№ 154
гр. Ботевград, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20221810200183 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г. В. П., ЕГН: **********, с адрес г*******, чрез адв. А.Й. от САК, е
обжалвал в законния срок наказателно постановление № 282/01.04.2022 г., с
което за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 1800,00 лв., като
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощен защитник – адв. А.Й. от АК София, която
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
Въззивната страна – ****** се представлява от юрк. *****, който
пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски на АНО за
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
тристранен договор и приложение към него; квитанция за платени пътни
1
такси, акт за установяване на административно нарушение № 282/28.11.2021
г., декларация от управителя на „*****“ ЕООД, справка за нарушения,
снимков материал; справка за получени тол декларации за процесния
атомобил; фактури, се установява следната фактическа обстановка:
На 17.11.2021г., в 07,53 ч. с устройство № 20342, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач „МАН ТГХ“ с регистрационен номер *****, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, по път А-2 км 61+656,
като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 179, ал.
3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача Г. В. П., служител в
„*****“ ЕООД. На 28.11.2021 г., в кръга на службата си, свидетелят А.М. –
"Инспектор" в ТД на АМ в отдел ПТРР, ТД „Митница Русе“, съставя против
жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата на
деянието съгласно декларацията от управителя на дружеството „*****“
ЕООД) и в негово присъствие Акт за установяване на административно
нарушение № 282/28.11.2021 г. В изготвения АУАН актосъставителят сочи,
че товарният автомобил е управляван (засечен) без да има предварително
закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато
разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП. А досежно квалификацията на нарушението сочи разпоредбата на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на
жалбоподателя на дата 28.11.2021 година. АУАН е връчен срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, нарушителят не е направил писмени
възражения. Началникът на Отдел "******" в НТУ към АПИ издава
процесното НП № 282/01.04.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
179, ал. 3а от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
"Глоба" в размер на 1 800 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 08.04.2022 година по пощата с обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не са направени в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Отдел "******" в НТУ към АПИ да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № ЗАМ-
332/32-66544/28.02.2020 година на Директора на Агенция „Митници“, и
2
Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година на Председателя на Управителния
съвет на АПИ, видно от които А.М. има право да съставя АУАН за
нарушения на ЗДвП, а Георги Атанасов Темелков е оправомощен да издава
НП по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП
– Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.06.2022
година свидетели – М.Ц. и А.М.. Писмените доказателствени източници по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. Показанията на свидетелите М.Ц. и Ангелин Матев, са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно
от датата й на депозиране в регистратурата на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Ботевградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална и процесуалноправна страна, като съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
3
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите,
важаща към датата на издаване на АУАН, респ. издаване на НП). Самото
нарушение е описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Т. е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б."б" от ЗАНН, вр. чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от
определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни
лица.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е заплатил
наложената му глоба, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
санкцията.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, съдът стигна до извода,
че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на
4
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден
нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3. 5 тона заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Посочената като нарушена разпоредба – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП гласи
„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв“.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение
от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на проверка
от БИМ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че процесният товарен автомобил е бил
управляван от жалбоподателя и се е движил на посочения в АУАН и в НП
участък от пътя – „Осоковска Лакавица път А 2, отсечка 61+656, на
17.11.2021 година в 07,53 часа и че за него не е била заплатена дължимата
такса за изминато разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за
установяване на изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта;
както и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията,
за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т. е. се събира
5
такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно
Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от
31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за
които се събира винетна такса (приложен в кориците на делото). За
извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес. Правилно е посочено в
АУАН и НП и мястото на извършване на нарушението - АМ 2, при км.
61+656, за който път се събира такса за ползване на пътната инфраструктура,
т. е. така формулирано напълно покрива критериите за описание на мястото
на извършване на нарушението. Не се оспорва обстоятелството, че
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя (в този смисъл е
декларацията от управителя на дружеството, в което жалбоподателя е
служител), поради което и съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като на него е
съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е
посочил подобно възражение и в жалбата си, както и в съдебно заседание.
Законодателят е възложил задълженията за установяване на изминатото
разстояние и за закупуване на маршрутна карта на водача напълно логично,
защото именно водачът взема решение къде, по какъв път да управлява МПС.
Преценката извършва водача, а не собственика на МПС.
Осъщественото от жалбоподателя деяние във форма на бездействие е
съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по
небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически
допустима маса над 3. 5 т, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата
на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за заплащане на такса за изминато разстояние, респ. за
закупуване на маршрутна карта, съответно да положи необходимата грижа да
съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните
последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното
настъпване, но не е положил необходимата грижа преди предприемането на
управленито на процесното МПС, а такава възможност е имал в рамките на
субективните си прояви и ако беше положил по-голямо внимание, най-малко
с оглед обстоятелството че е можел да направи справка в интернет-сайта на
BGtol за да провери дали е платена венетна такса и по отношение на каква
технически допустима маса, респ. да се поинтересува при разговор с
управителя на дружеството – собственик на товарния автомобил относно
техническите параметри на превозното средство, включително технически
допустима маса. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП има императивен
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при
условията на непредпазливост.
Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - преценката за липса на
6
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, съдът приема, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това е така поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, т. е. в случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От друга страна
извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случай
с е нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на такса при използване на платената пътна мрежа важи еднакво
спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е
императивно, поради което неспазването му не може да бъде подведено под
хипотезата на маловажен случай. Да се приеме противното, би означавало да
се толерират водачите/собствениците, които управляват МПС без да заплащат
дължимата такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения.
Основен принцип на правото е който плаща зле, плаща два пъти. Отделно от
това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл.
28 от ЗАНН. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от
ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
По категоричен начин е установен факта, че на посочените дата и място
в НП процесното ППС се е управлявало от жалбоподателя.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвижда
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв. за водач, който
управлява ППС с технически допустима маса над 3. 5 тона, по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
7
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС,
което води до незаплащане на дължимата такса за изминато разстояние.
Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
По делото безспорно са установени авторството и вината на
нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за
което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. На
административнонаказващият орган следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсулт в размер на 80,00 лева, колкото са й поискани от юрк
Пл.Данков.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5
и ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
282/01.04.2022 година на Началник на Отдел "******" в НТУ към АПИ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на на
Г. В. П. с ЕГН **********, с адрес г*******, за нарушение на чл.179, ал. 3а
8
от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 800
лева.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Г. В. П. с ЕГН
**********, с адрес г*******, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "*****" с адрес:
град *****, сумата от 80 лв., представляваща направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 183/2022 година по описа на
Районен съд – Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9