Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 18.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1214 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД против П.А.К..
Ищецът твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Р*,
ул. Т* № *, бл. Т* *, ет. * с абонатен № 07000300160. Заявява, че за периода от 25.04.2018 год. до 25.09.2018 год. в този имот дружеството доставило и на ответника била разпределена
топлинна енергия на обща стойност 129.60 лева по 4
броя фактури, която енергия не била заплатена
от потребителя. Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни
след периода на доставка, до 03.12.2018 г. в размер на 2.85 лева.
Предвид обстоятелството, че
заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена по чл. 47, ал 5 от ГПК и дадените
указания от съда, за ищеца е налице правно основание да предяви настоящия
установителен иск за посочените в исковата молба главница в размер 129.60 лева за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.04.2018 год. до
25.09.2018 год. по 4 броя фактури,
мораторна лихва в размер на 2.85 лева, законовата лихва върху главницата от 04.12.2018 год. – датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Ищецът
претендира разноски в исковото и заповедното производство, включително и
възнаграждение за юрисконсулт.
В
указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска, не представя
доказателства, които иска да бъдат допуснати. В пледоарията по същество
заявява, че оспорва настъпилата изискуемост на фактурите съобразно чл. 47 от Общите условия на ищцовото дружество.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от подадено от ответника заявление
вх. № АС- 00397/21.06.2018 год. до изпълнителния директор на ТОПЛОФИКАЦИЯ- РУСЕ
ЕАД, удостоверения за наследници изх. № 3- 3368/19.06.2018 год. и 3-
3344/19.06.2018 год., издадени от Община Русе и Договор № 15694/19.12.1990 год.
за продажба на държавен недвижим имот, ответникът е собственик по наследство от
родителите си Андрей Петров К. (починал на 01.05.2015 год.) и Й* А* К* (починала
на 17.06.2018 год.) на апартамент № 16 на ет. ІV в гр. Р*, ул. Т* № *.
От представените по делото фактура
за топлинна енергия № ********** от 08.06.2018 год., фактура за топлинна
енергия № ********** от 08.07.2018 год., фактура за топлинна енергия №
********** от 08.08.2018 год., фактура за топлинна енергия № 0004741288от
08.10.2018 год., решение № ОУ- 05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР, общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение от сметка по партида № 07-00-03-0-0160,
изравнителна справка за отоплителен сезон 2017/2018 год., договор №
350/01.12.1994 год., договор № 54 от 22.11.2001 год., протокол от 29.10.2001
год., списък на собствениците в бл. Т* *, договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата – етажна собственост № Д-197/24.10.17 год., обекти обслужвани от
Дикей- Л ООД, присъединени чрез индивидуална АС, се
установява наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
В случая се претендират суми
само за доставена битова гореща вода, доставена чрез топлопреносната мрежа на
дружеството- ищец. Имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към
топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД под абонатен номер 07000300160.
В сградата, в която се намира процесният имот, е въведено дялово разпределение
на топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от ДИКЕЙ- Л ООД.
В имота на ответника битовата гореща вода се измерва с монтиран в имота
водомер. От общо дължимата сума по фактурите за консумирана топла вода 148.98
лева е приспадната сумата по изравнителната сметка за отоплителен сезон
2017/2018 год., която е 19.38 лева. При това положение за отчетния период 25.04.2018
год.- 25.09.2018 год. остава дължима сумата 129.60 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 броя фактури за
периода от 25.04.2018 год. до 25.09.2018 год. и лихва за забава в размер на 2.85
лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 8135/2018 по описа на РРС, която е връчена на длъжника
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното,
съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по
основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а
ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и асоциации
на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост. Продавач на
топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ лицензия за
пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР, видно от чл.
2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 год.
Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата
разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от
подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение
на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл.
150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
С разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Цитираната правна норма сочи, че с факта на придобиване на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване върху топлофициран
недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на закона придобиват
качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от момента на
придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на цената за доставена топлинна
енергия в него. Придобиването на вещното
право- на собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за
собственика или ползвателя възниква задължението да заплаща цената на
доставената в имота топлинна енергия като ирелеватно се явява обстоятелството
дали през определен период от време фактически /реално/ същият е ползвал вещта
или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е по волята на титуляра
на вещното право на собственост или ползване или на други обективно
съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона
потребител на енергия или газ за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна норма
само дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма
не е въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за
заплащане на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически
/реално/ да го ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015
год. по описа на РОС).
На основание чл. 74 от ОУ при
смърт на купувач- физическо лице, наследниците или лицето, което е придобило
жилището, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30- дневен срок чрез
подаване на заявление за промяна на партидата, с приложено копие на
удостоверение за наследници или съответно акта за собственост. В случая
ответникът следва да заплати цялата дължима сума, като същата не следва да се
редуцира до притежаваната от него идеална част. Липсва опора за такова
преизчисление в ЗЕ и ОУ на ищеца. Вътрешните отношения между съсобствениците
биха могли да бъдат изследвани в този смисъл, ако другият съсобственик беше
привлечен като трето лице- помагач и срещу него в условията на евентуалност
беше предявен обратен иск.
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва
да се спомене, че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за
плащане. Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение
на срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ).
Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените
суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или
кредитно известие.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат
към сключения договор, по който страна е
ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна
енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на
доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление,
за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за
обслужване на измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в
горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 15- то число на последващия
месец от този на консумацията. Посредством направени изчисления и на основание
чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в размер 2.85 лева е
основателно претендирана.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати направените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.00 лева. Дължимите
разноски в исковото производство са общо 325.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особения представител на ответника и платена
държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.А.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от изпълнителния
директор С* Ж* Ж*,
ЕИК *********, сумите 129.60 лева по 4 броя фактури за периода от
25.04.2018 год. до 25.09.2018 год., представляващи неплатена цена за
доставена и разпределена топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 2.85 лева, законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 04.12.2018 год.
до окончателното й изплащане, което
вземане е материализирано в заповед за изпълнение № 4373/05.12.2018 год.,
издадена по ч.гр.д. № 8135/2018 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН **********
*** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж*,
ЕИК ********* сумата
77.00 лева, както и сумата 3255.00 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: