Р Е Ш Е Н И Е
№ 1726
09.12.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети
граждански състав
На 20 ноември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3087 по описа за 2018 година.
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата си молба, че на 19.05.2017г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането
на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу М.С.А., произтичащо от договор
за потребителски кредит № *********/20.11.2015г., било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза,
уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Провидент Файненшъл България" ООД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД на 07.06.2017 г. до ответника било изпратено писмо за станалата
продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент
Файненшъл България" ООД чрез ,Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06,2017г., изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договор за кредит адрес. Писмото се
върнало в цялост, с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена
пратка". На 30.05.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса. Твърди още, че процесното вземане произтичало от договор за потребителски паричен кредит №
*********, сключен на 20.11.2015г. между М.С.А. в качеството на Кредитополучател
и „Провидент Файненнгьл България" ООД в качеството на Кредитополучател,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Договорните разпоредби, неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшьл България" ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит, и
е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. При условията на
Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1450,00 лева,
като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждавал, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия
срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 285,99 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 1735,99 лв.,
които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 28,93 лв. Първата погасителна вноска била платима на 27.11.2015г., а
последната погасителна вноска - с падеж: 15.01.2017г. С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, в размер на
72,50 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата
за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с
цел улеснение на Кредитополучателя. Таксата за оценка на досие била разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,21 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски. По избор на Кредитополучателя Кредитодателят се
задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". За
предоставяната услуга, Кредитополучателят се задължил да заплати на
Кредитодателя такса в размер на 1135,31 лв. Подписвайки договора, Кредитополучателят удостоверил, че разбира и се
съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. С подписа си Кредитополучателят удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
Кредитополучателя, а останалата част била свързана с разходите на
Кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
„Кредит у дома" била платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел
улеснение на Кредитополучателя. Така таксата за услуга „Кредит у дома"
била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 18,92 лв, платими на падежните дати
на погасителните вноски. Общата сума, която Кредитополучаггелят се задължил да
върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит, била в размер на
2943,80 лв., включваща главница в размер на 1450,00 лв., договорна лихва в
размер на 285,99 лв., такса за оценка на досие в размер на 72,50 лв. и такса за
услуга „Кредит у дома" в размер на 1135,31 лв. Съгласно клаузите на
договора за кредит общата дължима сума била платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 28,93 лева, като в размера на вноската
били включени: вноска по кредита в размер на 28,93 лв., вноска по такса за
оценка на досие в размер на 1,21 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у
дома" в размер на 18,92 лв. Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне, ведно с начислените лихви и такси, в сроковете, указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
бил 15.01.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми. На Кредитополучателя от страна на ,Агенция за събиране на
вземания" било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на
договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер
на което бил 60,25 лв. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството и погасената сума до момента била в размер на 1923,74 лв.,
както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 724,58 лв., такса за оценка
на досие: 46,27 лв., договорна лихва: 114,83 лв., главница: 1038,06 лв. В тази
връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.С.А., за следните суми: главница в размер на
411,94 лв., договорна лихва
в размер на 171,16 лв.,
такса за оценка на досие в размер на 26,23 лв., такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 410,73 лв. и обезщетение за забава в
размер на 60,25 лв. или
сума в общ размер на: 1080.31 лева.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 694/
Моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 411,94 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №*********/20.11.2015
г.; 171,16 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 28.08.2016 г. до 15.01.2017 г.
(падежът на последна погасителна вноска); 26,23 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от
21.08.2016 г. до 15.01.2017 г.; 410,73
лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома" за периода от
21.08.2016 г. до 15.01.2017 г.; 60,25
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г.
(датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника, с който исковете се считат за неоснователни и недоказани по
основание и по размер. Счита се, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД
не е активно легитимирана да предяви настоящите искове. Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, само ако законът, договорът
или естеството на същото позволяват това. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК
предвиждала, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В настоящия случай, възможността за прехвърляне на
вземането на първоначалния кредитор на ответницата не била предвидена в
Договора за потребителски кредит, а в чл. 22 от Договорни разпоредби,
приподписани от страните и имащи естеството и характера на Общи договорни
условия на Провидент. Посочената разпоредба представлявала неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗЗП, тъй като давала възможност на кредитора
във всеки един момент да прехвърли вземанията си на трето лице, избрано по
негово усмотрение, без клауза с подобно съдържание да е предвидена като
възможност и за потребителя - да бъде заместен в договора от трето лице,
избрано от потребителя. Клаузата на чл. 22 от договорните разпоредби не била
уговорена индивидуално, а нейното съдържание и смисъл били предварително
определени и разписани от „Провидент Файненшъл България" ООД и потребителя
- в случая М.А., нямала възможност да влияе върху съдържанието й. Коментираната
разпоредба на чл. 22 от Договорните разпоредби на Провидент представлявала и
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗЗП, тъй като давала
възможност на кредитора във всеки един момент да прехвърли вземанията си на
трето лице, избрано по негово усмотрение, без клауза с подобно съдържание да е
предвидена като възможност и за потребителя - да бъде заместен в договора от
трето лице, избрано от потребителя. Следователно, разпоредбата на чл. 22 от
договорните разпоредби била недействителна на основание чл. 146, ал. 1 във
връзка с чл. 143, т. 15 от ЗЗП и чл. 24 от ЗПК. Недействителността й
означавала, че „Провидент Файненшъл България" ООД не е имало право да
прехвърли на ищеца вземанията си срещу ответницата по договора за потребителски
кредит от 20.11.2015 година, доколкото такива съществуват и съответно ищецът не
е могъл да придобие такива вземания на основание сключената помежду им цесия.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА" ЕАД не била активно легитимирана да
предяви исковете, предмет на настоящото производство и заради това, че цесията,
дори и да се окаже действителна, не е била надлежно съобщена на М.С.А. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето
на вземането следвало да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, каквото не било
установено по делото. С установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК следвало
да се установи съществуване на вземането на кредитора, за което преди това била
издадена заповед за изпълнение на парично вземане. Вземането на кредитора
следвало да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване на заявлението,
който съгласно чл.422 ГПК се считало и за дата на подаване на исковата молба.
Поради липсата на надлежно уведомление преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, спрямо М.С.А. кредитор по вземанията,
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, доколкото такива
съществуват, бил „Провидент Файненшъл България" ООД. Оспорва се
твърдението на ищеца, че Уведомителното писмо за извършена цесия с изх. №
УПЦ-С-ПВД/********* от 29.05.2018 година следвало да се счита за връчено на М.С.А.
с получаване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства,
част от които било и посоченото уведомление. В настоящия случай исковата молба
и доказателствата към нея били връчени на назначения й на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият бил назначен и не обхващала получаването на
материалноправни изявления до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - по аргумент от чл.29, ал.5 във връзка с чл.34, ал.З от ГПК, защото не
била страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването
от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с
нов, нямало да произведе този ефект. Алтернативно се моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представеният с исковата молба
Договор за потребителски кредит № *********/20.11.2015 година, сключен между
„Провидент Файненшъл България" ООД и М.С.А. бил недействителен, тъй като
не отговарял на изискванията на чл.10, ал. 1 от Закон за потребителския кредит,
а именно не отговаря на изискването „всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12". Представеният с исковата молба договор бил
съставен и подписан от страните с шрифт по-малък от изискуемият от закона,
което на основание чл. 22 от ЗПК само по себе си било достатъчно, за да бъде
обявен за недействителен. На следващо място, видно от приложените към исковата
молба доказателства, договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсвали условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Съгласно чл. 22 от ЗПК това било достатъчно основание за
недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви и
разноски. Представените към исковата молба доказателства установявали, че
кредитът, предоставен на М.А., бил в размер на 1450 лева. В самата искова молба
ищецът признавал, че ответницата към настоящия момент е заплатила суми общо в
размер на 1923,74 лева, с което чистата стойност на предоставения кредит била
изцяло погасена от ответницата и дори били налице надплатени и подлежащи на
възстановяване суми. Предвид недействителността на Договор за потребителски
кредит, сключен между М.А. и „Провидент Файненшъл България" ООД, ответницата
не дължала заплащането на каквито и да било разноски или лихви, произтичащи от
договора, съответно ищецът нямал никакви вземания към М.А.. Освен това, дори
договорът за потребителски кредит да не е недействителен в своята цялост, то била
налице нищожност на отделни негови клаузи, и при отчитането й и определянето на
действително възникналите задължения по кредита, щяло да се установи, че те са
пак изцяло погасени, тъй като клаузата на т, В от Договора за потребителски
кредит, в която е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 31,82% върху
усвоения размер на кредита, била нищожна на основание чл. 143, т, 19 от ЗЗП
като неравноправна. Ако съдът намери, че посочената клауза не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, се моля да признае, че уговорката е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и
да се отхвърли предявеният иск за заплащане на договорна лихва и на това
основание. Според попълнените в договора за потребителски кредит данни, ответницата
избрала и допълнителна услуга - кредит у дома, предоставяна съгласно чл. 25 и
следващите от Договорните разпоредби. Най-общо въпросната „услуга"
представлявала домашно посещение за събиране вземанията на кредитора срещу
такса, съставляваща 78% от сумата на главницата. Според чл. 25 от Договорните
разпоредби 30 % от общия размер на тази такса бил за компенсиране разходите на
кредитора за предоставяне на кредитора. По какви причини начислявал Провидент
останалите 70% не ставало ясно. Тази договорна уредба на въпросната услуга
нарушавала чл.10а от ЗПК. Естеството на въпросната услуга включвала предаване
на сумата на кредита, т.е. определената такса касаела самото му усвояване,
което било нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в същото време не било ясно защо
се начисляват 70% от таксата и дали не се таксува неколкотратно едно и също
действие, което нарушавало и изискванията на чл. 10а, ал. 3 и ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл. 27 от Договорните разпоредби предоставянето на сумата на кредита в
брой се удостоверява с подписването на самия договор за кредитор и следователно
- този начин на предоставяне съставлявал изначално договорения ред за усвояване
на кредита, а не допълнително договорена услуга. Доколкото услугата и таксата
били определени от Провидент в нарушение на закона, налице била изначална
нищожност с всички законни последици. Клаузите на договора за потребителски
кредит и договорните разпоредби относно въпросната услуга и начисляваната за
нея такса били нищожни и заради това, че очевидно заобикаляли императивното
правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на
разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Видно от договора, таксата „Кредит у
дома" не била включена в годишния процент на разходите и ако се добави към
тази величина, ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Неясно било що за
услуга е изпълнението на задължението на кредитора да даде обещаната сума на
заема, а също и доколко са действия от полза на длъжника посещенията за
събиране на дължимите вноски и то такива, за които същият този длъжник
съзнателно да договори възнаграждение за кредитора, съизмеримо със самите
събирани вноски. Както се спомена, според самия кредитор от размера на таксата
за услуга за домашно посещение, цялата в размерна 1135,31 лева, едва 30%
процента покривали разходите му по събирането на дълга, като останалата част по
признанието на самия кредитор по съществото си била печалба за кредитора. На
следващо място от фактическа страна нямало никакви основания да се счита, че
ответницата е договорила изобщо ползването на такава услуга. Видно било от
формуляра, съставляващ договор за потребителски кредит, че карето, предвидено
за въпросната услуга, може да бъде оставено празно и попълнено впоследствие, след
като вече е положен подпис на клиента. Ситният шрифт позволявал да се
предположи, че клиентът може да подпише формуляра, без да обърне внимание на
текста и възможността този текст да бъде допълнен. Също така предявеният иск за
присъждане на такса „Кредит у дома" бил недоказан и защото не били
представени никакви доказателства, които да установят, че в действителност
такава услуга /със съдържанието, описано в договорните разпоредби/, е била
предоставяна. Договарянето на такса за оценка на досие била в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. На основание чл. 21, ал. 1 от същия закон клаузите за
договаряне на такава такса били нищожни, което било самостоятелно основание за
неоснователност на иска за присъждането й. Искът за заплащане на обезщетение за
забава също бил неоснователен и на самостоятелни основания. Ищецът не могъл да
придобие бъдещо вземане за неизтекли лихви за забава, защото цесията на бъдещо
вземане била нищожна, поради противоречие с чл. 99 ЗЗД. В полза на ищеца не
могло да възникне такова вземане на самостоятелно основание, поради липсата на
покана, като наред с това било неясно и как кредиторът формира така
претендираното вземане. Акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на 60,25 лева бил неоснователен и поради
неоснователност на главните искове. При нищожност на договорните клаузи за
лихва и такси никаква част от платените от ответницата суми не можела да бъде
отнасяна за погасяване на задължения, каквито не били възниквали. Всички
платени от нея суми, общо в размер на 1923,74 лева, следвало да бъдат отнесени
за погасяване на дължимата от нея главница, при което и всички предявени от
ищеца искове били неоснователни.Моли съда да отхвърли предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД искове.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело
ч.гр.д. № 694/2018 г. по описа на РС
Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 433 от 08.0212.2018 г.
по чл. 410 от ГПК, с която М.С.А. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото
дело сумата от 411.94 лв. главница,
договорна лихва в размер на 171.16 лв. за периода 28.08.2016 г. до 15.01.2017
г., такса за оценка на досие 26.23 лв. за периода 21.08.2016 г. до 15.01.2017
г., такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 410.73 лв. за периода
21.08.2016 г. до 15.01.2017 г., обезщетение за забава в размер на 60.25 лв. за
периода 19.05.2017 г. до 5.02.2018 г., законна лихва от 6.02.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25 лв.
за ДТ и сумата 75 лв. юриск. възнаграждение – разноски по делото.
Видно
от договор за потребителски кредит № ********* от 20.11.2015 г., същият е
сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД, като кредитор и М.С.А. като
кредитополучател. Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да
предостави на Кредитополучателя в заем, сума в размер на 1450лв., представляваща главница, който
кредитополучателя е сладвало да върне на 60 седмични вноски в размер на по
49.07 лв., като последната вноска е в размер на 48.67 лв.
По
делото е представено подписано на 19.05.2017 г., Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ООД, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България” ООД,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ********* от 20.11.2015 г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице сочи, че в анекс № 1 от 23.12.2015 г. няма посочени
суми отнасящи се до просрочени задължения, частите 70% и 30% от таксата „Кредит
у дома”, остатъчна главница, лихва, такса „Оценка на досие”. Не е представен и
нов погасителен план с видими суми по остатъчна главница, лихва, такса „Оценка
на досие” и такса „Кредит у дома”, не е представена и нова справка за това как са
отнесени постъпилите плащания спрямо остатъчния дълг след подписване на анекса,
като липсва разбивка по пера.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента
е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това
съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
(цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Ето
защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В
настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от „Провидент Файненшъл
България” ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да
уведомява от тяхно име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
са цедирани, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 19.05.2017 г. и индивидуализирани във всяко подписано между страните
приложение № 1, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.
Ето защо, съдът намира, че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на
предходния кредитор всички длъжници по прехвърлените вземания. В този смисъл
съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е
правно валидно, действително и поражда правните си последици.
С
решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане.
Действително към исковата молба е представено уведомително писмо до
ответницата А., в която е отразено, че на основание сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземанията от 19.05.2017 г. между цедента „Провидент
Файненшъл България” ООД и цесионера „АСВ” ЕАД, „Провидент
Файненшъл България” ООД ООД е прехвърлил изцяло
вземането към ответницата А. по договора за потребителски кредит. Видно от
приложеното известие за доставяне „пратката не е потърсена от получателя”, а
втората разписка е върната в цялост,също без да е връчена на ответницата.
Съдът счита, че по настоящото дело исковата молба и доказателствата са
връчени на особения представител, а представителната власт на същият се ограничава
с осъществяване на проц. представителство
по конкретното дело и не обхваща получаването на материално правни изявления и
не може да извършва действия, свързани с разпореждане с предмета на делото,
защото не е страна по спорното материално правоотношение. По делото липсват
други доказателства, че в действителност това уведомително писмо е получено от ответницата
А..
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за сумата от 411.94 лв. главница, договорна лихва в
размер на 171.16 лв. за периода 28.08.2016 г. до 15.01.2017 г., такса за оценка
на досие 26.23 лв. за периода 21.08.2016 г. до 15.01.2017 г., такса за услугата
„Кредит у дома” в размер на 410.74 лв. за периода 21.08.2016 г. до 15.01.2017
г., обезщетение за забава в размер на 60.25 лв. за периода 19.05.2017 г. до
5.02.2018 г., законна лихва от 6.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25 лв. за ДТ и сумата 75 лв.
юриск. възнаграждение – разноски по делото, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 433 от
08.0212.2018 г. по ч.гр.д. № 694/2018 г.
по описа на РС Стара Загора се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против М.С.А.,
ЕГН **********,***/назначен особен представител – адв. Е.П. ***/ установителен
иск за сумата от 411.94 лв. главница,
договорна лихва в размер на 171.16 лв. за периода 28.08.2016 г. до 15.01.2017
г., такса за оценка на досие 26.23 лв. за периода 21.08.2016 г. до 15.01.2017
г., такса за услугата „Кредит у дома” в размер на 410.73 лв. за периода
21.08.2016 г. до 15.01.2017 г., обезщетение за забава в размер на 60.25 лв. за
периода 19.05.2017 г. до 5.02.2018 г., законна лихва от 6.02.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25 лв.
за ДТ и сумата 75 лв. юриск. възнаграждение – разноски по делото, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 433 от 08.02.2018 г. по ч. гр. д. № 694/2018 г. по
описа на РС Стара Загора, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: