РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Разград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20233300100292 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София,
представлявано от ***** Д. Ш. и **** М. В., чрез адв. Х. И. от АК - *****против ответника срещу
Г. К. Г., ЕГН ********** от гр.****, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването в полза на банката срещу
ответника на вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****** от
***** година, сключен между страните.
Претендира се установяване дължимостта на вземане, въз основа на посочения договор ,
включващо следните суми: 49 000 лева (четиридесет и девет хиляди лева) - главница; 2985,40 лева
(две хиляди деветстотин осемдесет и пет лв. и четиридесет ст.) възнаградителна лихва за периода
от 07.04.2022г. до 24.11.2022г.; 1985,77 лева (хиляда деветстотин осемдесет и пет лв. и седемдесет
и седем ст.) – мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2022г. до 22.01.2023г.; 75,50 лева
(седемдесет и пет лв. и петдесет ст.) – такси за периода 11.04.2022 г. до 22.01.2023 г .; 24,00 лева
(двадесет и четири лева) – обезщетение за уведомяване за периода 09.12.2022г. до 22.01.2023г.;
както и законната лихва върху главницата, считано от 30 .01.2023г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски както в исковото, така и в заповедното производство в съответни
размери.
Изложени са твърдения, че в полза на банката е издадена по ч.гр.дело № 152/2023г. на
Районен съд - Разград заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен
лист въз основа на нея като образувано е изпълнително дело 268/2023 г. по описа на ЧСИ Г. С., с
peг. № **** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Разград срещу длъжника. Книжата до
последния, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист били връчени в условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което са дадени указания на ищеца да предяви иск по реда на чл. 422 от
ГПК. Към молбата са приложени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
Ответникът Г. К. Г. е подал писмен отговор в срок, чрез назначения му особен
представител адв. Е. Н. от АК – ****, който счита исковете за процесуално допустими. В отговора
на исковата молба особеният представител заявява, че поради липсата на контакт с ответника не е
в състояние да изрази конкретно становище по обстоятелствата, на които се основава искът, както
и да направи конкретни възражения срещу тях. С депозирания отговор на исковата молба,
особеният представител развива само и единствено теоретични постановки и изразява становище
какво следва да бъде установено от съда, за да бъде постановен крайният съдебен акт, без да
1
навежда каквито и да е конкретни оплаквания. Сочи, че съдът служебно следва да се произнесе
относно наличието на неравноправни клаузи, без да се сочат конкретни такива. Твърди се, че
съобразно правилата на ГПК, ищецът е легитимиран да предяви настоящия иск само ако е
депозирал заявление по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК. Не се противопоставя на
доказателствените искания на ищеца, като няма такива за събиране на други доказателства.
Няма искания за събиране на доказателства. Моли съда да постанови своя краен съдебен
акт след съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото.
В съд.заседание ищецът не се явява и не се представлява.Представя по ел.поща писмена
защита, преди датата на о.с.з., с която поддържа иска, така както е предявен по изложените в
исковата молба съображения, като доразвива същите.Моли предявеният иск да бъде уважен в
цялост.Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът чрез особения представител моли съдът да постанови своя съдебен акт,
основано на събраните доказателства по делото.
Съдът след като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните в процеса не спорят за наличието на валидно сключен между тях Договор за
потребителски кредит № ****** от **** г. От същият се установява, че ответникът, като
кредитополучател е получили потребителски кредит в размер на 49 000 лв. за текущи нужди, който
кредит кредитополучателят се е задължил да върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на договора.
В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено разрешеният кредит да се отпусне по разплащателна
сметка със съответен IBAN на името на кредитополучателя Г. К. Г., за което същият дължи
заплащането на отделни такси и комисионни (чл. 2, ал. 2).
Постигната е договорка, че кредитополучателят дължи на Банката фиксирана годишна лихва
в размер на 9 %, която се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 6,550 % , както и , че за референтен лихвен процент по Договора
се ползва референтният лихвен процент ПРАИМ, определен съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора.В
чл. 4 във вр. с чл. 7 от договора страните са договорили , че кредитът ще се погасява на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен
погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит, общо 96 на брой, при
общо дължима сума 73 667,19 лв. и ГПР от 11,56%.
Съгласно чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят ще
заплати еднократно такса в размер на 400 лева за разглеждане на искането за кредит, както и ще
заплаща месечна такса в размер на 3, 50 лева за обслужване откритата разплащателна сметка.
Страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита – чл. 9 от договора, кредитополучателят дължи обезщетение
за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто
размер се определя от Министерски съвет.
Уговорено е в чл. 14 от договора, че при непогасяване в срок на една или повече вноски,
Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
С разпоредбата на чл. 19 от договора е установено, че всички уведомления и изявления във
връзка със сключения договор трябва да са направени в писмена форма и ще се считат получени,
ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана
поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в същия
договор. Прието е, че ако някоя от страните промени последно заявения си адрес за
кореспонденция е длъжна да уведоми писмено другата страна и да посочи новия си адрес, а до
получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат
за получени.
По делото като писмено доказателство е представено банково бордеро, от което се
установява, че сумата по договора за кредит в размер на 49 000 лв. е преведена на 04.12.2018 г. по
банкова сметка, разкрита на името на кредитополучателя Г. К. Г.. Това обстоятелство се
установява и от приетата по делото ССЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от
2
страните съдът изцяло кредитира. Пак от експертизата се установява, че кредитополучателят е
погасил като задължено лице по договора само сумите 390 лв., такса обработка документи,
възнаградителна лихва в размер на 166,83 лв. , месечна такса за обслужване на разплащателна
сметка в р-р на 3,50 лв. и застрахователна премия в р-р на 41,84 лв., като няма погашение по
главницата, съгласно погасителния план.Установява също така ,че размерът на неизплатеното
задължение е в общ размер на 54 070,67 лева , от които: 49 000 лева главница; 2985,40 лева
възнаградителна лихва за периода от 07.04.2022г. до 24.11.2022г.; 1985,77 лева – мораторна лихва
за забава за периода от 07.04.2022г. до 22.01.2023г.; 75,50 лева – такси за периода 11.04.2022 г. до
22.01.2023 г.; 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 09.12.2022г. до 22.01.2023г.;
По отношение настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в процеса са приети
писмени доказателства, като се установява, че длъжника е уведомен за същата по реда на чл.47 от
ГПК, чрез връчване на изпратената от банката покана на адреса посочен в началото на Договора,
чрез ЧСИ Г. С., с per. №****, като се заявява, че на основание чл. 14 от Договора и чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, кредиторът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се
прекратява действието на договора.
При така установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявеният иск по
чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен по следните съображения:
В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на правопораждащите факти – валиден
договор за банков кредит, изпълнение на задълженията по него от страна на кредитодателя,
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и наличието на предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост, а ответника - правопогасяващите факти с оглед
направените от него възражения, за нищожност на клаузи от договора, които не в случая не са и
посочени с отговора на исковата молба, която нищожност да влече единствено задължение на
кредитополучателя да върне на банката само получената главница.
Съдът следва да посочи,че в случая и с оглед предмета на иска, приложение намират нормите
на ЗЗП и затова в тежест на ищцовата банка е да установи, че клаузите на чл. 14 във вр. с чл. 19 от
процесния договор за потребителски кредит са били уговорени индивидуално с оглед
разпореденото в чл. 145 и сл. от ЗЗП.
Няма спор по делото, че между банката-ищец и ответника е възникнало валидно
правоотношение по сключен между тях договор за потребителски кредит. Доказано е и че
кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, както и че в съответствие с подписания
погасителен план са били заплатени общо 16 броя такива вноски. Безспорно е, че
кредитополучателя е спрял плащането след м. септември 2020 г., при последвала една вноска
през м.януари 2021г. и в този смисъл се налага извода, че за ищеца са били налице обективните
предпоставки да упражни правомощието си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право
3 надлежно упражнено ,предвид представените в тази насока писмени доказателства, като за дата
на връчване на поканата за предсрочна изискуемост съдът приема тази посочена от ЧСИ Г.С., при
съобразяване на чл.47,ал.5 от ГПК, а именно 24.11.2022г.
По отношение размера на претенциите на ищеца, съдът приема следното:
При уговорена в договора за потребителски кредит предсрочна изискуемост на задължението
за връщане на предоставената парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент погасителни вноски, включително в частта им за
възнаградителни и санкционни лихви и такси, както е възприето от съдебната практика. При
съобразяване на релевантните за спора факти и установените извършени погашения по кредита,
съобразно изложеното в исковата молба и заключението на вещото лице по ССЕ, то всички суми,
претендирани с исковата молба, посочени и по-горе в общ размер на 54 070,67, вкл. главница в
пълен размер от 49 000, възнаградителна лихва , лихва за забава, такси и други са изискуеми така,
както са заявени и като такива се дължат.
Относно възраженията, макар и неясно формулирани от особения представител за
нищожност на процесния договор, който безспорно е такъв попадащ в приложното поле на
потребителската защита, съдът при съобразяване разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП приема, че
същият не съдържа неравноправни клаузи, които по своята същност да представляват уговорки във
вреда на потребителя, да не отговарят на изискванията за добросъвестност и да водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не
са уговорени индивидуално, както повелява чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В ал. 2 – ра на посочената
3
законова норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези клаузи, които
са били изготвени предварително и поради това потребителя не е могъл да повлияе върху тяхното
съдържание, особено в случаите на договори при общи условия.
Така, съдът приема, че процесният договор е изготвен на разбираем език, каквито са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит. Относно
въведените доводи за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК, е необходимо да се отбележи, че
съдържанието на процесния договор отговаря на изискванията на сочената законова разпоредба,
тъй като в него се съдържат необходимите данните относно общия размер на кредита и условията
за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; в т. ч. и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата; реда и начина за връчване
на покани за предсрочна изискуемост на кредита. Безспорно е, че със същите договарящите страни
са били запознати съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което е удостоверено с
полагането на подписа под тях и следователно са приложими в отношенията между тях. Ето защо
и на посоченото основание не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на чл.
22 от ЗПК.
Не са налице и предпоставките по чл. 143, т. 10 от ЗЗП, водещи до неравноправност на
клаузите, с които е предвидена възможността на Банката едностранно да променя лихвения
процент. В този смисъл следва да се съобрази разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, която
предвижда изключение от правилата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Според посоченото изключение,
разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатори поради това не зависят от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерии за изключение от общия
принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да се
посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до въведената
едностранна промяна. В конкретният случай това е така предвид уговорките съдържащи се в чл. 2
и чл. 3 от Договора, в които са предвидени условията за олихвяване и изменение на
възнаградителната лихва при настъпването на съответните условия, като стойността й се формира
от два компонента-референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, както и
размерите на ГПР. Следователно клаузите от договора, определящи методиката за формиране на
ГЛП и ГПР, не са неравноправни.Ясни и конкретни са постигнатите договорки, изготвения
подробен погасителен план,посочени са отделните компоненти на договора - главница и
възнаградителна лихва, а също и таксите и разноските, в конкретни размери, като е видно, че още
при подписване на договора, кредитополучателя е бил наясно и е могъл да прецени
икономическите последици от този договор, поради което и не са налице условията за
неравноправност на Договора или на отделни клаузи, от него.Съдът счита ,че не се установява
нищожност и на клаузата от договора определяща размера на дължимата възнаградителна лихва
поради противоречието й с добрите нрави. Това е така защото икономическата цел на отпуснатия
кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. В случая за кредитополучателя, тя е
покриване на текущи нужди, за банката е да получи реализиране на целта на кредита, плюс
печалба чрез получаване на възнаградителна лихва.Извън тази цел, всеки получен доход излиза
извън присъщата функция. В този смисъл съдът съобрази уговореното между страните в чл. 3, т.
11 от договора, а именно, че кредитополучателите по същия се ползват с преференциални лихвени
условия спрямо стандартните лихвени условия на банката приложими към момента на
сключването му. Следователно при тези обстоятелства не са налице основания да се приеме, че с
посочената клауза от договора страните са нарушили принципа на справедливост и се явява
4
нарушение на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в настоящото исково производство, които са в
размер на12 424,00 и представляват дължима държавна такса - 1177, 68лева, възнаграждения за
вещо лице – 300 лева, възнаграждение на особен представител – 4 975, 65, лева и адвокатско
възнаграждение – 5 970, 87 лева.Дължими от ответника в полза на ищеца са и сторените от
последния разноски в заповедното производство в размер общо на 4 456,80 лв., представляващи
заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните в производството ,че В
ПОЛЗА на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Околовръстен път" № 260,СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу Г. К. Г., ЕГН
********** от гр.****, ул.********* за следните суми по Договор за потребителски кредит № №
****** от **** г., а именно : 49 000 лева (четиридесет и девет хиляди лева) - главница; 2985,40
лева (две хиляди деветстотин осемдесет и пет лв. и четиридесет ст.) възнаградителна лихва за
периода от 07.04.2022г. до 24.11.2022г.; 1985,77 лева (хиляда деветстотин осемдесет и пет лв. и
седемдесет и седем ст.) – мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2022г. до 22.01.2023г.;
75,50 лева (седемдесет и пет лв. и петдесет ст.) – такси за периода 11.04.2022 г. до 22.01.2023 г .;
24,00 лева (двадесет и четири лева) – обезщетение за уведомяване за периода 09.12.2022г. до
22.01.2023г.; както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 от ГПК в полза на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749разноските, сторени в настоящото исково производство, които са
в размер на12 424,00 и представляват дължима държавна такса - 1177, 68лева, възнаграждения за
вещо лице – 300 лева, възнаграждение на особен представител – 4 975, 65, лева и адвокатско
възнаграждение – 5 970, 87 лева, както и разноските, сторени в заповедното производство по
ч.гр.дело №152/2023г. По описа на РРС в размер общо на 4 456,80 лв., представляващи заплатена
ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5