№ 988
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110201423 по описа за 2025
година
Производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Е.С.” АД чрез адв. Т. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №НП-
59/18.12.2024г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че направеното
описание на нарушението по чл.42 от ЗАНН в акта и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП
е противоречиво, без деянието да е индивидуализирано от обективна страна. Намира,
че били описани в НП две отделни нарушение, без да се конкретизира за кое от тях е
наложена санкцията. Отделно от това, тъй като решението на КЕВР, което било
цитирано в акта и НП въвеждало за дружеството три отделни задължение, като според
НП не можело да се установи, дали наказващият орган след като е наложил едно
наказание, е приел, че само едно от задълженията не е изпълнено, а останалите са
изпълнени от дружеството. Твърди, че на изпратените уведомления до КЕВР за
необходимостта от повече време за изпълнение на решението, с представени
доказателства, включително и предприети действия по план-график, не получили
отговор, нито становище, а директно бил съставен АУАН и издадено НП. Навеждат и
доводи, че в описание на нарушението, не ставало ясно дали е извършено при
бездействие. На самостоятелно основание като искане за отмяна, сочат и
необоснованото налагане на санкция, без да се обсъди приложението на чл.28 от
ЗАНН за маловажност, като се отчетат извършените действия за започване изпълнение
на решението и необходимостта от по-дълги и сложни административни процедури от
1
други държавни органи.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по изложени в същата съображения. Претендира присъждане на
разноски по представен списък като заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, чрез юрк. Б. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които
поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на
ЗАНН за форма и съдържание, като решението, в което се въвеждало задължението за
изпълнение по т.2 били връчено на дружеството и не било обжалвано, поради което
влязло в сила, а крайния срок за неговото изпълнение бил правилно изчислен. Самото
дружеството не представило доказателства за изпълнение на това решение, поради
което намира, че категорично е доказано нарушението, за което му е наложено
наказание. Противопоставя се случаят да бъде квалифициран като маловажен, предвид
на високата обществена опасност и значителните вредни последици, което пък
обосновавало и справедливия размер на наложената санкция, при отчитане на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като не се доказал обем от работа, който да го обоснове и моли да бъде намален.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „Е.С.” АД е наложена имуществена санкция в размер на
20 000 лева, за това, че не е представило в КЕВР в срок до 17.07.2024г. доказателства
за изпълнение на задължителни указания по т.2 от Решение №Ж-239/20.03.2024г.,
включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната ел.
енергия. Решението било по повод на жалба от В. И. С.. Според т.2 от това Решение, в
3-месечн срок след изпълнение на указанията по т.1, дружеството да постигне качество
на ел. енергия, отговарящо на показателите, определени от Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на ел.
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайните снабдители. Според т.1 от това Решение, в 2-месеч срок от
получаването му, дружеството да предостави на Комисията план-график за изпълнение
на действия за подобряване на качеството на електрозахранването по отношение на
напрежението на обекта на подалия жалбата. Дружеството представило план-график
за изпълнение на т.1 от Решението с писмо от 10.04.2024г., поради което 3-месечния
срок за изпълнение на указанията по т.2 от Решението бил до 10.07.2024г., като до
18.07.2024г. не били представени доказателства за изпълнение на т.2 от Решението в
2
срок – нарушение на чл.215, ал.4 от Закона за енергетика /ЗЕ/.
НП е издадено въз основа на АУАН №Е-КРС-40/20.11.2024г. и констативен
протокол №Е-18/14.10.2024г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП, ведно с приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Е. С. К. – актосъставител и К. В. Н. –
присъствал на установяване на нарушението и съставяне на акта, според които във
връзка с жалба на В. С. по повод на лошо качество на ел. захранването на адреса, на
който живее от години, КЕВР излязла с решение №Ж-239/20.03.2024г., по което дала
три указания за изпълнение на дружеството, в отделни точки и срокове. Решението
било съобщено на дружеството, не било обжалвано и влязло в сила. В изпълнение на
първото указание, на 10.04.2024г. дружеството представило план-график за
предприемане на действия за подобряване на качеството на електрозахранването по
отношение на напрежението на обекта на подалия жалбата. В 3-месечн срок обаче от
тогава, или до 10.07.2024г. дружеството не изпълнило другото указание от Решението,
а именно в 3-месечн срок след изпълнение на указанията по т.1 да постигне качество
на ел. енергия, отговарящо на показателите, определени от Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на ел.
енергия и качество на обслужването. В този срок, не представило копия на протоколи
от измерване на качеството на доставяната ел. енергия. Това се потвърдило от
повторна жалба на В. С. от м.10.2024г. За извършеното нарушение на чл.215, ал.4 от ЗЕ
бил съставен констативен протокол в присъствие на представител на дружеството и
АУАН в присъствие на управителя, който му бил предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество –
основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
установи, че актът има предвиденото съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число т.4,
като е направено пълно и разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на
извършване. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН
за предявяване и връчване. Актосъставителят е оправомощено лица със заповед №З-Е-
1218/28.10.2022г. на Председателя на КЕВР.
НП е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните изисквания
за задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число по т.5. Съдът не
счита, че следва да повтаря вече изложени горе съображения, тъй като съдържанието
на НП е идентично с това на АУАН.
3
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като логични и последователни, а и
потвърдени от писмените доказателства – част от АНП. Жалбоподателят не оспорва,
че в срок до 10.07.2024г. не е изпълнил т.2 от Решение №Ж-239/20.03.2024г. на КЕВР.
Така, формално дружеството е осъществило състав на административно
нарушение на чл.215, ал.4 от ЗЕ, тъй като не е изпълнило влязло в сила Решение на
КЕВР в частта по т.2 от същото.
Съдът счита, че случаят е маловажен и отговаря на дефиницията на §1, т.4 от
ДР на ЗАНН, тъй като неизпълнението на задължение от юридическо лице към
държавен орган, с оглед на незначителността на вредните последици и другите
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си по т.2 от
Решението на КЕВР, но в хода на административнонаказателното производство е
подходило добросъвестно, като своевременно, даже в едномесечен срок от получаване
на Решението е представило план-график за изпълнение на действия за подобряване
на качеството на електрозахранването по отношение на напрежението на обекта на
подалия жалбата. Видно от писмо, изпратено до КЕВР според план-графика, всички
действия по т.2 от Решението могат да бъдат извършени до 10.04.2025г., тъй като за
подобряване на качеството на доставяната ел. енергия до адреса на абоната е
необходимо изграждане на нова въздушна мрежа ниско напрежение по реда на ЗУТ,
като предстои внасяне на документи за издаване на разрешение за строеж, поради
което срокът от три месеца не е достатъчен за изпълнение на т.2 от Решението. Преди
съставяне на констативния протокол – 01.10.2024г. дружеството отново е уведомило
КЕВР, че е необходимо по-дълъг срок, а именно до посочения по план-графика и е
приложило доказателства за предприетите действия за изпълнение на т.2 от
Решението, а именно: разрешение за строеж от 22.05.2024г., заповед по чл.193 от ЗУТ
от 20.08.2024г., подадена поръчка за СМР от 08.08.2024г., протокол за откриване на
строителна площадка от 24.09.2024г., трасиране на точки от 25.09.2024г. Вижда се от
приложените документи, че дружеството методично и ангажирано е изпълнявало
всички процедури, следвайки плана, който е предоставило в КЕВР. Въпреки това, без
въобще да се обсъдят предприетите действия, както че изпълнението на т.2 от
Решението изисква решения на други държавни и общински органи в отделни
производство по ЗУТ, с отделни административни срокове, наказващият орган е
подходим формално, с процесуално високомерие и въобще не е обсъдил тези
аргументи и доказателства, представени своевременно от дружеството, като е наложил
санкцията, макар в минимален размер, който в конкретния случай се явява
несъразмерно тежък.
4
При тези съображения, на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира, че
следва да отмени НП и да предупреди дружеството, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за него ще му бъде
наложено административно наказание.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски. Претендирани са по списък
разноски за адвокатско възнаграждение от 2640 лева с ДДС, като са представени
доказателства за тяхното заплащане. При направеното възражение за прекомерност, с
искане за намаляване на тези разноски от страна на наказващия орган, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатската работа и с оглед на размера на имуществената санкция – 20 000 лева,
приложи разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от същата наредба, предвиждаща минимално
възнаграждение от 1 300 лева плюс 9% за горницата над 10 000 или 2 200 лева е
минималното адвокатско възнаграждение. §2а от РД на наредбата предвижда, че за
регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което означава, че минималното адвокатско
възнаграждение с 20% ДДС ще се равнява на 2 640 лева или точно толкова, колкото е
претендираното. Затова, възражението за прекомерност не следва да бъде уважено, а
по аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е
издал НП - КЕВР следва да бъде осъдено да заплати в полза на жалбоподателя
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лева с ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №НП-59/18.12.2024г. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране като
незаконосъобразно, поради маловажност на случая на осн. чл.28, ал.1 от ЗАНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА дружеството - жалбоподател „Е.С.” АД, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
този съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6