№ 34
гр. П., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200062 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на
Т. ИЗ. Т. от гр.П., против НП № 321-9-82/ 29.09.2020 г. издадено от Директора на ОДМВР Т.е, с което е на
осн.чл. 209а,ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.
/триста лева/ за това, че „на 18.04.2020 г., около 19.15 ч., в с.Г.Г., общ.О., намирайки се на открито обществено
място – на ул.“Г.Д.“, пред кметството, не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата, в условията на обявено с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на РБ извънредно
положение, чийто срок е удължен с решение от 03.04.2020 г. на НС на РБ и въведена на основание чл.63,ал.1 от
ЗЗ противоепидемична мярка с т.9 от заповед № *** г. , доп. със заповед № **. на министъра на
здравеопазването, изразяваща се в задължение на всички лица, намиращи се в закрити или на открити
обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.)“. – нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ.
В подадената до съда подробно мотивирана жалба се оспорва извършеното нарушение, като се
твърди, че при ангажиране на отговорността са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
водещи до цялостно опорочаване на процедурата по налагане на административно наказание. В с.з.
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т.е, ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител
в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На
18.04.2020 г., около 19.15 ч., при обход на с.Г.Г., общ.О., на ул.“Г.Д.“, пред кметството, полицейските служители
С.А. и Х.П. забелязали лицето Т.Т., който се намирал на открито и свободно достъпно обществено място, без
поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. При тези обстоятелства бил
съставен и връчен на нарушителя АУАН № 321-9-82 /приложен л.9/, с който и съгл.чл.36,ал.1 от ЗАНН било
поставено началото на АНП за извършеното от него нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Актът бил връчен на
нарушителя, който се запознал с него и го подписал без възражения, като и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от
1
ЗАНН не депозирал писмени такива. С оглед данните за престъпление по чл.355,ал.1 и ал.2 от НК, материалите
били изпратени на РП Т.е, ТО П., като с постановление от 26.05.2020 г. /приложено л.11/ бил постановен отказ за
образуване на ДП, след което материалите били препратени по компетентност на Директора на ОДМВР Т.е за
реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. При тези обстоятелства и след
като преценил, че деянието не съставлява маловажен случай, на 29.09.2020 г. Директорът на ОДМВР Т.е издал
атакуваното в настоящия процес НП № 321-9-82, с което и на основание чл.209а,ал.4,вр. с ал.1 от ЗЗ наложил на
жалбоподателя Т. минималното наказание глоба в размер на 300 лв.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. актосъставител, както от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Същата
не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна и по същество съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона (случай, в който се презюмира), така и да
бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от
компетентен да го издаде съгласно чл.209а,ал.4 от ЗЗ орган – Директор на ОДМВР Т.е. По същият начин и на
осн.чл.209а от ЗЗ, на актосъставителя В.Д.И. полицай от състава на РУ П., Участък О. са делегирани права да
съставя АУАН по ЗЗ (заповед № 3633-611/14.04.2020 г. на Директора на ОДМВР, л.12-14).
Със заповед № *** г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. (публикувана на
интернет страницата на МЗ), изменяна многократно и отменена със заповед № ** г., в сила от 14.05.2020 г., са
въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с
епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на
Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 1*** (отм.), като е
въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
От друга страна, санкционната разпоредба на чл.209а,ал.1 от ЗЗ предвижда административнонаказателна
отговорност за този, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а,ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, посредством налагане на наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Безспорно по делото е установено, че на посоченото в НП време и на
открито обществено място, жалбоподателят Т.Т. не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка по
време на въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено
обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат
установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като установеното при полицейската проверка и
впоследствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна страна.
Административнонаказващият орган обаче само формално е посочил в НП, но не е мотивирал
съображенията си за това защо приема, че случаят не е маловажен и нарушението следва да бъде санкционирано
– подход, който сам по себе си е неправилен и не може да бъде подкрепен. Това е така понеже самият ЗАНН не
предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се
подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е
извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите
обществени интереси и т.н. Посредством задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол … когато съдът констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона… ”. От друга
2
страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на
практика нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва
да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален,
различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът
констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е
приложил.
В контекста на изложеното в горния абзац и отчитайки всички събрани по делото доказателства съдът
намира, че констатираното нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не
може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат. Това обаче не
означава априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от
НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. Независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл.209а ал. 1 от ЗЗ, съдът счита, че
извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид,
тъй като се установи, че жалбоподателят Талибом се е намирал абсолютно сам на открито обществено място – на
ул.“Г.Д.“, пред кметството на с.Г.Г., при което не е създавал опасност да зарази други лица ако евентуално е бил
положителен за COVID-19. Извършеното нарушение остава изолирано и не се следва да се приема като
разкриващо такава степен на обществена опасност, че да бъде санкционирано, поради което същото е
незначително и при установяването му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. Ето защо
и при принципно правилно установените по делото обстоятелства, в рамките на оперативната си самостоятелност,
Директорът на ОДМВР Т.е е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да
пристъпи към санкциониране на нарушителя. В този контекст следва да се посочи също, че към датата на
издаване на атакуваното НП – 29.09.2020 г. вече е било възприето коренно различно виждане от здравните власти
по отношение на противоепидемичните мерки и респ. неносенето на маски и предпазни средства на открито. След
като не е приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл.53,ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е
допуснал твърдяното нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло
отменено като незаконосъобразно и нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането
в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът
намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 321-9-82/29.09.2020 г. на Директора на ОДМВР Т.е, с което на Т. ИЗ. Т. от гр.П.,
обл.Т.е, бул**, ЕГН-**********, за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63,ал.4 от ЗАНН Т. ИЗ. Т. от гр.П., обл.Т.е, бул**, ЕГН-
**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
3
Т.ки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4