№ 87
гр. К., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът Л.А.С.., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че
работи в ТП „ДГС-К.” на длъжност „Заместник Директор”. На ****** г. му е
била връчена Заповед № *****/ ****** год. на Директорът на ТП „ДГС – К.”,
с която му било наложено дисциплинарно наказание “ЗАБЕЛЕЖКА”, на
основание чл. 188, т.1 КТ за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
т. 7 от КТ, а именно: неизпълнение на законните нареждания на работодателя,
посочени в Заповед № ****** от ****** год.
Счита, че наложеното със Заповед №*****/ ****** год. на Директорът на Т.Д.
К. дисциплинарно наказание „Забележка” е незаконно, съответно заповедта е
незаконосъобразна. Съображенията му били следните:
Във фактическите основания на процесната заповед работодателят се е
позовал, освен на изходящи от ищеца доклади до него, и на „Писмени
становища вх. № ***-*** от ***** г. и вх. № ***** от ******* г. от П.К.-
главен счетоводител”, в които според работодателя „са изложени твърдения
за констатирани нарушения при изпълнението на поставените задачи” в
Заповед № ****** от ****** г. на Директора на Т.Д. К.. Не бил запознат с
цитираните писмени становища на П.К.. Това обстоятелство изначално
затруднявало правото му на защита и възможността съдът да прецени
обективно законосъобразността на наложеното наказание. Това обстоятелство
било самостоятелно основание за отмяна на наложеното наказание.
Счита, че при налагане на наказанието, работодателят не бил съобразил, не
бил взел предвид дадените от него обяснения. Ако бил сторил това, щял да
достигне до друг извод, относно изпълнението на трудовите му задължения.
Твърди, че независимо от това, обжалваното наказание било
незаконосъобразно и поради това, че не бил нарушил трудовата дисциплина.
Не било налице неизпълнение на “законните нареждания на работодателя”,
1
обективирани в Заповед № ****** от ****** год.
По т. 1 от процесната заповед: С цитираният в процесната заповед доклад бил
изпълнил изискванията в т. 5 от Заповед № ****** от ****** год. на
Директора, като докладът обхващал нормалната петдневна работна седмица.
В тази точка не било посочено, че докладите следва да обхващат и почивните
дни. Независимо от това, в последващи доклади, изготвени също в
изпълнение на тази точка от заповедта, отнасящи се за същата седмица,
обхващали периода, включващ и почивните дни. И в този смисъл, не било
налице нарушение на трудовата дисциплина.
По т. 2 от процесната заповед: Не било налице неизпълнение на т. 5.2 и т. 5.3
от Заповед № ****** от ****** год. на Директора. И в трите цитирани
доклади се съдържала информацията, свързана с изпълнението на
ангажиментите от фирмите изпълнители за осигуряване дърва за огрев на
населението и, която се изисквала с тази заповед.
Сочи, че не било налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се
в това, че в докладите по т. 5 от цитираната по – горе заповед, „не била
посочена информация относно неизпълнените ангажименти от фирмите
изпълнители за осигуряване на дърва за огрев на населението, с посочване на
конкретни данни”. В цитираните в т. 2 от процесната заповед доклади бил
посочил, че „Според добитата и извозена дървесина от посочените по – горе
отдели, договорите се спазват и изпълняват по график”. Поради това, не било
налице неизпълнение на ангажименти от фирмите, нямало конкретни данни,
които да се посочат.
По т. 3 от процесната заповед: Не било налице цитираното в т. 3 нарушение
на трудовата дисциплина, тъй като в т. 5.5 от Заповед № ****** от ******
год. нямало обективирано изискване да подава информация относно това, кои
обекти бил проверявал лично. Освен това, в цитираните доклади била налице
информация за състоянието на пътната мрежа за извозване на дървесината.
По т. 4 от процесната заповед: Действително в Доклад вх. № ***/ ***** год.
било посочено поради техническа грешка, че фактурите, които извозват били
от дата 23 – 24 октомври **** год., вместо от 23 – 24 септември **** год.
Считал, че допуснатата техническа грешка, от която не са произлезли
негативни за работодателя последици, не можело да се разглежда, като
нарушение на трудовата дисциплина. Нещо повече, тези фактури били
издадени и приети в счетоводството на стопанството с вярно посочен месец
/м. септември/. Освен това, в доклада даден от него един ден по – късно, било
посочено, че се изпълняват фактури с дати от 23 – 24 септември **** год.,
посочен е верният месец в датите на фактурите, които се изпълнявали
/Доклад вх. № ***/ 02.11.**** год./, с което и техничската грешка била
поправена.
От всичко изложено до тук било видно, че посочените фактически основания
за налагане на процесното наказание не представлявали нарушение на
трудовата дисциплина. Работил по утвърдените правила и ред в стопанството,
не бил нарушил трудовата дисциплина, съобразно и с изискванията, заложени
в длъжностната ми характеристика.
Твърди, че освен това, дори да имало нарушение на трудовата дисциплина /а,
такова нямало/, работодателят при налагане на наказанието не бил съобразил
тежестта на нарушението. Не бил без значение и фактът, че през целия му
трудов стаж, включително и Т.Д. “К.” /16 години/, нямал наложени
дисциплинарни наказания, получавал е награди.
Сочи, че посочените пороци били достатъчно основание за отмяна на
2
наложеното със Заповед №*****/ ****** год. на Директорът на Т.Д. „К.”
дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА”.
Допълнителни съображения по отношение незаконосъобразността на
наложеното наказание ще посочел с оглед становището на ответната страна.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
наложеното му със Заповед № *****/ ****** год. на Директора на Т.Д. „К.”,
с адрес: гр. К., ул. „********” *** дисциплинарното наказание „Забележка”, и
да го отмени.
Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита
предявеният иск за неоснователен и недоказан, оспорва го изцяло.
Твърди, че не оспорвали твърдението, изложено в исковата молба от
фактическа страна, че между ТП Държавно горско стопанство К. в качеството
му на работодател, и Л.А.С.. ,в качеството му на служител, съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „Заместник Директор"; не оспорвали също твърдението, на
******г. Директорът на Т.Д. К. връчил на служителя Л.А.С.. Заповед
№*****/******г., с която му налагал дисциплинарно наказание „Забележка"
на основание чл.188, т.1 от Кодекса на труда за нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, т.7 от КТ, а именно: неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, посочени в Заповед №****** от ******г;
Заявява, че оспорвали твърдението, че ищецът не бил запознат с писмени
становища на главния счетоводител на стопанството с вх. номера №***-***
от *****. и *** №*** от *******г, и че това затруднявало правото му на
защита; Оспорвали твърдението, че при налагане на наказанието
работодателят не бил съобразил и не бил взел предвид дадените от Л.С.
обяснения; Оспорвали твърдението, че служителят Л.С. не бил извършил
нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в точки 1,2,3 и 4 от Заповед
№*****/******г.;Оспорвали твърдението, че при налагане на наказанието
работодателят не бил съобразил тежестта на нарушението; Оспорвали
представената Заповед с №****** от ******г. на Директора на Т.Д. К., тъй
като приложеното копие не съдържало подписа на инж. С., че бил запознат
със съдържанието й; Оспорвали представеното Писмо ИСКАНЕ на
представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина с
изх. №***-*****/08.11.****г., тъй като копието което било представено, не
било подписано от инж. С.;
Счита, че при изясняване на фактическата страна по делото следвало да бъдат
взети предвид и следните факти и обстоятелства: настъпването на есенно-
зимния сезон в ТП Държавно горско стопанство К. започвали приоритетно да
се изпълняват заявките на местното население, физически лица, заявили и
предплатили дърва за огрев. През есенно-зимния сезон на ****-ва година,
поради голямото увеличение на цената на природния газ, и на тока, се
засилвал интереса от твърдо гориво, а именно дърва за огрев, и това налагало
да се направи адекватна организация на снабдяването, за да се задоволят
нуждите на хората. За отговорно лице относно изпълнението на поетите
ангажименти за осигуряване на дърва за огрев на физически лица, Директорът
инж. М. Т., била определила единия от заместник директорите на
стопанството, а именно инж. Л.С.. При поискване на обобщена информация
от него, той отказал с думите: „Като не ми възложено писмено, никакви
доклади няма да представям". Това наложило Директорът да издаде Заповед
3
№РД-***/22.10. ****г. и писмено да му възложи организацията,
координацията и контрола на процесите по доставка на дърва за огрев на
населението. На същия ден инж. Л.С. се запознал със съдържанието на
заповедта, като е удостоверил този факт с подпис на гърба на заповедта.
В изпълнение на заповедта на Директора инж. С. изготвил няколко на брой
доклади, като нито един от тях не съдържал систематизирана и достоверна
информация, каквото било изискването на Заповед №****** /******г. на
Директора на Т.Д. К..
Твърди, че първият изготвен от него Доклад е с вх. №***** от *****г.
Същият не съдържал никакви конкретни данни за неизпълнените
ангажименти на фирмите изпълнители за осигуряване на дърва за огрев, от
кои подотдели се извозвала дървесина, съответно от коя фирма, какво
количество дървесина оставало неизвозено, и отделно от това се отнасял за
петдневен период, вместо за седмичен, както е посочено в заповедта на
директора.
След като Директорът г-жа Т. се запознала с този първи Доклад с вх. №*****,
отправила устна забележка към инж. С. да си поправи доклада, като посочила
конкретните данни относно изпълнението на ангажиментите на фирмите към
местното население, както PI КЪМ склад „Б.", които се изисквали, и също
така да го направил за седмичен период.
Сочи, че по късно на същия ден *****г. инж. С. е представил нов Доклад,
който бил заведен под деловоден номер ***-3 от *****г. На следващия ден
*****г. инж. С. носил в деловодството нов доклад, и наредил на техническия
секретар Д.Х. да му върне представения Доклад с вх.№***-3 от *****п, и на
негово място да приемела новия, но под стария входящ номер. Преди да
изпълни заповедта му, служителката попитала Директора дали има правото по
този начин да приеме новия доклад, но да го заведе под съществуващия номер
от предния ден, но инж. Т. й обяснила, че не можело да се приемат по този
начин нови документи, а да се използват предходни номера. Служителката Х.
приела новия Доклад и го завела с вх. № ***-4 от 27 10 2-021г. В резултат на
това инж. С. се ядосал и скъсал на парчета Доклад с вх.***-3 от *****г. и го
изхвърлил в коша. Това наложило служителката да събира документа парче
по парче и да ги залепи с тиксо, за да можел доклада да си остане на мястото
в регистъра на постъпилите документи.
Заявява, че след като се запознала със съдържанието на трите доклада на инж.
С., Директорът сложил резолюция и наредил на главния счетоводител на
стопанството П.К. да извърши проверка на посочените данни, и да представи
становище в срок до *****.
На *****г. гл. счетоводител К. представил Становище с вх. №***-***, в което
в табличен вид посочил за изискуемия период 18.10-24.10.****г. информация
относно извозената дървесина, от всички подотдели, от всички фирми
изпълнители. В становището си главният счетоводител сочил, че в докладите
на инж. С. липсвала информация относно закупените дърва за огрев от фирма
„*******" ЕООД, както и че липсвала информация относно наличните
материали на временен склад. Също така било посочено, че в Доклади с
номера *****/*****г., ***-3/*****г. и ***-4/*****г. липсвала
информация за: неизпълнените към края на анализирания период
ангажименти по доставка на дърва за огрев на населението; изпълнените към
края на анализирания период ангажименти по доставка на дърва за огрев от
склад „Б."; неизпълнените към края на анализирания период ангажименти по
доставка на дърва за огрев от склад „Б.".
4
Заключението на гл. счетоводител след извършената проверка, било че в
трите цитирани доклада на инж. С., не се съдържала достоверна и
систематизирана информация, изисквана със Заповед №******/******г. на
Директора на Т.Д. К..
По късно на *****г. постъпил Доклад с вх.№*** от инж. С., в който не било
посочено за кой период се отнася, и отделно от това съдържал грешна
информация, по отношение на това кои фактури се извозват към тази дата.
На *****. инж. С. изготвил и представил Доклад с вх. №***, в който посочил,
че се отнасял за периода 25.10.****г. -31.10.****Г.
И двата доклада, с номера *** и *** отново били резюлирани от Директора
до главния счетоводител, за проверка и становище.
В резултат от извършената проверка гл. счетоводител П.К. представил
Становище с вх. №***-***/*******г. В него било изложено твърдение, че
Доклад с вх.№*** от *****г. съдържал неточности и грешки, а именно, че не
било посочено към коя дата са наличните фактури при касиера на Т.Д. К.,
както и че посочените фактури не били издадени през периода 23-24.10.****г,
както е записал инж. С., а през периода 03.09.****-23.09.****г.
След проверката на Доклад с вх. *** от *****. главният счетоводител
установил, че имало разлики в докладваните от инж. С. данни, спрямо реално
отчетените, като грешки били допуснати по отношение на реализираните
количества дърва за огрев от отдели 465 „в", 158 „г", и 141 „з". Изложени
били и твърдения, че инж. С. е правил уговорки с фирма „*******" ЕООД
които не били в интерес на стопанството.
След като се запознал със съдържанието на всички представени от инж. С.
доклади, и със становищата на главния счетоводител, Директорът инж. М.Т.
връчила на инж. С. Искане за предоставяне на писмени обяснения с изх.
№***-*****/08.11.****г, което било получено от него на 08.11.****г. в 10:00
часа. Зададени му били общо 13 въпроса, които касаели изложените от него
факти в петте доклада. Към искането били приложени и копия на двете
становища от главния счетоводител.
На 10.11.****г. инж. С. представил исканото му обяснение, което било прието
под вх. №***-09-*** /10.11.****г.
В своите обяснения инж. С. признал, че бил допуснал следните нарушения:
- Доклад с вх.№***** от *****г. бил написан за петдневен период, като
оправданието му било, че бил знаел, че през почивните дни нямало да има
експедиция на дървесина;
-В Доклади с вх. номера *****, С»Д-06-3 и ***-4 не бил посочил информация
относно неизпълнените ангажименти от фирмите изпълнители за осигуряване
на дърва за огрев на населението, защото не бил знаел за уговорката между
фирмите за разпределянето на дървесина. Признал, че не бил посочил
договорите които се изпълняват, както и информация за изпълнените
доставки на дървесина до склад „Б.";
- В Доклади с вх. номера *****, ***-3 и ***-4 не бил посочил кои обекти бил
проверил през периода 18.10.****г. -24.10.****г, и какво и състоянието са
извозните пътища в тях, защото го бил пропуснал;
-В Доклад с вх.№ОД-0б-5 от *****г. се бил заблудил, и вместо да посочи, че
фактурите които се извозвали са за периода 23.09-24.09.****г., бил посочил
погрешно 23.10-24.10.****г.
Въз основа на направените от него признания за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина, работодателят издал Заповед №***** от ******г, с
която наложил на инж. Л.С. дисциплинарно наказание „Забележка".
5
Във връзка с оспорването на твърдението, че ищецът не бил запознат с
писмените становища на главния счетоводител на стопанството с вх. номера
№***-*** от *****. и *** №*** от *******г., заявява, че същите му били
предоставени ведно с Искането за предоставяне на писмени обяснения.
Отделно от това твърди следното: Представените два броя писмени
Становища на главния счетоводител били приети и входирани със
съответните номера и дати в деловодната програма на стопанството, и били
достъпни за всеки един от служителите, в това число и на заместник-
директора инж. Л.С..
Заявява, че във връзка с оспорване на твърдението, че при налагане на
наказанието работодателят не бил съобразил и не бил взел предвид дадените
от Л.С. обяснения, заявява, че работодателят бил взел предвид дадените от
него обяснения, като в заповедта за налагане на наказание, бил посочил само
тези неизпълнения на Заповед №РД-***/******г., които ищецът сам бил
признал че е извършил.
Във връзка с оспорване на твърдението, че служителят Л.С. не бил извършил
нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в точки 1,2,3 и 4 от Заповед
№*****/******г., заявява че от събраните писмени доказателства в
производството по чл.193 от Кодекса на труда, работодателят бил достигнал
до правилния извод, че нарушенията посочени в точки 1,2,3 и 4 от Заповед
№*****/******г, били извършени от заместник -директора инж. Л.С.. В това
число работодателят бил взел в предвид и признанията направени от
служителя.
Във връзка с оспорване на твърдението, че при налагане на наказанието
работодателят не бил съобразил тежестта на нарушението, твърди, че именно
тежестта на нарушението, и това че е за първи път, било съобразено от
работодателя, поради което на инж. Л.С. било наложено най-лекото
предвидено в чл.188 от КТ дисциплинарно наказание, а именю: „Забележка".
В обобщение на казаното до тук, счита, че посочените в исковата молба на
инж. Л.С. основания за незаконосъобразност на процесната заповед, били
неоснователни.
На първо място следвало да се отбележи, че в случая, при налагане на
дисциплинарното наказание "Забележка", работодателят бил спазил
изискването по чл.193, ал.1 КТ да изслуша и да приеме писмените обяснения
на служителя за констатираното дисциплинарно нарушение, което изискване
било въведено, от една страна, за да се осигуряла възможност за защита на
служителя, при което му се предоставело реална такава да даде обяснения за
нарушението, а от друга страна, за да се дадяла възможност на работодателя
да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно
нарушение.
Заявява, че самият ищец твърдял в дадените от него писмени обяснения, че
бил извършил нарушенията, за които е наказан. А и с връчването на писмото с
Искане за предоставяне на писмени обяснения на основание чл.193 от КТ,
работодателят недвусмислено го бил уведомил за конкретните нарушения, за
които му били иска обяснения, като му бил указал да посочи или да приложи
доказателства за твърденията си.
На второ място следвало да се отбележи, че неоснователно се явявало и
възражението в исковата молба, че фактическите основания за издаване на
процесната заповед, не представлявали нарушение на трудовата дисциплина.
Изискването по чл.195, ал.1 КТ, че дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
6
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага било свързано с възможността да бъде осъществена преценка дали по
отношение на конкретното нарушение не било наложено друго наказание,
спазени ли били сроковете съгласно чл.194 КТ, както и за да бъдела
осигурена възможност на служителя да се защити в хода на образуваното
съдебно производство за оспорване на заповедта за налагане на наказание. В
случая, видно от процесната заповед, в нея било посочено, че заместник
директорът инж. Л.С. не бил изпълнил вменените му със Заповед
№******/******г. задължения. Посочен бил и законовия текст, въз основа на
който се налага наказанието - чл.188, т. 1 КТ, в който се изброявали видовете
дисциплинарни наказания и като такова в точка едно се сочи "Забележка",
както и законовия текст, установяващ неизпълнение на законните нареждания
на работодателя, като вид нарушение на трудовата дисциплина - чл.187, т. 7
КТ.
Видно било, че процесната Заповед №***** от ******г. съдържала
посочените елементи, визирани в чл.195, ал.1 КТ - налице били както
правните, така и фактическите основания за налагане на
дисциплинарното наказание "Забележка", при което между тези два елемента
било налице и логическо съответствие.
Моли съда да отхвърли предявения от инж. Л.А. С., с ЕГН **********,
иск срещу Териториално поделение Държавно горско стопанство К., с ЕИК
в регистър БУЛСТАТ ******, представлявано от Директора инж. М. Т., за
отмяна на наложеното с нейна Заповед №***** от ******г. дисциплинарно
наказание „Забележка", като неоснователен и недоказан.
Моли съда да присъдите на Т.Д. К. сторените разноски по делото за
адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От Трудов договор № 68/ 22.11.2018 год. и два броя допълнителни
споразумения се установява, че от 22.11.2018 г. ищецът Л.А.С.. изпълнява
длъжността "Заместник директор-стопанисване" в ТП „ДГС – К.”
Не се спори, че на ищеца е връчена Заповед № ******/ ****** г. на
Директора на ТП „ДГС К.”. С тази заповед, в 4 точки от нея, работодателят е
вменил задължения на същия, в качството му на зам. директор на
предприятието. Съгласно т. 5 от тази заповед на Л.С. е било възложено да
представя ежеседмично писмен доклад за изпълнението на поетите
ангажименти за осигуряване на дърва за огрев на физически лица през
предходната седмица. В 6 подточки (5.1, 52, 5.3, 5.4, 5.5, 5.6) е посочено,
каква информация следва да съдържат тези доклади.
В изпълнение на задълженията си, обективирани в тази заповед ищецът е
изготвил и предал на работодателя Доклад с вх. № *****/***** г., Доклад с
вх. № ***-3/***** г., Доклад с вх. № ***-4/***** г., Доклад с вх. № ***/*****
г. и Доклад с вх. № ***/02.11.**** г.
След като се е запознал с докладите работодателят ги е резолирал до главния
счетоводител Пл. К. на преприятието. Главният счетводител е изготвил две
становища: Становище вх. № ***-***/ ***** г. и Становище вх. № ***-***/
******* г.
На 08.11.**** год. на ищеца е връчено Писмо – искане на писмени обяснения
със зададени 13 въпроса, касаещи петте доклада. На 10.11.**** год. са
7
депозирани обяснения от служителя по това искане.
Със Заповед № *****/ ****** год. на Директораа на ТП „ДГС К.”, на
основание чл. 188, т. 7 от КТ на ищеца, като „Заместник директор на ТП
„ДГС К.”, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 КТ
"забележка" за това, че: 1. Доклад с вх. № *****/ ***** год. е изготвен от
ищеца за периода от 18.10.**** г. до ****** г., вместо за седмичен период,
така както било възложено съгласно т. 5 от Заповед № РД-*** от ****** год.
на Директора на Т.Д. К.; 2. В доклади вх. номера № *****/***** г., Доклад с
вх. № ***-3/***** г. и Доклад с вх. № ***-4/***** г., всички изготвени от
ищеца, не била посочена информация относно неизпълнените ангажименти от
фирмите изпълнители за осигуряване на дърва за огрев на населението, с
посочване на конкретни данни, което било неизпълнение на точки 5.2 и 5.3 от
Заповед № РД-10-12/ ****** г. на Директора на Т.Д. К.; 3. В доклади вх.
номера № *****/***** г., Доклад с вх. № ***-3/ ***** г. и Доклад с вх. №
***-4/ ***** г., изготвени от ищеца, не била посочена информация за периода
18.10.**** г. – 24.10.**** г. кои работни обекти са били проверени от ищеца
и какво било състоянието на извозните пътища в тях, което било
неизпълнение на т. 5.5 от Заповед № РД-*** от ****** год.; 4. В Доклад вх.
№ ***/ ***** г. на ищеца било посочено, че фактурите които се извозват са
издадени на 23-ти и 24.10.**** г. вместо на 23-ти и 24.09.**** г. Съгласно
тази заповед, горните нарушения работодателят е приел като нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 от КТ, а именно: неизпълнение на
законните нареждания на работодателя, посочени в Заповед № ****** от
****** год.
В мотивите на заповедта за наказание, работодателят е посочил като
основание за налагане на наказанието Писмени становища с вх. № ***-***/
11.01.**** г. и вх. № ***-***/******* г. от П.К. – гл. счетоводител на Т.Д. К..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Х. и св. К.,
ангажирани от ответното предприятие. Свидетелските показания и на двамата
свидетели са ирелевантни за спора, тъй като не кореспондират с посочените в
процесната заповед „нарушения” на трудовата дисциплина и не допринасят за
изясняването на относимите за спора факти, поради което съдът счита, че не
следва да ги обсъжда.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, ал. 1,
т. 1 КТ, с който се иска да бъде отменено дисциплинарно наказание
"Забележка", наложено на ищеца със Заповед № *****/ ****** год. на
Директорът на Т.Д. „К.”.
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество същият се явява основателен, поради следните
съображения:
В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на оспорената
заповед, а именно: че са спазени императивните разпоредби на чл. 193 от КТ
и чл. 195 от КТ, т.е. че са изискани предварителни обяснения от ищеца за
конкретното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание,
както и че заповедта е мотивирана и нарушенията в нея са
индивидуализирани с необходимите реквизити, досежно време, място, начин
на извършване, както и, че ищецът в действителност е извършил вменените
му нарушения.
8
Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание в случая формално е
спазена, тъй като са искани на ищеца писмени обяснения по реда на чл. 193 от
КТ с формулирани 13 въпроса в Писмо-искане. Съдът счита, че въпросите,
обективирани в искането на обяснения са неясни и общи, макар че се искат
във връзка с неизпълнение на Заповед № ****** от ****** год. на Директора
на ТП „ДГС – К.”, не кореспондират с нейното съдържание.
В т. I, 2 от Писмото-искане работодателят изисква обяснение „Защо Доклад с
вх. № *****/ ***** г. се отнася за периода от 18.10.**** г. до ****** г., а не е
изготвен за ежеседмичен период, така както е възложено съгласно т. 5 от
Заповед № ****** от ****** год. на Директора на ТП „ДГС – К.”. В точка 5
от тази заповед, съдът счита, че не е посочено, че докладите следва да
съдържат информация за календарна, а не за работна седмица. Тези твърдения
са посочени като едно от фактическите основания за налагане на процесното
наказание.
В т. I, 3 от Писмото-искане работодателят изисква обяснение защо не са
изпълнени точки 5.2 и 5.3 от Заповед № ****** от ****** год. на Директора
на ТП „ДГС – К.”, и в доклади вх. номера № *****/***** г., Доклад с вх. №
***-3/***** г. и Доклад с вх. № ***-4/***** г. не била посочена информация
относно неизпълнените ангажименти от фирмите изпълнители за осигуряване
на дърва за огрев на населението, с посочване на конкретни данни, като кои
са конкретните данни са подробно изброени в това писмо. Такова
задължение, да посочва конкретните данни, изброени в искането на
обяснения, не е обективирано в посочените от работодателя точки от Заповед
№ ****** от ****** год. Отделно от това, от Писмото-искане не става ясно
дали работодателят е констатирал наличие на неизпълнени ангажименти, от
конкретни фирми, за кой период и на какво основание счита, че има
неизпълнение, в какво се състои неизпълнението, които служителят не е
посочил, а е следвало да посочи в докладите. Тази неяснота при искането на
обяснения затруднява правото на служителя да даде съответните обяснения,
още повече, че в докладите изрично е посочил, че договорите се спазват и се
изпълняват по график. Тези твърдения, че не е посочена информация относно
неизпълнени ангажименти, са част от фактическите основания за налагане на
процесното наказание.
В т. I, 6 от Писмото-искане работодателят изисква обяснение “Защо не е
посочено в докладите на ищеца през периода 18.10.**** г.-24.10.**** г. кои
работни обекти са проверени от него, и какво е състоянието на извозните
пътища в тях?” В Заповед № ****** от ****** год. на Директора на ТП „ДГС
– К.” не е вменено изрично задължение за ищеца да посочва в докладите си
по т. 5, кои обекти са проверени лично от него. Освен това, всички доклади
съдържат информация за състоянието на извозните пътища. Независимо от
това, тези твърдения са посочени и като фактически основания за налагане на
процесното наказание.
В т. II, 2 „По отношение на Доклад вх. № ***/***** г. и № ***/ 02.11.**** г.”
от Писмо-искане, въпросът относно фактурите е неясно формулиран, но в
процесната заповед е вече уточнено, че ищецът в Доклад вх. № ***/***** г. е
посочил фактури със сгрешен месец. Незвисимо от това ищецът в Доклад вх.
№ ***/ 02.11.**** г. е отбелязал коректният месец в датата на издаване на
фактурите (23-24.09.**** година), а в писмените си обяснения е отбелязал, че
е допусната техническа грешка при изписване месеца в датата на тези
фактури в първия доклад.
В процесната заповед, като основание за налагане на дисциплинарното
9
наказанието са посочени Писмени становища с вх. № ***-***/ 11.01.**** г. и
вх. № ***-***/******* г. от П.К. – гл. счетоводител на Т.Д. К.. Същите не
съдържат конкретни констатации за неизпълнени договори от фирми
изпълнители, не са посочени конкретни данни за констатирани такива
неизпълнения, от кои фирми, кой е „анализираният период”, в какво се
състои конкретното неизпълнение, на какво основание се счита, че е налице
неизпълнение, и с непосочвайки ги в докладите ищецът не е изпълнил
вменените му със Заповед № ****** от ****** год. задължения. Такива факти
не са посочени и в процесната заповед. Дори и да бяха посочени, за такива не
е искано обяснение.
Напротив, отбелязано е, че твърдяното изпълнение на ангажиментите от
фирмите не е „аргументирано с цифри и не може да бъде основа за анализ на
текущата ситуация.” Такова нарушение на трудовата дисциплина, ако е
налице, не е посочено нито в искането на писмени обяснения, нито в
процесната заповед за наказание. В този смисъл, ирелевантно за спора е
обстояелството, дали тези Писмени становища са връчени или не на
служителя, преди налагане на дисциплинарното наказание, те не допринасят
за изясняване на процесния трудов спор.
В разпоредбата на чл. 186 от Кодекса на труда се съдържа понятието
нарушение на трудовата дисциплина, което представлява виновно
неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, които
могат да произтичат от закона, от договора, от законно нареждане на
работодателя, от правилника за вътрешния трудов ред, издаван от
работодателя и пр. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат
задълженията на работника само по трудовото му правоотношение със
съответния работодател. В процесният случай е наложено дисциплинарно
наказание, за „неизпълнение на законни нареждания на работодателя,
посочени в Заповед № ******/ ****** г.”.
Законодателят е определил видовете нарушения на трудовата дисциплина в
нормата на чл. 187 от КТ. Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание „забележка” работодателят е посочил
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, а именно неизпълнение на законни
нареждания на работодателя. И в чл. 188 от КТ са изчерпателно изброени
съответно и видовете дисциплинарни наказания.
Наложеното е наказание е по чл. 188, ал. 1, т. 1 от КТ. Процесната заповед е
съставена при наличието на индивидуализиращите параметри, като правно
основание, три имена, длъжност, ЕГН, месторабота на наказания и са налице
вписани мотиви. За да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е
приел, че ищецът не е изпълнил законните му нареждания, посочени в
Заповед № ******/ ****** г. Съдът счита, че част от мотивите са неясни. В т.
2 от Заповедта не е посочено ясно и недвусмислено, конкретни нарушения на
трудовата дисциплина - не е ясно има ли неизпълнени ангажименти, от кои
фирми, за кой период, в какво се състои неизпълнението, кои са „конкретните
данни”, които служителят е следвало, но не е посочил в докладите по т. 5 от
Заповед № ******/ ****** г. Нещо повече, в тези доклади ищецът е посочил,
че договорите се спазват и се изпълняват по график. Становището на ищеца,
че договорите с тези фирми са текущи, изпълняват се и срокът им към
момента на налагане на наказанието не е изтекъл, се доказва от приетите по
делото и неоспорени от ответника 5 броя Позволителни за сеч. От тях е
видно, че договорите с фирмите изпълнители са със срок на изпълнение
31.12.**** год., т. е. повече от един месец след датата на налагане на
10
дисциплинарното наказание. Освен това, в т. 2 от процесната заповед е
посочено, че е „налице неизпълнение на т. 5.3 от Заповед № ******/ ****
год.”, но тази точка регламентира „изпълнение на договорите за сеч ... ...”, а
конкретното фактическо нарушение, посочено в нея, касае липсата на
информация относно неизпълнените ангажименти. От друга страна част от
мотивите в т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не кореспондират със задълженията на ищеца, обективирани в
Заповед № ******/ **** год. В последната не е изрично регламентирано,
какво съдържат „конкретните данни” /т.2 от заповедта за наказание/, не е
изрично регламентирано в докладите си по т. 5 ищецът да посочва
информация, кои обекти са проверени лично от него /т. 3 от заповедта за
наказание/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита че не се
доказа ищецът да е извършил твърдяното в т. 1 от процесната заповед
нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение изискванията на т. 5 от
Заповед № ****** от ****** год. В тази точка не е уточнено, дали се касае за
работна или за календарна седмица. Доклад вх. № *****/ ***** г. обхваща
периода от 18.10.**** г.-****** г. - петдневната работна седмица, с което
ищецът е изпълнил задължението си. Независимо от това, в последващи
доклади на ищеца /от същата дата и съответно един ден по – късно/,
представени от ответника като доказателства по делото и неоспорени от
страните – Доклад Вх. № ***-3/***** г. и Доклад вх. № ***-4/ ***** г.,
изготвени също в изпълнение на т. 5 от заповедта, отнасящи се за същата
седмица, са обхванати и почивните дни. И в този смисъл, не е налице
нарушение на трудовата дисциплина. не е налице неизпълнение на законни
нареждания на работодателя, обективирани в Заповед № ****** от ******
год.
Съдът приема, че не е налице неизпълнение на трудовите задължения по т. 2
от процесната заповед, регламентирани и в т. 5.2 и т. 5.3 от Заповед №
****** от ****** год. /т. 2 от процесната заповед/. И в трите доклада /Доклад
вх. номера № *****/*****
г., Доклад с вх. № ***-3/ ***** г. и Доклад с вх. № ***-4/ ***** г./, посочени
в т. 2 от заповедта се съдържа информацията, свързана с изпълнението на
ангажиментите от фирмите изпълнители за осигуряване дърва за огрев на
населението и, която се изисква с тази заповед. Не е налице нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че в докладите по т. 5 от
цитираната по – горе заповед, „не е посочена информация относно
неизпълнените ангажименти от фирмите изпълнители за осигуряване на
дърва за огрев на населението, с посочване на конкретни данни”. Поради това,
че не е налице неизпълнение на ангажименти от фирмите изпълнители, няма
конкретни данни, които да се посочат. Освен това, в Заповед № ****** от
****** год. не са конкретно изброени данните, които следва да се съдържат в
докладите по т. 5, за да се прецени дали ищецът, съответно не ги е посочил.
Съдът счита, че не е налице цитираното в т. 3 от процесната заповед
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в т. 5.5 от Заповед № ****** от
****** год. няма изискване зам. директорът да дава информация в докладите
си по т. 5, кои обекти е проверявал лично. По отношение на нарушението „не
е посочена информация ... какво е състоянието на пътищата”, такова
нарушение на трудовата дисциплина също не е налице. Макар и да има
твърдение в писмените обяснения на служителя: „за пътищата съм го
пропуснал”, то от съдържанието на Доклад вх. номера № *****/***** г.,
11
Доклад с вх. № ***-3/ ***** г. и Доклад с вх. № ***-4/ ***** г. се установява,
че такава информация се съдържа в тях /„състоянието на сечищата по
дисциплина на ползване е добро, както и пътната мрежа за извозване на
дървесината”/. Информацията в тези доклади се явява фактическото
основание на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Докладите са основната част от мотивите, поради което работадателят е
следвало да ги вземе предвид при налагнето му.
В т. 4 от процесната заповед е посочено, като нарушение на трудовата
дисциплина: “В Доклад вх. № ***/ ***** г. е посочено че фактурите, които се
извозват, са издадени на 23-т- и 24.10.**** г., вместо на 23-ти и 24.09.**** г.”
Във връзка с това нарушение, ищецът е навел довод, че от тази техническа
грешка не са произлезли негативни за работодателя последици. По делото не
се събраха доказателства, които да опровергават това твърдение, поради
което съдът приема, че не са произлезли негативни последици за
работодателя и същото не може да се рзглежда като нарушение на трудовата
дисциплина. Освен това, в приетият по делото и неоспорен от стрните, като
писмено доказателство, Доклад вх. № ***/ 02.11.**** год. предаден от ищеца
един ден по – късно, е посочено, че се изпълняват фактури с дати от 23 – 24
септември **** год., т. е. посочен е верният месец в датите на фактурите,
които се изпълняват, с което и техническата грешка е отстранена.
Техническата грешка е поправена преди стартиране на производството по
налагане на дисциплинарното наказание, обстоятелство което работодателят е
следвало да вземе предвид при налагането му. Като не е сторил това,
работодателят е наложил процесното наказание при нарушение на
процедурата по чл. 193 от КТ.
Предвид гореизложеното съдът не възприема доводът на ответника, че
ищецът е „признал извършени от него нарушения на трудовата дисциплина”.
От една страна, такива признания не се съдържат в обясненията, от друга
страна, работодателят е следвало да вземе предвид преди налагане на
дисциплинарното наказание цялата предоставена от ищеца документация,
свързана с изпълнението на задълженията му по Заповед № ****** от ******
год.
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици,
които виновното лице следва да понесе за допуснато неизпълнение на
трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина.
В случая, по делото не е установено ищецът да е извършил посочените в
процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, посочени в Заповед
№ ******/ 2210.**** г. на Директора на Т.Д.-К., поради което съдът намира,
че наложеното дисциплинарно наказание "забележка" за незаконно и следва
да бъде отменено.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат разноски, съгласно списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника е направил
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждние,
което съдът намира за неоснователно. Предявеният иск е за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка”. В Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва специална
12
норма, регламентираща трудовите спорове, с изключение на тези по чл. 7, ал.
1, т. 1 от същата, какъвто настоящият спор не е. Тъй като искът е неоценяем,
то в случая намира приложение чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредбата, съгласно който
за процесуално представителство и съдействие по граждански дела
адвокатското възнаграждение за други неоценяеми искове е 600 лв., т. е.
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимално определения
в наредбата размер. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцеца, направените по делото разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд К. 30 лв. държавна такса за предявеният иск на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на Л.А.С.. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „********”
***** със Заповед №*****/ ****** год. на Директорът на ТП „ДГС К.”
дисциплинарно наказание "забележка", като незаконно.
ОСЪЖДА ТП „ДГС К.”, БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление:
гр. К., бул. "********" *** да заплати на Л.А.С.. с ЕГН ********** от гр. К.,
ул. „********” *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в
размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТП „ДГС К.”, БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление:
гр. К., бул. "********" *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на К.. районен съд 50.00 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13