П  Р  И  С  Ъ  Д  А   

№ 83

                                          гр. Пловдив, 29.10.2018 год.

 

в  Името  на  народа

 

пловдивскиЯТ окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АТАНАС ТАВКОВ

   СОНЯ ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Тодорка Мавродиева и на прокурора Марин Пелтеков, след като разгледа НОХД № 2205 по описа на съда за 2017 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, след тайно съвещание

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.А., роден на ******, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работещ като ***, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че на 03.06.2008г. в гр.Пловдив, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - ***/***/ с регистрационен №***, район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, по изпълнително дело №103/2007г. по описа на *** А., е нарушил служебните си задължения по разпределение на събраните суми в размер на 3 287,19 лв., постъпили от длъжника „Агротехника” АД на 23.05.2008г. по сметка на *** А. в „Прокредитбанк” АД с IBAN ***, произтичащи от ГПК, съгласно чл.460 от ГПК /Разпределение/, и не е изпълнил служебните си задължения по предявяване на разпределението, произтичащи от ГПК, съгласно чл.462, ал.1 от ГПК /Предявяване на разпределението/, с цел да набави за другиго, а.М.Г., облага в размер на 3 287,19 лв. и да причини другиму, на С.Т.Ф., вреда и от деянието са настъпили значителни вредни последици: лишил е от възможност С.Т.Ф. да удовлетвори вземанията си от сумата в размер на 3 287,19 лв. и от правото му по чл.463, ал.1 и ал.2 от ГПК да обжалва протокола по разпределение пред Окръжен съд и Апелативен съд гр.Пловдив; уронил е престижа на възложените му от държавата чрез Министъра на правосъдието публични функции по изпълнението, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.А., /със снета самоличност/, за ВИНОВЕН в това, че през периода 04.04.2008г. - 14.01.2010г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на ***/***/ с регистрационен №***, район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 17 950,56 лв. данък върху добавената стойност /ДДС/ за *** А., рег.№***, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за продажби, като е потвърдил неистина пред ТД на НАП гр.Пловдив в писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, и като не е издал данъчни фактури за доставки от *** А., рег.№***, в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 от ЗДДС, както следва:

1. На 04.04.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 359,43 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец март 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 156,61 лв., данъчна основа за облагане 1 797,18 лв. и ДДС за внасяне 359,43 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 862,50 лв. при действително установени  2 659,67 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 172,50 лв., а действително установеният ДДС е 531,93 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,50 лв., а действително установеният е 531,93 лв.;

2. На 14.05.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 222,03 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец април 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 332,22 лв., данъчна основа за облагане 1 110,19 лв. и ДДС за внасяне 222,03 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 086,02 лв. при действително установени 2 196,21 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 217,20 лв., а действително установеният ДДС е 439,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 217,20 лв., а действително установеният е 439,23 лв.;

3. На 03.06.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 448,57 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец май 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 691,55 лв., данъчна основа за облагане 2 242,98 лв. и ДДС за внасяне 448,57 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 675,62 лв. при действително установени 6 918,60 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 935,13 лв., а действително установеният ДДС е 1 383,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 935,13 лв., а действително установеният е 1 383,70 лв.;

4. На 02.07.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 94,80 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юни 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 569,03 лв., данъчна основа за облагане 474,23 лв. и ДДС за внасяне 94,80 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 9 499,02 лв. при действително установени 9 973,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 899,81 лв., а действително установеният ДДС е 1 994,61 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 899,81 лв., а действително установеният е 1 994,61 лв.;

5. На 06.08.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 64,04 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юли 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 384,30 лв., данъчна основа за облагане 320,26 лв. и ДДС за внасяне 64,04 лв., и е потвърдил неистина в СД ***, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 740,03 лв. при действително установени 5 060,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 948,00 лв., а действително установеният ДДС е 1 012,04 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 948,00 лв., а действително установеният е 1 012,04 лв.;

6. На 04.09.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 904,21 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец август 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 17 425,34 лв., данъчна основа за облагане 14 521,13 лв. и ДДС за внасяне 2 904,21 лв., и е потвърдил неистина в СД ***, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 8 645,62 лв. при действително установени 23 166,75 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 1 729,12 лв., а действително установеният ДДС е 4 633,33 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 729,12 лв., а действително установеният е 4 633,33 лв.;

7. На 03.10.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 55,25 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец септември 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 331,61 лв., данъчна основа за облагане 276,36 лв. и ДДС за внасяне 55,25 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 044,01 лв. при действително установени 4 320,37 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 808,79 лв., а действително установеният ДДС е 864,04 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 808,79 лв., а действително установеният е 864,04 лв.;

8. На 11.11.2008г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 107,20 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец октомври 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 643,31 лв., данъчна основа за облагане 536,11 лв. и ДДС за внасяне 107,20 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 21 762,08 лв. при действително установени 22 298,19 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 4 352,42 лв., а действително установеният ДДС е 4 459,62 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 352,42 лв., а действително установеният е 4 459,62 лв.;

9. На 12.01.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 4 676,98 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец декември 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 28 062,00 лв., данъчна основа за облагане 23 385,02 лв. и ДДС за внасяне 4 676,98 лв., и е потвърдил неистина в СД *** подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 21 766,64 лв. при действително установени 45 151,66 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 4 353,33 лв., а действително установеният ДДС е 9 030,31 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 353,33 лв., а действително установеният е 9 030,31 лв.;

10.    На 14.03.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 411,12 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец февруари 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност  2 466,81 лв., данъчна основа за облагане 2 055,69 лв. и ДДС за внасяне 411,12 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 580,82 лв. при действително установени 3 636,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 316,18 лв., а действително установеният ДДС е 727,30 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 316,18 лв., а действително установеният е 727,30 лв.;

11.    На 14.04.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 277,16 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец март 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 663,01 лв., данъчна основа за облагане 1 385,85 лв. и ДДС за внасяне 277,16 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 6 290,18 лв. при действително установени 7 676,03 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 258,02 лв., а действително установеният ДДС е 1 535,18 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 258,02 лв., а действително установеният е 1 535,18 лв.;

12. На 14.05.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 283,24 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец април 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 699,46 лв., данъчна основа за облагане 1 416,22 лв. и ДДС за внасяне 283,24 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А“ от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 860,00 лв. при действително установени 3 276,22 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 372,00 лв., а действително установеният ДДС е 655,24 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 372,00 лв., а действително установеният е 655,24 лв.;

13. На 15.06.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 905,53 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец май 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 5 433,20 лв., данъчна основа за облагане 4 527,67 лв. и ДДС за внасяне 905,53 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 579,85 лв. при действително установени 6 107,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 315,96 лв., а действително установеният ДДС е 1 221,49 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 315,96 лв., а действително установеният е 1 221,49 лв.;

14.    На 14.07.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 960,86 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юни 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 5 765,16 лв., данъчна основа за облагане 4 804,30 лв. и ДДС за внасяне 960,86 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 2 605,15 лв. при действително установени 7 409,45 лв., в колона 21 ”Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 521,05 лв., а действително установеният ДДС е 1 481,91 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 521,05 лв., а действително установеният е 1 481,91 лв.;

15.    На 14.09.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 612,24 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец август 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 9 673,51 лв., данъчна основа за облагане 8 061,27 лв. и ДДС за внасяне 1 612,24 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 7 501,67 лв. при действително установени 15 562,94 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 500,33 лв., а действително установеният ДДС е 3 112,57 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 500,33 лв., а действително установеният е 3 112,57 лв.;

16.    На 14.10.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 843,95 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец септември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 11 063,74 лв., данъчна основа за облагане 9 219,79 лв. и ДДС за внасяне 1 843,95 лв., и е потвърдил неистина в СД *** подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 2 242,50 лв. при действително установени 11 462,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 448,50 лв., а действително установеният ДДС е 2 292,45 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 448,50 лв., а действително установеният е 2 292,45лв.;

17.    На 16.11.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 360,99 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец октомври 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 165,98 лв., данъчна основа за облагане 1 804,99 лв. и ДДС за внасяне 360,99 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А“ от декларацията е декларирал доставки в размер на 3 116,26 лв. при действително установени 4 921,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 623,26 лв., а действително установеният ДДС е 984,25 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 623,26 лв., а действително установеният е 984,25 лв.;

18.    На 14.12.2009г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 326,21 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец ноември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 13 957,32 лв., данъчна основа за облагане 11 631,11 лв. и ДДС за внасяне 2 326,21 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 16 173,87 лв. при действително установени 27 804,98 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 3 343,30 лв., а действително установеният ДДС е 5 669,51 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 343,30 лв., а действително установеният е 5 669,51 лв.;

19. На 14.01.2010г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 36,75 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец декември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 220,47 лв., данъчна основа за облагане 183,72  лв. и ДДС за внасяне 36,75 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 157 987,34 лв. при действително установени 158 171,06 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 31 597,49 лв., а действително установеният ДДС е 31 634,24 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 31 597,49 лв., а действително установеният е 31 634,24 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите в размер на 14 604,81 лв. - престъпление  по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.305, ал.5 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК НЕ ГО НАКАЗВА поради изтекла предвидената от закона давност, като го признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА  за престъплението по  чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК.   

 

На основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в частта за престъплението по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

         Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                       2.

          Мотиви по НОХД № 2205/2017г. по описа на Пловдивския  окръжен съд, наказателно отделение

         

Срещу подсъдимия А.С.А. *** е повдигнала обвинение за следните престъпления:

1. по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 03.06.2008г. в гр.П., в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - ***/***/ с регистрационен №***, район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, по изпълнително дело №103/2007г. по описа на *** А., е нарушил служебните си задължения по разпределение на събраните суми в размер на 3 287,19 лв., постъпили от длъжника А.АДна 23.05.2008г. по сметка на *** А. в „Прокредитбанк” АД с IBAN ***, произтичащи от ГПК, съгласно чл.460 от ГПК /Разпределение/, и не е изпълнил служебните си задължения по предявяване на разпределението, произтичащи от ГПК, съгласно чл.462, ал.1 от ГПК /Предявяване на разпределението/, с цел да набави за другиго, а.М.Г., облага в размер на 3 287,19 лв. и да причини другиму, на С.Т.Ф., вреда и от деянието са настъпили значителни вредни последици: лишил е от възможност С.Т.Ф. да удовлетвори вземанията си от сумата в размер на 3 287,19 лв. и от правото му по чл.463, ал.1 и ал.2 от ГПК да обжалва протокола по разпределение пред Окръжен съд и Апелативен съд гр.Пловдив; уронил е престижа на възложените му от държавата чрез Министъра на правосъдието публични функции по изпълнението;

2. по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 04.04.2008г. - 14.01.2010г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на ***/***/ с регистрационен №***, район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 17 950,56 лв. данък върху добавената стойност /ДДС/ за *** А., рег.№***, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за продажби, като е потвърдил неистина пред ТД на НАП гр.Пловдив в писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, и като не е издал данъчни фактури за доставки от *** А., рег.№***, в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 от ЗДДС, както следва:

1. На 04.04.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 359,43 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец март 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 156,61 лв., данъчна основа за облагане 1 797,18 лв. и ДДС за внасяне 359,43 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 862,50 лв. при действително установени  2 659,67 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 172,50 лв., а действително установеният ДДС е 531,93 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,50 лв., а действително установеният е 531,93 лв.;

2. На 14.05.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 222,03 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец април 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 332,22 лв., данъчна основа за облагане 1 110,19 лв. и ДДС за внасяне 222,03 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 086,02 лв. при действително установени 2 196,21 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 217,20 лв., а действително установеният ДДС е 439,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 217,20 лв., а действително установеният е 439,23 лв.;

3. На 03.06.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 448,57 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец май 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 691,55 лв., данъчна основа за облагане 2 242,98 лв. и ДДС за внасяне 448,57 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 675,62 лв. при действително установени 6 918,60 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 935,13 лв., а действително установеният ДДС е 1 383,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 935,13 лв., а действително установеният е 1 383,70 лв.;

4. На 02.07.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 94,80 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юни 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 569,03 лв., данъчна основа за облагане 474,23 лв. и ДДС за внасяне 94,80 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 9 499,02 лв. при действително установени 9 973,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 899,81 лв., а действително установеният ДДС е 1 994,61 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 899,81 лв., а действително установеният е 1 994,61 лв.;

5. На 06.08.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 64,04 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юли 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 384,30 лв., данъчна основа за облагане 320,26 лв. и ДДС за внасяне 64,04 лв., и е потвърдил неистина в СД ***, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 740,03 лв. при действително установени 5 060,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 948,00 лв., а действително установеният ДДС е 1 012,04 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 948,00 лв., а действително установеният е 1 012,04 лв.;

6. На 04.09.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 904,21 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец август 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 17 425,34 лв., данъчна основа за облагане 14 521,13 лв. и ДДС за внасяне 2 904,21 лв., и е потвърдил неистина в СД ***, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 8 645,62 лв. при действително установени 23 166,75 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 1 729,12 лв., а действително установеният ДДС е 4 633,33 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 729,12 лв., а действително установеният е 4 633,33 лв.;

7. На 03.10.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 55,25 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец септември 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 331,61 лв., данъчна основа за облагане 276,36 лв. и ДДС за внасяне 55,25 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 044,01 лв. при действително установени 4 320,37 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 808,79 лв., а действително установеният ДДС е 864,04 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 808,79 лв., а действително установеният е 864,04 лв.;

8. На 11.11.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 107,20 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец октомври 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 643,31 лв., данъчна основа за облагане 536,11 лв. и ДДС за внасяне 107,20 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 21 762,08 лв. при действително установени 22 298,19 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 4 352,42 лв., а действително установеният ДДС е 4 459,62 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 352,42 лв., а действително установеният е 4 459,62 лв.;

9. На 12.01.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 4 676,98 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец декември 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 28 062,00 лв., данъчна основа за облагане 23 385,02 лв. и ДДС за внасяне 4 676,98 лв., и е потвърдил неистина в *** подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 21 766,64 лв. при действително установени 45 151,66 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 4 353,33 лв., а действително установеният ДДС е 9 030,31 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 353,33 лв., а действително установеният е 9 030,31 лв.;

10.     На 14.03.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 411,12 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец февруари 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност  2 466,81 лв., данъчна основа за облагане 2 055,69 лв. и ДДС за внасяне 411,12 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 580,82 лв. при действително установени 3 636,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 316,18 лв., а действително установеният ДДС е 727,30 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 316,18 лв., а действително установеният е 727,30 лв.;

11.     На 14.04.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 277,16 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец март 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 663,01 лв., данъчна основа за облагане 1 385,85 лв. и ДДС за внасяне 277,16 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 6 290,18 лв. при действително установени 7 676,03 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 258,02 лв., а действително установеният ДДС е 1 535,18 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 258,02 лв., а действително установеният е 1 535,18 лв.;

12. На 14.05.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 283,24 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец април 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 699,46 лв., данъчна основа за облагане 1 416,22 лв. и ДДС за внасяне 283,24 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А“ от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 860,00 лв. при действително установени 3 276,22 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 372,00 лв., а действително установеният ДДС е 655,24 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 372,00 лв., а действително установеният е 655,24 лв.;

13. На 15.06.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 905,53 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец май 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 5 433,20 лв., данъчна основа за облагане 4 527,67 лв. и ДДС за внасяне 905,53 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 579,85 лв. при действително установени 6 107,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 315,96 лв., а действително установеният ДДС е 1 221,49 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 315,96 лв., а действително установеният е 1 221,49 лв.;

14.     На 14.07.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 960,86 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юни 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 5 765,16 лв., данъчна основа за облагане 4 804,30 лв. и ДДС за внасяне 960,86 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 2 605,15 лв. при действително установени 7 409,45 лв., в колона 21 ”Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 521,05 лв., а действително установеният ДДС е 1 481,91 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 521,05 лв., а действително установеният е 1 481,91 лв.;

15.     На 14.09.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 612,24 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец август 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 9 673,51 лв., данъчна основа за облагане 8 061,27 лв. и ДДС за внасяне 1 612,24 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 7 501,67 лв. при действително установени 15 562,94 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 500,33 лв., а действително установеният ДДС е 3 112,57 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 500,33 лв., а действително установеният е 3 112,57 лв.;

16.     На 14.10.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 843,95 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец септември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 11 063,74 лв., данъчна основа за облагане 9 219,79 лв. и ДДС за внасяне 1 843,95 лв., и е потвърдил неистина в СД *** подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 2 242,50 лв. при действително установени 11 462,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 448,50 лв., а действително установеният ДДС е 2 292,45 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 448,50 лв., а действително установеният е 2 292,45лв.;

17.     На 16.11.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 360,99 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец октомври 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 165,98 лв., данъчна основа за облагане 1 804,99 лв. и ДДС за внасяне 360,99 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А“ от декларацията е декларирал доставки в размер на 3 116,26 лв. при действително установени 4 921,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 623,26 лв., а действително установеният ДДС е 984,25 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 623,26 лв., а действително установеният е 984,25 лв.;

18.     На 14.12.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 326,21 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец ноември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 13 957,32 лв., данъчна основа за облагане 11 631,11 лв. и ДДС за внасяне 2 326,21 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 16 173,87 лв. при действително установени 27 804,98 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 3 343,30 лв., а действително установеният ДДС е 5 669,51 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 343,30 лв., а действително установеният е 5 669,51 лв.;

19. На 14.01.2010г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 36,75 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец декември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 220,47 лв., данъчна основа за облагане 183,72  лв. и ДДС за внасяне 36,75 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 157 987,34 лв. при действително установени 158 171,06 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 31 597,49 лв., а действително установеният ДДС е 31 634,24 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 31 597,49 лв., а действително установеният е 31 634,24 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив намира, че извършеното от подсъдимия А. деяние по чл.255 от НК е с правна квалификация по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като е платил данъчното задължение ведно с лихвите. Предлага за него на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК да му се наложи наказание пробация със задължителните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете с продължителност една година. Представителят на обвинението поддържа това по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което на основание  чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия се определи санкция лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което съгласно чл.66 от НК се отложи с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да изпълнява задълженията си като *** за срок от шест месеца. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А. да се наложи едно общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода, към което да се присъедини и лишаване от права за същия срок, с прилагане  института на чл.66 от НК с изпитателен срок три години. Пледира в тежест на подсъдимия да се възложат разноските по делото.  

В наказателното производство не се прие за съвместно разглеждане гражданският иск, предявен от името на Министъра на финансите.

Защитникът на подсъдимия А. излага съображения, че неговият подзащитен не е осъществил признаците от обективна и субективна страна на вменените му престъпления, поради което следва да се признае за невинен и оправдае. Алтернативно относно деянието по чл.255 от НК пледира да се преквалифицира по чл.255, ал.4 от НК, за което е приложима нормата на чл.78а от НК. Сочи, че съгласно чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК за него е изтекла абсолютната давност от седем години и половина. Предлага на това основание наказателното производство да се прекрати в тази му част.  

Подсъдимият А. се присъединява към изложеното от защитника му. Иска да бъде оправдан.

Съдебното производство  се разгледа по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК. Съдът одобри изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, с изключение на свидетелите Р.Г.П. и М.К.А., както и вещото лице Е.Т.Ч..

Съдът, въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна,  следното:

Подсъдимият А.С.А. е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин. С висше юридическо образование е. Женен е, с едно дете. Не е осъждан. Работи като ***.

Със Заповед № ЛС-И-655/16.11.2005г. /т.22, л.11 от досъдебното производство/ Министърът на правосъдието възложил на подсъдимия, държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд гр.Пловдив, правомощия на ***/***/ с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив.

Със Заповед № ЛС-И-49/23.03.2006г. /т.22, л.3 от досъдебното производство/ Министърът на правосъдието прекратил трудовото правоотношение с подсъдимия А. на длъжност ДСИ в Районен съд гр.Пловдив, считано от 03.04.2006г. поради встъпване в длъжност като ***. На горната дата бил освободен от длъжност /т.22, л.5 от досъдебното производство/.

На същата дата встъпил в длъжност като ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд  гр.Пловдив с полагане на клетва и подписване на клетвен лист пред Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители съгласно чл.13, ал.3 и ал.4 от З*** /т.14, л.63 от досъдебното производство/. Вписан е в регистъра на ***.

Като такъв според чл.28 от З*** бил длъжен да води счетоводство. От 2006г. до 2008г. ползвал счетоводните услуги на свидетеля Г.П., а през периода 2009г. - 2011г. на свидетелката Р.П., които обработвали документите, предоставени от подсъдимия и ги осчетоводявали, изготвяли справките-декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри след регистрацията по този закон. Свидетелят П. съставил компютърна програма и с нея стриктно организирал счетоводството. За всяко изпълнително дело, по което имало движение, имало отделно заведена партида, по която се проследявали постъпленията по него. Свидетелят П. фактурирал всички суми, които се явявали приходи - съобразно  банковите извлечения и при плащане в брой. При плащане в кантората трябвало да се издаде фактура. При постъпления по банков път в предвидения от закона срок задължително се съставяла фактура на платилия. През 2007г. подсъдимият А. се отказал от горния  начин на организация и преустановил воденето на отделни партиди за всяко изпълнително дело. Това довело до редица финансови нарушения. Те били констатирани при финансова проверка с предмет дейността му за 2009г., назначена със Заповед № ЛС-И-189/12.04.2010г. на Министъра на правосъдието и извършена от Инспектората към него /т.36, л.71-74 от досъдебното производство/. За санирането им били изготвени конкретни препоръки, една от които била да предприеме мерки за спазване изискването на чл.28 от З***, като се въведе система за всеобхватно счетоводно отчитане на дейността на *** по реда на Закона за счетоводството с цел осигуряване на стойностна връзка между сметките за парични активи и подобряване тяхното управление и улесняване дейността по тяхната отчетност и контрол.

На 06.03.2008г. подсъдимият, като ***, се регистрирал по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Бил длъжен да стори това съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като лице извършващо независима икономическа дейност - упражняващ свободна професия на частен съдебен изпълнител.

Като регистрирано по ЗДДС лице за него съществувало задължение по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС за всеки данъчен период, който съгласно чл.87, ал.2 от ЗДДС е едномесечен и съвпада с календарния месец, да подава справка-декларация /СД/ по образец, съставена въз основа на съответните отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. Тези аналитични регистри били задължителни според чл.124, ал.1 от ЗДДС и трябвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС или ППЗДДС /чл.113, ал.1 от ППЗДДС/. Съобразно чл.125, ал.5 от ЗДДС въпросните документи се подавали до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Тези нормативно уредени ангажименти се осъществявали лично или чрез упълномощен от него представител.

В съответствие с изискванията на чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 подсъдимият А. подавал и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период. Съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС бил длъжен да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Следвало да издава фактури за извършените от него като *** доставки на услуги или при получаване на авансово плащане преди това, не по-късно от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от пет дни от датата на получаване на плащането според чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.

Подсъдимият не издавал данъчни документи за всички плащания, които постъпвали на каса в кантората му или били преведени по банков път, за извършени от *** услуги/действия по повод изпълнението. За някои от тях издавал фактури, а за други не изпълнявал това си задължение. Последните плащания не намирали място в дневника за продажбите за периода. Този отчетен регистър бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

В подадените в ТД на НАП гр.Пловдив справки-декларации не били включени  плащанията, за които не бил издал фактури. В тях били вписани редица неверни обстоятелства, изразяващи се в посочване на по-ниски стойности на данъчната основа за облагане и начисления ДДС по доставките/продажбите. Това довело до промяна на резултата за периода, като декларирал занижен ДДС за внасяне. С неиздаването на фактури, невключването в дневника за продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, подсъдимият А. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС, което се явява разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

През периода 04.04.2008г. - 14.01.2010г. във връзка със служебната му дейност като ***, с рег.№*** с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, постъпили следните суми:

1. Данъчен период месец март 2008г.

На 07.03.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Т.Б.и основание на плащане такси по изп.д.245/06г.

На 24.03.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец С. Б. Т. и основание на плащане такси по изп.д.256/06г.

На 25.03.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.174/06г.

На 28.03.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв.Н.Р. и основание на плащане такси по изп.д.694/07г.

На 28.03.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв.И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 31.03.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 10,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец Д. А. и основание на плащане такси по изп.д.25/07г.

На 07.03.2008г. са платени по сметка в „ДСК” АД №116 428 81 сумата 1 044,25 лв., от тях 870,21 лв. данъчна основа и 174,04 лв. ДДС, с платец „М.“ АМБИПЗПМП и основание пълно плащане на законна такса по изп.д. 109/06г.

На 07.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 10,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец С.С.Б.и основание на плащане такса по изп.д.528/2007г.

 На 10.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 40,00 лв., от тях 33,33 лв. данъчна основа и 6,67 лв. ДДС, с платец И.Т.и основание на плащане такса по изп.д.789/2007г.

На 18.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец Й.С.Б.и основание на плащане такса по изп.д.448/2007г.

На 18.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец Й.С.Б.и основание на плащане такса по изп.д.668/2007г.

На 18.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец Й.С.Б.и основание на плащане такса по изп.д.426/2007г.

На 25.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец ЗПК „ЛЕВ ИНС” АД и основание на плащане такса по изп.д. 17/2008г.

На 26.03.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 971,36 лв., от тях 809,47 лв. данъчна основа и 161,89 лв. ДДС, с платец „К.” ЕТ и основание на плащане пълно плащане на законна такса по изп.д.54/2008г.

На 07.03.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец И.З. и основание на плащане такса за препис на документи.

На 25.03.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец Р.И.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 31.03.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 10,00 лв. данъчна основа и 2,00 лв. ДДС, с платец М. Г.К.и основание на плащане копие от дело.

За месец март 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 2 156,61 лв., от които 1 797,18 лв. данъчна основа и 359,43 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 862,50 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 04.04.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001074032/04.04.2008г. /т.16, 17,л.1-5 от досъдебното производство/ за данъчен период месец март 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 862,50 лв. при действително установени 2 659,67 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 172,50 лв., при действително установен ДДС 531,93 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,50 лв., вместо действително установения 531,93 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 359,43 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

2. Данъчен период месец април 2008г.

На 09.04.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Й.Г.и основание на плащане такси по изп.д.177/07г.

На 21.04.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. Д.К.и основание на плащане такси по изп.д.749/07г.

На 22.04.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 20,00 лв., от тях 16,67 лв. данъчна основа и 3,33 лв. ДДС и основание на плащане по изп.д.138/06г.

На 01.04.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 1 156,22 лв., от тях 963,52 лв. данъчна основа и 192,70 лв. ДДС, с платец „М.” ООД и основание на плащане такса за възлагане 1 156,22 лв.

На 11.4.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 72,00 лв., от тях 60,00 лв. данъчна основа и 12,00 лв. ДДС, с платец „А.И.” ЕООД и основание на плащане такси за обжалване на изп.д.589/2007г.

На 09.04.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец П.И.С.и основание на плащане такса за удостоверение.

На 21.04.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,83 лв. данъчна основа и 1,17 лв. ДДС, с платец Р.С.и основание на плащане удостоверение по ИД 345/06г.

На 22.04.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец П.И.С.и основание на плащане издаване на удостоверение.

На 22.04.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец М.М.и основание на плащане т.13 от ТЗ*** по ИД 272/07г.

На 25.04.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец Р.И.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

За месец април 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 1 332,22 лв., от които 1 110,19 лв. данъчна основа и 222,03 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 1 086,02 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.05.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001100976/14.05.2008г. /т.16,17,л.6-10 от досъдебното производство/ за данъчен период месец април 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 1086,02 лв. при действително установени 2 196,21 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 217,20 лв., при действително установен ДДС 439,23 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 217,20 лв., вместо действително установения 439,23 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 222,03 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

3. Данъчен период месец май 2008г.

На 09.05.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец М.Ц.В.и основание на плащане такси по изп.д.582/06г.

На 19.05.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Р.Г.Н.и основание на плащане такси по изп.д.54/08г.

На 20.05.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 26.05.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Н.К.и основание на плащане такси по изп.д.892/06г.

На 28.05.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец З.Х.К.и основание на плащане такси по изп.д.76/08.

На 29.05.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец П.М.М.и основание на плащане такси по изп.д.56/08г.

На 13.05.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 78,00 лв., от тях 65,00 лв. данъчна основа и 13,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане такса.

На 23.05.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 314,30 лв., от тях 261,92 лв. данъчна основа и 52,38 лв. ДДС, с платец Н.П.Т.и основание на плащане частично плащане по закон, такса по изп.д.87/2008г.

На 23.05.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 662,25 лв., от тях 551,88 лв. данъчна основа и 110,37 лв. ДДС, с платец „З.” ООД и основание на плащане пълно плащане по закон, такса по изп.д.214/2006г.

На 15.05.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях     1 230,00 лв. данъчна основа и 246,00 лв. ДДС, с платец Р.И.А.и основание на плащане постановление възлагане по ИД 778/07г.

На 20.05.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 60,00 лв. данъчна основа и 12,00 лв. ДДС, с платец „Т.р.” ЕООД и основание на плащане такса жалба по ИД 00132/2008г.

На 20.05.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 33,33 лв. данъчна основа и 6,67 лв. ДДС, с платец адв. С.Д.и основание на плащане жалба вх.№732/07.05.08 по ИД 418/07г.

На 23.05.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец Р.И.Х.и основание 25 лв. такса по ИД 230/2007г.

На 26.05.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане  такса удостоверение по ИД.

На 26.05.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане такса удостоверение.

За месец май 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 2 691,55 лв., от които 2 242,98 лв. данъчна основа и 448,57  лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 4 675,62 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 03.06.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. № 16001101815/03.06.2008г. /т.16,17,л.11-16 от досъдебното производство/ за данъчен период месец май 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 4 675,62 лв. при действително установени 6 918,60 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 935,13 лв., при действително установен ДДС 1 383,17 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 935,13 лв., вместо действително установения 1 383,70 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 448,57 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

4. Данъчен период месец юни 2008г.

На 02.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв.  данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец С.П.и основание на плащане такси по изп.д.14/08г.

На 02.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв.  данъчна основа и 0,33 лв.  ДДС, с платец Ж. В и основание на плащане такси по изп.д.18/07г.

На 03.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв.  данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Н. С и основание на плащане такси по изп.д.7/07г.

На 06.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. Д.К.и основание на плащане такси по изп.д.749/07г.

На 09.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец „КТИС” и основание на плащане такси изп.д.582/06г.

На 09.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец М.Ц.В.и основание на плащане такси по изп.д.582/06г.

На 09.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Г.А.С.и основание на плащане такси по изп.д.68/07г.

На 10.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Р.Ю.и основание на плащане такси по изп.д.***/06г.

На 10.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Й.В.и основание на плащане такси по изп.д. 108/06г.

На 11.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 24.06.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 20,00 лв., от тях 16,67 лв. данъчна основа и 3,33 лв. ДДС, с платец „А.” ООД и основание на плащане такси по изп.д.317/08г.

На 02.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата  6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец М.С.М.и основание на плащане такса.

На 02.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец ЕТ „М.” и основание на плащане такса.

На 02.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец Л.С.М.и основание на плащане такса.

На 06.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец адв. Е.Д.и основание на плащане такса по изп.д.38/2008г.

На 06.06.2008г. са платени 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец адв. Е.Д.и основание на плащане такса по изп.д.580/2007г.

На 10.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 2,40 лв., от тях 2,00 лв. данъчна основа и 0,40 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане такса по изп.д.211/2007г.

На 27.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС с платец П.М..

На 27.06.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 438,00 лв., от тях 365,00 лв. данъчна основа и 73,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане такса.

На 17.06.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец адв. С.Х.и основание на плащане такса за удостоверение по ИД 778/2008г.

На 18.06.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,63 лв., от тях 13,03 лв. данъчна основа и 2,60 лв. ДДС, с платец И.Т. Д.и основание на плащане частично плащане на законна такса по запор.

На 19.06.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец адв. Й.Б.и основание на плащане такса удостоверение по ИД 426/2007г.

На 25.06.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

За месец юни 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 569,03 лв., от които 474,23 лв. данъчна основа и 94,80 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 9 499,02 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 02.07.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001116246/02.07.2008г. /т.16,17,л.17-22 от досъдебното производство/ за данъчен период месец юни 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 9 499,02 лв. при действително установени 9 973,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 1899,81 лв., при действително установен ДДС 1 994,61 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 899,81 лв., вместо действително установения 1 994,61 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 94,80  лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

5. Данъчен период месец юли 2008г.

На 15.07.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец „А.” ЕООД и основание на плащане такси по изп.д.544/07г.

На 16.07.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа  и 0,33 лв. ДДС, с платец Й.В.и основание на плащане такси по изп.д. 108/06г.

На 17.07.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. Д.К.и основание на плащане такси по изп.д.33/08г.

На 23.07.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 29.07.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 10,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец К.И.Г.и основание на плащане такси по изп.д.811/07г.

На 01.07.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Й.Д.А. и основание на плащане копие на изп. лист.

На 11.07.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 24,00 лв., от тях 20,00 лв. данъчна основа и 4,00 лв. ДДС, с платец Щ.Х.Й.и основание на плащане препис.

На 16.07.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 36,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец З.А.Г.и основание на плащане такса

На 21.07.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 8,00 лв., от тях 6,67 лв. данъчна основа и 1,33 лв. ДДС, с платец адв. П.и основание за плащане преписи.

На 02.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,30 лв., от тях 22,75 лв. данъчна основа и 4,55 лв. ДДС, с платец А.И.Ц.и основание на плащане частично плащане на такса по запор.

На 04.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 33,33 лв. данъчна основа и 6,67 лв. ДДС, с платец С.А. Б.и основание на плащане ИД 244/08, такси т.5, 8 ТТРЗ***.

На 04.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях  10,00 лв. данъчна основа и 2,00 лв. ДДС, с платец В.В.и основание ИД 825/2001г, преснимане на документи.

На 22.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 40,00 лв. данъчна основа и 8,00 лв. ДДС, с платец Д. и основание на плащане жалба по изп.д.156/08г.

На 22.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 40,00 лв. данъчна основа и 8,00 лв. ДДС, с платец Д.и основание на плащане жалба по изп.д.156/08г и 344/08г.

На 25.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 28.07.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 80,00 лв. данъчна основа и 16,00 лв. ДДС, с платец С. К.М.и основание на плащане ИД 366/06г. съобщения, преписи Окръжен съд.

За месец юли 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на  384,30 лв., от които 320,26 лв. данъчна основа и 64,04 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 4 740,03 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 06.08.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №1600578560/06.08.2008г. /т.16,17,л.23-27 от досъдебното производство/ за данъчен период месец юли 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 4 740,03 лв. при действително установени 5 060,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 948,00 лв., при действително установен ДДС 1 012,04 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 948,00 лв., вместо действително установения 1 012,04 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 64,04 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

6. Данъчен период месец август 2008г.

На 03.08.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец „КТИС” и основание на плащане такси по изп.д.582/06г.

На 06.08.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Н.М.и основание на плащане такси по изп.д.526/07г.

На 12.08.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец М.В.и основание на плащане такси по изп.д.582/06г.

На 27.08.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 01.08.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 10,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане връчване на препис от жалба по изп.д.809.

На 01.08.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 20,00 лв., от тях 16,67 лв. данъчна основа и 3,33 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане връчване на препис от жалба по изп.д.809.

На 04.08.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 11,00 лв., от тях 9,17 лв. данъчна основа и 1,83 лв. ДДС, с платец С. К.М.и основание на плащане такса за препис от протокол по изп.д.366/06г.

На 18.08.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 36,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец Р.Р.Б.и основание на плащане такса по изп.д.156/2008г.

На 20.08.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 48,00 лв., от тях 40,00 лв. данъчна основа и 8,00 лв. ДДС, с платец Д.Б.и основание на плащане такса.

На 26.08.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 2 376,00 лв., от тях 1980,00 лв. данъчна основа и 396,00 лв. ДДС, с платец ЕТ „В.” и основание на плащане изготвяне на постановление за възлагане по изп.д.172/2.

На 01.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,36 лв., от тях 3140,30 лв. данъчна основа и 628,06 лв. ДДС, с платец ЗПАД „Б.” АД и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 04.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,14 лв., от тях 7,62 лв. данъчна основа и 1,52 лв. ДДС, с платец С.К.М. и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 04.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,21 лв., от тях 696,84 лв. данъчна основа и 139,37 лв. ДДС, с платец „С.” ЕООД и основание на плащане пълно плащане законна такса, плащане по запор.

На 05.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 3000,00 лв. данъчна основа и 600,00 лв. ДДС, с платец Г.И.Б.и основание на плащане постановление възлагане.

На 12.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,42 лв., от тях 5,35 лв. данъчна основа и 1,07 лв. ДДС, с платец Ю.Г.А.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 15.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,66 лв., от тях      5 555,55 лв. данъчна основа и 1 111,11 лв. ДДС, с платец Г.И.Б.и основание на плащане такса.

На 25.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 27.08.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,55 лв., от тях 3,79 лв. данъчна основа и 0,76 лв. ДДС, с платец Б.З.Ци основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

За месец август 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 17 425,34 лв., от които 14 521,13 лв. данъчна основа и 2 904,21 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 8 645,62 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 04.09.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001145825/04.09.2008г. /т.16,17,л.28-32 от досъдебното производство/ за данъчен период месец август 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 8 645,62 лв. при действително установени 23 166,75 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 1 729,12 лв., при действително установен ДДС 4 633,33 лв. Променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 729,12 лв., вместо действително установения 4 633,33 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 2 904,21 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

7. Данъчен период месец септември 2008г.

На 01.09.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 20,00 лв., от тях е 16,67 лв. данъчна основа и 3,33 лв. ДДС, с платец адв. М.и основание на плащане такси по изп.д.141/08г.

На 24.09.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 24.09.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец С. А.П.и основание на плащане такси по изп.д.599/06г.

На 29.09.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец адв. П.Б.П.и основание на плащано такси по изп.д.746/07г.

На 03.09.2008г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 16,67 лв. данъчна основа и 3,33 лв. ДДС, с платец „У.“ АД и основание на плащане такса.

На 09.09.2008г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,40 лв., от тях 156,17 лв. данъчна основа и 31,23 лв. ДДС, с платец Н.Д.Ш.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 16.09.2008г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 10,00 лв. данъчна основа и 2,00 лв. ДДС, с платец „ У.“ АД и основание на плащане държавна такса по изп.д. 007/2008г.

На 19.09.2008г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,21 лв., от тях 48,51 лв. данъчна основа и 9,70 лв. ДДС, с платец „Д.“ ООД и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 25.09.2008г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

За месец септември 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 331,61 лв., от които 276,36 лв. данъчна основа и 55,25 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 4 044,01 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 03.10.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. № 16001160063/03.10.2008г. /т.16,17,л.33-37 от досъдебното производство/ за данъчен период месец септември 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 4 044,01 лв. при действително установени 4 320,37 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 808,79 лв., при действително установен ДДС 864,04 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 808,79 лв., вместо действително установения 864,04 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 55,25 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

8. Данъчен период месец октомври 2008г.

На 03.10.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Й.В.и основание на плащане такси по изп.д.200/06г.

На 13.10.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. П.И.П.и основание на плащане такси по изп.д.81/08г.

На 20.10.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец П.С.Я.и основание на плащане такси по изп.д. 167/08г.

На 21.10.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Е. Б.и основание на плащане такси по изп.д.164/07г.

На 01.10.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 96,00 лв., от тях 80,00 лв. данъчна основа и 16,00 лв. ДДС, с платец Д.Б.и основание на плащане жалба по изп.д.156/2008г.

На 28.10.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС.

На 29.10.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец Й.А.А.и основание на плащане такса по изп.д.497/07г.

На 01.10.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,91 лв., от тях 7,43 лв. данъчна основа и 1,48 лв. ДДС, с платец С.Г. К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 01.10.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,40 лв., от тях 331,17 лв. данъчна основа и 66,23 лв. ДДС, с платец Н.Д.Ш.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 08.10.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 80,00 лв. данъчна основа и 16,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане такса по т.5 от тарифата по ИД 386.

На 24.10.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

За месец октомври 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 643,31 лв., от които  536,11 лв. данъчна основа и 107,20 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 21 762,08 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 11.11.2008г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. № 16001180431/11.11.2008г. /т.16,17,л.38-43 от досъдебното производство/ за данъчен период месец октомври 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 21 762,08 лв. при действително установени 22 298,19 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 4 352,42 лв., при действително установен ДДС 4 459,62 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 352,42 лв., вместо действително установения 4 459,62 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 107,20 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

9. Данъчен период месец декември 2008г.

На 02.12.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 20,00 лв., от тях 16,67 лв. данъчна основа и 3,33 лв. ДДС, с платец „Б.” ООД и основание на плащане такси по изп.д.670/07г.

На 02.12.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 6,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец Д.И.П. и основание на плащане такси по изп.д.65/06г.

На 03.12.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Г. Т.и основание на плащане такси по изп.д.665/06г.

На 10.12.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец А.С.и основание на плащане такси по изп.д.528/08г.

На 22.12.2008г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.760/07г.

На 19.12.2008г. са преведени такси от *** на *** в банка „ДСК” АД №116 429 82 сумата 8 742,00 лв., от тях 7 285,00 лв. данъчна основа и 1 457,00 лв. ДДС.

На 11.12.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 76,56 лв., от тях 63,80 лв. данъчна основа и 12,76 лв. ДДС, с платец В.П. Я.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор по изп.д.613/2008г.

На 16.12.2008г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 208,30 лв., от тях 173,58 лв. данъчна основа и 34,72 лв. ДДС, с платец С.И.М.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор по изп.д.581/2008г.

На 05.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,43 лв., от тях 2,03 лв. данъчна основа и 0,40 лв. ДДС, с платец Д.Т. Д.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 05.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,67 лв., от тях      5 825,56 лв. данъчна основа и 1 165,11 лв. ДДС, с платец ЗАД „А.” и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 05.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,01 лв., от тях      2 196,68 лв. данъчна основа и 439,33 лв. ДДС, с платец ЗАД „А.” и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 05.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,63 лв., от тях 12,19 лв. данъчна основа и 2,44 лв. ДДС, с платец Д.Т.Д. и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 05.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,60 лв., от тях 3,00 лв. данъчна основа и 0,60 лв. ДДС, с платец С.Н.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 08.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,80 лв., от тях 294,00 лв. данъчна основа и 58,80 лв. ДДС, с платец С.Н.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 01.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях      4 200,00 лв. данъчна основа и 840,00 лв. ДДС, с платец „П.” АД и основание на плащане такса за извършен опис.

На 01.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях       2 100,00 лв. данъчна основа и 420,00 лв. ДДС, с платец „П.” АД и основание  на  плащане такса за извършен опис.

На    01.12.2008г.        са      платени      в „Прокредит банк” АД  по   сметка          IBAN: ***,00 лв., от тях 1 125,00 лв. данъчна основа и 225,00 лв.  ДДС, с платец  „П.” АД и основание на плащане т. 26 ТТРЗ*** по ИД 268/08.

На    05.12.2008г.        са      платени      в „Прокредит банк” АД         по      сметка          IBAN: ***,00 лв., от тях 20,00 лв. данъчна основа и 4,00 лв. ДДС, с платец Х.Г.М.и основание на плащане такса за призоваване по дело.

На    15.12.2008г.        са      платени      в „Прокредит банк” АД         по      сметка          IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец С.А. А.и основание на плащане такса за удостоверение по изпълнително дело.

На    17.12.2008г.        са      платени      в „Прокредит банк” АД         по      сметка          IBAN: ***,00 лв., от тях 50,00 лв. данъчна основа и 10,00 лв. ДДС, с платец Г.Л.В.и основание за плащане такса.

На 30.12.2008г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 2,50 лв. данъчна основа и 0,50 лв. ДДС, с платец Н.Я.Т.и основание на плащане получаване на копие от протокол.

За месец декември 2008г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 28 062,00 лв.,  от които 23 385,02 лв.  данъчна основа и 4 676,98 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 21 766,64 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 12.01.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001212106/12.01.2009г. /т.16,17,л.50-54 от досъдебното производство/ за данъчен период месец декември 2008г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 21 766,64 лв. при действително установени 45 151,66 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 4 353,33 лв., при действително установен ДДС 9 030,31 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 353,33 лв., вместо действително установения 9 030,31 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 4 676,98 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

10. Данъчен период месец февруари 2009г.

На 11.02.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Г. С.и основание на плащане такси по изп.д.2/08г.

На 12.02.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Х.И.Г.и основание на плащане такси по изп.д.350/08г.

На 23.02.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец Р.Б.П.и основание на плащане такси по изп.д.27/09г.

На 24.02.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец адв. Д.А.и основание на плащане такси по изп.д.40/09г.

На 04.02.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 84,00 лв., от тях 70,00 лв. данъчна основа и 14,00 лв. ДДС, с платец К. С.Г.и основание на плащане допълнителна такса за жалба.

На 10.02.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 597,38 лв., от тях 497,82 лв. данъчна основа и 99,56 лв. ДДС, с платец Х.Н.И.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор по изп.д.612/08г.

На 13.02.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 4,15 лв., от тях 3,46 лв. данъчна основа и 0,69 лв. ДДС, с платец Н.А.К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор по изп.д.22/09г.

На 13.02.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 884,21 лв., от тях 736,84 лв. данъчна основа и 147,37 лв. ДДС, с платец Р.М.Д.и основание на плащане частично плащане по закон, такса плащане по запор по изп.д.19/09г.

На 18.02.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 308,30 лв., от тях 256,92 лв. данъчна основа и 51,38 лв. ДДС, с платец М.Н.Аи основание на плащане частично плащане по закон, такса плащане по запор по изп.д.22/09г.

На 20.02.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 26,33 лв., от тях 21,94 лв. данъчна основа и 4,39 лв. ДДС, с платец Н.С.К.и основание на плащане частично плащане по закон, такса плащане по запор по изп.д.55/09г.

На 03.02.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 10.02.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,44 лв., от тях 373,70 лв. данъчна основа и 74,74 лв. ДДС, с платец С.Н.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 20.02.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 62,50 лв. данъчна основа и 12,50 лв. ДДС, с платец Н.П.и основание на плащане такси по дело 485/2008г.

За месец февруари 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 2 466,81 лв., от които 2 055,69 лв. данъчна основа и 411,12 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 1 580,18 лв.  при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.03.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх.№ 16001254700/14.03.2009г. /т.16,17,л.60-64 от досъдебното производство/ за данъчен период месец февруари 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 1 580,18 лв. при действително установени 3 636,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 316,18 лв., при действително установен ДДС 727,30 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 316,18 лв., вместо действително установения 727,30 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 411,12 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

          11.Данъчен период месец март 2009г.

На 26.03.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Ю.Т. и основание на плащане такси по изп.д.619/08г.

На 25.03.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК“ АД №116 428 81 сумата 169,30 лв., от тях 141,08 лв. данъчна основа и 28,22 лв. ДДС, с платец В.П. Я.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор по изп.д.613/08г.

На 05.03.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 10.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,56 лв., от тях 165,47 лв. данъчна основа и 33,09 лв. ДДС, с платец И.К.К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 10.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,41 лв., от тях 139,51 лв. данъчна основа и 27,90 лв. ДДС, с платец И.К.К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 10.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,35 лв., от тях 462,79 лв. данъчна основа и 92,56 лв. ДДС, с платец И.К.К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 14.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,33 лв., от тях  3,61 лв. данъчна основа и 0,72 лв. ДДС, с платец Й.И.К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 14.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,46 лв., от тях 373,72 лв. данъчна основа и 74,74 лв. ДДС, с платец С.Н.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 01.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец И.П. К.и основание на плащане такса.

На 24.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 29,17 лв. данъчна основа и 5,83 лв. ДДС, с платец Й.Д.А. и основание на плащане справка.

На 24.03.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,60 лв., от тях 18,00 лв. данъчна основа и 3,60 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане копие на ИД 69/09.

За месец март 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 1 663,01 лв., от които 1 385,85 лв. данъчна основа и 277,16 лв.  ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 6 290,18 лв.  при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.04.2009г.  подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС  вх. №16001272241/14.04.2009г. /т.16,17,л.65-69 от досъдебното производство/ за данъчен период месец март 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 6 290,18 лв.  при действително установени 7 676,03 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 1 258,02 лв., при действително установен ДДС 1 535,18 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 258,02 лв., вместо действително установения 1 535,18 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 277,16 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.  

        12. Данъчен период месец април 2009г.

         На 02.04.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях е 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец И.Н. и основание на плащане такси по изп.д.651/08г.

На 13.04.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец Е.Е.и основание на плащане такси по изп.д.70/09г.

На 14.04.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Д. П.Г.и основание на плащане такси по изп.д.208/07г.

На 29.04.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. К. и основание на плащане такси по изп.д.8/09г.

На 02.04.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв.,  от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 21.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 62,50 лв. данъчна основа и 12,50 лв. ДДС, с платец Н.П.и основание на плащане такса по изп.д. 485/08 В.П..

На 24.04.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,91 лв., от тях 241,59 лв. данъчна основа и 48,32 лв. ДДС, с платец С.Н.П.и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 27.04.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,55 лв., от тях 6,29 лв. данъчна основа и 1,26 лв. ДДС, с платец З.П.Д.и основание на плащане частично плащане на пропорционална такса, плащане по запор.

На 29.04.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 10,00 лв. данъчна основа и 2,00 лв. ДДС, с платец К.Т.Т. и основание на плащане такса за копие по ИД 114/2009г.

На 30.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец В.Х.и основание на плащане такса по ИД 230/2007г.

На 02.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец И.П.С.и основание на плащане такса препис.

На 17.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,00 лв. данъчна основа и 4,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане изп.д.214/07г., *** копия на документи.

На 21.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,00 лв. данъчна основа и 4,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане изготвяне на ксерокопия изп.д.563.

На 23.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 600,00 лв. данъчна основа и 120,00 лв. ДДС, с платец Р.С.и основание на плащане възлагателно постановление.

На 23.04.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 400,00 лв. данъчна основа и 80,00 лв. ДДС, с платец Р.С.и основание на плащане въвод във владение от Радостин Спасов.

За месец април 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 1 699,46 лв., от които 1 416,22 лв. данъчна основа и  283,24 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 1 860,00 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.05.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001288392/14.05.2009г. /т.16,17,л.70-74 от досъдебното производство/ за данъчен период месец април 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 1 860,00 лв. при действително установени 3 276,22 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 372,00 лв., при действително установен ДДС 655,24 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 372,00 лв.,, вместо действително установения 655,24 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 283,24 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

13.Данъчен период месец май 2009г.

          На 21.05.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец Ц.Й.и основание на плащане такси по изп.д.218/06г.

На 07.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,98 лв., от тях 260,82 лв. данъчна основа и 52,16 лв. ДДС, с платец И.М.С.и основание на плащане частично плащане законна такса, плащане по запор.

На 11.05.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,60 лв., от тях      3 831,33 лв. данъчна основа и 766,27 лв. ДДС, с платец ПК „С.“ и основание на плащане пълно плащане на пропорционална такса, плащане по запор.

На 21.05.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 62,50 лв. данъчна основа и 12,50 лв. ДДС, с платец Н.К.П.и основание на плащане такси по изп.д.485/2008г.

На 26.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,62 лв., от тях 189,68 лв. данъчна основа и 37,94 лв. ДДС, с платец Д.П.К.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 11.05.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях  30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец П.Л.В.и основание на плащане от Е. К. за справка по ИД 304/07г.

На 11.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях  30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец П.Л.В.и основание на плащане от Е. К. за справка по ИД 169/07г.

На 11.05.2009г. са платени в „Прокредит банк“ АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец П.Л.В.и основание на плащане от Е. К. за справка по ИД 478/07г.

На 18.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 25,00 лв. данъчна основа и 5,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане такса вноска.

На 22.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 29,17 лв. данъчна основа и 5,83 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане изп.д.38/09г., *** такса справка.

На 26.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец Р.И.Х.и основание на плащане за справка.

На 26.05.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец „У.” АД и основание на плащане допълнителна такса вноска.

За месец май 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 5 433,20 лв., от които 4 527,67 лв. данъчна основа и 905,53 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 1 579,85 лв.  при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 15.06.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС  вх. №16001306536/15.06.2009г. /т.16,17,л.75-79 от досъдебното производство/ за данъчен период месец май 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 1 579,85 лв. при действително установени 6 107,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 315,96 лв., при действително установен ДДС 1 221,49 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 315,96 лв., вместо действително установения 1 221,49 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 905,53 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

14.Данъчен период месец юни 2009г.

На 11.06.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец адв. М.М.и основание на плащане такси по изп.д.71/09г.

На 17.06.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец И.Б.и основание на плащане такси по изп.д.611/08г.

На 24.06.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец И.Р.М.и основание на плащане такси по изп.д.97/09г.

На 30.06.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв.И.М.и основание на плащане такси по изп.д.686/07г.

На 02.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец И.Х.и основание на плащане такса по ид.230/2007г.

На 05.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,92 лв., от тях 150,77 лв. данъчна основа и 30,15 лв. ДДС, с платец „Д.л.” ООД и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 05.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,10 лв., от тях 74,25 лв. данъчна основа и 14,85 лв. ДДС, с платец „Д.л.” ООД и основание на плащане плащане на законна такса, плащане по запор.

На 08.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,77 лв., от тях 178,14 лв. данъчна основа и 35,63 лв. ДДС, с платец Д.И.Г. и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 12.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,55 лв., от тях 539,63 лв. данъчна основа и 107,92 лв. ДДС, с платец „**” ООД и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 12.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,20 лв., от тях      1 409,33 лв. данъчна основа и 281,87 лв. ДДС, с платец „С.” ООД и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 22.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,62 лв., от тях      2 313,85 лв. данъчна основа и 462,77 лв. ДДС, с платец „М.” ЕООД и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор 76.

На 26.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец Н.Т.П.и основание на плащане по ИД 809810/07г. за връчване.

На 26.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец Н.Т.П.и основание на плащане по ИД 809810/07г. за връчване.

На 26.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец Н.Т.П.и основание на плащане по ИД 809810/07г. за връчване.

На 26.06.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 8,33 лв. данъчна основа и 1,67 лв. ДДС, с платец Н.Т.П.и основание на плащане по ИД 809810/07г. за връчване.

За месец юни 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 5 765,16 лв., от които 4  804,30 лв. данъчна основа и 960,86 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 2 605,15 лв.  при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.07.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. № 16001323403/14.07.2009г. /т.16,17,л.80-84 от досъдебното производство/ за данъчен период месец юни 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 2 605,15 лв.  при действително установени 7 409,45 лв.,  в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 521,05 лв., при действително установен ДДС 1 481,91 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 521,05 лв., вместо действително установения 1 481,91 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 960,86 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

15. Данъчен период месец август 2009г.

На 05.08.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец К. В.К.и основание на плащане такси по изп.д.144/08.

На 19.08.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец В.И.и основание на плащане такси по изп.д.675/06г.

На 27.08.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец А.В.и основание на плащане такси по изп.д.78/06г.

На 27.08.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 6 948,00 лв., от тях 5 790,00 лв. данъчна основа и         1 158,00 лв. ДДС, с платец „Ю.” и основание на плащане превод на такса за образуване на ид.48.

На 28.08.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 732,00 лв., от тях 610,00 лв. данъчна основа и 122,00 лв. ДДС, с платец „Ю.” и основание на плащане превод такса за образуване на ид.6 бр.

На 31.08.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 108,00 лв., от тях 90,00 лв. данъчна основа и 18,00 лв. ДДС, с платец „Ю.” и основание на плащане превод такса образуване на ид.

На 12.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 60,00 лв. данъчна основа и 12,00 лв. ДДС, с платец И.П.и основание на плащане такса по ТТРЗ***.

На 21.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,00 лв. данъчна основа и 4,00 лв. ДДС, с платец С.П.Д.и основание на плащане за 2бр. копие на ИД 40 и 41/2008г.

На 24.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,91 лв., от тях      1 380,76 лв. данъчна основа и 276,15 лв. ДДС, с платец „Е.” ООД и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 03.08.2009г. са платени 3,60 лв., от тях 3,00 лв. данъчна основа и 0,60 лв. ДДС, с платец П.Т.и основание на плащане по изп.д.451/08 за препис.

На 04.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец Г.М.и основание на плащане такса.

На 06.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях   30,00 лв. данъчна основа и 6,00 лв. ДДС, с платец И.П.и основание на плащане издаване на удостоверение за постъпили суми и оставащи по ИД 428/06г.

На 06.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 5,00 лв. данъчна основа и 1,00 лв. ДДС, с платец И.П.и основание на плащане издаване на удостоверение по ИД 428/06г.-И. Пеперлиев.

На 25.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях   25,00 лв. данъчна основа и 5,00 лв. ДДС, с платец П.С.и основание на плащане справка за документи.

На 26.08.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях   10,00 лв. данъчна основа и 2,00 лв. ДДС, с платец С.С.Д.и основание на плащане изготвяне на копие на ИД 84/07г.

За месец август 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 9 673,51 лв., от които 8 061,27 лв. данъчна основа и 1 612,24 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 7 501,67 лв.  при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.09.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001358113/14.09.2009г. /т.16,17,л.90-95 от досъдебното производство/ за данъчен период месец август 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 7 501,67 лв.  при действително установени 15 562,94 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 1 500,33 лв., при действително установен ДДС 3 112,57 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 1500,33 лв., вместо действително установения 3 112,57 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 1 612,24 лв.,  което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

16.           Данъчен период месец септември 2009г.

На 08.09.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях  1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец адв. С.И.и основание на плащане такси по изп.д.551/07г.

На 17.09.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец адв. П и основание на плащане такси по изп.д.91/09г.

На 30.09.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 5,00 лв., от тях 4,17 лв. данъчна основа и 0,83 лв. ДДС, с платец „А” и основание на плащане такси по изп.д.207/09г.

На 07.09.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 924,00 лв., от тях 770,00 лв. данъчна основа и 154,00 лв. ДДС, с платец „Ю.” и основание на плащане превод такса образуване на ид-7 бр.

На 08.09.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 216,00 лв., от тях 180,00 лв. данъчна основа и 36,00 лв. ДДС, с платец „Б.” АД и основание на плащане превод на такса образуване на ид-2 бр.

На 17.09.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 4 456,49 лв., от тях 3 713,74 лв. данъчна основа и 742,75 лв. ДДС, с платец ЗАД „Б.” АД и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 30.09.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 120,00 лв., от тях 100,00 лв. данъчна основа и 20,00 лв. ДДС, с платец К.В.Г.и основание на плащане такса с ДДС по изп.д.311/09г.

На 15.09.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,92 лв., от тях      1 884,10 лв. данъчна основа и 376,82 лв. ДДС, с платец „З.” АД и основание пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 18.09.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,10 лв., от тях      2 441,75 лв. данъчна основа и 488,35 лв. ДДС, с платец „М.” ЕООД и основание на плащане пълно плащане на законна такса, плащане по запор.

На 29.09.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,23 лв., от тях 120,19 лв. данъчна основа и 24,04 лв. ДДС, с платец К. Х.Б.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

За месец септември 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 11 063,74 лв., от които 9 219,79 лв. данъчна основа и 1 843,95 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 2 242,50 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.10.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №160013759113/14.10.2009г. /т.16,17,л.96-100 от досъдебното производство/ за данъчен период месец септември 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 2 242,50 лв. при действително установени 11 462,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 448,50 лв., при действително установен ДДС 2 292,45 лв. Променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 448,50 лв., вместо действително установения 2 292,45 лв. 

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 1 843,95 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

17.Данъчен период месец октомври 2009г.

На 06.10.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Р. С.и основание на плащане такси по изп.д.816/07г.

На 09.10.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 1 644,07 лв., от тях 1 370,06 лв. данъчна основа и 274,01 лв. ДДС, с платец ЗК „У.” АД и основание на плащане пълно плащане на пропорционална такса, плащане по запор по изп.д. 446/09г.

На 05.10.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец И.Х.и основание на плащане вноска такса по ИД 23012007.

На 06.10.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,15 лв., от тях 239,29 лв. данъчна основа и 47,86 лв. ДДС, с платец В.Г.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 08.10.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,55 лв., от тях 157,13 лв. данъчна основа и 31,42 лв. ДДС, с платец В.Д.М.и основание на плащане такса за опис 170,55лв.

На 12.10.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,21 лв., от тях 6,01 лв. данъчна основа и 1,20 лв. ДДС, с платец В.Т.В.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 12.10.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 10,00 лв. данъчна основа и 2,00 лв. ДДС, с платец ТБ „И.” клон Пловдив и основание на плащане изготвяне на ксерокопие.

За месец октомври 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 2 165,98 лв., от които 1 804,99 лв. данъчна основа и 360,99 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 3 116,26 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 16.11.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001394341/16.11.2009г. /т.16,17,л.101-105 от досъдебното производство/ за данъчен период месец октомври 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 3 116,26 лв. при действително установени 4 921,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 623,26 лв., при действително установен ДДС 984,25лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 623,26 лв., вместо действително установения 984,25 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 360,99 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

          18.Данъчен период месец ноември 2009г.

На 17.11.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Т.и основание на плащане такси по изп.д.1106/06г.

На 20.11.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Н.З.и основание на плащане такси по изп.д.478/08г.

На 23.11.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец П.А.К.и основание на плащане такси по изп.д.184/08г.

На 03.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,95 лв., от тях 80,79 лв. данъчна основа и 16,16 лв. ДДС, с платец Т.П.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 09.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,81 лв., от тях 917,34 лв. данъчна основа и 183,47 лв. ДДС, с платец „У.” ООД и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 10.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,61 лв., от тях 8,01 лв. данъчна основа и 1,60 лв. ДДС, с платец С.М.А.и основание на плащане частично плащане на държавна такса, плащане по запор.

На 12.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,77 лв., от тях 253,98 лв. данъчна основа и 50,79 лв. ДДС, с платец В.Г.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 13.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,62 лв., от тях 109,68 лв. данъчна основа и 21,94 лв. ДДС, с платец В.Г.П.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 23.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,42 лв., от тях  7,02 лв. данъчна основа и 1,40 лв. ДДС, с платец с.и.д. и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 24.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,64 лв., от тях 8,03 лв. данъчна основа и 1,61 лв. ДДС, с платец д.д.п.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 24.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,64 лв., от тях  7,20 лв. данъчна основа и 1,44 лв. ДДС, с платец д.д.п.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 30.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,86 лв., от  тях  10 114,05 лв. данъчна основа и 2 022,81 лв. ДДС, с платец ЗК „б.И” АД и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 05.11.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 120,00 лв. данъчна основа и 24,00 лв. ДДС, с платец ТБ „И.” клон Пловдив и основание на плащане за жалба срещу действия по ИД 260/09г.

За месец ноември 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 13 957,32 лв., от които 11 631,11 лв. данъчна основа и 2 326,21 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа 16 173,87 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.12.2009г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС  вх. №16001411944/14.12.2009г. /т.16,17,л.106-110 от досъдебното производство/ за данъчен период месец ноември 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 16 173,87 лв.  при действително установени 27 804,98 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС 3 343,30 лв., при действително установен ДДС 5 669,51 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 343,30 лв., вместо действително установения 5 669,51лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 2 326,21 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

          19.Данъчен период месец декември 2009г.

На 08.12.2009г. са платени на каса в кантората на *** А. 2,00 лв., от тях 1,67 лв. данъчна основа и 0,33 лв. ДДС, с платец Н. М. и основание на плащане такси по изп.д.86/08г.

На 29.12.2009г. са платени по сметка в банка „ДСК” АД №116 428 81 сумата 25,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с основание на плащане такса за присъединяване.

На 02.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,93 лв., от тях 24,11 лв. данъчна основа и 4,82 лв. ДДС, с платец „Б.” и основание  на плащане международни разплащания законна такса частично.

На 10.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,63 лв., от тях 7,19 лв. данъчна основа и 1,44 лв. ДДС, с платец ХАХи основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 10.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,29 лв., от тях 5,24 лв. данъчна основа и 1,05 лв. ДДС, с платец Н.А.Б.и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 15.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,15 лв., от тях 1,79 лв. данъчна основа и 0,36 лв. ДДС, с платец Д. К.В.и основание на плащане частично плащане на държавна такса, плащане по запор.

На 15.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,17 лв., от тях 5,98 лв. данъчна основа и 1,19 лв. ДДС, с платец Д. К.В.и основание на плащане частично плащане на държавна такса, плащане по запор.

На 15.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,30 лв., от тях 96,08 лв. данъчна основа и 19,22 лв. ДДС, с платец „У.” ООД и основание на плащане частично плащане на законна такса, плащане по запор.

На 15.12.2009г. са платени в „Прокредит банк” АД по сметка IBAN: ***,00 лв., от тях 20,83 лв. данъчна основа и 4,17 лв. ДДС, с платец И.Х.и основание на плащане вноска такса по ИД 23012007.

За месец декември 2009г. по описаните плащания постъпили суми в размер общо на 220,47 лв., от които 183,72 лв. данъчна основа и 36,75 лв. ДДС. За нито едно от тях подсъдимият не издал фактури в петдневен срок съгласно чл.113, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. За други плащания през периода издал фактури за такси с обща данъчна основа  157 987,34 лв. при облагане със ставка от 20% съобразно ЗДДС.

Визираните плащания не намерили място в дневника за продажби за периода, който бил документ с невярно съдържание, тъй като не отразявал всички реализирани сделки, което се отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

На 14.01.2010г. подсъдимият А. *** справка-декларация по ЗДДС вх. №16001429649/14.01.2010г. /т.16,17,л.111-116 от досъдебното производство/ за данъчен период месец декември 2009г., в която не включил описаните плащания, за които не издал фактури, и били вписани редица неверни обстоятелства. В раздел „А” от декларацията, колона 11 „Данъчна основа подлежаща на облагане със ставка 20%” декларирал доставки в размер на 157 987,34 лв. при действително установени 158 171,06 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” декларирал неистина ДДС          31 597,49 лв., при действително установен ДДС 31 634,24 лв. Променил резултата за периода,  като в раздел „В” „Резултат за периода” декларирал ДДС за внасяне в размер на 31 597,49 лв., вместо действително установения 31 634,24 лв.

С неиздаването на фактури, невключването в дневника за  продажби на всички доставки и подаване на СД, в която потвърдил неистина, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС в размер на 36,75 лв., което е разликата между декларирания ДДС за внасяне и действително установения.

На 18.01.2017г. подсъдимият превел по съответната сметка на ТД на НАП гр.Пловдив дължимите данъчни задължения по ДДС в размер на 17 950,56 лв., а на 19.01.2017г. - лихви върху тях в размер на 14 617,42 лв. /л.112-114 от съд.дело/.

Дейността на подсъдимия А. като *** била обект на данъчна ревизия с предмет данъчните и осигурителните му задължения по чл.35 от ЗОДФЛ, чл.48 от ЗДДФЛ и ЗДДС. Приключила с Ревизионен акт № *********/27.05.2011г. на ТД на НАП гр.Пловдив /т.30, л.3-9, т.31, л.23-28 от досъдебното производство/, връчен на 03.06.2011г., издаден въз основа на Ревизионен доклад № 1003997/24.03.2011г. /т.30, л.68-225, т.31, л.29-194 от досъдебното производство/, връчен по реда на чл.32 от ДОПК, считано от 28.04.2011г.

С Решение № 137/16.07.2002г. /т.25, л.144-145 от досъдебното производство/, постановено по гр.дело № 769/2001г., влязло в сила на 06.08.2002г., Районен съд гр.Карлово осъдил А.АДгр.Карлово да заплати на свидетеля С.Ф. както следва:

- на основание чл.245, ал.2 от КТ сумата 4 785 лв., неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец август 1999г. до 31.08.2001г., мораторна лихва върху сумата, ведно със законната лихва до окончателното изплащане;

- сумата 96 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, мораторна лихва върху сумата, ведно със законната лихва до окончателното изплащане;

- сумата 3 555 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, лихва за забава, ведно със законната лихва до окончателното изплащане;

- направените по делото разноски в размер на 80 лв.

На 06.08.2002г. въз основа на съдебния акт бил издаден изпълнителен лист за горните суми. По повод молба от свидетеля адв.М.Г. пълномощник на ищеца Ф., на 20.08.2002г. било образувано изпълнително дело № 241/2002г. по писа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд гр.Карлово срещу А.АДгр.Карлово за парично вземане в размер на 9 384,70 лв.

С резолюция от 03.10.2002г. по молба на длъжника съдия-изпълнителят спрял изпълнението по делото на основание чл.348 от ГПК /отм./. Внесената сума от търговското дружество, представляваща 20 % от вземането по изпълнителния лист, била разпределена както следва: 25 лв. за КРС /5 лв. ДТ и 20 лв. за вещо лице/, 200 лв. за адв.Г./възнаграждение съобразно договора за правна защита/, остатъка за взискателя.

По изпълнителното производство били извършени действия, насочени към събиране на вземането. Постъпилите суми били изплатени на свидетеля Ф..

С протокол от 26.03.2007г. ДСИ при КРС, на основание параграф 3 от ПЗР на З*** вр. чл.324 от ГПК /отм./ и молба от свидетеля Г. пълномощник на взискателя, от 23.03.2007г., прекратил производството по изп.дело № 241/2002г. по описа на СИС. На същата дата ДСИ изпратил съобщение до *** А.,*** действие Окръжен съд гр.Пловдив, за възлагане на визираното висящо изпълнително дело за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника А.АДгр.Карлово.

На 04.04.2007г. същото било получено в кантората на подсъдимия. Било образувано  изп.дело № 2007***0400252/2007г. /изп.дело № 252/2007г./ по описа на ***.

С молба от 05.04.2007г. до ***, свидетелят Г. пълномощник на взискателя свидетеля Ф., поискал изп.дело № 252/2007г. да се присъдени към изп.дело № 103/2007г. С резолюция от 05.04.2007г. подсъдимият А. уважил молбата, като на основание чл.350 от ГПК /отм./ присъединил  изп.дело № 252/2007г. към изп.дело № 2007***0400103/2007г. /изп.дело № 103/2007г./ по описа на ***.

Изп.дело № 103/2007г. първоначално било образувано под № 139/2003г. по описа на СИС при Районен съд гр.Карлово по молба на адв.Г. пълномощник на Д. В.К., против „А.”АД гр.Карлово за сумата 3 750,94 лв., формирана от неизплатено трудово възнаграждение, законната лихва до окончателното изплащане и лихва за забава, обезщетение за срока на предизвестието,  законната лихва и лихва за забава, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, законната лихва и лихва за забава, направените по делото разноски. Изп.дело № 139/2003г. по описа на СИС при КРС, по молба на взискателя, било прехвърляно за продължаване на изпълнителните действия при *** А. на 12.02.2007г. Било образувано под № 103/2007г. по описа на ***.

На 14.02.2008г. по изп.дело № 103/2007г. подсъдимият  изпратил призовка за принудително изпълнение на длъжника „А.”АД гр.Карлово, с което го известил, че на 14.03.2008г. ще извърши опис на недвижими имоти.

С протокол от 14.03.2008г. *** извършил опис на шест недвижими имоти, собственост на длъжника, както следва: УПИ VII-„З.”, находящ се в кв.3 по плана на с.В., Община К., УПИ I-„З.”, находящ се в кв.3 по плана на с.В., УПИ III-„З.”, находящ се в кв.3 по плана на с.В., УПИ IV-„З.”, находящ се в кв.3 по плана на с.В., УПИ V-„З.”, находящ се в кв.3 по плана на с.В. и УПИ II-„С.”, находящ се в кв.3 по плана на с.В..

Имотите бил оценени от оценител Н.А.С., която изготвила експертна оценка на пазарната им стойност към 26.03.2008г. с цел публичната им продажба по изп.дело № 103/2007г. Възлизали на обща стойност 214 600 лв.

На 27.03.2008г. оценката била връчена на свидетеля Г..

Видно от сметка по чл.79 от З*** на 28.03.2008г. последният внесъл в брой държавна такса по т.20 от Тарифа за таксите и разноските към З*** за извършения опис на недвижими имоти в размер на 3 862 лв.

Свидетелят Ф. осъществил няколко срещи с изпълнителния директор на „А.”АД гр.Карлово по повод вземането си от дружеството. Поради влошеното му здравословно състояние, ръководството на АД взело решение да изплати  изцяло задължението си към този взискател.   

М.В.П., служител в търговското дружество, се обадила в кантората на *** А. и разговаряла със свидетеля П., който й продиктувал номера на банковата сметка, по която следвало да се преведе дължимата сума, която възлизала на 3 287,19 лв., за да се погаси задължението на АД към свидетеля Ф.. С вносна бележка от 23.05.2008г. Панайотова внесла в клон на „Прокредит банк” АД в гр.Карлово по сметка № IBAN: ***ума. За основание посочила „ИД 252/2007 С.Т.Ф.”.

С разходен касов ордер от 03.06.2008г. подсъдимият изплатил на свидетеля Г.  3  287,19 лв., с основание изплащане на такси и разноски по изп.дела  № 103/2007г. и № 252/2007г.

С молба от 20.10.2008г. до *** свидетелят Ф. писмено поискал да му се изплати сумата 3 287,19 лв., преведена от „А.”АД гр.Карлово, за което приложил вносна бележка. С резолюция от същата дата подсъдимият А. оставил молбата му без уважение на основание  чл.136 от ЗЗД.

По повод молба на свидетеля Ф. до Министъра на правосъдието от 15.12.2008г., Инспекторатът към него извършил проверка на движението по изп.дело № 2007***0400252/2007г. по описа на *** А.. С писмо от 15.04.2009г. /т.25, л.71-74 от досъдебното производство/ уведомили молителя, че при направената проверка относно образуваното и движението на визираното изп.дело не са констатирани нарушения. *** е осъществявал своевременно изпълнителните действия в предвидените в ГПК срокове. Посочили, че тъй като събраната сума от 3 287,19 лв. е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели по  изп.дело  № 103/2007г. и изп.дело № 252/2007г., съгласно чл.460 от ГПК *** е разпределил сумата, като най-напред е отделил суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД с такова се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и  за исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Адв.Г. е заплатил държавна такса за извършения опис на недвижими имоти по изп.дело № 103/2007г. в размер на 3 862 лв. Тъй като преведената сума от 3 287,19 лв. по присъединеното изп.дело № 252/2007г. е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, *** е изплатил на адв.Г. тази сума, която покрива частично направените от него разноски в размер на  3 862 лв. за държавна такса по изп.дело № 103/2007г.  за извършване на опис на недвижим имот.

Извършената проверка от държавния финансов инспектор отдел „ФКСЧИС” при Инспектората на Министъра на правосъдието също не установила нарушения. С писмо от 16.05.2009г. /т.25, л.75 от досъдебното производство/ на свидетеля Ф. било разяснено, че ако има претенции за имуществени вреди,  причинени от *** при изпълнение на служебните задължения по изпълнителното дело, може да ги предяви по съответния процесуален ред. 

Според писмо от 15.06.2009г. на К*** /т.25, л.76-77 от досъдебното производство/ редът за погасяване на вземания е както следва: такси, разноски, лихви и най-накрая главница. При наличие на присъединен взискател за длъжника не съществува правна възможност да плати „по своя воля” само на един от взискателите, независимо дали е първоначалният или присъединилият се. *** правилно е погасил на първо място разноските, направени от взискателя във връзка с изпълнителното производство, без значение дали взискателят има качеството на   първоначален, т.е. този, който е инициирал процеса, или на присъединен.  

По повод искова молба на свидетеля Ф. срещу свидетеля Г. било образувано гр.дело № 1941/2014г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 12 гр.с., с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 3 287,19 лв. и обезщетение за забавено плащане. С решение № 2037/15.05.2014г. /т.14, л.58-60 от досъдебното производство/, влязло в сила на 24.07.2014г., съдът отхвърлил исковете, предявени от ищеца против ответника за заплащане на сумата от 3 287,19 лв., като получена без основание на 03.06.2008г. по изп.дело № 252/2007г., присъединено към изп.дело № 103/2007г. по описа на *** А.,  на сумата от   1 015,57 лв., съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, като неоснователни.

Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учредения и общини в Република България.

В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени няколко  съдебно-счетоводни експертизи.

Единичната съдебно-счетоводна експертиза от 25.03.2011г. /т.38, л.60-70 от досъдебното производство/, изготвена от вещото лице Н.К., е изследвала прехвърлянето на средства от специалните сметки на *** А. по лични спестовни и депозитни сметки на *** и по лични сметки на физическото лице А.. Заключението й не е относимо към предмета на делото.

Тройната съдебно-счетоводна експертиза от 03.10.2011г. /т.38, л.9-56 от досъдебното производство/, изготвена от вещите лица В. Б., Н.К. и Н.А., е изяснявала прехвърлянето на средства от специалните сметки на *** А. по лични спестовни и депозитни сметки на *** и по лични сметки на физическото лице А., забавени и неплатени суми към взискатели. Заключението й е ирелевантно за обвинението по делото.

С тройната съдебно-счетоводна експертиза от 25.06.2014г. /т.4, л.64-81 от досъдебното производство/ вещите лица В. Б., Н.К. и Н.А. са изследвали движението и наличностите по банкови сметки на подсъдимия А. като физическо лице и ***, следващите се лихви по специалните сметки на ***. Заключението й не касае предмета на делото.

Видно от заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза от 15.01.2014г. /т.4, л.3-39 от досъдебното производство/ вещите лица В. Б., Н.К. и Н.А. са проследили издадените от *** А. фактури, касово постъпилите суми по издадени разписки, приходите от такси по банков път, приходите на ***, за което са изготвили съответните справки. Направили са рекапитулация на приходите, реализирани от ***, сравнителна справка за декларирания и дължимия ДДС.

От заключението на единичната съдебно-счетоводна експертиза от 19.12.2014г. /т.4, л.87-114 от досъдебното производство/, изготвена от вещото лице Н.К., се установяват начислените лихви по изтеглени суми от специалните сметки на *** А., загубата от лихви, дължимите лихви по  установения за довнасяне данък по ЗДДС.

В заключението на единичната съдебно-счетоводна експертиза от 17.09.2015г. /т.63, л.28-41 от досъдебното производство/ вещото лице Н.К. е посочил какъв е размерът на декларираните доставки и начислен ДДС по тях, каква е стойността на действително установения ДДС, какъв е размерът на декларирания  ДДС за внасяне и този на действително установения ДДС за внасяне, какъв е дължимият ДДС, какво е дължимото общо данъчно задължение.

В заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза от 04.11.2016г. /т.63, л.134-153 от досъдебното производство/ вещите лица В. Б., Н.К. и Н.А. са уточнили какъв е размерът на декларираните доставки и начислен ДДС по тях, каква е стойността на действително установения ДДС, какъв е размерът на декларирания ДДС за внасяне и този на действително установения ДДС за внасяне, какъв е дължимият ДДС, какво е дължимото общо данъчно задължение.

Единичната съдебно-счетоводна експертиза /т.27, л.4-25 от досъдебното производство/, изготвена от вещото В. Б., е изследвала броя на изпълнителните дела по описа на *** А. с дъжник А.АДгр.Карлово, присъединените дела към изп.дело № 103/2007г., размера на вземанията по тези дела, постъпилите суми по тях, начислените такси и разноски, извършените плащания на взискатели. 

От заключението на назначената от съда единична съдебно-счетоводна експертиза от 04.07.2018г. /л.148-168 от съд.дело/, изготвена от вещото лице В.Ш., се установява, че общият размер на законната лихва на вменените данъчни задължения с престъплението по чл.255 от НК на подсъдимия А. към 18.01.2017г., включително,  възлиза на 14 604,81 лв.  

В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени няколко съдебно-графологически експертизи  от вещото лице Е.Ч..

Съдебно-графологическата експертиза - протокол № 182/20.03.2013г. /т.5, л.5-14 от досъдебното производство/ е обследвала подписи в платежни нареждания за прехвърляне на средства от сметки на *** А. по сметки на физическото лице А., в договори с банки.

Съдебно-графологическата експертиза - протокол № 119/19.10.2009г. /т.36, л.33-36 от досъдебното производство/ е изследвала ръкописния текст и подписи във вносни бележки.

Съдебно-графологическата експертиза - протокол № 532/17.08.2009г. /т.37, л.160-163 от досъдебното производство/ е изучавала ръкописния текст и подписи в съобщения по изп.дела.

Съдебно-графологическата експертиза - протокол № 649/16.10.2009г. /т.37, л.195-197 от досъдебното производство/ е изследвала ръкописния текст и подпис във вносна бележка.

Техните заключения не са относими към предмета на делото. 

От заключението на съдебно-графологическата експертиза - протокол № 301/30.04.2014г. /т.5, л.78-85 от досъдебното производство/ се установява, че подписите, положени от името на подсъдимия А. в СД по ЗДДС, дневник за продажбите и дневник за покупките за данъчни периоди март, април, май, юли, август, септември, декември 2008г., януари, февруари, март, април, май, юни, август, септември, октомври, ноември, декември 2009г., най-вероятно са изпълнени от А.С.А.. Подписите в СД по ЗДДС, дневник за продажбите и дневник за покупките за данъчен период юни 2008г. и в СД за данъчен период октомври 2008г. са изпълнени от А.С.А.. Подписът в СД по ЗДДС за данъчен период ноември 2008г. не е изпълнен от А.С.А. и Р.Г.П.. Подписите в СД по ЗДДС, дневник за продажбите и дневник за покупките за данъчен период юли 2009г. са изпълнени от Р.Г.П.. Вещото лице е изследвало и подписи в банкови документи. В съдебно заседание уточни, че инкриминираните подписи са опростени по строеж и съкратени, поради което в тях има много малък брой частни идентификационни признаци, поради което не е дал категорично заключение. Не е абсолютно сигурен, но потвърждава, че най-вероятно подписите са изпълнени от А..

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза /т.64, л.3-10 от досъдебното производство/, изготвена от вещото лице д-р С.С., в периода 10.02.2009г. - вечерта на 12.02.2009г. подсъдимият А. е бил в обичайното си състояние и няма данни да е имал проблеми с дееспособността си. Вечерта на 12.02.2009г. е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, което е наложило извършването на спешна оперативна интервенция в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.Пловдив. Веднага след интервенцията е бил преведен в Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивна терапия /КАРИТ/ на същата болница, където е бил седиран, обдишван с апарат и монитотиран до 15.02.2009г., когато е екстубиран и е бил  в ясно съзнание. На 17.02.2009г. отново е бил преведен в Клиниката по неврохирургия. В периода вечерта на 12.02.2009г. до 15.02.2009г. не е бил в състояние да възприема ясно фактите от околната действителност, поради състоянието си и лечението си /седиран/. Никога не е бил в кома. От 15.02.2009г. до 17.02.2009г. е бил в ясно съзнание и е разбирал същността и свойството на събитията, както и тяхното значение. След 17.02.2009г. до изписването му от Клиниката по неврохирургия на 20.03.2009г., а и след това, отново не е имал проблеми с дееспособността си. Лечението на локалните кожни рани на главата не е повлияло на менталните му възможности.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, относими към предмета на делото, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия А., от показанията на свидетелите П.Х.К, Ш.И.А., Р.А.П., А.И.Б., Г.Д.С., Е.В.З., Г.Х.К., Г.М.П., Н.П.С., Н.П.В., С.Т.Ф., М.Т.М., М.Д.Г.К.Й.К., от заключенията на относимите към предмета на делото счетоводни, графологически и медицинска експертизи,   от    приложените  по  делото   писмени

доказателства и доказателствени средства - том 2 - справка за съдимост /л.150,289 от дп/;  том 6 - справки от банки /л.1-88 от дп/; том 7 - справки, договори, нареждания от „Прокредит банк /България/” АД /л.5-12,14-15,17-19,21-22,24-28,30,34,131-143,148-168,171-173 от дп/, справки, договори, нареждания, операционни бележки от „Банка ДСК” ЕАД /л.37-59,62-72,74-77,79-93,95,97,99-102,108-113,115-127,129-130 от дп/; том 10 - уведомително писмо и 2 бр. болнични листове за обстоятелства по чл.39 от З*** /л.42-45 от дп/; том 11 - информация от К*** /л.8-10 от дп/, информация от ТД на НАП гр.Пловдив /л.24 от дп/; том 13 - информация от К*** /л.71-77 от дп/; том 14 - решение по гр.дело № 1941/2014г. по описа на ПРС, 12 гр.с. /л.58-60 от дп/, клетвен лист /л.63 от дп/; том 15 - протокол за претърсване и изземване /л.15-20 от дп/, за доброволно предаване /л.27-28,70 от дп/; том 16 - оригинали на СД, протоколи за приемане, пълномощни, дневници за продажби и за покупки за периода март 2008г. - декември 2009г. /л.8-133 от дп/; том 17 - заверени копия на СД, протоколи за приемане, пълномощни, дневници за продажби и за покупки за периода март 2008г. - декември 2009г. /л.1-116 от дп/; том 22 - копия на документи от досието на *** в МП /л.2-95 от дп/; том 24 - справка от МП, Инспектората /л.106-111 от дп/; том 25 - справка от МП, Инспектората /л.70-75 от дп/, информация от К*** /л.76-77 от дп/, решение на КРС по гр.дело № 769/2001г. /л.144-145 от дп/; том 28 - заверени копия на ИД № 103/2007г. и 252/2007г. по описа на *** А. /л.1-164 от дп/; том 30 - РА № *********/27.05.2011г. на ТД на НАП гр.Пловдив /л.3-9 от дп/, Ревизионен доклад № 1003997/24.03.2011г. и приложения /л.68-225 от дп/; том 31 - РА № *********/27.05.2011г. на ТД на НАП гр.Пловдив /л.23-28 от дп/, Ревизионен доклад № 1003997/24.03.2011г. и приложения /л.29-194 от дп/; том 32 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-256 от дп/; том 36 - писмо на Инспектората на МП /л.69-70 от дп/, препоръки на Инспектората на МП /л.71-74 от дп/; том 40 - банкови документи  - откриване на банкови сметки, банкови извлечения, лични банкови сметки /л.1-106 от дп/; том 41 - банкови документи от  „Алианц Банк България” АД /л.1-178 от дп/; том 42 - банкови документи от  „Прокредит Банк България” АД, „ОББ” АД, „Пощенска банка” АД  или „Ю. България” АД  /л.1-177 от дп/; том 43 - банкови документи от „Банка ДСК” ЕАД /л.1-134 от дп/; том 44 - банкови документи от „Банка ДСК” ЕАД /л.1-377 от дп/; том 64 - протокол за доброволно предаване /л.11 от дп/, медицински документи за подсъдимия /л.12-24,26-100 от дп/; том 65 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-375 от дп/; том 66 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-246 от дп/; том 67 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-202 от дп/; том 68 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-262 от дп/; том 69 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-200 от дп/; том 70 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-318 от дп/; том 71 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-243 от дп/; том 72 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-230 от дп/; том 73 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-246 от дп/; том 74 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-220 от дп/; том 75 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-246 от дп/; том 76 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-228 от дп/; том 77 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-185 от дп/; том 78 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-381 от дп/; том 79 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-200 от дп/; том 80 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-302 от дп/; том 81 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-278 от дп/; том 82 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-410 от дп/; том 83 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-272 от дп/; том 84 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-313 от дп/; том 85 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-260 от дп/; том 86 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-266 от дп/; том 87 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-202 от дп/; том 88 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-214 от дп/; том 89 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-293 от дп/; том 90 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-277 от дп/; том 91 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-295 от дп/; том 92 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-219 от дп/; том 93 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-287 от дп/; том 94 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-292 от дп/; том 95 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-260 от дп/; том 96 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-279 от дп/; том 97 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-249 от дп/; том 98 - дневник изпълнителни действия /л.1-66 от дп/; том 99 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-299 от дп/; том 100 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-317 от дп/; том 101 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-319 от дп/; том 102 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-220 от дп/; том 103 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-46 от дп/; том 104 - документи по ИД /л.1-13 от дп/; том 105 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-256 от дп/; том 106 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-281 от дп/; том 107 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-83 от дп/; том 108 - документи по ИД /л.1-164 от дп/; том 109 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-249 от дп/; том 110 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-391 от дп/; том 111 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-149 от дп/; том 112 - счетоводни документи по ИД /банкови извлечения от „Прокредит банк” АД, разписки, отчет по сметки/ /л.1-303 от дп/; том 113 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-351 от дп/; том 114 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-395 от дп/; том 115 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-375 от дп/; том 116 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-451 от дп/; том 117 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-378 от дп/; том 118 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-471 от дп/; том 119 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-428 от дп/; том 120 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-467 от дп/; том 121 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-413 от дп/; том 122 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-434 от дп/;  том 123 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-373 от дп/; том 124 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-363 от дп/; том 125 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-363 от дп/; том 126 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-353 от дп/; том 127 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-214 от дп/; том 128 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-287 от дп/; том 129 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-345 от дп/; том 130 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-350 от дп/; том 131 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-334 от дп/; том 132 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-325 от дп/; том 133 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-374 от дп/; том 134 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-373 от дп/; том 135 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-319 от дп/; том 136 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-269 от дп/; том 137 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-269 от дп/; том 138 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-214 от дп/; том 139 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-388 от дп/; том 140 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-272 от дп/; том 141 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-252 от дп/; том 142 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-213 от дп/; том 143 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-317 от дп/; том 144 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-389 от дп/; том 145 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-309 от дп/; том 146 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-358 от дп/; том 147 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-406 от дп/; том 148 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-372 от дп/; том 149 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-254 от дп/; том 150 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-118 от дп/; том 151 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-313 от дп/; том 152 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-387 от дп/; том 153 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-403 от дп/; том 154 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-399 от дп/; том 155 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-340 от дп/; том 156 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-342 от дп/; том 157 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-325 от дп/; том 158 - материали на ТД на НАП гр.Пловдив /л.1-349 от дп/; съд.дело - справка за съдимост /л.95 от сд/, справка от ТД на НАП гр.Пловдив /л.112-114 от сд/, справка от К*** /л.182-189 от сд/, справка от *** /л.193,195 от сд/, медицински документи /л.199-206 от сд/, копие на изп.дело № 252/2007г. /л.207-290 от сд/, копие на изп.дело № 103/2007г. /л.291-397 от сд/, справка от сектор „БДС” при ОДМВР гр.Пловдив /л.425-426 от сд/, гр.дело № 1941/2016г. по описа на ПРС, 12 гр.с. 

Съдът кредитира показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.

Съдът, при условията на устност и непосредственост, приобщи към доказателствената съвкупност и показанията на свидетелите Р.Г.П. и М.К.А.. Проведе очна ставка между тях поради противоречия в твърденията им. Последните се отнасят до организацията и дейността в кантората на *** А. по принцип. Не влизат в конкретика относно обстоятелствата, предмет на делото, поради което съдът няма да се спира обстойно на тях.

Свидетелката А. посочи, че свидетелят П. е имитирал подписа на подсъдимия в сметките по чл.79 от З***, което последният отрече. Свидетелката А. спомена и за спор с вещо лице в кантората на свидетеля Н.В., ***, извършвало графологическа експертиза на подписите на подсъдимия и свидетеля П.. Не уточни досъдебното производство и името на експерта. Тези нейни показания не могат да се възприемат и да се противопоставят на достоверността на заключението на съдебно-графологическата експертиза относно авторството на подписите в СД по ЗДДС и отчетните регистри към тях поради процесуалната същност на експертизата, като способ на доказване, и задължителния й характер, когато са необходими специални знания за изясняване на някои обстоятелства. Вещото лице Ч. уточни, че се е запознал с досъдебното производство на служебното си място. 

 Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П., приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК,  относно изпълнителното дело със страни свидетеля Ф. ***, тъй като не се оборват от други доказателства. 

Подсъдимият е лаконичен в обясненията си. Сочи, че по въпросното изпълнително дело действията са правилни. Съдът ги кредитира в тази им част и за характеристичните му данни. Относно  деянието по чл.255 от НК счита, че са израз на правото му на защита, поради което не ги възприема. 

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият А. е  осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 04.04.2008г. - 14.01.2010г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на ***/***/ с регистрационен №***, район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 17 950,56 лв. данък върху добавената стойност /ДДС/ за *** А., рег.№***, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за продажби, като е потвърдил неистина пред ТД на НАП гр.Пловдив в писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС, и като не е издал данъчни фактури за доставки от *** А., рег.№***, в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 от ЗДДС, както следва:

1. На 04.04.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 359,43 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец март 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 156,61 лв., данъчна основа за облагане 1 797,18 лв. и ДДС за внасяне 359,43 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 862,50 лв. при действително установени  2 659,67 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 172,50 лв., а действително установеният ДДС е 531,93 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,50 лв., а действително установеният е 531,93 лв.;

2. На 14.05.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 222,03 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец април 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 332,22 лв., данъчна основа за облагане 1 110,19 лв. и ДДС за внасяне 222,03 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 086,02 лв. при действително установени 2 196,21 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 217,20 лв., а действително установеният ДДС е 439,23 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 217,20 лв., а действително установеният е 439,23 лв.;

3. На 03.06.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 448,57 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец май 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 691,55 лв., данъчна основа за облагане 2 242,98 лв. и ДДС за внасяне 448,57 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 675,62 лв. при действително установени 6 918,60 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 935,13 лв., а действително установеният ДДС е 1 383,70 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 935,13 лв., а действително установеният е 1 383,70 лв.;

4. На 02.07.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 94,80 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юни 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 569,03 лв., данъчна основа за облагане 474,23 лв. и ДДС за внасяне 94,80 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 9 499,02 лв. при действително установени 9 973,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 899,81 лв., а действително установеният ДДС е 1 994,61 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 899,81 лв., а действително установеният е 1 994,61 лв.;

5. На 06.08.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 64,04 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юли 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 384,30 лв., данъчна основа за облагане 320,26 лв. и ДДС за внасяне 64,04 лв., и е потвърдил неистина в СД ***, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 740,03 лв. при действително установени 5 060,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 948,00 лв., а действително установеният ДДС е 1 012,04 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 948,00 лв., а действително установеният е 1 012,04 лв.;

6. На 04.09.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 904,21 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец август 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 17 425,34 лв., данъчна основа за облагане 14 521,13 лв. и ДДС за внасяне 2 904,21 лв., и е потвърдил неистина в СД ***, подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 8 645,62 лв. при действително установени 23 166,75 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 1 729,12 лв., а действително установеният ДДС е 4 633,33 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 729,12 лв., а действително установеният е 4 633,33 лв.;

7. На 03.10.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 55,25 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец септември 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 331,61 лв., данъчна основа за облагане 276,36 лв. и ДДС за внасяне 55,25 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 4 044,01 лв. при действително установени 4 320,37 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 808,79 лв., а действително установеният ДДС е 864,04 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 808,79 лв., а действително установеният е 864,04 лв.;

8. На 11.11.2008г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 107,20 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец октомври 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 643,31 лв., данъчна основа за облагане 536,11 лв. и ДДС за внасяне 107,20 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 21 762,08 лв. при действително установени 22 298,19 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 4 352,42 лв., а действително установеният ДДС е 4 459,62 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 352,42 лв., а действително установеният е 4 459,62 лв.;

9. На 12.01.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 4 676,98 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец декември 2008г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 28 062,00 лв., данъчна основа за облагане 23 385,02 лв. и ДДС за внасяне 4 676,98 лв., и е потвърдил неистина в *** подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 21 766,64 лв. при действително установени 45 151,66 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 4 353,33 лв., а действително установеният ДДС е 9 030,31 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4 353,33 лв., а действително установеният е 9 030,31 лв.;

10.  На 14.03.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 411,12 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец февруари 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност  2 466,81 лв., данъчна основа за облагане 2 055,69 лв. и ДДС за внасяне 411,12 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 580,82 лв. при действително установени 3 636,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 316,18 лв., а действително установеният ДДС е 727,30 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 316,18 лв., а действително установеният е 727,30 лв.;

11.  На 14.04.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 277,16 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец март 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 663,01 лв., данъчна основа за облагане 1 385,85 лв. и ДДС за внасяне 277,16 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 6 290,18 лв. при действително установени 7 676,03 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 258,02 лв., а действително установеният ДДС е 1 535,18 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 258,02 лв., а действително установеният е 1 535,18 лв.;

12. На 14.05.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 283,24 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец април 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 1 699,46 лв., данъчна основа за облагане 1 416,22 лв. и ДДС за внасяне 283,24 лв., и е потвърдил неистина в ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А“ от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 860,00 лв. при действително установени 3 276,22 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 372,00 лв., а действително установеният ДДС е 655,24 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 372,00 лв., а действително установеният е 655,24 лв.;

13. На 15.06.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 905,53 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец май 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 5 433,20 лв., данъчна основа за облагане 4 527,67 лв. и ДДС за внасяне 905,53 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 1 579,85 лв. при действително установени 6 107,51 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 315,96 лв., а действително установеният ДДС е 1 221,49 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 315,96 лв., а действително установеният е 1 221,49 лв.;

14.  На 14.07.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 960,86 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец юни 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 5 765,16 лв., данъчна основа за облагане 4 804,30 лв. и ДДС за внасяне 960,86 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 2 605,15 лв. при действително установени 7 409,45 лв., в колона 21 ”Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 521,05 лв., а действително установеният ДДС е 1 481,91 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 521,05 лв., а действително установеният е 1 481,91 лв.;

15.  На 14.09.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 612,24 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец август 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 9 673,51 лв., данъчна основа за облагане 8 061,27 лв. и ДДС за внасяне 1 612,24 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 7 501,67 лв. при действително установени 15 562,94 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност“ е декларирал ДДС 1 500,33 лв., а действително установеният ДДС е 3 112,57 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 500,33 лв., а действително установеният е 3 112,57 лв.;

16.  На 14.10.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 843,95 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец септември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 11 063,74 лв., данъчна основа за облагане 9 219,79 лв. и ДДС за внасяне 1 843,95 лв., и е потвърдил неистина в СД *** подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 2 242,50 лв. при действително установени 11 462,29 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 448,50 лв., а действително установеният ДДС е 2 292,45 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 448,50 лв., а действително установеният е 2 292,45лв.;

17.  На 16.11.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 360,99 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец октомври 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 2 165,98 лв., данъчна основа за облагане 1 804,99 лв. и ДДС за внасяне 360,99 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А“ от декларацията е декларирал доставки в размер на 3 116,26 лв. при действително установени 4 921,25 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 623,26 лв., а действително установеният ДДС е 984,25 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 623,26 лв., а действително установеният е 984,25 лв.;

18.  На 14.12.2009г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 326,21 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец ноември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 13 957,32 лв., данъчна основа за облагане 11 631,11 лв. и ДДС за внасяне 2 326,21 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 16 173,87 лв. при действително установени 27 804,98 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 3 343,30 лв., а действително установеният ДДС е 5 669,51 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 343,30 лв., а действително установеният е 5 669,51 лв.;

19. На 14.01.2010г. в гр.П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 36,75 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетен регистър-дневник за продажби на *** А., рег.№***, за данъчен период месец декември 2009г., в който не е отразил продажби по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, с обща стойност 220,47 лв., данъчна основа за облагане 183,72  лв. и ДДС за внасяне 36,75 лв., и е потвърдил неистина в СД ***подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, относно извършени доставки, като в раздел „А” от декларацията е декларирал доставки в размер на 157 987,34 лв. при действително установени 158 171,06 лв., в колона 21 „Начислен данък върху добавената стойност” е декларирал ДДС 31 597,49 лв., а действително установеният ДДС е 31 634,24 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” „Резултат за периода” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 31 597,49 лв., а действително установеният е 31 634,24 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите в размер на 14 604,81 лв.

Подсъдимият е субект на деянието в качеството си на ***. Като такъв е организирал текущото счетоводно отчитане и формата на счетоводство - цялостната дейност по изготвяне, въвеждане, регистриране и отчитане на различните видове счетоводни документи, обективиращи различни счетоводни операции.

Според чл.3, ал.2 от ЗДДС дейността му на *** е независима икономическа дейност и като такава е облагаема с ДДС. 

Съгласно чл.2, ал.1 от З*** ***е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. В глава седма от същия закон със заглавие „Такси и разноски по изпълнението” са регламентирани таксите, които *** събират. На основание чл.78, ал.2 от З*** размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата - Тарифа за таксите и разноските към З***, приета с ПМС № 92 от 19.04.2006г. Според чл.80 от З*** за всяко действие на *** дължимата такса, определена с тарифата по чл.78, ал.2, се внася авансово. Таксите, които *** събира, по своя характер са възнаграждение за извършените от *** услуги/действия по повод изпълнението.

На основание чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. По силата на чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а според чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Извършваните от *** доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси, не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта „Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС, поради което те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС.

Като доставчик по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС подсъдимият А. е начислявал данък по реда на чл.86 от ЗДДС, но не е изпълнявал стриктно задължението си по чл.113, ал.1 от ЗДДС да документира извършените от него доставки на услуги чрез издаване на фактура. За някои от тях е издавал, за други не.

Според чл.4, ал.2 от ЗСч фактурата е първичен счетоводен документ - носител е на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Като такъв е елемент от счетоводството. Неиздаването на фактури, като първични счетоводни документи, установяващи истински факти и събития, се е отразило и повлияло на съдържанието на обобщаващите счетоводни документи /аналитичните регистри/.

Пряко свързани със счетоводната дейност са отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да са издадени съгласно изискванията на закона или правилника. Те са счетоводни документи съгласно чл.4, ал.4 от ЗСч, тъй като са носители на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.

За визираните деветнадесет данъчни периода в аналитичния, отчетния регистър за дневник за продажбите подсъдимият не е включил всички услуги. Това е превърнало дневника за продажби в документ с невярно съдържание, тъй като не е отразявал всички реализирани сделки, което се е отразило и повлияло на съдържанието на справката-декларация по ЗДДС.

Чрез неиздаване на данъчни фактури и съставяне и използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството - дневници за продажби подсъдимият А. е декларирал неверни данни при подаване на дължимите справки-декларации по ЗДДС и е редуцирал дължимия данък.

В справките-декларации са били заявени факти и обстоятелства, които не са съответствали на действителността. Потвърдил е неистина в изискуемите по закон и правилника за приложението му декларации съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС за инкриминирания период. В справките-декларации за деветнадесет данъчни периоди не е включил услугите, за които не са били издадени фактури. В тях е вписал  редица неверни обстоятелства, изразяващи се в посочване на по-ниски стойности на данъчната основа за облагане и начисления ДДС по доставките/продажбите. Така е променил резултата за периода, като е декларирал занижен ДДС за внасяне.

С неиздаване на фактури, с водене на счетоводство с невярно съдържание, с промяна на данъчния резултат в справките-декларации, подсъдимият е целял да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС по надлежния ред от органите на приходите и да избегне тяхното плащане, ката създаде пречка данъчните задължения да бъдат платени изцяло. Общата стойност на укритите данъчни задължения е 17 950,56 лв.

Налице е усложнена форма на престъпна дейност продължавано престъпление, тъй като деянията осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото е  продължение на предшестващото от обективна и субективна страна. Касае се за  деветнадесет деяния. В случая институтът на продължаваното престъпление се явява по-благоприятния закон от приложението на реалната съвкупност, при която не може да се изключи прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК.

Деянието е по-тежко квалифицирано поради общия престъпен резултат - ДДС в размер на 17 950,56 лв. Избегнатите данъчни задължения  са в особено големи размери с оглед разпоредбата на чл.93, т.14 от НК. В горния смисъл е и практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. на ОСНК, постановено по тълк.дело № 1/2009г./.

От субективна страна престъплението е  осъществено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици  е искал настъпването им. Съзнавал е, че поведението му се изразява в избягване на данъци в особено големи размери и има за резултат  избягването на тяхното установяване и плащане, като е целял точно това.

Още в хода на досъдебното производство, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подсъдимият е внесъл по сметка на ТД на НАП гр.Пловдив дължимите данъчни задължения - главницата в размер на 17 950,56 лв. и лихвите в размер на 14 604,81 лв. Така се ползва от предвидената от законодателя привилегия в ал.4 на чл.255 от НК. Поради това съдът го призна за невинен и го оправдава за вмененото му престъпление по  чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК.  

За деянието по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК, за което  подсъдимият А. е признат за виновен, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години и глоба до 1 000 лв.

Давностният срок, в който може да се реализира наказателната отговорност за горното престъпление, се определя съобразно разписаното в  чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК. При така предвидената наказуемост на престъплението, възможността за наказателно преследване за това деяние се погасява с изтичане на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.4 от НК, т.е. с изтичане на срок от седем години и половина. Престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е извършено в периода 04.04.2008г. - 14.01.2010г. За продължаваните престъпления, каквото е в случая, според чл.80, ал.3 от НК погасителната давност за наказателно преследване започва да тече от прекратяването им, т.е. от 14.01.2010г. Абсолютната давност е изтекла на 14.07.2017г.

С изтичане на определения в закона срок за наказателно преследване, то се изключва и наказателната отговорност не може да се реализира. Към момента на постановяване на присъдата абсолютната давност е изтекла. Това е пречка, макар подсъдимият да е признат за виновен, да се накаже. Поради това съдът на основание чл.305, ал.5 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК приложи правилата за давността и не наказа подсъдимия А..

Настъпването на погасителната давност по чл.24, ал.1, т.3 от НПК в хода на висящо наказателно производство е основание за неговото прекратяване. Поради това на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК съдът прекрати наказателното производство, водено срещу подсъдимия, в частта за престъплението по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2, т.3, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът намира за необходимо да посочи, че началният момент, от който започва да тече давността за преследване, се определя от общото правило на чл.80, ал.3 от НК. Обстоятелството, че е налице последващо положително поведение от страна на дееца - плащане на данъчното задължение заедно с лихвите, не обуславя друг, по-късен начален момент на давностния срок.

В случая не следва да се приложи Тълкувателно решение  № 26/01.04.1960г., постановено по н. д. № 17/60г. на ОСНК на ВС, третиращо практиката на съдилищата по някои въпроси по чл.107 от НК /отм./, респ. чл.205 от НК, привилегирования състав на длъжностното присвояване по чл.201 от НК. В него е прието, че давностният срок за изключване на наказателното преследване за деяние, което се наказва по чл.107 от НК /отм./, започва да тече от внасянето или заместването на присвоените вещи, пари или ценности. Крайният срок обаче за изтичане на давността за чл.107 от НК /отм./ не може да бъде по-дълъг от срока за престъплението по съответните алинеи на чл.106 от НК /отм./, сега чл.201-205 от НК.

Престъпленията по чл.201 от НК и чл.255 от НК са регламентирани в различни глави на наказателния закон. Касае се за деяния, за които законодателят е предвидил различни съставомерни признаци от обективна страна. Нормите, с които е сторил това, не са лексически и граматически близки, за да се използват тези способи на тълкуване на законодателната воля и да се приложи горното тълкувателно решение и за деянията по чл.255 от НК. Поради мястото им в системата на НК, систематичното тълкуване е неприложимо. Липсват основания и за логическо такова.

Според правната доктрина прилагането на закона по аналогия, т.е. прилагането на конкретна наказателноправна норма по отношение на случай, чийто фактически състав е близък, но не е идентичен с визирания в нормата, противоречи на принципа за законоустановеност на престъплението и на наказанието. Поради това тя е недопустима в наказателното право /виж Наказателно право, обща част,  Ал.Стойнов, Сиела, 2011г., стр.93/.   

Престъпленията по чл.201 от НК и чл.255, ал.1 от НК се различават по родов и непосредствен обект, субект, предмет, изпълнително деяние.

При присвояването в двете му разновидности извършителят има фактическа власт върху предмета на посегателство. Присвояването в доктрината се дефинира като акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес.

Данъчните престъпления са общественоопасни деяния, засягащи обществените отношения, свързани с правилното функциониране на данъчната система. Тя включва правилното начисляване, деклариране, внасяне, възстановяване на различните данъчни задължения, както и адекватната работа на данъчните органи. Данъкът е безвъзмездно, законоустановено задължение за плащане на определена парична стойност към държавата, в тежест на данъчнозадълженото лице, вследствие на осъществен  данъчен фактически състав. 

ДДС е данък, който се дължи за всяка доставка на стока или услуга, косвен данък върху потреблението. Той е многофазен некумулативен данък, тъй като начисленият на всеки етап от реализацията на стоката или услугата ДДС не се кумулира в крайната цена, а се съдържа в нея еднократно чрез механизма на правото на приспадане на данъчен кредит.

Съобразно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко действие на надлежен орган, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

 В Тълкувателно решение № 96/01.11.1961г., постановено по н.д. № 76/61г. на ОСНК на ВС, са посочени действията за преследване срещу определено лице за конкретно деяние, осъществени от оправомощен от закона орган, които прекъсват давността за извършено престъпление.

Плащането на данъчното задължение заедно с лихвите не е акт на такъв надлежен орган, предприето за преследване. Едно такова положително поведение на дееца не трябва да доведе до влошаване на положението му, като се приеме, че води до прекъсване на давностния срок.

Съдът не приема за основателни възраженията на защитата за несъставомерността на деянието по чл.255 от НК.

По силата на чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. От показанията на свидетеля Г.П. се установява, че и в тези случаи са били издавани фактури. Всички суми, които се явявали приходи, са били фактурирани - при плащане в брой на каса в кантората на *** и при постъпления по банков път. В подкрепа на горното са и издадените фактури.

Необоснована е тезата, че инкриминираните суми, получени в брой, не са достигнали до подсъдимия А.. За всички касово постъпили суми са издадени разписки.

Подсъдимият е годен субект на престъпление по чл.255 от НК без да е налице фигурата на посредствено извършителство. Той е лицето, чиято дейност подлежи на облагане с ДДС. Негово задължение е воденото на счетоводство. Той е организирал текущото счетоводно отчитане и формата на счетоводство - цялостната дейност по изготвяне, въвеждане, регистриране и отчитане на счетоводните документи. Той е подписал СД по ЗДДС и отчетните регистри към тях.

С оглед на горната фактическа установеност съдът счита, че подсъдимият А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК и го призна за невинен в това, че на 03.06.2008г. в гр.П., в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - ***/***/ с регистрационен №***, район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, по изпълнително дело №103/2007г. по описа на *** А., е нарушил служебните си задължения по разпределение на събраните суми в размер на 3 287,19 лв., постъпили от длъжника А.АД на 23.05.2008г. по сметка на *** А. в „Прокредитбанк” АД с IBAN ***, произтичащи от ГПК, съгласно чл.460 от ГПК /Разпределение/, и не е изпълнил служебните си задължения по предявяване на разпределението, произтичащи от ГПК, съгласно чл.462, ал.1 от ГПК /Предявяване на разпределението/, с цел да набави за другиго, а.М.Г., облага в размер на 3 287,19 лв. и да причини другиму, на С.Т.Ф., вреда и от деянието са настъпили значителни вредни последици: лишил е от възможност С.Т.Ф. да удовлетвори вземанията си от сумата в размер на 3 287,19 лв. и от правото му по чл.463, ал.1 и ал.2 от ГПК да обжалва протокола по разпределение пред Окръжен съд и Апелативен съд гр.Пловдив; уронил е престижа на възложените му от държавата чрез Министъра на правосъдието публични функции по изпълнението.

Подсъдимият, в качеството си на ***, е годен субект на престъпление по служба по чл.282 от НК, тъй като притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК и е лице, изпълняващо възложени му от държавата публични функции.

Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от З*** ***е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания и може да възлага и събирането на публични вземания. Правомощията по изпълнението му се възлагат със заповед на Министъра на правосъдието.

Престъплението по чл.282 от НК е уредено в раздел ІІ „Престъпления по служба” на глава осма на НК със заглавие  „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”.

Със З***, параграф 20 от ПЗР, обнародван ДВ, бр.43 от 20.05.2005г., в сила от 01.09.2005г., *** е включен в кръга на лицата, които имат качеството на длъжностно лице по чл.93, т.1 от НК и е изменено заглавието на глава осма на НК, като е добавено „лица, изпълняващи публични функции”.

Наказателният закон не дефинира понятието „лица, изпълняващи публични функции”. То е близко по съдържание с понятието „лица, осъществяващи публични функции”, регламентирано в параграф 1, т.3 от ДР на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно тази разпоредба, лица, осъществяващи публични функции, са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон.

Не е налице по-тежко квалифициращият признак с оглед субекта. Подсъдимият А. не притежава характеристиките на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение.

Правната теория и съдебната практика свързват отговорното служебно положение с кръга от правата и задълженията на длъжностното лице и мястото му в служебната йерархия. По правило длъжностните лица, заемащи отговорно служебно положение, имат по-широк кръг от права и задължения, заемат по-високо място в служебната йерархия и извършваната от тях работа има важно значение за определена сфера на обществения живот. Те имат организационно-ръководни правомощия по отношение на други, по-низше стоящи длъжностни лица. Управляват поверената им структура, организират дейността й и ръководят подчинените им служители, като издават властнически разпореждания и упражняват дисциплинарна власт спрямо тях. Поради по-високото им място в йерархичната стълбица те притежават повече правомощия и следователно имат по-голяма възможност да въздействат върху по-широк кръг обществени задължения.

Подсъдимият не отговаря на посочените критерии. Обстоятелството, че има помощник-***и служители в кантората не води до противния извод. Отношенията им са уредени с договор. Подсъдимият А. упражнява свободна професия. Не се намира в структура, която му е поверена и е йерархично изградена. Безспорно има права и задължения, съобразно различни нормативни актове, относими към дейността му по събирането на публични и частни вземания. Не разполага обаче с ръководни, организационни и контролни функции. Няма спрямо кого да притежава по-широк кръг от правомощия и да заема по-високо място в служебната йерархия по вертикална и хоризонтална линия. 

Довод в подкрепа на тезата за отсъствие на визираното квалифициращо обстоятелство може да се открие и при исторически преглед на редакцията на  нормите на чл.302, т.1 и чл.304а от НК, които предвиждат същия квалифициращ признак. Според първоначалната редакция на тези разпоредби се предвижда по-строга наказателна отговорност единствено за длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Впоследствие законодателят разшири приложното им поле, като изрично предвиди, че субект на престъпленията по чл.302, т.1 и чл.304а от НК е и съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател, полицейски орган и разследващ полицай. Необходимост от подобно изменение не би съществувала, ако посочените категории длъжностни лица попадаха сред субектите на този квалифициран престъпен състав. В горния смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/06.02.2017г. по н. д. № 1250/2016г., III н. о., НК/.

*** не фигурира сред тези изчерпателно изброени длъжностни лица. Той не е част от съдебната система и няма статут на съдия или на друг магистрат. Дори да се приравни на тези длъжности, това не му придава качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение.

В друго свое решение /Решение № 309/11.04.2018г. по н. д. № 1156/2017г., I н. о., НК/ ВКС приема, че съдията, има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„а” от НК, но не и на такова, заемащо отговорно служебно положение. Преценката за приложението на всяка материалноправна норма към надлежно установени факти е винаги конкретна и при положение, че изрично посочване на магистратските длъжности в разпоредбата на чл.282 от НК липсва, то „заимстването” им от други правни норми, като чл.302, т.1 и чл.304а от НК, е недопустимо.

На подсъдимия е повдигнато обвинение, че е нарушил служебните си задължения да извърши разпределение по чл.460 от ГПК на сумата 3 287,19 лв., платена от длъжника „А.” АД.

Според постоянната съдебна практика /Постановление № 2/09.06.1980г., постановено по н. д. № 2/1980г. на Пленум на ВС/ длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато извършва дейност, несъобразена с установените изисквания на заеманата длъжност. Отнася се до действие в нарушение на службата, такова с което се пренебрегва някаква забрана по служба. 

В случая неизвършването на разпределение по чл.460 от ГПК е липса на активно поведение, на действие или е бездействие. Бездействието по служба се отнася до другата форма на изпълнителното деяние на общото длъжностно престъпление по чл.282 от НК, а именно неизпълнение на служебни задължения. Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не изпълнява правно задължение, не предприема действия, свързани с изискванията на службата си, установени в нормативен акт, не върши нещо, което следва да осъществи. Отнася се до неизпълнени служебни задължения т.е. до бездействие по служба.

Обвинителната теза е, че въпреки наличието на правно регламентирано задължение, е бездействал и не е извършил разпределение по чл.460 от ГПК. Това е квалифицирано като нарушение, вместо като неизпълнение на служебни задължения. Подобно противоречие не може да се санира с присъдата с оглед правото на защита на подсъдимия А..

Същият не е предявил разпределението на длъжника и взискателите съгласно чл.462, ал.1 от ГПК. Неизпълнението на това негово служебно задължение не води до ангажиране на наказателната му отговорност, тъй като не са налице другите признаци на престъпния състав.

Съдът намира, че не се събрани доказателства за наличието на признака от  обективна страна да са настъпили значителни вредни последици. Същите могат да са от имуществен и неимуществен характер.

Не се споделя виждането на прокуратурата, че подсъдимият „е уронил престижа на възложените му от държавата чрез Министъра на правосъдието публични функции по изпълнението, тъй като е засегнал в негативна насока авторитета на частно изпълнителната дейност, представляваща част от съдебната дейност в страната, накърнил е доверието за точно и безукорно изпълнение на законовите норми от длъжностните лица частните съдебни изпълнители.”.

На първо място частно изпълнителната дейност не е част от съдебната дейност. ***, с оглед на своя статут, не е част от съдебната система, не е магистрат. Той не правораздава, а действа в изпълнение на постановени съдебни актове. Неговите действия са по правоприлагане.

На следващо място действията на подсъдимия А. по двете изп.дела са били обект на съдебен и финансов контрол по чл.76 вр. чл.75 и чл.75а от З***, назначени със заповед на Министъра на правосъдието по повод сигнал на свидетеля Ф.. И при двете проверки не са констатирани нарушения.

При тази фактическа установеност не може да си приеме, че са настъпили вреди от неимуществен характер, изразяващи се в уронване на престижа на възложените от държавата, чрез Министъра на правосъдието, публични функции по изпълнение.

Съдът счита, че невъзможността свидетелят Ф. да упражни правото си по чл.463, ал.1 и ал.2 от ГПК да обжалва протокола за разпределение пред Окръжен съд и Апелативен съд гр.Пловдив, не води автоматично до настъпване на значителни вредни последици. Става дума за едно право, което свидетелят Ф. е можел да упражни. Липсва обаче категоричност, че е щял да го направи. Да се приеме тезата за вреди означава да се борави с предположение. Присъдата не може да почива на предположения /чл.303, ал.1 от НПК /. Не е налице и престъпният резултат по ал.1 на чл.282 от НК, тъй като възможността за настъпване на немаловажни вредни последици трябва да е реална, а не хипотетична и абстрактна, както в случая. 

Доктрината и съдебната практика са категорични, че въпросът за престъпните последици трябва да се изясни щателно и задълбочено, защото се касае не само за обективен признак, без наличието на който не би се стигнало до осъществяване на престъплението, но и защото този признак служи за обективен разграничителен критерий между престъплението по чл.282 от НК и редица административни, дисциплинарни и други нарушения. От общественоопасните последици зависи в значителна степен диференциацията на отговорността на длъжностното лице.

Съдът намира, че не са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в лишаване на свидетеля Ф. от възможност да удовлетвори вземанията си от сумата в размер на 3 287,19 лв. 

Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от държавния съдебен изпълнител /чл.73, ал.3 от ГПК/, така и от частния съдебен изпълнител /чл.80 от З***/. Съгласно чл.433, ал.1, т.6 от ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност. В чл.79, ал.2 от ГПК е уредена друга възможност -  когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да се събират от длъжника. В чл.79, ал.3 от З*** е регламентирана и процесуалната възможност за несъбраните такси частният съдебен изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК срещу взискателя.

Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от З*** е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т. е. налице е противоправно поведение. По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл.79, ал.3 от З*** допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл.410, ал.1 от ГПК. Неизпълнението на задължението на частния съдебен изпълнител по чл.80 от З*** вр. чл.29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към З***, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 от З*** и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност, когато от субективна страна същото е извършено виновно, т. е. като се съобрази субективното отношение на частния съдебен изпълнител към противоправното му поведение.

В случая свидетелят Г. като процесуален представител на взискателите и по двете изп.дела, е платил пропорционална такса за извършване на опис на недвижими имущества. Тази такса се дължи от взискателя.

Внесената от длъжника сума е била недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което е следвала да се разпредели. В тези случаи съгласно чл.460 от ГПК  най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Редът на привилегиите е регламентиран в чл.136 от ЗЗД.

С право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ /такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др./. Когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл.136, ал.1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗД, разноските се включват след тях - в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл.16, ал.3 от Закона за особените залози - преди техния ред.

В случая свидетелят Ф., както и взискателят Кацаров, се ползва от привилегията по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, тъй като вземането му произтича от  трудово отношение. Тази привилегия не е в състояние да измести разноските по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД на първоначалния взискател. Поради това не може да се направи извод, че внесената сума от длъжника е трябвала да се изплати изцяло на свидетеля Ф. и с неизплащаното й, му е причинена имуществена вреда в нейния размер. При наличие на присъединен взискател за длъжника не съществува правна възможност да плати по избор само на един от взискателите, независимо дали е първоначалният или присъединилият се.

Редът по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е бил приложен и от ДСИ гр.Калово при спиране на изп.дело № 241/2002г. Постъпилата сума от длъжника е била разпределена както следва: държавна такса, разноски за вещо лице, за адвокатско възнаграждение, остатъка за взискателя свидетеля Ф.. 

За да е съставомерно деянието по чл.282 от НК е необходимо и едновременното наличие на очертаните от закона субективни признаци - пряк умисъл и специална цел. Те следва да съществуват в съзнанието на дееца и да определят неговото противоправно поведение. Сам по себе си фактът на нарушение и неизпълнение на служебни задължения не е достатъчен, за да се приеме, че е осъществен престъпният състав на чл.282 от НК /Решение № 323/29.06.2011г. на ВКС по н. д. № 1744/2011г., I н. о., НК/.

При проследяване на изпълнителните действия по двете изпълнителни дела /№ 103/2007г. и № 252/2007г./ не може да се направи извод, че подсъдимият е съзнавал, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения по тези дела, както и, че е предвиждал настъпването на вредни последици, причинната връзка между неговите действие или бездействие и настъпилия резултат.

Не е налице и специална цел - да набави облага и да причини вреда.

С решение № 2037/15.05.2014г., постановено по гр.дело № 1941/2014г., влязло в сила на 24.07.2014г., Районен съд гр.Пловдив е отхвърлил претенциите на свидетеля Ф. към свидетеля Г. за заплащане на 3 287,19 лв. В съдебния си акт, който е задължителен съгласно чл.297 от ГПК, съдът е приел, че тази сума е получена от свидетеля Г. по изп.дело на валидно правно основание и по силата на делегираните му от ищеца права за това. Не е установил ответникът да се е обогатил с претендираната сума и да липсват основания за получаването й от него. Интересите на свидетеля Ф. могат да се защитят по реда на чл.284 от ЗЗД.

Свидетелят Г. не се е обогатил с горната сума. Преди това тя е излязла от неговия патримониум. Липсва целта за набавяне на облага, която да е съществувала в съзнанието на дееца и да е определяла неговото противодлъжностно поведение. Съобразно съдебната практика облагата, чието набавяне цели деецът, трябва да е противоправна, т. е. деецът или облагодетелстваното лице следва да няма право на нея, защото се постига по линия на противодлъжностно поведение /Решение № 328/11.07.2013г. на ВКС по н. д. № 1013/2013г., II н. о., НК/.

Не е причинена вреда на свидетеля Ф., тъй като не е последвало неблагоприятно изменение в имотното му състояние. Не се касае и за морални вреди. Характерът на вредите не е и прецизиран с повдигнатото с обвинителния акт обвинение.

Следователно деянието по чл.282 от НК се явява несъставомерно и от субективна страна.

Съдът намира, че в случая не са налице основанията за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия А. по горния текст от наказателния закон. Поради това на основание чл.304 от НПК съдът го призна за невинен и го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Евентуалните нарушения на чл.460 и чл.462 от ГПК могат да доведат до дисциплинарна отговорност на *** по чл.67 от З***. В този смисъл е константната практика на ВКС, ГК /Решение № 32/ 21.04.2016г. по гр. д. № 6018/2015г., IV г. о., ГК; Решение № 46/07.03.2017г. по гр. д. № 1/2017г., IV г. о., ГК; Решение № 48/17.09.2018г. по гр. д. № 76/2018г., IV г. о., ГК;  Решение № 114/12.07.2017г. по гр. д. № 1542/2017г., III г. о., ГК; Решение № 115/31.05.2017г. по гр. д. № 5433/2016г., IV г. о., ГК; Решение № 140/21.04.2016г. по гр. д. № 852/2016г., IV г. о., ГК; Решение № 147/03.07.2018г. на ВКС по гр. д. № 1048/2018г., IV г. о., ГК; Решение № 200/22.01.2018г. по гр. д. № 2895/2017г., III г. о., ГК; Решение № 284/26.10.2017г. по гр. д. № 3237/2017г., IV г. о., ГК; Решение № 296/12.01.2016г. по гр. д. № 676/2015г., III г. о., ГК; Решение № 301/09.10.2014г. по гр. д. № 3481/2014г., IV г. о., ГК; Решение № 303/28.11.2017г. по гр. д. № 2730/2017г., IV г. о., ГК; Решение № 355/18.01.2016г. по гр. д. № 1897/2015г., IV г. о., ГК/. Дисциплинарната отговорност е санкция за виновно неправомерно поведение на частния съдебен изпълнител и се изразява в налагане на предвидени в закона санкции - задължава го да претърпи определени неблагоприятни последици вследствие неговото виновно неправомерно поведение. Такава последица е дисциплинарното наказание, което се определи при преценка тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на частния съдебен изпълнител, във всеки отделен конкретен случай.

В чл.74, ал.1 от З*** законодателят е предвидил и имуществена отговорност за *** при негова неправомерна дейност, т.е. незаконосъобразни действия или бездействия, дейност, която е в разрез с нормите на ГПК, регламентиращи изпълнителното производство. Според практиката на ВКС, ГК, тази отговорност ще е налице, когато има неправомерни действия на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на *** и причинна връзка.

Горните изводи важат и при евентуално неприлагане на чл.81, ал.1 от З***, какъвто довод се поддържа от държавното обвинение.

Съдът не споделя тезата, че инкриминираната сума е изплатена на свидетеля Г. без правно основание. 

Страна в изпълнителното производство е  свидетелят Ф. /чл.26, ал.1 от ГПК/. Неин представител по пълномощие е свидетелят Г. /чл.32, т.1 от ГПК/. При изплащане на инкриминираната сума на последния, тя е изплатена на  пълномощник на страната, респ. на нея. Свидетелят Г. разполага с представителна власт да я получи. Отношенията между него, като  пълномощник, и свидетеля Ф., като страна, са регламентирани в чл.280 и сл. от ЗЗД. 

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                         

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: