.2 от Договора за покупко-
продажба на акции купувачът се задължава да заплати на продавача сумата от
19 000 000 лева за всички акции по следния начин и в следните срокове: 1)
сумата в размер на 2 000 000 лева - в срок до шест месеца от вписване на
купувача като едноличен собственик на капитала на „Топлофикация Петрич“
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията; и 2)остатъка от 17 000
000 лева- в срок до 18 месеца от вписването на купувача като едноличен
собственик на капитала на дружеството.На основание чл. 3, т.12 от Договора
за покупко-продажба на акции продавачът декларира, че не са налице пречки
и не могат да съществуват пречки, както и са налице всички необходими
предварителни съгласия, уведомявания, съгласувания, разрешения, решения,
които могат да се окажат необходими за валидното и законосъобразно
придобиване на акциите от купувача и вписване на купувача като едноличен
собственик на капитала на дружеството.Съгласно чл. 9, ал.3 от Договора за
покупко-продажба на акции в случай че дадената от продавача декларация по
чл.3, т.12 декларация е невярна по причина, която не може да се вмени във
12
вина на купувача и/или посочените от купувача нови членове на съвета на
директорите на „Топлофикация Петрич“ЕАД, различни от вписаните в
Търговския регистър такива при сключването на този договор и във връзка с
невярната декларация на продавача, купувачът не бъде вписан като едноличен
собственик на капитала на дружеството, за купувача възниква право да
развали Договора за покупко-продажба на акции с едностранно писмено
уведомление до продавача, като съгласно ал.6 на чл.9 в тези случаи
продавачът освен връщане на изплатената му до развалянето част от цената на
акциите, дължи и неустойка в размер на 30% от цената на акциите, т.е. 5 700
000 лева.На 01.04.2015г. е сключено Допълнително споразумение към
Договор за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., съгласно което
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД поема допълнителни задължения във
връзка с вписване на "КОПИЕ"ЕАД като едноличен собственикна капитала
на „Топлофикация Петрич“ЕАД, като се споразумяват, че ако в 5-месечен
срок от датата на сключване на споразумението "КОПИЕ"ЕАД не бъде
вписано като едноличен собственик на капитала на дружеството, това ще
представлява основание да се развали договорът с едностранно изявление, за
което ще са приложими последиците по Договора за покупко-продажба на
акции.С Отказ № 20150327134016-2/02.04.2015г., потвърден и с Решение №
2837/26.06.2015г. на Окръжен съд-Благоеград и с Решение №
1716/29.07.2015г. на Софийски апелативен съд е отказано вписване на
"КОПИЕ"ЕАД като нов едноличен собственик на капитала на „Топлофикация
Петрич“ЕАД.С протокол за прихващане от 31.08.2015г., съгласно който
"КОПИЕ"ЕАД погасява изцяло и в пълен размер задължението си в размер
на 2 000 000 лева, дължимо по Договора за покупко-продажба на акции,
срещу насрещно негово вземане спрямо „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ"
ООД.На 08.09.2015 г. на В. Г. в качеството му на управител на „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД е връчено уведомление за разваляне на
Договор за покупко-продажба на акции от 27.02.2016 г. Със споразумение от
14.09.2015 г. страните са се договарили "КОПИЕ"ЕАД да положи
прехвърлителни джира в полза на „ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД и да
прехвърли собствеността върху акциите на „Топлофикация Петрич“ЕАД, а
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД се задължава най-късно до 08.12.2015
г. да върне на "КОПИЕ"ЕАД сумата от 2 000 000 лева, представляваща
изплатената част от цената за акциите, сумата от 5 700 000 лева,
13
представляваща неустойка за едностранното разваляне на договора, а в
случай на забава се дължи и неустойка в размер на 0,05% върху забавената и
неплатена сума за всеки ден от забавата, която неустойка не може да
надхвърля сумата 7 700 000 лева. Съгласно споразумението с оглед
обезпечаване на всички вземания на "КОПИЕ"ЕАД от „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД последното се задължава да учреди в полза на
"КОПИЕ"ЕАД първи по ред реален залог върху акциите от капитала на
„Топлофикация Петрич“ЕАД, както и особен залог върху цялото търговско
предприятие на „Топлофикация Петрич“ЕАД като съвкупност от негови
права, задължения и фактически отношения, включващо и право на
собственост върху всички притежавани от „Топлофикация Петрич“ЕАД
недвижими имоти, движими вещи и вземания, като при неучредяване в срок,
на което и да било от обезпеченията „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД
дължи неустойка в размер на 0,05% върху сумата от 7 700 000 лева за всеки
ден от забавата, която неустойка не може да надхвърля общо сумата 7 700 000
лева.На 14.09.2015 г. "КОПИЕ"ЕАД е джиросало в полза на „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД всички акции с право на глас, образуващи
капитала на „Топлофикация Петрич“ЕАД.На 14.09.2015 г. е сключен Договор
за реален залог върху ценни книги - поименни акции от капитала на
„Топлофикация Петрич“ЕАД между "КОПИЕ"ЕАД и „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ
ПЕТРИЧ" ООД , с което е учреден реален залог върху 18 504 340 броя
обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка една с номинална
стойност от 1 лев, представляващи 100% от капитала на „Топлофикация
Петрич“ЕАД.По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,съгласно
заключението,на която размерът на неустойката по чл.3 от Споразумението
от 14.09.2015г за периода от 09.12.2015г. до 05.04.2019г. върху сумата от 7
700 000 лева е в размер на 4 673 900 лева. Неустойката по чл.4.2 от
Споразумението от 14.09.2015г. за периода от 09.12.2015г. до 05.04.2019г.
върху сумата от 7 700 000 лева е в размер на 4 673 900 лева. Общият размер на
вземанията на "КОПИЕ"ЕАД от „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД на
основание Споразумението от 14.09.2015г., изчислени като сбор от сумата 7
700 000 лева и сумите на неустойките по чл.3 и чл.4.2 от Споразумението от
14.09.2015г., е 14 047 800 лева.С Решение № 860 от 20.02.2019г. по т.д. №
252/2016г. на Окръжен съд - Благоевград е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД и
14
дружеството е обявено в несъстоятелност, като за начална дата на
неплатежоспособността е определена 01.01.2011 г. С Определение № 1623 от
04.05.2020 г. по т.д.№ 252/2016г. по описа на Окръжен съд - Благоевград,
което е обявено в търговския регистър на 05.05.2020г., е оставено без
уважение възражение с вх.№ 2026/10.06.2019г. на кредитора "КОПИЕ"ЕАД
срещу включването на предявеното от него вземне в списъка с неприети
вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е
направил следникте правни изводи:Предмет на разглеждане в
производството са положителни установителни искове по чл. 694 ТЗ за
наличието на вземания на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
продажба на акции, който е развален, поради което е налице вземане за
платената цена, както и на вземания, произтичащи от клаузи за неустойка,
които вземания не са били приети в производството по несъстоятелност,
открито срещу ответника,както и искане за установяване на поредност на
удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, която правна
квалификация е чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.Съдът е приел,че са специалните
процесуални предпоставки за допустимост на исковете по чл.694 от ТЗ –
спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност; вземанията са
предявени от ищеца в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; същите са били включени в
съставения от синдика списък на неприетите вземания; възражението на
ищеца срещу неприемането е оставено без уважение с определение по чл. 692,
ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността; исковете по чл. 694 ТЗ са предявени в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ.Съдът е приел,че по делото
няма спор за обстоятелството, че сумата от 2 000 000 лева е платена при
сключване на договора за продажба на акции и че договора е развален. По
делото не е спорно, с оглед споразумение от 14.09.2015 г. заплащането на
сумата в размер на 2 000 000 лева от "КОПИЕ"ЕАД на „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ ,поради което искът за този сума е приет за
основателен.
По отношение на претенциите на ищеца за признаване на вземания за
неустойка, произтичащи от чл. 9, ал. 3 от Договора за покупко-продажба на
акции и чл. 3, изр. второ и чл. 4, ал.2 от Споразумението от 14.09.2015г.,
съдът е приложил задължителната практика по т. 3 от Тълкувателно решение
15
№ 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, съдът следи
служебно за валидността на клаузите за неустойка независимо от наличието
или липсата на релевирано възражение от страната в указаните в закона
процесуални срокове. Съгласно тълкувателното решение неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, въз основа на примерно изброените в него критерии,
като естеството на главните задължения- парични или на непарични и размера
на задълженията, чието изпълнение е обезпечено с нея; наличието на други
обезпечения за изпълнението на същото задължение, включително и чрез
други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнението на задължението - съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди.Накърняване на добрите нрави е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането и ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните.По отношение на претенцията за неустойка в размер
на 5 700 000 лв., която да обезщети вредите от развалянето на договора,съдът
е приел,че същата е уговорена, за да обезщети вредите, които кредиторът би
понесъл от отпадането на прекратяването на облигационното
правоотношение.Съдът е приел,че в настоящия случай фактическият състав,
от който произтича вземането за компенсаторна неустойка, а именно
облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и
уговорена неустойка при разваляне на договора е осъществен. В случая
16
задължението на длъжника не е било обезпечено с други правни средства, а
единствено с уговорената в твърд размер от 30% неустойка. В тази връзка
съдът е приел,че да се приеме, че размерът на неустоечното задължение,
който в процесния случай е ограничен до 30% от общото задължение,
накърнява моралните правила, означава да се стимулира длъжника към
виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на
възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за неустойка
да бъде прогласена за нищожна. С оглед на изложеното съдът счита, че така
уговорена неустойката не е нищожна.В случая обаче от страна на синдика на
несъстоятелното дружество е направено възражение за погасяване на
вземането по давност.В споразумението от 14.09.2015г. изрично е
предвидено, че сумата се дължи до 08.12.2015г. Тази клауза е от значение при
определяне началния момент на давностния срок при вземанията за
неустойка, който съгласно чл.111 б.”б” ЗЗД е три години. Съгласно чл. 114,
ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай в споразумението между страните от
14.09.2015 г., е уговорено, че неустойката се дължи до 08.12.2015г., т.е.
длъжникът изпада в забава на 09.12.2015 година и от този момент започва да
тече законоустановеният тригодишен давностен срок, като същият изтича на
09.12.2018 г.Съдът е приел,че давността не е прекъсната с уведомление от
05.11.2018 г., отправено от „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ до
"КОПИЕ"ЕАД , тъй като за да имат правните последици на прекъсване на
давността и началото на течението на нова давност, признанието на дълга
следва да бъде адресирано до кредитора и достигнало до знанието му.Съдът е
приел,че в настоящия случай липсват доказателства, че уведомлението е
достигнало до знанието на ищеца "КОПИЕ"ЕАД и че същият е запознат със
съдържанието му. С оглед на изложеното съдът е приел, че възражението на
синдика за изтекла погасителна давност е основателно и претенцията за
установяване на вземане за неустойка в размер на 5 700 000 следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на неустойките, уговорени в чл. 3, изр. второ и чл. 4, ал. 2
от споразумението от 14.09.2015г., съдът е приел, че същите противоречат на
добрите нрави. Следвайки указанията, залегнали в Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГК на ВКС, при преценка
на неустоечните клаузи към момента на определянето им, т.е. към момента на
17
сключване на споразумението, същите представляват втора и трета уговорена
неустойка в полза на кредитора, което създава условия за неговото
неоснователно обогатяване вследствие неизпълнение на задължението от
страна на длъжника.По същността си те представляват мораторни неустойки
и се дължат за забава при изпълнение на паричното задължение и забава при
изпълнение на задължение за учредяване на залог върху търговско
предприятие. В този случай преценката за накърняване на добрите нрави
следва да се основава и на размера на задължението, чието изпълнение
неустойката обезпечава, начина на определяне на неустойката, както и базата
на която се начислява- съотношение между задължение и предварително
определеното обезщетение за вредите. Без да ограничава свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД, обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е един от
критериите за преценка на съответствието между размера на уговорената
мораторна неустойка и присъщите и функции. Действително уговарянето на
по-висока неустойка има стимулиращ ефект за длъжника, за да може той под
страх от санкцията при неизпълнение да изпълни точно задължението си по
договора. В процесния случай да се начисли мораторна неустойка за забава в
размер на 4 673 900 лева би означавало кредиторът да получи завишено
плащане и би противоречало на принципа на справедливостта, при
положение, че за периода от 15.09.2015 г. до 04.05.2019 г. законната лихва за
забава върху сумата от 7 700 000 възлиза на 2 841 295.74 лева.
Уговорената в чл. 4, ал. 2 от Споразумението неустойка за забава, предвидена
кумулативно с тази по чл. 3, изр. второ в размер на 0.05%, се явява гаранция
за неизпълнение на специално поето задължение за учредяване на залог върху
търговско предприятие, като изчислена за периода от 15.09.2015 до
04.05.2019 възлиза в размер на 4 673 900 лева. Това вземане съответства на
компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за
неполучена договорена престация. Следва да се отчете и обстоятелството, че
за същото вземане е учреден реален залог върху 18 504 340 броя обикновени
налични поименни акции с право на глас от капитала на „Топлофикация
Петрич“ЕАД. Обстоятелството, че тази неустойка се кумулира с неустойката,
уговорена в размер на 0.05 % върху просрочената сума на ден, сочи че целта
за която е уговорена не е типична, а представлява скрито оскъпяване до
размер, надхвърлящ размера на вредите, които би претърпял
18
кредиторът.Съдът е приел,че неустойките са уговорени извън и над
присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
следователно са нищожни, а претенцията на ищеца да се установи вземането,
произтичащо от тези неустоечни клаузи, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
За неоснователен съдът е приел предявения иск за установяване на
поредност за удовлетворяване на вземанията за неустойка в общ размер на 15
047 800 лева по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Този извод съдът е направил с
оглед приетото от него и посочено по-горе, че исковете за неустойка са
неоснователни.
По отношение на искането за установяване на поредност за
удовлетворяване на вземанията за връщане на дадено поради отпаднало
основание, която поредност е по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съдът е приел
претенцията за основателна.С оглед представените по делото довор за
продажба на акции, договора за реален залог върху ценни книжа, временни
удостоверения, алонжи към временно удостоверение, съдът е направил
извода, че за ищеца "КОПИЕ"ЕАД съществува вземане от "КОПИЕ"ЕАД на
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ в размер на 2 000 000 лева, което е
обезпечено със залог върху налични поименни акции и при извършване на
разпределение на осребреното имущество същите следва да се изплатят по
реда на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
I.По жалбата на В.С. С.-служебен синдик на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ
ПЕТРИЧ" ООД
Подържа се в жалбата,че правото на участие на синдика в процеса било
ограничено.Съдът счита,че неведеното в жалбата не отговаря на
действителното фактическо положение по делото.С разпореждане от
04.06.20г. съдът е констатирал,че по делото ,с оглед предмета му следва да
вземе участие и синдика на дружеството-Д. А..На същата е изпратен препис
от разпореждането,исковата молба и приложенията към нея,които са
19
получени на 09.06.20г. от адвокат П. А..Синдикът на дружеството А. на
23.06.20г. е представила по делото отговор на исковата молба с приложени
доказателства.Същата е призована за насроченото на 30.09.20г. съдебно
заседание,която призовка е получена лично от нея на 15.09.20г. От страна на
синдика на 21.09.20г. е представено становище по делото и молба делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие.на 29.01.21г. и 04.03.21г. по делото са
постъпили молби от новия синдик на дружеството С.,с които същата е
уведомила съда,че не може да се яви в насроченото съдебно заседание на
10.03.21г.В това съдебно заседание същата не се е явила.Съдът е предоставил
възможност на страните да представят писменни защити,каквато не е
представена от синдика Стафанова.
При така посочената хронология на участието на синдика на „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД в производството се установява,че не е налице
претендираното ограничаване на правата му в производството.Възможност за
участие е предоставена на синдика А.,която надлежно се е възползвала от нея
представяйки становища по делото.Възможност за участие е предоставена и
на новоназначения синдик С. ,която обаче не се е възползвала от нея.
Подържа се в жалбата на синдика Стафанова,че в противовес на
събраните по делото доказателства, съдът приел за безспорен факта, че " по
делото не е спорно, с оглед установителния договор - споразумение от
14.09.2015 г., заплащането на сумата в размер на 2 000 000 лева от
"КОПИЕ"АД в полза на "В & В. ОРАНЖЕРИИ П." ООД /н/, което писмено
доказателство, преценено с протокол за прихващане от 31.08.2015 г., обуславя
плащане на тази цена. От друга страна, ответникът не установил, че за
плащането има валидно основание, поради което искането относно вземането
от 2 000 000 лв. се установява за основателно."Според жалбоподателя този
извод на съда , противоречи с доклада му по делото, където при разпределяне
на доказателствената тежест между страните изрично е посочено, че следва да
докаже изпълнение на договора за прихващане - две насрещни изявления за
погасяване на по - малкото. По делото не били представени доказателства,
установяващи погасяване на задължението.
Съдът счита,че подоржаното в това отношение в жалбата противоречи на
представения по делото протокол за прихващане от 31.08.15г.С този протокол
двете дружества след като са констатирали какви суми си дължат и на какво
20
основание са приели в т.I,1.2,изр. последно,че съответните задължения на
„Копие“АД към „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД се погасяват до
размер на 2 000 000лв.Представения протокол е надлежно подписан от
представляващите двете дружества и не е налице оспорване на съдържанието
му или подписите.Самата процедура по прихващане ,така както е описана,не
изисква ангажирането на допълнителни доказателства в тази връзка.С оглед
на горното съдът счита,че съдът е постановил законосъобразен съдебен акт по
отношение на посочената сума.
Предвид гореизложеното съдът счита,че частта от решението посочена
по-горе ,обжалвана от жалбата на В.С. С.-служебен синдик на „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД следва да бъде потвърдена.
II.По отношение въззивна жалба от „КОПИЕ" АД, ЕИК: *********
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно в обжалваната част на
решението било прието,че вземането на жалбоподателя от „В & ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД /н/ в размер на 5 700 000 лева не
съществува,поради погасяването му по давност.Подържа се,че признанието,
направено от ответника с уведомление от 05.11.2018 г., е извършено преди
изтичането на давностния срок (09.12.2018 г.). Същото е изрично адресирано
до кредитора „КОПИЕ" ЕАД и съдържа изрично волеизявление, че
длъжникът не отказва да изпълни и признава наличието на неизпълнените си
задължения към „КОПИЕ" ЕАД с конкретно посочени размери на главницата
и дължимите върху нея неустойки.Така отправеното уведомление безспорно
отговаря на изискванията за признание на задължение по чл. 116, б. „а" от
ЗЗД с произтичащите от това последици.
Софийският апелативен съд счита,че така посоченото становище на
жалбоподателя е по принцип правилно,но не е подкрепено от представените
по делото доказателства. В т. 2 и 3 от страница предпоследна на
споразумението от 14.09.2015г. изрично е предвидено, че сумата 7 700 000лв.
,която представлява неустойка се дължи до 08.12.2015г. –т.е. тази дата е
началния момент на давностния срок при вземанията за неустойка, който
съгласно чл.111 б.”б” ЗЗД е три години. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В
21
конкретния случай в споразумението между страните от 14.09.2015 г., е
уговорено, че неустойката се дължи до 08.12.2015г., т.е. длъжникът изпада в
забава на 09.12.2015 година и от този момент започва да тече
законоустановеният тригодишен давностен срок, като същият изтича на
09.12.2018 г.С уведомлението от 05.11.2018 г., отправено от „В&ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД/н/ до "КОПИЕ"ЕАД първото дружество е
уведомило второто,че дължи посочената по-горе сума,но по делото липсват
каквито и да било доказателства,че това уведомление е достигнало до
знанието на представляващия "КОПИЕ"ЕАД е следователно да са настъпили
правните последици на прекъсването на давността и началото на нова
давност.С оглед на горното законосъобразно съдът е приел,че вземането е
погасено по давност.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно съдът приел,че уговорените
в чл. 3, изречение второ и чл. 4, ал. 2 от Споразумението от 14.09.2015 г.
неустойки представлявали втора и трета неустойка в полза на кредитора.Тези
неустойки обезпечавали различни задължения на длъжника, а именно
задължението за връщане на полученото плащане в размер на 2 000 000 лева,
ведно с дължимата неустойка върху това плащане в размер на 5 700 000 лева,
както и задължението за учредяване на договорените обезпечения,
гарантиращи изплащането на посочените суми. Кумулиране на втора и трета
неустойка би било налице тогава, когато те обезпечават едно вече обезпечено
с първа по ред неустойка задължение на длъжника,което в случая не било
налице.
Софийският апелативен съд счита,че законосъобразно решаващия съд е
приел,че така уговорения размер на неустойките противоречи на добрите
нрави, поради което не е уважил предявените искове.От съдържанието на чл.3
и 4 на споразумението от 14.09.15г. може да се направи извод,че уговорените
неустойки обезпечават изпълнението на различни по вид задължения.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д.№ 1/
2009г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.Нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
22
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.Съгласно тълкувателното решение
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии:
-естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
-дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.;
-вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
-съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В настоящия случай уговорените неустойки в чл.3 и 4 на споразумението
от 14.09.15г. в посочените размери надхвърлят неколкократно размера на
изчислената от вещото лице мораторна лихва.От друга страна за същото
вземане е учреден реален залог върху 18 504 340 броя обикновени налични
поименни акции с право на глас от капитала на „Топлофикация
Петрич“ЕАД,което гарантира интереса на кредитора от събиране на
вземането.С оглед посоченото обезпечение съдът счита,че законосъобразно
решаващия съд е приел,че неустойката по чл.4,ал.2 от Споразумението ,която
е уговерена допълнително към неустойката по чл.3 противоречи на добрите
нрави,поради което съдът законосъобразно е отхвърли предявения иск за
същата.
Съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение на отхвърлянето на иска за неустойките,поради което препраща
към същите на основание чл.272 от ГПК.
С оглед неоснователността на посочената претенция законосъобразно
съдът е отхвърлел искането за установяване на поредността на вземането на
ищеца по делото.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
23
потвърдено.
По отношение на разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изречение трето ТЗ, при
предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса,
а ако искът бъде отхвърлен, както е в настоящия случай относно иска за
неустойка, разноските са за сметка на ищеца.
С оглед решението на спора жалбоподателят "КОПИЕ"ЕАД с ЕИК
********* следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
отхвърлената част от предявения от него иск- 15 047 800лв. в размер на
300 956лв. и същия размер държавна такса по иска по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ /за
установяване поредността на вземането/ или общо 601 912лв.
Предвид решението по спора жалбоподателя „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ
ПЕТРИЧ" ООД/н/ , ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху уважения размер на претенцията на ищеца по делото /2
000 000лв./ в размера на 40 000лв. и същия размер държавна такса по иска по
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ /за установяване поредността на вземането/ или общо 80
000лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 900450/ 26.03.2021г. постановено по т.д. №
80/20г. по описа на ОС- Благоевград.
Осъжда „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД, ЕИК 4 ********* адрес:
гр. Русе, ул. „Църковна независимост" № 11, ет. 1 да заплати на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в
размер на 80 000лв.
Осъжда "КОПИЕ"ЕАД с ЕИК 203298803с адрес:гр.София,район
„Средец“,ул.“Георги Бенковски“№6,ет.3 да заплати на бюджета на съдебната
24
власт по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на
601 912лв.
Решението е постановено при участието по делото на В.С. С.-служебен
синдик на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД, ЕИК 4 *********
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25