Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр.Габрово,
19.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 82 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по жалба с вх. № 801/9.05.2022г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на М.К.А. с ЕГН **********,***, с
посочен съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1817/21.04.2022г. на Началник областен
отдел „Автомобилна администрация” –
Габрово, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Плевен.
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка 1.“временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 10 месеца чрез сваляне и отнемане на предната
табела с регистрационен номер ЕВ**** и отнемане на свидетелството за
регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Логан с рег. № ЕВ**** собственост
на жалбоподателя” на основание чл. 106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2 т.1 от ЗАвтП 71,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП и 2. временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водача М.А. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 10 месеца на основание чл.
106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2 т.3 от ЗАвтП. Видно от мотивите на обжалваната
заповед, мярката е наложена заради това, че при извършена проверка на 21.04.2022г.
е установено, че водачът М.А. е осъществил превоз на пътници срещу заплащане на
лицето П.К., който бил заплатил сумата 4,- лева за да бъде закарано определен
от него маршрут, като лекият автомобил с който е бил извършен превоза не е бил
включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз.
В жалбата и в пледоарията по същество основен довод е, че между
жалбоподателя и лицето, което било превозено не е имало уговорка за заплащане
на превоза, превозеното лице не било заплащало никаква сума. Алтернативно се
развива тезата че дори да е налице подобна договорка, то превозът не отговарял
на легалните дефиниции по §1, т.1 и т.3 от ЗАвтП – жалбоподателят се позовава
на редакцията действала до 7.07.2020г. и изискваща превозът да бъде извършен от
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец и превозното средство
да е специално конструирано и оборудвано. Иска се отмяна на обжалваната ЗППАМ и
присъждане на разноски.
Ответният
административен орган - Началник областен отдел
„Автомобилна администрация” – Габрово, към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Плевен се явява лично в проведеното съдебно заседание. Оспорва
жалбата. Изразява становище, че заповедта е законосъобразна, поради което
следвало оспорването да бъде отхвърлено.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото,
приема за установено следното от фактическа страна.
На
21.04.2022г. жалбоподателят А. е превозил със собствения си лек автомобил
/подробно описан по-горе/ разпитания като свидетел П.К. по посочен от последния
маршрут – от „площада с ракетата“ до ДАП. Не се установява водачът да е
определял цената на превоза, но свидетеля заявява че е знаел че трябва да
плати. Дал е на водача четири лева, но той е отказал да ги вземе Казал е да си
прибере парите защото ги е следял бял „Опел Астра“. От своя страна жалбоподателят
твърди, че е видял, че човекът на спирката е инвалид, решил да му помогне и тъй
като е желаел да стигне до място което съвпадало с посоката му на движение се е
съгласил да го откара.
Както
нееднократно е имал възможността да се произнесе, ВАС приема, че за да са
налице предпоставките за налагане на ПАМ от вида на процесните е необходимо да
бъде извършен обществен превоз на пътници в нарушение на изискването на закона,
в случая - без разрешение за извършване на таксиметров превоз. Съгласно действаща
редакция на § 1, т. 2 от ДР ЗАвтП "Превоз на пътници" е дейност на
лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно
превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
Административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка
за извършване на плащане на превозната услуга. В настоящия случай се установи,
че водачът не е искал да бъде извършвано плащане, не е определял цена и е
отказал да получи предложената от пътника сума. Каква е причината за отказа –
„защото е знаел че не бива да получава пари за това че е превозил някого“,
„защото не е искал да се компрометира“, „защото виждайки че го следва автомобил
/вероятно служебен/ ако вземе тази пари ще бъде установено нарушение“ и др.п.,
няма никакво значение за настоящия случай. Административния орган не е
ангажирал никакви доказателства, които да оборят показанията на свидетеля и
обясненията на жалбоподателя. Ответникът не се справил с посочената по-горе
доказателствена тежест - по делото не е установено да е договаряна цена на
превоза, както и плащането на такава цена.
Следователно
в случая не е установено извършването на "Превоз на пътници" срещу
заплащане или друга икономическа облага.
Оспореният
административен акт следва да бъде отменен, а в полза на жалбоподателят следва
да бъдат присъдени сторените от него и своевременно претендирани разноски в
размер 510,- лева.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормата на чл.106а, ал.1, т.1,
б. „б“ от ЗАвтП се нуждае от спешна промяна. В редакцията на тази норма в сила
от 7.07.2020г. до настоящия момент липсва израза „с което се извършва обществен
превоз на пътници“, който израз е съществувал преди последното изменение на
нормата. Ако нормата на б. „б“ бъде приложена стриктно от органите на ИА „АА“ в
Република България ще останат в движение само таксиметровите автомобили. Всички
останали автомобили, които не са регистрирани за извършване на таксиметров
превоз, независимо за какво се използват, следва да бъдат спрени от движение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-1817/21.04.2022г. на
Началник областен отдел „Автомобилна
администрация” – Габрово, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Плевен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация“ – София, да заплати на М.К.А. с ЕГН **********,***,
направените от него разноски в настоящото производство на обща стойност 510. 00
/петстотин и десет/ лв., от които 10. 00 лв. заплатена държавна такса и 500. 00
/петстотин/ лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето на настоящия съдебен акт.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: