Решение по дело №2059/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

     №

гр. Варна, 26.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

          при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2059/2021 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по предявени от М.Д.Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ю.Г.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева – частичен иск от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от която сума: 15 000 лева – частичен иск от 45 000 лева - неимуществени вреди за причинени болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия и сумата от 5 000 лева – частичен иск от 15 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в психични проблеми, вследствие на негативни преживявания и състояния на емоционален стрес; всички описани вреди – пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено на 06.08.2019 г., около 19:00 часа, в град ***, между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № ***, рег. №***, собственост на „***“ ЕАД, и лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по полица № ***, със срок на валидност до 16.10.2019 г., като ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка и модел „*** ***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 11.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 3 552,51 лева – частичен иск от 9 267,41 лева – обезщетение за забава за изплащане на главницата, начислено за периода от 06.08.2019 г. до 10.02.2021 г.

          Ищцата твърди, че на 06.08.2019 г., около 19:00 часа, в град ***, автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № **, в който пътувала и се движел по ул. „***“ в посока към бул. „***“ бил ударен от лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, идващ от ул. „***“, който не спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ Сочи, че за настъпилото ПТП от служители на Сектор „***“ при ОД МВР – *** бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***

          Заявява се, че вследствие на удара на двете превозни средства, ищцата загубила равновесие и паднала в автобуса, изпаднала в шок и силна уплаха, като по-късно вечерта започнала да изпитва болки в областта на гърдите. Твърди се, че на следващия ден – 07.08.2019 г. ищцата посетила Спешен център на МБАЛ „***“ АД, където й била поставена диагноза „травма на гръден кош“, вследствие на фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия. Сочи се, че вследствие на посоченото увреждане ищцата получила трайно затруднение в движението на снагата за период – по-дълъг от шест месеца, през който непрекъснато приемала обезболяващи медикаменти и била подпомагана от своята майка при извършване на обичайните си физиологични нужди. Заявява се, че и към момента ищцата се изморява бързо, изпитва болки в ребрата при смяна на времето и при движения настрани.

          В исковата молба е посочено, че ищцата е с диагноза „параноидна шизофрения“ от 1997 г. и поддържа психичното и емоционалното си здраве с помощта на медикаменти. Заявява се, че вследствие на инцидента емоционалното й състояние се влошило, у нея се събудили състояния на страх и безпомощност, започнала да се чувства непълноценна, появили се безсъние и редуващи се състояния на афект и буйства с емпатия и депресивна тревожност, започнала да изпитва страх да се качва в автобус, да стои на спирка, да пресича улица.

          Твърди се, че ответното дружество било уведомено от ищцата за настъпилото застрахователно събитие с нарочно уведомление, ведно със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, получени от ответника на 04.09.2021 г., по повод на които била заведена щета № ***. Сочи се, че по претенцията и до момента не било платено дължимото от ответника обезщетение.

          В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции като основателни и доказани. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

          В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. ***, настъпването на процесното ПТП и участниците в него. Твърди се, че не е установено виновно противоправно поведение на водача на посочения лек автомобил с акт, обвързващ съда със задължителна сила. Оспорват се механизма на настъпване на ПТП, причинната връзка между последното и уврежданията на ищцата, вида на същите и протеклия оздравителен процес. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и началната дата на претенцията за обезщетение за забава.

          В открито съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като недоказани и в завишен размер. Претендират се разноски.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          Безспорно между страните е, че на 06.08.2019 г., около 19:00 часа, в град Варна, между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № *** рег. №***, собственост на „***“ ЕАД, и лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *** за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по полица № ***, е настъпило ПТП, като ищцата е пострадало лице от същото; наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил с рег. № ***, марка и модел „***“, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, действаща към момента на настъпване на процесното ПТП.

          Приобщен по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г., издаден от служители на МВР. От протокола се установява, че на 06.08.2019 г. около 19 часа, в град ** на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“, е реализирано ПТП с участници *** – водач на лек автомобил марка „*** модел „******, рег. № ***, и *** – водач на автобус на градския транспорт, рег. №***. Посочено е, че виновният водач *** не е спазил пътен знак „***“, вследствие на което е отнел предимството на движещия се по път с предимство участник 2 и двама пътници от автобуса са паднали. Като пострадали лица в протокола са посочени М.Д.Г. и Ю.Г.М..

          Приложено по делото е Експертно решение № ***от зас. № *** г., съгласно което на ищцата е поставена диагноза „**-*“ и определена 80% трайно намалена работоспособност.

          Приложена е медицинска документация относно здравословното състояние на ищцата от датата на процесното ПТП, като в същата е констатирано от съответните специалисти, че пострадалата има травма на гръден кош, фрактури на 4, 5 и 6 ребра. Медицинската документация е взета предвид при изготвяне заключението по приетата комплексна Съдебно -медицинска и психиатрична експертиза.

          По делото е приложено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди „Гражданска отговорност“ от 04.09.2020 г. от ищцата до ответното дружество, без данни за неговото получаване.

          От показанията на разпитания по делото свидетел, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

          Свидетелят***твърди, че знае за процесния инцидент от ищцата, която й разказала, че докато пътувала с майка си в автобус на градския транспорт, при рязко спиране на същия, двете жени паднали и получили наранявания. Сочи, че ищцата лежала известен период от време с болки, приемала обезболяващи и се обслужвала с помощта на майка си. Заявява, че ищцата й разказала, че случилото се било страшно и се е уплашила.

          По делото е изслушано заключение на комплексна Съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, като вещото лице ортопед – травматолог сочи, че в резултат на травмата ищцата е получила счупване на 4, 5 и 6 ребра вдясно, като е възможно в началото болката да не е голяма, поради неразместване на костните краища. Лечението е консервативно с покой на легло за 25 дни, за болките се препоръчват обезболяващи, както и избягване на физически натоварвания до третия месец. Счупените ребра зарастват около 25-я ден, като здраво костно срастване настъпва около третия месец. Към момента на изследването увредените ребра на ищцата са зарастнали.

          Вещото лице – психиатър е посочило, че към момента на изследването ищцата се чувства добре и актуалното й психично състояние съответства на хроничното й заболяване „***“. Процесното ПТП и настъпилите вследствие на него травматични увреждания и остра стресова реакция със специфични /изолирани/ фобии не са оказали въздействие върху актуалното психично и емоционално състояние на ищцата. Няма данни в периода след инцидента ищцата допълнително да е приемала мерки за психичното си здраве, като поддържаната от години антипсихотична терапия има успокояващ и потискащ ефект, намалява тревожността, страха, неспокойствието, включително променя усещането за болка, което обяснява сравнително краткотрайната стресова реакция на ищцата. Към момента на изследването липсват остатъчни симптоми вследствие на инцидента.

          Съгласно заключението на назначената по делото Съдебно-автотехническа експертиза, на процесните дата и място е настъпило ПТП с участници автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № *** рег. №***, собственост на „***“ ЕАД, и лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, вследствие неспазване на пътен знак „***“ и навлизане на водача на лекия автомобил в платното за движение на ул. „***“, явяващо се път с предимство, по който се движел автобусът.

 

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловено от пълното и главно доказване от страна на ищеца на реализирането на спорното ПТП; виновното причиняване на същото от деликвента; наличието на валидно застрахователно правоотношение между последния и ответното дружество към момента на ПТП; претърпяните по вид и обем неимуществени вреди (телесни увреждания, болки, страдания и негативни преживявания); причинната връзка между тях и деликта; размера на дължимото обезщетение за тях и изпадането в забава на ответника.

          Представения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2019 г. е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП), относно факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, местоположението на участниците спрямо пътното платно и датата и часа на посочените факти, както и пострадалите лица, като същият не е оспорен от участниците в инцидента.

          Несъмнена, на следващо място, е и противоправността на действията на деликвента при произшествието, след като той е нарушил действащи правила на Закона за движение по пътищата относно поведението на участниците в движението съобразно пътната сигнализация на място.

          От представената медицинска документация, от показанията на свидетеля ****, както и от заключението по изслушаната комплексна Съдебно – медицинска и психиатрична експертиза се установяват следните болестни състояния при пострадалата, а именно: счупване на 4, 5 и 6 ребра вдясно, като е възможно в началото болката да не е била голяма, поради неразместване на костните краища; лечението е било консервативно с покой на легло за 25 дни; за болките се прилагали обезболяващи лекарства. По отношение на психичното състояние на ищцата се установи, че процесното ПТП и настъпилите вследствие на него травматични увреждания и остра стресова реакция със специфични /изолирани/ фобии не са оказали дългосрочно въздействие върху актуалното психично и емоционално състояние на ищцата, съответстващо на хроничното й заболяване „***“, като последното се отдава на поддържаната от години антипсихотична терапия.

          От заключението по изслушаната Съдебно - автотехническа експертиза се установява причинната връзка между механизма на процесното ПТП и претърпените от ищцата увреждания.

          Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2

 ЗЗД, вината на деликвента се презюмира, като същата е установена в Протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2019 г. Поради това и при липса на данни в противния смисъл, съдът приема и вината за доказана.

          По тези групи съображения, съдът намира за доказан деликтен фактически състав, обезвреда на последиците от който следва да бъде извършена от ответника, предвид безспорното му качество на застраховател по договор за "Гражданска отговорност на автомобилистите" с причинителя към момента на произшествието.

          Възраженията на ответника за неустановеност на виновно противоправно поведение на водача на посочения лек автомобил, на механизма на настъпване на ПТП и на причинната връзка между последното и уврежданията на ищцата останаха абсолютно недоказани. От Протокол за ПТП с пострадали лица от 06.08.2019 г. и от заключенията по назначените Съдебно - автотехническа експертиза и комплексна Съдебно – медицинска и психиатрична експертиза се установи виновността на водача на лекия автомобил в осъществяване на процесното ПТП.

          Неоснователно, на следващо място, е и възражението относно липсата на акт, установяващ горните обстоятелства и обвързващ съда със задължителна сила. Настъпването на застрахователното събитие и механизмът на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив, константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и на протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и автотехническа експертиза, като дори липсата на такъв протокол не препятства доказване на застрахователното събитие чрез други доказателствени средства, каквито бяха допуснати и събрани в настоящото производство.

          По отношение на въведеното от процесуалния представител на ответника едва в хода на устните състезания възражение за съпричиняване съдът намира, че доколкото същото е преклудирано, не дължи произнасяне по него.

          С оглед направените изводи за доказан деликтен фактически състав в настоящото съдебно производство, следва да бъде определен размер на дължимата обезвреда за същия.

          Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52

 ЗЗД. Посочената разпоредба предполага обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалата и претърпяните във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а обусловен от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалата, прогнозите за нейното възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалата усилия за преодоляване на последиците и други.

          Като съобрази визираните критерии настоящият съдебен състав намира, че съответстващ на установените по вид и обем физически болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия, е размер на обезщетението от 7 000 лева, а по отношение на установените като преживени негативни психо-емоционални преживявания, в тяхната съвкупност, обезщетение от 2 000 лева.

          В полза на ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху посочените обезщетения от датата на предявяване на исковете – 11.02.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

 

          По отношение на иска за обезщетение за забава съдът намира следното:

          За успешното провеждане на така предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на главен дълг към датата на претендираната лихва, както и че задължението за заплащане на такава произтича от деликт, покрит от застрахователя риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, причинен на ищеца, както и поставяне в забава на ответното дружество за заплащане на застрахователното обезщетение.

          Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1

 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 84, ал. 3