Решение по дело №614/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и е образувано по жалба на Х. М. М. от [населено място], м.Лозята, [улица], срещу Решение № 38/25.11.2024 г., с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]/07.10.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Добрич.

Жалбоподателката оспорва решението на директора на ТП на НОИ –Добрич като с изявление в съдебно заседание уточнява жалбата си. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. Счита, че отказът да й бъде отпусната пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон. Не е съгласна с изводите на административния орган, че не отговаря на условията за пенсиониране по реда чл.68, ал.3 от КСО, понеже трудовата й книжка не била редовно водена. Оспорва незачитането на осигурителния й стаж през периода 24.06.1975 г. – 01.03.1979 г., когато е работила в ДСК „Отдих и туризъм“ и е била в отпуск по майчинство за бременност раждане и отглеждане на дете. Твърди, че е започнала трудовия си стаж на 24.06.1975 г., работила е като сервитьор, излязла е по майчинство при раждането на детето си 13.03.1976 г. като през 1978г. отново се е върнала на работа. Иска отмяна на решението и разпореждането за отказ за отпускане на пенсия.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмена защита излага доводи, че процесния период 24.06.1975 г. – 01.03.1979 г., когато жалбоподателката е работила в ДСК „Отдих и туризъм“ бил приключен календарно като 3 г. 8 месеца и 7 дни, но самата трудова книжка не била приключена съгласно чл. 6, ал. 1, от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, защото липсвал кръгъл печат на работодателя. Именно затова пенсионният орган не е зачел трудовия стаж въз основа на този запис. На жалбоподателката било зачетено майчинство от 01.01.1976 г. до 28.01.1977 г.. Извън този период осигурителния стаж бил зачетен съобразно информацията в първичните счетоводни документи.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление вх. № 2113-24-1912/15.12.2023 г. на Х. М. М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане [номер]/28.05.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич е отказал на жалбоподателката отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, а 3 от КСО. Длъжностното лице е изложило мотиви, че заявителката има навършени 67 години, но няма най-малко 15 години осигурителен стаж. Длъжностното лице е отказало да зачете осигурителен стаж за периодите 24.06.1975 -04.08.1975 г., 19.09.1975 – 01.11.1975 г., 21.03.1978 – 01.07.1978 г. и 21.11.1978 г.- 01.03.1979 г., тъй като трудовата книжка за периода 24.06.1975г. – 01.03.1979 г. от ДСК“Отдих и туризъм“ клон ЗОТ /Б. Б. не била приключена съгласно чл. 6, ал. 1 от НТКТС- липсвал печат, а в представения обр. УП-3 № 10 от 02.05.2024 г. липсвала информация за посочените периоди.

С ново заявление с вх. № 2113-24-1155/31.07.2024 г. жалбоподателката отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като към заявлението е приложена Декларация за идентичност на лице с различни имена, т.е. че Х. М. Д. и Х. М. М. са имена на едно и също лице. От писмо на ръководителя на „ПО“ с изх. № 2113-24-1155-4/02.08.2024 г. е видно, че М. е направила устно уточнение, че е ползвала неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3 години и е представила допълващо удостоверение към вече издаденото от „Дионисополис-Балчик“ ЕООД.

По новото искане с разпореждане [номер]/07.10.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич отново е отказал на жалбоподателката отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, а 3 от КСО. От съдържанието на разпореждането е видно, че длъжностното лице е зачело дори по-малко осигурителен стаж от първоначално зачетения от 14 години и 24 дни. Определен е осигурителен стаж от 13 г., 5 месеца и 21 дни, от които действителен стаж 13 г. 3 м. и 16 дни и майчинство 2 месеца и 5 дни.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Добрич, който с Решение № 38/25.11.2024 г. го е потвърдил по съображения, че липсвал кръгъл печат на работодателя за периода 24.06.1975 – 01.03.1979г., отразен в трудовата книжка на стр. 10. Такъв печат имало поставен в долната част на стр.10 и 11, както и на всички страници с отразен трудов стаж, за да се предотврати замяна на страници.

Решението е връчено лично на 29.11.2024 г. С ръкописна жалба, постъпила в съда на 12.12.2024 г., Х. М. М. оспорва отказа да й бъде отпусната пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни длъжностни лица, в законоустановената писмена форма, при правилна преценка на събраните в пенсионното производство писмени доказателства, довели до правилно прилагане на материалния закон.

Спорът между страните е по отношение на незачитането като осигурителен стаж на периода от 24.06.1975 г. до 01.03.1979 г., удостоверен на стр. 10 от представената по делото Трудова книжка № 116 на Х. М. Д., като придобит от нея осигурителен стаж от 3 години, осем месеца и седем дни.

По делото не е спорно, че Х. М. Д. и Х. М. М. са имена на едно и също лице, жалбоподателката, което обстоятелство е установено още в пенсионното производство. Не е спорно също, че жалбоподателката е родила на 13.03.1976 г. сина си, П. С. Д., за което е представила Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 102/13.03.1976 г.

По отношение на спорния период, 24.06.1975 г. до 01.03.1979 г., по делото се установява следното:

Действително, според ведомостите за работна заплата, съхранявани в „Дионисополис-Балчик“ ЕООД, както и според издадените УП – обр.3 за трудовия стаж на жалбоподателката през процесния период им несъответствие с 1 г. 7 м. и 1 ден в сравнение с посочения трудов стаж по трудовата книжка от 3 г. 8 м. и 7 дни. Причина за това е липсата на извършвани записвания във ведомостите за жалбоподателката за някой периоди, попадащи в спорния период. Тази липса се установява при проверка в административното производство, обективирана в Констативен протокол № КП 5-24-01696488/10.09.2024 г.(л.38), както и в заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, която съдът приема за обективно изготвена и обоснована според данните по делото и във ведомосттите за заплати.

Според вещото лице Е.Й., със специалност счетоводство и контрол, с представената по делото трудова книжка жалбоподателката доказва общ трудов стаж от трета категория в размер на 15 години 3 месеца и 22 дни.

При извършване на справка във ведомостите за заплати на ДСК“Отдих и туризъм“ –Балчик, съхранявани в „Дионисополис-Балчик“ ЕООД, експертизата установява записвания за отработени дни и данни за ползвано майчинство, или трудов стаж от 1 г., 10 м. и 6 дни

В съдебното заседание от 11.02.2025 г. съдът извърши справка с оригинала на представената в заседанието трудова книжка от Х. М., при което установи, че на стр. 10 от същата в средата на страницата е положен печат с вписване главен счетоводител като е положен и подпис на главен счетоводител, както и вписване директор и положен подпис от директор. Виден е също и бледо означен кръгъл печат към печата с подписа на директора. Стажът, удостоверен с трудовата книжка обаче не съответства на първичните доказателства за трудов и осигурителен стаж стаж - ведомости за работни заплати. След справка с ведомостите за заплати вещото лице потвърждава коректното определяне в административното производство на отработените дни и на дните за ползвано майчинство през периода 24.06.1976 – 01.03.1979 г.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 1993 г. трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско- ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов етаж по чл. 354 КТ.

Документите, чрез които може да се установява осигурителен стаж са посочени в чл. 40-42 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - трудова книжка; служебна книжка; осигурителна книжка; документ, по утвърден образец, издаден от осигурителя (напр. удостоверение за пенсиониране обр. УП-3); удостоверение за осигурителен стаж за наборна военна служба, издадено от Централния военен архив; документ, издаден от началника на съответния затвор, трудово-поправително общежитие или поправителен дом за осигурителния стаж на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО,

Всичките посочени документи са официални удостоверителни документи с произтичащите от това правни последици за тяхната материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - те представляват писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в тях. При наличие на противоречие между тях приоритет имат първичните документи. Това е основния подход за удостоверяване на осигурителен стаж, именно въз основа на издадените им документи.

От представената трудова книжка на лицето се констатира вписване на прослужено време от 24.06.1975 г. до 01.03.1979 г. на жалбоподателката като сервитьор и администратор към ДСК „Отдих и туризъм“, клон „Заведения за отдих и туризъм“ [населено място]. Дори да се приеме, че записването е направено съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г (обн., ДВ, бр. 102/3.12.1993 г.), то при наличие и на ведомости за заплати, удостоверяващи различни данни, то същите не могат да бъдат пренебрегнати.

Като свидетел по делото бе разпитан бившия съпруг на жалбоподателката, С. П. Д., чиито показания съдът приема за дадени добросъвестно, но от същите не може да се установят конкретните периоди – по дни и месеци- полагането на труд от жалбоподателката. Свидетелят е категоричен, че е започнал трудовия си стаж заедно със жалбоподателката в ресторант „Б.“ към Балкантурист Балчик, както и че работата била сезонна, но за да се задържи персонала същият бил преназначен в помощно предприятие - УПК. Свидетелят заявява, че жалбоподателката е била две години по майчинство. Това твърдение обаче не доказва основанието за неупражняване на трудова дейност, те. дали е ползван разрешен от работодателя отпуск (платен, неплатен) или трудовото правоотношение е било прекъснато с цел отглеждане на детето.

По делото не се представят доказателства за извършено осигуряване от УПК- помощно предприятие за периодите извън основния сезон за полагане на труд. Не се представят доказателства и за ползване на неплатен отпуск за отглеждане на дете, който се признава за трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащото към този момент законодателство.

Съгласно действащия през този период Кодекс на труда от 1951 г., в чл.60 определя, че работничката или служителката има право на 90 дни отпуск за бременност и раждане, ползуването на който започва 30 дни преди раждането. Но в нормата на чл. 61 от КТ 1951 г. (отм.) в редакцията й, публ. ДВ бр. 53 от 1973 г. се определя, че предприятието, учреждението или организацията е длъжно при поискване да разреши на майката - работничка или служителка, включително и осиновителката, неплатен отпуск до навършване на тригодишна възраст на детето. Нормата определя категорично, че този отпуск се зачита за трудов стаж.

При отговора на задача 3 вещото лице установява, че Х. М. е била в отпуск за бременност, раждане и майчинство от 01.01.1976 г. до 28.01.1977 г. или 1 г. и 27 дни. Този период е зачетен за трудов стаж от административния орган, тъй като според отговора на задача 5 същият, прибавен към останалия трудов стаж на жалбоподателката и при другите работодатели, образува трудов стаж от 13 г. 5 м. и 21 дни, т.е. толкова колкото е установено и в пенсионното производство.

Данните за осигурителен стаж след това са от м. март 1978г., когато е изплатена сума за отпуск 14 дни. Според КП от 10.09.2024 г. и експертизата ( таблица 2, стр.3) от 29.01.1977 г. до 28.02.1978 г. за жалбоподателката няма записвания в разчетно-платежните ведомости.

Нито в трудовата книжка, нито в разчетно платежните ведомости има отбелязване, че жалбоподателката е поискала и й е бил разрешен отпуск по реда на на чл. 61 от КТ 1951 г. (отм.) - неплатен отпуск по майчинство, който се признава за трудов стаж. Липсват извършени вписвания в трудовата книжка, както и в разчетно-платежните ведомости.

Името на жалбоподателката е вписано отново във ведомостите през м. март 1978 г.с отбелязване за 14 дни отпуск с изплатена сума от 42,98 лева. От ведомостите се установява, че М. е започнала работа през м. май 1978 г., когато отново името и е вписано във ведомостта за заплати с 20 отработени дни. От свидетелските показания се установи, че изпълняваната работа е със сезонен характер, поради което липсват записвания във ведомостите за заплати за цялата година. Според свидетеля работниците са били осигурявани целогодишно от специално създадено за целта предприятие – УПК. Липсват доказателства за извършвано осигуряване от друго предприятие, за неактивните месеци извън летния сезон.

В този смисъл е правилен извода в оспореното решение, че в административното производство правилно е установен трудовият стаж на жалбоподателката и че същият не е достатъчен за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Цитираната разпоредба изисква 15 години действителен осигурителен стаж, чието наличие не се доказва от събраните по делото доказателства.

Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. М. с [ЕГН] от [населено място], м.Лозята, [улица], срещу Решение № 38/25.11.2024 г., с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]/07.10.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.