Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІV- Б въззивен състав, в закрито
заседание на втори септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
като разгледа докладваното
от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 7209 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от З. "Б.И." АД- ***- длъжник в изпълнително производство,
жалба срещу отказ на ЧСИ да намали поради прекомерност претендирани от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, постановен на 26.06.2020 г.
по изпълнително дело № 2020920 0400254 на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920 на КЧСИ и район
на действие- СГС. С довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и
правна сложност, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания
отказ и да бъде постановено намаляване на посоченото възнаграждение до
минималния предвиден в чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 200 лв. .
Взискателят по
изпълнителното дело А.Г.Б.не изразява становище по повод жалбата на длъжника по
изпълнението.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ
и представените по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20209200400254 на ЧСИ Й.М.е образувано по
молба на взискателя А.Г.Б.- чрез адв. Г. Д., подадена на 16.06.2020 г., с
приложен към нея Изпълнителен лист от 29.05.2020 г., издаден въз основа на
решения по гр. дело № 4239/ 2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав,
и по гр.д.№ 8323/ 2017 г. на СГС, І ГО, 16 състав, с които З. "Б.И.“ АД- ***
/жалбоподателят/ е осъдено да заплати на взискателя сумата 100 000 лева-
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 29.06.2014 г. до
окончателното й изплащане. Към молбата е приложен Договор за правна защита и
съдействие от 15.06.2020 г., според който между взискателя и адв. Г. Д. е
договорено заплащането на адв. възнаграждение от 4 983 лв.- за образуване
и водене на изпълнителното дело.
На същата дата- 16.06.2020
г., на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща покана
за плащане на горепосочените суми /главница и законна лихва/- предмет на
приложения изпълнителен лист, и на разноските по изпълнението, вкл. посоченото
адвокатско възнаграждение.
Съобразно депозирана
от длъжника на 19.06.2020 г. молба за разсрочено плащане на дълга с преводни
нареждания от 6.07.2020 г. и 10.07.2020 г. са направени два превода на суми от
по 30 000 лв. /общо 60 000 лв./ по специалната сметка на ЧСИ.
На 19.06.2020 г., в
срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е постъпило възражение на
длъжника за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение.
С Постановление на
ЧСИ от 26.06.2020 г., съобщено на длъжника на 30.06.2020 г., възражението за
прекомерност е оставено без уважение по съображение, че договореното между
взискателя и адв.- пълномощника му адвокатско възнаграждение не е прекомерно с
оглед размера на вземането, възлизащо на 160 952.42 лв.
Това постановление на ЧСИ, по преценка
на Софийски градски съд е неправилно
и следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника
по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство.
В случая
изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се отличава нито
с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за принудително
изпълнение /16.06.2020 г./, към датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника /16.06.2020 г./, съдържаща покана за плащане и на
спорните разноски от 4 983 лв.- за адвокатско възнаграждение, а също и към
датата на издаване на обжалваното постановление на 26.06.2020 г. от адвокат-
пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано
се явява определянето /възлагането/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на
взискателя процесуално представителство /според посочения в договора предмет на
правната помощ/ се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително
дело на 16.06.2020 г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и
направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като
основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 4 983 лева следва да бъдат
намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
размер, а именно до размер на сумата 200 лв.
Следва да се
отбележи, освен това, и че длъжникът е застрахователно дружество /вземането
е за застрахователно обезщетение/, поради което и своевременното получаване на
сумите по изпълнителния лист е било сигурно за взискателя, като в случая е
извършено и доброволно плащане на голяма част от дълга след получаване на
поканата за доброволно изпълнение, което представлява допълнителен аргумент за
необоснованост на претендираните от взискателя и признати от ЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение.
При
тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Й. Моллова от 26.06.2020 г.,
с което възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК е оставено без уважение, следва да
бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до
размер на сумата 200 лева.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалбата на З. „Б.И.“ АД- *** /ЕИК *********/
Постановление от 26.06.2020 г. по
изп. дело № 20209200400254 на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920 на КЧСИ и район на действие-
СГС, с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
на основание чл.78,
ал.5 ГПК разноските за дължимо на взискателя А.Г.Б./ЕГН **********/ от длъжника З.
„Б.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ по
изп. дело № 20209200400254 на ЧСИ Й.М.с рег.№ 920 на КЧСИ и район на
действие- СГС, адвокатско възнаграждение
от 4 983 лева на 200 лева /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.