Р Е Ш Е Н И
Е
№ 36 05.04.2018
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав
на …………дванадесети
март……………….две хиляди и осемнадесета
година
в публично съдебно
заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря………Румяна Русева…....…….…………………..….
И прокурора ……………………………………….…………..…………………...
като разгледа докладваното от съдия
Петкова….………...…………………………..
търговско дело ……….№
123 по описа за 2015 година……………..………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба, подадена
от Г.Н.Н., Г.Г.Н. и Н.Г.Н. ***,
срещу „Гида Транс” ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление – град
Любимец, ул. „Одрин” № 72, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., и
„Фаворит Машинекс” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – град Любимец, ул. „Дойран” № 3, представлявано от
управителите Д.Д.К. и Д.Д.К.
Д. Д.Д.К., с която се предявяват субективно съединени
искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително спрямо ищците на
извършеното разпоредително действие (покупко-продажба), обективирано
в нотариален акт № 13, том VI, рег, № 5335, дело 753 от 2014 г., по силата на което „Гида Транс“ ООД е прехвърлило в полза на
втория ответник „Фаворит Машинекс“ ООД два имота -
УПИ ІІ-13, кв. 205, гр. Любимец с площ 739 кв.м. и УПИ І-11, кв. 205, гр. Любимец с площ 2209 кв.м, съгласно справка за имот партида
59908/11.11.2014 година. С уточняваща молба вх. № 12021/18.12.2015
година ищците заявяват, че претендират относителната недействителност на
описаната транслативна сделка на недвижими имоти,
които към момента са във вида както следва: 1) УПИ XII за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен
със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на Община Любимец, с площ
1191 кв.м, идентичен с част от УПИ І-11 за гараж и автоработилница,
с площ 879 кв.м и част от УПИ II-13 за гараж и
автоработилница, кв. 205 по плана на гр. Любимец, с
площ 312 кв.м, при граници: от две страни улици и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота
част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998
година на кмета на Община Любимец, заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота; и 2) УПИ XIII - за гараж и автоработилница
в кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014
година на кмета на Община Любимец, с площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ
І-11 за гараж и автоработилница, с площ 1330 кв.м и
част от УПИ ІІ-13 за гараж и автоработилница, кв. 205
по плана на гр. Любимец, с площ 427 кв.м. по плана на гр. Любимец, при граници:
улица, УПИ XII - за гаражи и авторемонтна
работилница и УПИ IX - за машиностроителен цех,
ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за
ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на Община Любимец, заедно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени
към имота.
Ищците излагат фактически твърдения в смисъл, че са
кредитори на първия ответник. Вземанията им представлявали дължимо на основание
чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на
техния общ наследодател Г.И.Н., починал при трудова злополука на 08.11.2011
година. Към момента на трудовата злополука наследодателят им - съпруг на първата ищца и баща на другите
две, бил в трудово правоотношение с „Гида Транс" ООД, поради което считат,
че вземанията им в размери 90 000 лева
за Г.Н. и по 70 000 лева за Г.Н. и Н.Н.
са възникнали към датата на смъртта му. Предявили претенциите си по чл. 200 КТ
по съдебен ред, във връзка с което били образувани Гр.д. № 653/2014 година и
Гр.д. № 587/2014 година по описа на РС – Свиленград. На следващо място, ищците
твърдят, че първият ответник извършил разпореждане с имуществото си в полза на
втория ответник, а именно прехвърлил двата процесни
имота с нотариален акт № 13, том VI, рег. № 5335,
дело 753 от 2014 година. Материалният интерес на така извършената сделка бил 53
111 лева, а същевременно в нотариалния акт цената била в размер на 21 000
лева, с обяснение, че се погасявал предшестващ дълг на първия ответник към
втория. С това разпоредително действие първият ответник увредил ищците, тъй
като намалил имуществото си и поставил в опасност удовлетворяването на
вземанията им, които били в значителен размер, на фона на недостатъчно налично
имущество на дружеството-длъжник за удовлетворяването им. За увреждащия
характер на посочената сделка свидетелствало и обстоятелството, че „Гида Транс“
ООД при наличие на свободни парични средства, отразени в ГФО, се разпоредило с
два имота, които притежавало от създаването си и които съставлявали лесно осребрим
дълготраен материален актив. Подкрепят твърдението с довода, че през 2014
година, т.е. само 2 месеца след сделката за продажба, при приключването на
финансовата година, „Гида Транс“ ООД имало реализирана печалба 21 хил. лв., 48
хил. лв. неразпределена печалба от минали години, която била изплатена под
формата на дивиденти отново в края на 2014 година; 24 хил. лв. вземания от
клиенти и 46 хил. лв. парични средства в каса и банкови сметки. От там вадят
заключението, че финансовото състояние на първия ответник не налагало процесната продажба,
при това на стойност 4-5 пъти под пазарната и дори от данъчната оценка, за
покриване на дълг от 21 хил. лв. Освен това, вторият ответник се явявал хирографарен кредитор наравно с ищците, поради което
липсвало законно основание вземането му да бъде удовлетворено чрез даване
вместо изпълнение преди вземанията на ищците.
Ищците считат, че е налице знание както у прехвърлителя
„Гида Транс“ ООД, така у приобретателя „Фаворит Машинекс“ ООД за увреждащия характер на процесната
разпоредителна сделка. Тя била извършена 27 дни след уведомяването на
„Гида Транс“ ООД за предявената от Н.Н. претенция за
обезщетение за неимуществени вреди по Гр.д № 587/2014 година на РС-Свиленград и
4 дни преди получаване на съобщение за предявения иск от Г. и Г. Несторови за
присъждане на обезщетение на основание чл. 200 КТ по Гр.д. № 653/2014 година на
РС - Свиленград. Такова знание в случая било налице и по причина, че в рамките
на множество провеждани след злополуката разговори между управителя на „Гида
Транс“ ООД Д. К. и ищците, Д.К. бил уведомен за намерението на ищците да
предявят претенциите си по съдебен ред. Това знание било достатъчно, без
необходимост от ясна представа у длъжника за точния размер на кредиторовото вземане. Ищците считат, че за увреждането на интересите им с атакуваната
разпоредителна сделка е знаел и вторият ответник по иска „Фаворит Машинекс“ ООД. Двете
ответни дружества били в трайни търговски отношения, производствените им
бази се намирали в непосредствено съседство, електрооборудването и
автоматизацията на машините на „Фаворит Машинекс“ ООД
се осъществявало от фирма „РК Електроникс“ ЕООД -
собственост и управлявано от П. Д. К., син на единия от собствениците и управители
на „Гида Транс“ ООД - Д.П.К. и съпругата му Д.М.К.. Освен това, в отрито
съдебно заседание, проведено на 01.07.2015 година по Гр.д. № 587/2014 година, Д.М.К.
била заявила, че до месец май 2011 година работила като счетоводител на „Гида
Транс“ ООД, след това прекратила
официалните си трудови отношения във фирмата, но продължавала да помага в
административната работа и работила като секретар във фирма „РК Електроникс“ ЕООД. „РК Електроникс“
ЕООД и „Фаворит Машинекс“ ООД имали дългосрочни
отношения и общи клиенти, а именно „Средна гора“ АД и „Дървообработване-ВТ“ АД.
Ищците настояват, че за наличие на знание за увреждащия характер на сделката е
достатъчно приобретателите по транслативните
сделки да са съзнавали, че съществува възможност да се възпрепятства кредиторът
да се удовлетвори от стойността на продадения актив, който е част от
имуществото на длъжника и на основание чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение
и считат, че в случая такова съзнаване е налице. То се извеждало от косвените
доказателства за свързаност на близките до двете дружества лица в социалните
мрежи. Същевременно, град Любимец било сравнително малко населено място и към
датата на атакуваната сделка, смъртта на наследодателя на ищците била факт,
известен на всички негови жители, в това число и на управителя и всички
работещи във „Фаворит Машинекс“ ООД. От там,
управителят на втория ответник следвало да знае, че неговият контрагент „Гида
Транс“ ООД ще следва да заплати обезщетение на наследниците на починалия. В
същото време, от обявените в търговския регистър годишни финансови отчети в
ответното дружество „Фаворит Машинекс“ ООД би
следвало да се знае за увеличаване пасивите в имуществото на прехвърлителя „Гида Транс“ ООД и за липсата на достатъчно
имущество за покриване на задълженията към наследниците на починалия му
работник. Ищците акцентуват на търговското качество на втория ответник и
произтичащото от това негово задължение за полагане грижата на добрия търговец,
тоест по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин. Допълнителна индиция за знание у втория ответник за увреждащия характер
на сделката било и обстоятелството, че като основание за сключване на
последната било посочено погасяване на дълг, по който „Гида Транс“ ООД се
явявало длъжник на „Фаворит Машинекс" ООД.
Същевременно, в отчетите на „Фаворит Машинекс“ ООД за
2014 година нямало посочени никакви предоставени през годината заеми, а в
отчетите на „Гида Транс“ ООД нямало данни за получавани такива. Нещо повече,
дългът в случая се основавал на запис на заповед от 15.09.2014 година, тоест
създаден след образуване на Гр.д №
587/2014 година на РС-Свиленград, а изпълнение по него било реализирано
месец след падежа, като данни за наличието на такова вземане срещу ,,Гида Транс“
ООД в счетоводството на „Фаворит Машинекс“ ООД
липсвали. Това свидетелствало за симулативност на
така създадения запис на заповед, целящо да заблуди третите лица и да създаде
формално основание за извършване на атакуваната разпоредителна сделка.
С
тези и останалите доводи, изложени в исковата молба и уточняващата молба вх. № 12021/18.12.2015 година ищците правят
искане за обявяване за относително недействително спрямо тях на извършеното
разпоредително действие, обективирано в нотариален
акт № 13, том VI, рег, № 5335, дело 753 от 2014 г., по силата на което „Гида Транс“ ООД е прехвърлило в полза на
втория ответник „Фаворит Машинекс“ ООД два имота: 1)УПИ XII за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен
със Заповед № РД-09-839/1212/2014 г. на кмета на Община Любимец, с площ 1191
кв.м е идентичен с част от УПИ I-11 за гараж и автоработилница, с площ 879 кв.м и част от УПИ II-13 за гараж и автоработилница,
кв. 205 по плана на гр. Любимец, с площ 312 кв.м, при граници: от две страни
улици и УПИ IX - за машиностроителен цех,
ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за
ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на Община Любимец, заедно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени
към имота; 2) УПИ XIII - за гараж и автоработилница в кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен
със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на Община Любимец, с площ
1757 кв.м е идентичен с част от УПИ I-11 за
гараж и автоработилница, с площ 1330 кв.м и част от УПИ II-13 за гараж и автоработилница,
кв. 205 по плана на гр. Любимец, с площ 427 кв.м. по плана на гр. Любимец, при
граници: улица, УПИ XII - за гаражи и авторемонтна
работилница и УПИ IX - за машиностроителен цех,
ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за
ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на Община Любимец, заедно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени
към имота. Претендират се и направените разноски в исковото производство.
В срока и по реда на чл. 367 ГПК, по делото е
депозиран писмен отговор от ответника „Гида Транс” ООД – Любимец, чрез
упълномощени адвокати М.М. и Е.П. от САК. В писмения
си отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето
му, както и за присъждане на деловодни разноски. Счита, че не са налице
предпоставките на чл. 135 ЗЗД. На първо място, твърди, че ищците са нямали
качество на кредитори към момента на атакуваната сделка, доколкото не са
разполагали с ликвидно и изискуемо вземане към „Гида Транс“ ООД. Към момента на
подаване на исковата молба имало предявени претенции и постановени решения за
присъждане на обезщетения на ищците, но не и в претендираните
от тях размери. А освен това тези решения били обжалвани и изходът на делата не
бил ясен. Оспорват довода на ищците за възникване на вземането още в момента на
смъртта на техния наследодател и настояват, че вземанията им не са установени
по основание и размер, така че ищците да придобият качеството на кредитори на
„Гида Транс“ ООД. Намират за неотносими правилата по
чл. 45 ЗЗД, тъй като претендираното обезщетение е по
чл. 200 КТ, а не обезщетение за непозволено увреждане.
Досежно втората предпоставка по чл. 135 ЗЗД, а именно
наличието на увреждане на интересите на ищците, ответникът „Гида Транс“ ООД
изтъква, че извършеното с атакуваната сделка прехвърляне на имоти не било
намалило дружественото имущество. Ищците биха могли да се удовлетворят и от
други финансови активи на „Гида Транс“ ООД, в патримониума
на което имало достатъчно средства и това се установявало от счетоводния
баланс. Не било доказано, че ищците срещнали затруднение при събиране на
вземанията си или се изправили пред осуетяване на правата им. Прехвърлянето на процесните имоти, вместо плащане на дълга с пари, се дължало
на обстоятелството, че упражняването на дейност на дружеството изисквало
влагане на налични парични средства, а не имоти, с цел осъществяване оборот на
дружеството, дивиденти и покриване на разходите, а срокът за плащане на
задължението им към „Фаворит Машинекс“ ООД бил
изтекъл на 15.10.2014 година. Отделно, за разлика от недвижимия имот, наличието
на свободни парични средства в дружеството не само не затруднявало
удовлетворяването на вземането на кредиторите, но дори го улеснявало. Липсвала
и последната предпоставка на чл. 135 ЗЗД - „знание за увреждането“ от страна на
„Гида Транс“ ООД, а съгласно изр. 2-ро на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД при възмездни
сделки като настоящата следвало и лицето, с което прехвърлителят
договаря, да знае за увреждането. На първо място, сделката била възмездна и
така имуществото на дружеството не се намаляло, поради което нямало как „Гида
Транс“ ООД да знае, че със сделката уврежда интересите на ищците. Към датата на
атакуваното разпореждане, дружеството по никакъв начин не било уведомено от
ищците за завеждане на иска. Още повече, че наследодателят на ищците бил
починал на 08.11.2011 година и от тогава до изтичане на преклузивния
срок на 08.11.2014 година, а и до 10.11.2014 година никой от наследниците му не
бил потърсил от дружеството обезщетение. В тази връзка ответникът твърди, че
бил уведомен за заведени пред РС-Свиленград претенции за обезщетение от трудова
злополука на 13.10.2014 година и на 14.11.2014 година. Най-убедително
доказателство за липса на знание у „Гида Транс“ ООД било това, че записът на
заповед за обезпечаване на заема от 21 000 лева бил издаден преди получаване на
съобщенията за образуваните пред РС-Свиленград граждански дела, така че не
следвало да се приеме доводът на ищците, че този заем е симулативен
и не е реален. Причината за поемане на заемното задължение от 15.09.2014 година
била нуждата от закупуване на камион, който да обслужва дейността на фирмата.
За това били необходими допълнителни средства, с цел да не се изразходват
останалите пари, с които дружеството извършвало текущата си дейност и поемало
ежедневните си разходи. След завеждането на двете дела на ищците през месеците
октомври и ноември 2014 година, дружеството се отказало от идеята си, за да
може да посрещне евентуалните си нужди от парични суми за заплащане на
обезщетенията.
Ответникът „Гида Транс“ ООД развива доводи за липса на
знание за увреждащия характер на сделката и у „Фаворит Машинекс“
ООД. Оспорва доводите за повече от обичайните търговски взаимоотношения между
двете дружества и твърди, че те не били от естество – третият ответник да знае
в какви съдебни дела участва „Гида Транс“ ООД. Още повече, че дни по-рано преди
сделката те били получили първото съобщение за заведените дела, а второто било
получено след разпореждането. Така че те и обективно не били имали възможност
да уведомят третия ответник за задълженията към ищците. Дори и „Фаворит Машинекс“ ООД от слуховете в града да е разбрало за смъртта
на техния работник, то от онзи момент бил изтекъл 3-годишният преклузивен срок за предявяване на претенциите, в който
такива не били заявявани.
В срока и по реда на чл. 367 ГПК, по делото е
депозиран писмен отговор от ответника „Фаворит Машинекс”
ООД – Любимец, чрез упълномощен адвокат Е.П. от САК. В писмения си отговор
ответникът не въвежда доводи за недопустимост на иска. Заема становище за
неговата неоснователност и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл. 135 ЗЗД - ищците да са кредитори на ответника, да е
налице накърняване и увреждане интересите на кредитор, както и да е налице
знание и намерение за увреждане както у прехвърлителя
„Гида Транс“ ООД, така и у „Фаворит Машинекс“ ООД.
Настоява, че възмездният характер на атакуваната сделка не предполага знание,
че се цели намаляване на активите на дружеството-прехвърлител,
за да увреди ищците. Твърди, че към датата на разпореждането „Гида Транс“ ООД
не било уведомено от ищците за завеждане на иска, тъй като увреждането било
настъпило още на 08.11.2011 година, но до 10.11.2014 година, както и в преклузивния срок до 08.11.2014 година никой от
наследниците на починалото лице не бил предявил пред неговия бивш работодател
претенциите си за обезщетение. Изтъкват, че ако „Гида Транс“ ООД имало
намерение да увреди, то щяло да прехвърли имота след датата на увреждането, а
не да чака до 10.11.2014 година. Ответникът съзира най-сериозно доказателство
за липса на знание на първия ответник за увреждащия характер на сделката в
това, че записът на заповед за обезпечаване на взетия заем от 21 000 лева
(от 15.09.2014 година) бил издаден много преди да се получат съобщения за
образуваните дела в РС-Свиленград (през месеците октомври и ноември 2014
година). Завеждането на заема в счетоводството също било доказателство за
неговата реалност, а не симулативност. Била му
известна причината, поради която „Гида Транс“ ООД прибегнало
до процесния заем – нужда от закупуване на камион и липса на свободни средства,
извън необходимите за текущата дейност и поемане на ежедневните разходи. Именно
с цел да не изразходва паричните си средства, „Гида Транс“ ООД решило заедно с
„Фаворит Машинекс“ ООД да му прехвърли недвижим имот
в изпълнение на дълга си. И от свое име ответникът „Фаворит Машинекс“
ООД заявява, че не знаел нито за увреждащия характер на сделката, нито въобще
за съществуване на парични задължения на „Гида Транс“ ООД към ищците. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения за тесни взаимоотношения между двете
дружества. Те имали добри търговски взаимоотношения, но не и такива, които да
налагат знание за станалата злополука с работника през 2011 година и липса или
наличие на претенции на неговите наследници. С тези и останалите доводи моли за
отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК ищците подават
допълнителна искова молба, с която оспорват изцяло защитните тези на двете дружества-ответници и поддържат своите аргументи и искания.
Допълват, че качеството им на кредитори на ответното „Гида Транс“ ООД, макар и
за вземане, неустановено със съдебно решение, произтичало от факта, че същите
се явяват наследници по закон на техния общ наследодател Г.И.Н., починал при
изпълнение на работата му при първия ответник. Инцидентът бил признат за
трудова злополука с Разпореждане на НОИ, ТП-Хасково с № 32 от 29.11.2011
година, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. Това разпореждане имало
характер на административен акт и установявало със задължителна сила както
обстоятелството, че злополуката е трудова, така и причинната връзка между
самата злополука и настъпилата вследствие на нея смърт. Тоест актът, с който
злополуката била призната за трудова, съчетан с обективния характер на
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ (при заведени от ищците искове
на това основание) и разпоредбата на чл.201, ал. 2 от КТ, изключваща
възможността отговорността на работодателя да отпадне изцяло, несъмнено
придавала на ищците качеството на кредитори на първия ответник, като за
основателността на иска по чл. 135 ЗЗД бил без значение размерът на вземането
на кредитора, а само установяването на неговото основание, което в случая било
несъмнено. Относно знанието у първия ответник за увреждащия характер на
сделката, ищците акцентират върху признанието му, че е получил на 13.10.2014
година, съобщението от РС-Свиленград за предявения от ищцата Н.Н. иск за присъждане на следващото й се обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 200 от КТ (по Гр.д № 587/2014 година на
РС-Свиленград). Доколкото атакуваната сделка била извършена на 10.11.2014
година, тоест 27 дни по-късно, то „знанието“ било несъмнено. Настояват, че и
преди завеждането на исковете, в това число преди поставената върху записа на
заповед дата, с управителя Д. К. били водени няколко разговора, в които същият
бил канен дружеството да заплати обезщетение на наследниците на починалия, така
че той много добре бил знаел за претенциите на наследниците на починалия
Несторов - сега ищци. Освен това, записът на заповед имал характера на частен
документ, носил единствено подписа на заинтересованата страна по делото -
управителя на ответното дружество Д. К., нямал достоверна дата и без
затруднения можел да бъде антидатиран.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК ответникът „Гида
Транс” ООД подава допълнителен отговор, с който твърди неоснователност на
изложените в исковата молба и допълнителната искова молба аргументи и искания.
Оспорват изложените от ищците доводи относно момента и фактическия състав на
възникване на задължение за обезщетение за трудовата злополука. Допълват, че
„Гида Транс“ ООД било извършило атакуваната разпоредителна сделка след изтичане
на 3-годишния преклузивен срок за завеждане на делото
за обезвреда от настъпилата трудова злополука.
Настоява, че изборът на „Гида Транс“ ООД да даде имот вместо пари в изпълнение
на дълга е негово лично и суверенно право и не може да се тълкува във вреда на
дружеството. Намира за несъстоятелни доводите на ищците за знанието на
управителя за наличните у ищците претенции за обезщетение, доколкото тези
претенции не били регистрирани от компетентен орган. Изтъква, че издаването на
записа на заповед не е свързано с изискване за нотариална заверка, поради което
некоректни били твърденията за неговото антидатиране.
Отново настоява, че свързаността между двете дружества-ответници
имала само бизнес характер и се изразявала в развитие на търговски отношения, а
не обсъждане на съдебни дела и проблеми, които при това били от естеството на
поверителна за едно дружество информация.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК ответникът „Фаворит Машинекс” ООД подава допълнителен отговор, в който развива
аргументи и прави искания, аналогични с тези на ответника „Гида Транс” ООД.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С решение № 212/11.12.2015 година,
постановено по гр.д. № 587/2014 година по описа на РС-Свиленград, частично
отменено с решение № 205/08.06.2016 година, постановено по в.гр.д. № 186/2016
година по описа на Окръжен съд – Хасково,
„Гида Транс“ ООД – град Любимец е осъдено на основание чл. 200 от КТ да
заплати на Н.Г.Н. сумата 9 512,72 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на
нейния баща Г.И.Н., б.ж. на град Стара Загора, починал на 08.11.2011 година
вследствие на трудова злополука по време на работата му в дружеството-първия
ответник, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2011
година до окончателното изплащане на главницата. С оглед изхода на делото,
„Гида Транс“ ООД е осъдено да заплати на Н.Н.
деловодни разноски в общ размер на 240 лева. Решението е влязло в законна сила
на 14.03.2017 година. Видно от материалите на
гр.д. № 587/2014 година, същото е образувано на 06.10.2014 година.
Исковата молба от Н.Г.Н., инициирала исковото производство, е връчена на
ответника „Гида Транс“ ООД – град Любимец
на 13.10.2014 година.
С решение № 97/01.06.2015
година, постановено по гр.д. № 653/2014 година по описа на РС-Свиленград,
частично отменено с решение № 95/16.03.2016 година, постановено по в.гр.д. № 571/2016
година по описа на Окръжен съд – Хасково,
„Гида Транс“ ООД – град Любимец е осъдено на основание чл. 200 от КТ да
заплати на Г.Н.Н. сумата 15 512, 72 лева, а на Г.Г.Н. – сумата 9 512,72 лева, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
смъртта на техните съпруг (за първата) и баща (за втората) Г.И.Н., б.ж. на град
Стара Загора, починал на 08.11.2011 година вследствие на трудова злополука,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2011 година до
окончателното изплащане на главницата. С оглед изхода на делото, „Гида Транс“
ООД е осъдено да заплати на Г.Н.Н. деловодни разноски
в общ размер на 1034,18 лева, а на Г.Г.Н. – 679,48
лева. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2017 година. Видно от
материалите на гр.д. № 653/2014 година,
същото е образувано на 06.11.2014 година. Исковата молба от Г.Н.Н. и Г.Г.Н., инициирала исковото
производство, е връчена на ответника „Гида
Транс“ ООД – град Любимец на 14.11.2014 година.
На 10.11.2014 година, с
нотариален акт № 13 том 6 рег. № 5335 дело № 753/ 2011 година на нотариус № 420
по регистъра на НК, с район на действие районен съд Свиленград, чрез
управителите си и законни представители – Д.П.К. и Г.П.К., дружество с ограничена отговорност
„Гида Транс“ – Любимец е прехвърлило на „Фаворит Машинекс“
ООД – град Любимец, с управител Д.Д.К., процесните два недвижими имота: 1) УПИ ІІ-13, кв. 205 по плана на град Любимец,
одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008 година, целия УПИ с площ 739 кв.м.
ведно с всички подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ I-11-за гаражи и авторемонтна
работилница и УПИ IХ-12,13,2260
– за машиностроителен цех и
2) УПИ І-11, отреден за гаражи и авторемонтна работилница, в кв. 205 по плана на град Любимец, одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008
година, целия УПИ с площ 2209 кв.м,
ведно с построената в имота масивна сграда (ремонтна работилница) и ведно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени
към имота, при граници и съседи на същия: от две страни улици, УПИ VII-13-за
гараж, офис, магазин за авточасти, автомивка, авторемонтна работилница, УПИ IХ-12,13,2260-за
машиностроителен цех и УПИ II-13. Няма спор между
страните по делото и от представените скици, удостоверения за идентичност и
писмо на Община Любимец (л. 164, 178-180) става ясно, че след извършените
междувременно изменения на плана за регулация на град Любимец, недвижимите имоти към момента са във вида
както следва: 1) УПИ XII за гараж и автоработилница,
кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014
година на кмета на Община Любимец, с площ 1191 кв.м, идентичен с част от УПИ
І-11 за гараж и автоработилница, с площ 879 кв.м и
част от УПИ II-13 за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на гр. Любимец, с площ
312 кв.м, при граници: от две страни улици и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота
част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998
година на кмета на Община Любимец, заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота; и 2) УПИ XIII - за гараж и автоработилница
в кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014
година на кмета на Община Любимец, с площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ
І-11 за гараж и автоработилница, с площ 1330 кв.м и
част от УПИ ІІ-13 за гараж и автоработилница, кв. 205
по плана на гр. Любимец, с площ 427 кв.м. по плана на гр. Любимец, при граници:
улица, УПИ XII - за гаражи и авторемонтна
работилница и УПИ IX - за машиностроителен цех,
ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за
ползване № 48 от 20.01.1998 година на кмета на Община Любимец, заедно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени
към имота. В нотариалния акт е посочено, че имотите се прехвърлят вместо
изпълнение на задължението, което прехвърлителят
„Гида Транс“ ООД е поело към приобретателя „Фаворит Машинекс“ ООД съгласно запис на заповед от 15.09.2014
година, по силата на която прехвърлителят се е
задължил да плати на приобретателя сумата в размер на
21 100 лева, с падеж (дата на погасяване) на задължението – 15.10.2014 година.
Видно от нотариалния акт, още, данъчната оценка на прехвърлените имоти към
датата на сделката е на обща стойност 53 111, 60 лева.
Ищците представят удостоверения за данъчната оценка на
процесните недвижими имоти, според които към
10.11.2015 година данъчната оценка на УПИ ХIII със сграда в него е 26 914, 70 лева, а на УПИ ХII с авторемонтна работилница в него – 23 500, 50 лева.
В подкрепа на твърденията си за причините, поради
които е била сключена атакуваната разпоредителна сделка, ответниците представят
запис на заповед (л.231), извършен в обикновена писмена форма. Според
отбелязаното в документа, на 15.09.2014 година Д.П.К. в качеството му на
представител на „Гида Транс“ ООД – Любимец (издател на записа на заповед)
безусловно, неотменимо и без протест се е задължил да плати на 15.10.2014
година на „Фаворит Машинекс“ ООД чрез законния му
представител Д.Д.К. или на неговата заповед сумата
21 000 лева, в брой, с място на плащане град Любимец.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице М.Ц.. От експертното заключение се установява, че в
счетоводството на „Гида Транс“ ООД са осчетоводени в приход на касата, на два
пъти – на 12.09.2014 година и на 15.09.2014 година, общо 21 100 лева, като приход на пари в касата
срещу записване на задължение към „Фаворит Машинекс“
ООД като заем. Сумата е намерила отражение и в счетоводството на „Фаворит Машинекс“ като задължение на „Гида Транс“ ООД срещу дадени
пари от касата с разходни касови ордери. Вещото лице отговаря утвърдително на
въпроса – дали към датите, на които по счетоводни данни са съставени касовите
ордери, в касата на „Фаворит Машинекс“ ООД е имало
достатъчна касова наличност. Що касае изпълнение на задължението на дружествата
да отразят процесната парична сума в ГФО, в Отчета за
парични потоци, то се установява, че „Гида Транс“ ООД е посочила заем в размер
на 21000 лева в раздел „Парични потоци, свързани с получени и предоставени
заеми“ в постъпления. При „Фаворит Машинекс“ ООД не
се установи записване на суми изобщо в раздел В на Отчета за парични потоци за
2014 година на ГФО. Според вещото лице, взетите в счетоводството на „Гида
Транс“ ООД записвания сочат, че сумата 21000 лева не е върната от издаделя на записа на заповед на поемателя
, а този дълг се погасявал с предоставяне на дълготраен материален актив –
продажби, за които освен нотариалния акт били съставени фактура №
288/14.11.2014 година и фактура № 289 от същата дата. Във връзка с
прехвърлянето, „Фаворит Машинекс“ превело по банка
ДДС, а общата стойност по фактурите не била заплатена, а прихваната счетоводно
срещу задължението на „Гида Транс“ ООД. В същото време, от проверките в
счетоводствата на двете дружества-ответници, вещото
лице не намира данни за сделка, респективно предоставена услуга от „Фаворит Машинекс“ ООД на „Гида Транс“ ООД, която да е била
извършена, но неразплатена в периода 01.09.2014 година – 31.12.2014 година. В
заключението на СИЕ се сочи, още, че по баланс и оборотна ведомост към 11.11.2014 година на „Гида Транс“ ООД това дружество имало
реализирана печалба в размер на 12 000 лева, касова наличност 41148 лева,
левова равностойност на валутна каса 461 лева и банкова наличност 838 лева.
Вещото лице прави анализ на финансовото състояние на „Гида Транс“ ООС към края
на годината, в която е извършено разпореждането с процесните
недвижими имоти и установява, че собственият капитал на дружеството (като
разликата между активите и пасивите по баланс) е 74 хиляди лева. През
следващата – 2015 година, финансовото
състояние се променя съществено (влошава се), като към 31.12.2015 година
собственият капитал на „Гида Транс“ ООД е 10 000 лева. Според в.л. през
2015 година по счетоводни данни дружеството практически преустановява дейността
си и разпродава останалите налични дълготрайни материални активи (два товарни
автомобила на стойност 8400 лева общо). Освен това, през 2015 година
дружеството разпределя натрупаната през предходните години печалба в полза на съдружниците и я изплаща като дивидент. Така именно се
достига до драстичната разлика между собствения капитал на ООД „Гида Транс“ към
края на 2014 година и към края на 2015 година. След 15.09.2014 година това
дружество не закупува каквито и да било ДМА, в това число камиони. Напротив –
извършва продажба на двата налични товарни автомобила и две полуремаркета
(счетоводно амортизирани).
В допълнителното заключение на СИЕ вещото лице
заявява, че при наличните доказателства не може да се ангажира със становище –
дали е реално движението на средства от записите във фискалните касови апарати
на „Гида Транс“ ООД. Констатира, че няма отчитане на оборотите по повод на процесната сделка с недвижимите имоти, но продажбите на
влекачите и ремаркетата са регистрирани – на 17.03.2015 година, на обща
стойност 8400 лева. Заявява, че в счетоводството на „Гида Транс“ ООД не е
намерен запис на заповед с дата 10.03.2013 година за 3500 лева с издател „Гида
Транс“ ООД и поемател Тодор Николов Манолов, с падеж
10.03.2015 година, нито каквито и да било счетоводни записвания във връзка с
осчетоводяването (на приход от получен заем и като задължение към кредитора
Манолов) на този запис на заповед. И въпреки представения договор, датиран от
13.03.2014 година за прехвърляне собствеността на тези ДМА вместо изпълнение на
задължение по запис на заповед от 10.03.2013 година, сделката е оформена с
издаване на фактура № **********/17.03.2015 година за обичайна продажба.
Плащането по нея е отразено в брой и има регистриран касов бон за приход за
4200 лева на 17.03.2015 година. По същия начин, осчетоводяването на сделката е
осчетоводено като обикновена продажба на ДМА на клиент, а не като прихващане на
дълг. Аналогични са констатациите на вещото лице и за другите две вещи – влекач
и полуремарке, като в.л. не е намерило в
счетоводството на „Гида Транс“ ООД никакви следи за счетоводно завеждане на
записа на заповед от 11.03.2013 година за 3500 лева или договор от 13.03.2014
година с поемател/приобретател
Х.Г. Милчев. Вместо това, както и в предходния разгледан случай, сделката е
фактурирана и заведена в счетоводството като продажба срещу пари в брой. В
същото време, вещото лице прави констатация за отдаване под наем на същите тези
влекачи с полуремаркета, осчетоводени като продадени,
от купувачите Тодор Николов Манолов и Х.Г. Милчев, на наемателя „Гида Транс“
ООД, като договорите за наем са сключени непосредствено след продажбите им – на
20.03.2015 година.
В подкрепа на твърденията си за реално взето решение
за прехвърляне собствеността върху процесните
недвижими имоти ответниците представят протокол от 27.10.2014 година за
проведено общо събрание на съдружниците на „Гида
Транс“ ООД. Според протокола, на посочената дата двамата съдружници
в дружеството – Д.П.К. и Г.П.К. са взели решение – дружеството да се разпореди
именно по визирания в нотариалния акт начин – прехвърляне на ДМА вместо
изпълнение на парично задължение. На зададените на основание чл. 176 ал. 2 ГПК
въпроси и след предявяване на копие на страници на международния му паспорт,
управителят и съдружник в „Гида Транс“ Д.П.К. призна пред съда (л. 413), че на
27.10.2014 година е пребивавал в чужбина и, следователно, не е могъл да участва
в така протоколираното общо събрание.
По делото са събрани гласни доказателства: Св. Г.С.Г.
е адвокат, обслужвала в практиката си дейността на „Гида Транс“ ООД. Съобщава
на съда основно, че двамата управители не успели да приемат мисълта, че пряко
са отговорни за смъртта на работника им и това съсипало бизнеса им. Сега
дейността на „Гида Транс“ била прекратена, аналогична дейност на това дружество
се извършвала, но чрез фирма „Краси Дар“, регистрирана на името на съпругата на
Г.И.Н. – И. К..
Св. А. В. К. е била счетоводител на „Гида Транс“ ООД
от 2011 година. Тя потвърждава, че понастоящем дружеството не извършва дейност.
Твърди, че документите, касаещи предоставения от „Фаворит Машинекс“
ООД на „Гида Транс“ ООД заем (по процесния запис на заповед) са ѝ били
представени за счетоводно завеждане през септември 2014 година и тя ги е осчетоводила
тогава. Заявява, че не е била запозната с финансовото състояние на дружеството
и не е знаела дали то е имало затруднения и защо е било взето решение за
прехвърляне на имотите „по схемата дълг срещу собственост“. Твърди, че по същия
начин са били извършени още две сделки – за камионите. Но първоначално са й
донесли фактури за покупко-продажба и разплащане в брой, а впоследствие са ѝ
представили записи на заповед. Свидетелят потвърждава, че е била счетоводител
на „РК Електроникс“ – дружество, собственост на Петко
Димитров Колев – син на Д.П.К.. По времето, когато св. А.К. е обслужвала дейността на споменатите
дружества (т.е. от 2011 година поне до 2015 година), „Фаворит Машинекс“ ООД е бил един от клиентите на „РК Електроникс“.
Св. Г.Д. Д.Д.К.-Вангелова е
сестра на управителя на втория ответник „Фаворит Машинекс“
ООД – Д.Д.К. и е счетоводител в същото дружество.
Свидетелят твърди, че ѝ било известно, че „Фаворит Машинекс“
ООД ще отпусне заем на „Гида Транс“ ООД. В тази връзка бил издаден процесният
запис на заповед. Заемът не бил върнат и по обща уговорка на управителите
дългът бил прихванат срещу прехвърляне на имуществото. Св. Д.Д.К. обяснява, че след като „Фаворит Машинекс“
вече бил придобил собствеността на имота, той продължил да бъде ползван от
„Гида Транс“ ООД – въз основа договор за наем. В тази връзка се издавали
фактури и се заплащал месечен наем до края на март 2017 година. Свидетелят
признава, че тъй като градът (Любимец) бил малък се разчуло за станалата трудова
злополука с шофьора на „Гида Транс“, но подробности не били известни.
Св. К.А.Л. заявява, че преди около 3 години Г.И.Н. му
поискал заем – 15-20 хил.лева. Свидетелят отказал, но след това разбрал, че
заем бил предоставен от Д. К. Св. Л. също разбрал за станалия с шофьора на
„Гида Транс“ инцидент и за водените от наследниците дела.
Според показанията на св. Н.С. – инженер в ООД
„Фаворит Машинекс“, до преди една година в двора на
„Гида Транс“ се виждали камионите и движението на персонала им. От лятото 2017
година вече „Фаворит Машинекс“ започнало да ползва
дворното място и складовото помещение. Свидетелят обяснява, че преди години
двете дружества имали партньорски отношения, като „Гида Транс“ ООД
транспортирало готовата продукция на „Фаворит Машинекс“
ООД в Румъния. Свидетелят отрича да ѝ е станало известно за проблемите на
„Гида Транс“ ООД, в частност във връзка със злополуката.
Св. Д.М.К.
е съпругата на един от управителите на „Гида Транс“ ООД – Д.П.К.. Свидетелката
потвърждава заявените от ответниците обстоятелства. Заявява, че не са върнали
на Д. К. заетата сума, тъй като са нямали пари. Свидетелката отрича – през 2014
или 2015 година „Гида Транс“ ООД да е вземала заеми от други лица и да ги е
връщала с помощта на прехвърляне собствеността на вещи. Твърди, че съпругът
ѝ е продължил да работи с тази фирма до 2016 година. Относно нещастния
случай с шофьора на „Гида Транс“ счита, че се е знаело само в семейството, но
не и от обществеността в град Любимец. Потвърждава, че докато е работила в „РК Електроникс“ (фирмата на сина ѝ) тази фирма „си
взаимодействала“ с „Фаворит Машинекс“ООд.
В с.з. на 27.11.2017 година управителят на „Гида
Транс“ Г.П.К. направи изявление, в което заяви, че в момента се занимава с
дейност – вътрешен и международен транспорт, лично и със собствени сили, чрез
фирма „Краси Дар“. Обяснява го с това, че дружеството „Гида Транс“ не може да
се използва. На основание чл. 176 ГПК и след съответно предупреждение,
управителят Г.П.К. поясни, че „Краси Дар“ в момента работи с два камиона.
Единият от тях преди това е бил собственост на „Гида Транс“ ООД – този, който
„с фактура го продали на Х.Г.“. И понеже купувачът не е шофьор, с него са се
разбрали срещу наем да ползват този камион. Г.И.Н. обяснява, също, че наскоро
жена му е взела банков кредит и си закупили още един камион за дейността на
„Краси Дар“.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 135 ал.
1 от ЗЗД, които са процесуално допустими. Ищците целят да упражнят предоставеното от
закона на кредитора потестативно
право да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с
които длъжникът го уврежда. В случая това е възмездна разпоредителна сделка от
10.11.2014 година, чиято отмяна се претендира. Ответниците
не заявяват насрещни права, които да могат да се обособят със самостоятелен
предмет и правна квалификация. Въведените от тях възражения са против
твърденията на ищеца по елементите от фактическия състав на Павловия иск.
За
да възникне материалното преобразуващо право на ищеца да иска обявяване за
недействително спрямо него действие на ответника, следва да се установи
кумулативната даденост на следните предпоставки: ищецът да има качеството
кредитор по отношение на ответника, без значение дали вземането му е ликвидно и
изискуемо, парично или непарично; да е налице правно или фактическо действие на
длъжника, с което се уврежда кредиторът; длъжникът да е знаел за увреждането на
кредитора към момента на атакуваното действие; когато се касае за възмездна сделка, третото лице, с което
длъжникът е договорял, също да е знаело за
увреждането на кредитора.
Съдът
счита, че по делото бяха установени всички горепосочени предпоставки.
Качеството
кредитор има правен субект с действително вземане спрямо ответника, което не е
погасено чрез някой от предвидените в закона способи. Тежестта на доказване в
процеса на факта на притежаване на вземането и на момента на неговото
възникване - дали преди или след извършване на действието, чието обявяване за
недействителност се иска - съгласно чл. 154 ГПК
лежи върху кредитора. Доказването се извършва с всички доказателствени
средства. В настоящия случай безспорно се установява наличието на вземане на ищците.
Моментът на възникване на вземането предхожда извършеното възмездно разпореждане с процесните
недвижими имоти. Противно на доводите на ответниците, които съдът не възприема,
той съвпада с датата на смъртта на починалия в резултат на трудова злополука
наследодател на ищците/работник на първия ответник „Гида Транс“ООД, а именно –
08.11.2011 година, т.е. датата на увреждането, за което работодателят отговаря.
Данните по делото сочат, че това вземане не е удовлетворено чрез някой от
установените в договора и закона способи, което мотивира извода, че то
съществува към момента на извършване на оспореното разпореждане с недвижимите
имоти. Качеството на кредитори на ищците се явява доказано по безспорен начин и
от обстоятелството, че за тези вземания са постановени обсъдените по-горе
решения на РС-Свиленград и Окръжен съд – Хасково, като фактът, че спорът
относно вземането е разрешен със сила на присъдено нещо след извършване на
твърдяното увреждащо действие е без правно значение. По тези съображения
настоящият състав приема, че ищците са доказали по категоричен начин вземанията
си към първия ответник, което е елемент от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД.
Вторият
елемент от фактическия състав е извършването на действие, което да уврежда
кредитора и съдът счита, че той също е доказан. Разпореждането по чл. 135 ЗЗД
следва да е увреждащо за кредитора. Увреждащо е това действие, с което се
затруднява удовлетворяването на кредитора, включително ако разпореждането е възмездно и срещу него длъжникът е получил
други имуществено благо или пари. В практиката на ВКС е възприето изцяло
становището на правната доктрина, че увреждащо действие е всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора. В случая, договорът за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на поето парично задължение, чиято относителна
недействителност ищците искат да бъде обявена, е възмездна
сделка и макар и да е такава затруднява удовлетворяването на кредитора, още
повече, че паричната престация срещу получената
собственост – лесно осребрим дълготраен материален актив, от който да се
удовлетворят кредиторите, не е налице. Освен това, цената, на която е извършено
прехвърлянето, би имала значение за евентуалната преценка относно намерението
за увреждане на страните по сделката, в случай, че извършването й е преди
възникване на задължението, какъвто не е настоящият случай.
За
основателността на предявения иск по чл. 135 ЗЗД
от значение е знанието на длъжника за увреждането на кредитора, а знанието на
третото лице - съконтрахент на длъжника - ако
увреждането произтича от двустранна възмездна
сделка. Процесният договор от 10.11.2014 година
безспорно е двустранна възмездна сделка,
поради което от значение за основателността е установяване на знанието за
увреждането и за двамата ответника по делото.
Съгласно
решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. на IV ГО на ВКС, решение №
45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/2010 г. на III ГО на ВКС, решение №
200/17.03.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на III ГО на ВКС знанието на длъжника
за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен
или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност или
предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора, т.е. длъжникът
знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда
кредитора.
Ответникът
„Гида Транс“ ООД твърди, че такова знание не е било налице, тъй като вземането
на ищците не било установено по основание и размер, а още повече изискуемо към
датата на сключване на атакуваната сделка. Както вече бе посочено по-горе, не е
необходимо кредиторовото вземане да бъде изискуемо и
ликвидно, за да бъде налице първият елемент от фактическия състав на Павловия
иск. Ирелевантни са доводите за липса на изискуемост и
ликвидност и при преценка на знанието у длъжника за увреждащия характер на
сделката. От събраните по делото доказателства, в това число тези по
присъединените дела, се установява по несъмнен начин, че управителите на „Гида
Транс“ООД са били известени незабавно, т.е. още през ноември 2011 година, за
смъртта на наследодателя на ищците при изпълнение на възложената му работа.
Известно им е било, че инцидентът е бил признат за трудова злополука с
разпореждане № 32/29.11.2011 година, т.е. при минимално познаване на закона (а
незнанието не освобождава от отговорност) управителите на „Гида Транс“ ООД е
следвало да знаят, че дружеството носи работодателска отговорност по чл. 200 КТ
за обезщетение на вреди (имуществени и неимуществени), причинени от смъртта на
работника им на неговите наследници. Повече от това: на 13.10.2014 година
длъжникът е получил препис от исковата молба, подадена от Н.Н.
(по гр.д. № 587/2014 година на СвРС) и с това по
недвусмислен начин длъжникът е бил уведомен за характера и размера на
имуществената претенция срещу него (за 70 000 лева). Съдът приема, че тази
размяна на книжата не само разкрива знанието у длъжника, но и служи за
мотивация за извършване на процесната увреждаща
сделка. И не само. Събраните по делото доказателства разкриват усилия, насочени
от страна на управителите на „Гида Транс“ ООД за пълна декапитализация
на дружеството и то именно по начин, който да направи невъзможно
удовлетворяването на претенциите на наследниците на починалия им работник в
каквато и да било степен. Така, с атакуваната сделка те прехвърлят
собствеността на всичките си недвижими имоти – лесно осребрим ДМА и с това
затрудняват изпълнението на задължението. След това - прехвърля се имуществото
вместо погасяване на парично задължение, което само по себе си означава, че прехвърлителят не получава срещу имота си парична престация, от която неговите кредитори да могат да се
удовлетворят. Повече от това, съпоставяйки дори и само данъчната оценка на
прехвърлените имоти с размера на задължението, визирано в нотариалния акт, се
установява значителна диспропорция – в случая имотите са продадени на цена
много по-ниска от тяхната пазарна (ако се приеме, че тя е поне в размер на
данъчната), а в съдебната практика е константно разбирането, че затруднение за
удовлетворяването на кредитора е налице дори при продажба на имот по
действителната му цена. Отделен е въпросът, че съгласно трайната съдебна
практика неравностойността на двете уговорени насрещни престации
води до нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, на каквато
нищожност страните не са се позовали по делото. Съдът не кредитира твърдението
на първия ответник за причините, поради които им „се наложило“ да прехвърлят
имотите. Представеният запис на заповед от 15.09.2014 година е частен документ,
който няма обвързваща съда материална доказателствена
сила относно датата на издаването му, доколкото последната не се явява
достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК.
Предвид горното и с оглед изричното оспорване от ищеца на тази дата, както и
липсата на други убедителни доказателства относно датата на издаване на
документа, не може да се заключи, че записът на заповед е издаден именно на визираната
в него дата, както и че издаването му предхожда предявяването на иска от Н.Н., респективно връчването на съдебните книжа по гр.д. №
587/2014 година на ответника „Гида Транс“ ООД. Съдът приема, че този документ е съставен, за
да се създаде привидност на съществуващ дълг от страна на „Гида Транс“ООД към
„Фаворит Машинекс“ ООД, да се създаде формално
основание за извършване на атакуваната разпоредителна сделка и да се обслужи
тезата на първия ответник по вече започналото исково производство. Този извод
не се опровергава от събраните по делото и обсъдени по-горе гласни доказателства,
които след преценката по чл. 172 ГПК и с оглед обвързаността на свидетелите с
двамата ответници по делото, в тази част не следва да
бъдат кредитирани. Не налага противни изводи и заключението на СИЕ. Вещото лице
действително констатира, че в счетоводствата на двете дружества има заведени
както записът на заповед, така и самият договор за прехвърляне собствеността на
процесните имоти. Но в устния си доклад вещото лице
не успя да убеди съда, че това е станало по начин, съответстващ на установения
в счетоводните стандарти – веднага след събитието или до края на съответния
месец. По-скоро обратното – вещото лице обясни, че до края на календарната година счетоводните
записвания могат да се нагласят и да се променят. А при недобросъвестност и
уговорка между двамата контрагенти – и до значително по-късен момент. Много
по-трудно могат да бъдат манипулирани отчетите в ГФО. И именно тук разкриваме,
че „Фаворит Машинекс“ ООД не е обявило (въпреки че е
имало такова задължение) в ГФО за цялата 2014 година заем от 21000 лева,
предоставен на „Гида Транс“ ООД. Като дава приоритет на това обстоятелство,
съдът приема, че както записът на заповед, така и първичните счетоводни
документи (разходни и приходни касови ордери) и фактурите са били съставени за нуждите на делото, за да обслужат тезата
на длъжника, не отразяват обективната действителност и съдът не ги кредитира с
доверие. Същото се отнася и за представения от ответниците протокол за
проведено общо събрание на съдружниците, датирано от
27.10.2014 година. За него от признанието на самия управител и съдружник в
„Гида Транс“ ООД Д.П.К. става ясно, че е най-малкото антидатиран.
Тук е необходимо да се изтъкне и допълнителен аргумент. Вещото лице, при
обследване на финансовото състояние на „Гида Транс“ ООД е констатирало стабилна
капиталова адекватност към края на финансовата 2014 година и добро финансово
състояние на дружеството в периода м.м.септември-ноември
2014 година. Липсват указания за каквито и да било задължения на това
дружество, поставящи го пред необходимост да продаде цялото си недвижимо
имущество, при това на стойност, по-ниска дори и от данъчната. В частност, след
извършена проверка, в.л. Ц. не установи и някакви отношения между двете дружества-ответници извън процесния ЗЗ, от които да
произтичат парични задължения на „Гида Транс“ ООД към „Фаворит Машинекс“ ООД и които да дадат обяснение за поемането на
задължение по записа на заповед. Всичко
изложено мотивира съда да приеме, че твърдяното създаване на заемно
правоотношение и обезпечаването му с процесния запис на заповед не се е
осъществило в обективната действителност, а е само симулирано, за да може в
максимална степен да стане невъзможно удовлетворяването на кредиторите (при
обичайна продажба и получаване на парична равностойност кредиторите биха могли
да насочат изпълнение поне върху реализираните парични средства).
В допълнение е необходимо да се отбележи и
следното: Макар и по косвен начин, но последващите
действия на управителите на „Гида Транс“ ООД сочат на наличие не само на знание
за увреждащия характер на действията им, но и на целенасочено намерение за
увреждане на кредиторите (без последното да е елемент от ФС на Павловия иск).
Освен двата недвижими имота, в патримониума на
дружеството е имало още два товарни автомобила и полуремаркета
за тях. Същите се „продават“, след това в счетоводството се представят договори
за прехвърлянето им срещу изпълнение на парично задължение и записи на заповед
(по познатата схема от септември/октомври 2014 година). В следващия момент те
се вземат под наем отново от „Гида Транс“ООД и продължават да бъдат използвани
за същата дейност, но вече чрез друго юридическо лице. Същото – с неизяснен
статут, но с наименование „Краси Дар“ е собственост на съпругата на единия от
управителите на „Гида Транс“ ООД, което свидетелства за тяхна свързаност.
Впрочем, „Гида Транс“ ООД до лятото на 2017 година продължава да използва и
двата процесни недвижими имота, като държи там
камионите си. В тази насока добросъвестно свидетелства инженерът в намиращото се в съседство
дружество-втория ответник – св. Н.С.. Показанията на този свидетел не се
опровергават от останалия доказателствен материал и
съдът ги възприема като обективни и незаинтересовани, поради което кредитира с
доверие. За целта на управителите на „Гида Транс“ ООД да декапитализират
дружеството и да направят невъзможно насочване на изпълнение към неговото
имущество, свидетелства и установеното от СИЕ разпореждане с паричните
средства: Ако към края на 2014 година собственият капитал на дружеството е 74
хиляди лева и е формиран, отчасти, от натрупаната през предходните години
печалба, то през следващата 2015 година дружеството разпределя натрупаната
печалба, раздава я под формата на дивиденти на съдружниците
и свежда собствения капитал на дружеството до 10 хиляди лева.
Предвид
изложеното, неоснователно е възражението на ответника „Гида Транс“ ООД за липса
на знание у него за наличие на дълг към ищците.
Разпоредбата
на чл. 135, ал. 2 ЗЗД
урежда презумпцията за знание на третото лице за увреждането на кредитора,
което се намира в определена родствена връзка с длъжника. Както беше посочено
по - горе за длъжника, то и за това трето лице трябва да е налице знание, че с
извършеното разпореждане ще се затрудни удовлетворението на кредитора, т.е.
третото лице ще знае за увреждането, когато знае, че съконтрахента
му има кредитор и действието го уврежда. Предвид това, настоящият съд намира,
че качеството на лицата, между които следва да се разпростре презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД
е от значение и се преценява към момента на поемане на задължението от длъжника
към кредитора - ищец, тъй като при такова знание за наличие на дълг в третото
лице ще се обоснове логичния извод и за знание за увреждане, в случай, че
третото лице участва в разпореждането.
Правната
сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент само ако
той е бил недобросъвестен. Знанието на третото лице-контрахент
на длъжника - има същото съдържание, каквото има знанието на самия длъжник. В
същото време съдът споделя застъпеното в практиката становище, че за наличие на
знание за увреждащия характер на сделката е достатъчно приобретателите
по транслативните сделки да са съзнавали, че
съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от
стойността на продадения актив, който е част от имуществото на длъжника. След
като това вторият ответник „Фаворит Машинекс“ ООД не
е от кръга на посочените в чл. 135, ал. 2 ЗЗД
лица, няма законовоустановена презумпция за знание и
в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване в процеса с допустимите
доказателствени средства. Съдът приема, че такова
доказване е проведено успешно.
Разпитаните по делото свидетели А.К., Г. Д.Д.К.-В. и Д.К. установяват наличие между двете дружества-ответници на трайни търговски и партньорски
взаимоотношения. Макар и се опитват да ги омаловажат, свидетелите обясняват, че
имотите на двете дружества са били съседни, фирмата „РК Електроникс“
на сина на единия от управителите на „Гида Транс“ ООД е обслужвала „Фаворит Машинекс“, първият ответник е осъществявал товарни превози
на готовата продукция на втория ответник. На следващо място – вече след
извършване на атакуваното прехвърляне собствеността на двата процесни имота, „Гида Транс“ООД продължава да ги полза за
своите нужди, което не може да стане без сътрудничество и предстарителна
уговорка с приобретателя. При разпита на св. Г. Д.Д.К.-Вангелова – счетоводител във „Фаворит Машинекс“ ООД и сестра на управителя на това дружество Д. К.,
свидетелят признава, че в обществото и в дружеството се е разчуло за станалата
трудова злополука с шофьора на „Гида Транс“ ООД. След като това е станало
известно на счетоводителя на дружеството, то по мнение на съда, предвид
трайните търговски отношения на двамата ответници,
които при това си граничат и териториално, е било невъзможно – управителят на
„Фаворит Машинекс“ да не е знаел за смъртта на
шофьора. Като работодател и при минимално познаване на закона, при всички
случаи Д. К. си е давал сметка, че е възможно наследниците на починалия шофьор
да имат претенции по чл. 200 КТ срещу работодателя „Гида Транс“ ООД. По-важното
е друго: Самият факт, че управителното тяло на „Фаворит Машинекс“
е приело да участва в симулацията на заемни правоотношения през септември 2014
година - издаване записа на заповед, фактури, първични счетоводни документи и
вземане на счетоводни записвания, разкрива не само значително по-дълбоки и
близки отношения от тези, които се стремят да обрисуват свидетелите, но и
стремежа да се съдейства за създаване на доказателства за обслужване тезата на
първия ответник. От тук е изводът, че управителите на „Фаворит Машинекс“ ООД са знаели не само за трудовата злополука, но
и за вече съществуващите претенции на ищците.
Последното обстоятелство води до единствен и непротиворечив извод за наличие на
знание у управителите на „Фаворит Машинекс“ ООД за
дълга на „Гида Транс“ООД спрямо ищците, който е възникнал преди процесната разпоредителна сделка и съзнание, че съвместната
им дейност с „Гида Транс“ ООД по създаване и по-скоро имитиране на формално
основание за извършване на атакуваната сделка, а след това и самата сделка, има
единствена цел – да се направи невъзможно или трудно осъществимо принудителното
изпълнение върху процесните недвижими имоти за
удовлетворяването на ищците.
По
така изложените съображения съдът намира, че предявеният отменителен
иск е основателен и доказан - ищците като кредитори са увредени от извършеното
разпореждане, с което първият ответник е прехвърлил собствеността върху процесните два недвижими имота, като и прехвърлителят-длъжник
и неговият съконтрахент-трето лице са знаели за
увреждането. Искът за обявяване недействителността на възмездното разпореждане следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК, ответниците следва да понесат тежестта от сторените от ищците
деловодни разноски за защита пред тази инстанция. Това са държавна такса в
размер на 2016, 62 лева, разноски за експертизи 400 лева, такси за издаване на
скици и удостоверения, заплатен адвокатски хонорар в размер на 1400 лева или
общо сумата 3901,62 лева. За всички направени от ищците разходи са представени
надлежни доказателства, а направеното от ответниците възражение по чл. 78 ал. 5
от ГПК се явява неоснователно.
По изложените съображения, съдът
Р е ш и:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** чучура Север, бл. 75 вх. А ет. 8
ап. 45, Г.Г.Н. с ЕГН ********** *** чучура Север, бл.
75 вх. А ет. 8 ап. 45 и Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** чучура Север, бл. 75 вх. А
ет. 8 ап. 45, обективирания в нотариален акт № 13, том VI, рег,
№ 5335, дело 753
от 2014 г., нотариус по заместване при Митко М. *** действие
РС-Свиленград, рег. № 420 по регистъра на Нотариалната камара – София, вписан в
Службата по вписвания- гр. Свиленград на 10.11.2014 година с акт № 174, том 17,
дело № 1746, договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на поето
парично задължение, по силата на който „Гида Транс“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление : област Хасково, град Любимец, ул. „Одрин“ № 72 , представлявано от
управителите Г.П.К. и Д.П.К. е прехвърлило в полза на „Фаворит Машинекс“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: област Хасково, град Любимец, ул. „Дойран“ № 40, с управител Д.Д.К. и Д.Д.К. Д. Д.Д.К., два недвижими имота, описани в нотариалния акт както
следва: 1) УПИ ІІ-13, кв. 205 по плана на град Любимец, одобрен със заповед №
РД-09-013/07.01.2008 година, целия УПИ с площ 739 кв.м. ведно с всички
подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота,
при граници и съседи: улица, УПИ I-11-за гаражи и авторемонтна работилница и УПИ
IХ-12,13,2260
– за машиностроителен цех и
2) УПИ І-11, отреден за гаражи и авторемонтна работилница, в кв. 205 по плана на град Любимец, одобрен със заповед № РД-09-013/07.01.2008
година, целия УПИ с площ 2209 кв.м,
ведно с построената в имота масивна сграда (ремонтна работилница) и ведно с
всички останали подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи на същия: от две страни улици, УПИ VII-13-за
гараж, офис, магазин за авточасти, автомивка, авторемонтна работилница, УПИ IХ-12,13,2260-за
машиностроителен цех и УПИ II-13; които към момента са във вида както следва: 1) УПИ XII за гараж и автоработилница, кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен
със Заповед № РД-09-839/1212/2014 година на кмета на Община Любимец, с площ
1191 кв.м, идентичен с част от УПИ І-11 за гараж и автоработилница,
с площ 879 кв.м и част от УПИ II-13 за гараж и
автоработилница, кв. 205 по плана на гр. Любимец, с
площ 312 кв.м, при граници: от две страни улици и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно с построената в имота
част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998
година на кмета на Община Любимец, заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота; и 2) УПИ XIII - за гараж и автоработилница
в кв. 205 по плана на гр. Любимец, одобрен със Заповед № РД-09-839/1212/2014
година на кмета на Община Любимец, с площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ
І-11 за гараж и автоработилница, с площ 1330 кв.м и
част от УПИ ІІ-13 за гараж и автоработилница, кв. 205
по плана на гр. Любимец, с площ 427 кв.м. по плана на гр. Любимец, при граници:
улица, УПИ XII - за гаражи и авторемонтна
работилница и УПИ IX - за машиностроителен цех, ведно
с построената в имота част от масивна сграда с издадено разрешение за ползване
№ 48 от 20.01.1998 година на кмета на Община Любимец, заедно с всички останали
подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота.
ОСЪЖДА „Гида Транс“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление : област
Хасково, град Любимец, ул. „Одрин“ № 72 , представлявано от управителите Г.П.К.
и Д.П.К. и „Фаворит Машинекс“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: област Хасково, град Любимец, ул. „Дойран“ №
40, с управител Д.Д.К. и Д.Д.К.
Д. Д.Д.К. да заплатят на Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** чучура Север, бл. 75 вх. А ет. 8
ап. 45, Г.Г.Н. с ЕГН ********** *** чучура Север, бл.
75 вх. А ет. 8 ап. 45 и Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** чучура Север, бл. 75 вх. А
ет. 8 ап. 45, направените по делото разноски в общ размер 3901,62 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
` СЪДИЯ: