Решение по дело №5968/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1370
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20231110205968
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110205968 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "А1
България" ЕАД срещу НП № 001560 от 30.01.2023 г., издадено от и. д. директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“ към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 210в от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева. От страна на жалбоподателя се иска
отмяна на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се излагат конкретни
твърдения за нарушаване на процесуалните правила, както и на материалния закон,
включително и за прекомерен размер на санкцията, срещу които доводи възразява
административно-наказващият орган, претендирайки потвърждаване на постановлението и
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали, т. е. приобщените такива към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
(ангажирането на гласни доказателствени материали, включително посредством разпит на
лицето, съставило АУАН, както и на свидетеля по него, по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на
обективната истина от предмета на доказване по делото), се установява еднозначно - освен
писменото (с подписани заповеди) оправомощаване на актосъставителя и на наказващия
орган от страна на председателя на КЗП съответно за съставяне на АУАН и за издаване на
НП по ЗЗП – още фактическата обстановка по НП (независимо от някои технически и/или
свързани с неправилен изказ неточности, смисълът на фактическото изложение по
постановлението е пределно ясен) към която съдът препраща (което не означава, че съдът
1
сам не установява и не излага фактическа обстановка, като подобен подход при
формулиране на мотивите към въззивното решение по НПК е обсъден и одобрен в
практиката на ВКС, с мотивите на която върховна съдебна инстанция по въпроса се
солидаризира и настоящият съдебен състав). От съответното приложено заявление по
напълно еднозначен начин се установява, че потребителят е заявил прекратяване на
договора, именно считано от 16.12.2022 г. (което отговаря и на съответните приложими
общи условия).
Липсват каквито и да било нарушения на процесуалните правила, които да не попадат в
хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, респективно които да се явяват съществени по смисъла
на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 и чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
Обвинението е съвсем ясно, включително като еднозначно в НП е посочено на коя дата и в
кое населено място (съответстващо на седалището на търговеца) е извършено
административното нарушение, което се изразява в изтеглянето (плащането) на
недължимите неустойки, забрана за начисляването и изискването на каквито е налице по
съответната заповед. По никакъв начин реално не е било ограничено процесуалното право
на защита на нарушителя, а доводите за процесуална незаконосъобразност практически не
представляват нищо друго освен израз на забранената от чл. 57, ал. 2 от КРБ злоупотреба с
право. Видно от уредбата по чл. 57 от ЗАНН нарочни мотиви относно неприлагането на чл.
28 от ЗАНН (или относно наличието или липсата на други конкретни основания за
неналагане на наказание) наказващият орган не дължи като съдържание на НП, а
процесният случай определено не съдържа някакви съществени отлики спрямо типичния
такъв на административно нарушение от съответния вид, за да е налице хипотеза по чл. 28
от ЗАНН; нещо повече, наложената санкция е напълно съразмерна и отговаряща на
съответно приложимите в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН (каквато е настоящата, поради
което отговорността е обективна) правила по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, имайки предвид
общия размер на недължимите процесни неустойки (от ползването на сумите по които
потребителят за известен период от време неправомерно е бил лишен) и общоизвестната
икономическа мощ на въззивника. Неустойките действително са били недължими към
17.11.2022 г., доколкото съответното прекратяване към тази дата все още не е било
настъпило.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид
което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход от делото правно основание за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсва, а в полза на КЗП (съобразявайки
и действителния смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, който определено /иначе
би се касаело за отчасти лишен от логика текст/ е свързан и с възможност за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, когато представителството е осъществявано по отношение
на самия орган, издал акта по чл. 58д от ЗАНН) следва да се присъди минимално (с оглед
липсата на съществена фактическа или правна сложност на делото) като размер
юрисконсултско възнаграждение съобразно рамката по чл. 27е от Наредбата за заплащането
2
на правната помощ (съобрази чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и
чл. 37 от ЗПрПом!).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 001560 от 30.01.2023 г., издадено от и. д. директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“ към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП.
Отхвърля искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски по делото
(юрисконсултско възнаграждение).
Осъжда жалбоподателя "А1 България" ЕАД да заплати на КЗП сумата от 80 лева – разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3