Определение по дело №341/2020 на Окръжен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                 

                               Гр.Плевен,....20....май…2020г.

                 

            В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV възз.гр.с-в в закрито заседание на….ДВАДЕСЕТИ…….МАЙ……………….

през  ДВЕ ХИЛЯДИ  и  ДВАДЕСЕТА   година    в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЦВЕТЕЛИНА   ЯНКУЛОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:   РЕНИ   ГЕОРГИЕВА

                                                              ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА  

                                                                         

като  разгледа  докладвано  от СЪДИЯ….ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…341…по описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по чл.274,ал.1  от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание  частна жалба, подадена от „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №*, бл.*, вх.“*“ – заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№1233/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото Разпореждане  №2666/05.03.2020г., с което е отхвърлено на основание чл.411,ал.2,т.3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу  Н.М.Ц. ***,  в частта за  следните суми: 901.72лв.-незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30лв. –незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и да се издаде заповед за изпълнение за  горните суми. Излагат се следните оплаквания: Заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, за която се претендира изпълнение. Неправилно съдът е приел, че  сумите, за които е отказал издаване на заповед за изпълнение, се претендират на основание договорни клаузи, които са нищожни като противоречащи на закона. Прави се искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира  следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество  е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по ч.гр.д.№1233/2020г. по описа на РС-Плевен, Гражданско отделение, се установява следното:

Производството по делото е  образувано на  основание заявление за издаване на заповед за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от  ГПК, подадено от заявителя (понастоящем  частен жалбоподател) „***“-ЕООД, срещу длъжника  Н.М.  Ц. ***, за следните суми: 767.14лв.- незаплатена главница; неплатено договорно възнаграждение в размер на 119.53лв., дължимо за периода от 25.03.2019г. до 25.07.2019г; незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 901.72лв; незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30лв., дължими за периода от 09.04.2019г. до 25.07.2019г.;  лихва за забава  в размер на 21.37лв. за периода от 26.02.2019г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 25.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С обжалваното понастоящем Разпореждане №2666/05.03.2020г., Плевенският районен съд, ІІІ-ти гр.с-в е  отхвърлил  заявлението в частта относно  две от  заявените суми: 901.72лв.-незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30лв. –незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. За  останалите суми по заявлението е издал  Заповед №734/05.03.2020г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че  обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно.

От писмените доказателства, представени със заявлението за издаване  на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, се установява следното:

Между  частния жалбоподател „***“-ЕООД и длъжника  Н.М.Ц. ***,  е сключен Договор за  потребителски кредит, при Общи условия, които са неразделна част от договора. Погасяване на задължението от страна на длъжника се осъществява съгласно погасителен план.

Съдът посочва, че съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК, който е приложим относно процесния договор за текущо потребление, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно ал.4,видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.Съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК,при забава на потребителя кредиторът има право  само на лихва върху незаплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК,всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В процесния случай въззивнят съд приема, че уговореното възнаграждение за закупен  пакет от допълнителни услуги, противоречи на  разпоредбата на чл.10а от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване  и управление на кредита, а уговорените в Споразумението са именно такива – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна датата на падежа . По естеството си тези действия не представляват допълнителна услуга, а забранена такса за действия, свързани с управление на кредита.

В противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК е и претендираната сума от 30лв. за извънсъдебно събиране на вземането. Преди всичко със заявлението не е представена Тарифата, на основание на която се претендира тази сума и това е достатъчно заявлението  в тази част да бъде отхвърлено. С това плащане се цели заобикаляне разпоредбата на чл.33 от ЗПК и въвеждане на нови плащания в тежест на длъжника при забавено изпълнение. Освен това, разходите при всеки кредит са различни и не могат да бъдат предварително определени.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че сумите  от 901.72лв.-незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги  и 30лв. –незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,  се претендират на основание клаузи, които са нищожни, като противоречащи на императивни законови разпоредби, поради което заявлението  в тази част следва да се отхвърли на основание  разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.

Въззивният съд приема,че като краен резултат изводите му съвпадат с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Оплакванията на частния жалбоподател са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.

По изложените съображения,  Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав,

 

 

      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна ЧАСТНАТА ЖАЛБА подадена от „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“ №*,бл.*,вх.“*“, срещу Разпореждане №2666/05.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№1233/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО    не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: