№ 1898
гр. ***, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430105633 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***“ АД,
със седалище и адрес на управление: ***- Представлявано от *** Г. Д. К. и
*** Т.А.А., чрез пълномощника А.Д.Г., чрез адв. О. Б. - АК гр.***, с адрес за
контакти: гр.***, ***, против И. Д. Д., с постоянен адрес: гр.***, ***, с ЕГН
********** и М. И. П., с постоянен адрес: Гр.***, ***, в която се твърди
следното : съгласно договор за потребителски кредит *** от 10.03.2017г.
„***“АД е предоставила на И. Д. Д. с ЕГН ********** - в качеството му на
кредитополучател сумата в размер на 33000лв. /тридесет и три хиляди лева/
със срок на издължаване не по късно от 25.02.2027г. За обезпечаване на
предоставения кредит солидарно с кредитополучателя се е задължила и М. И.
П., подписала договора като съдлъжник. Отпуснатият кредит е усвоен изцяло
на 10.03.2017г. С подписване на договора за банков кредит
кредитополучателят се е задължил да заплащат дължимите лихви, такси и
комисионни и да върне кредита в уговорения срок. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца. Поради просрочие
1
на месечните вноски и с оглед въведеното на 13.03,2020г. от Народното
събрание извънредно положение, произтичащо от пандемията COV1D-19,
между „*** АД и Кредитополучателя и солидарния длъжник се сключи Анекс
№1 от 05.06.2020г. към договор за потребителски кредит Съгласно същият е
договорен гратисен период за погасяване на главницата по кредита за срок от
25.03.2020г. до 25.07.2020г„ като се запазва крайният срок за погасяване на
кредита 25.02.2027г. След изтичане на гратисния период за главницата,
цялото задължение по кредита, в едно с дължимата лихва се погасява,
съгласно погасителен план, представляващ Приложение №2 към договора за
кредит Кредитополучателят се задължава по време на гратисния период да
заплащат ежемесечно само лихвата, дължима по погасителния план. Въпреки
подписания Анекс за гратисен период в обслужване на главницата
кредитополучателят не е успял да плати в срок текущите си задължения,
съгласно подписания погасителен план. За настъпването на предсрочната
изискуемост Банката е предприела действие за уведомяване на
кредитополучателя и солидарния длъжник. На това основание са изпратени
до двамата Покани за доброволно изпълнение, с които е обявен целият дълг за
предсрочно изискуем на основание чл.10 ал.З и чл.11 от Договора Към 16
04.2021 г., когато са изпратени поканите за доброволно изпълнение кредита е
бил в просрочие за сумата от 2 989.91лв., от които 2 080.77лв. просрочена
главница и 887.71лв. за просрочена лихва. Съгласно разпоредбата на чл.10
ал.4 от Договора за потребителски кредит същият се счита за предсрочно
изискуем от датата, посочена от Банката в поканата за доброволно
изпълнение. Видно от текста на поканата действието на погасителният план
се прекратява и остатъка от дълга се обявява за изискуем в пълния му размер,
считано от датата на писмото, в случая 16.04.2021г. На това основание
Банката е приела, че предсрочната изискуемост е настъпила на 16.04.2021 г.
След настъпване на изискуемостта „***“Ад е предприела действия по
присъждане на вземането си. Заявлението срещу длъжниците е подадено в PC
*** по реда на чл.417 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№3515/2021 г. Кредиторът
е доказал вземането си пред съда чрез представяне на Извлечение от
счетоводните книги на „***“АД към 01.06.2021г. относно вземането си от И.
Д. Д. и М. И. П..
На 03.06.2021г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение №2069 и
2
изпълнителен лист №846 от същата дата. Длъжниците са осъдени солидарно
за заплатят на „*** АД с ЕИК *** сумите в размер на 24 939.74лв. -главница,
871.67лв.-договорна лихва за периода от 25.09.2020г. до 16.04.2021 г.,
113.48лв. - лихва за забава за периода от 21 09 2020г до 16.04.2021 г.,
318.67лв. - лихва за забава от 16.04.2021 г. до 01.06.2021г. законната лихва
върху главницата от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Присъдени са и направените разноски в размер на 524.88лв. - платена
държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл.418 ал.5 от ГПК, е образувано изпълнително
дело №20218150400567/2021 г. по описа на *** Т.К., с взискател „*** АД и
длъжници И. Д. Д. и М. И. П.. С оглед връчването на Заповедта за незабавно
изпълнение и поканата за доброволно изпълнение *** Т.К. е залепила
Уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, адресирано до длъжника И. Д. Д.. За така
извършеното връчване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК *** е изпратила
уведомление до PC *** по ч.гр.д.№3515/2021г. Съгласно разпоредбата на
чл.415 ал.1 от ГПК с Определение №2067/28.07.2021 г. PC *** е указал на
„*** АД, че следва в едномесечен срок да заведе иск за установяване
вземането си срещу длъжниците на посочените суми в Заповедта за незабавно
изпълнение №2069/2021г. М. И. П. е получила Заповедта за незабавно
изпълнение и поканата за доброволно изпълнение лично на 05.07.2021г. В
срока по чл.4!4 от ГПК на 27.07.2021г. е подала Възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение. На това основание съдът с Определение
№2067/28.07.2021 г. е указал на „***“АД, че следва в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че към 01.06.2021 год., когато е подадено Заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ответниците
дължат солидарно на *** АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумите в размер на 24 939.74лв. -главница, 871.67лв.- договорна лихва за
периода от 25.09.2020г. до 16.04.2021 г„ 113.48лв. - лихва за забава за периода
от 21.09.2020г. до 16.04.2021 год. 318.67лв, - лихва за забава от 16.04.2021г.
до 01.06.2021г., в едно със законната лихва от 01.06.2021г. до датата на
окончателното изплащане на вземането, направените разноски за заповедното
производство в размер на 524.88лв., както и направените в настоящото исково
3
производство разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от М. И. П., чрез адв. Е. И. Д. – САК,
съдебен адрес: ***, тел. ***, в която се твърди следното : ответницата
положила усилия и провела редица разговори с юристите на банката преди
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като в тази връзка е налице
подробно изложение. Твърди се, че ответницата е извършила плащания, които
не е ясно как са отнесени от страна на банката. Твърди се, че на 28.07.2021г.
ответницата получила споразумение от служители на клон *** - ***, с което
впоследствие се съгласила.
Оспорва редовността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит, както и последвалото споразумение, тъй като не
отговарят на Европейските Директиви и Регламенти и не са съобразени със
същите.
Не се оспорва наличието на заемно правоотношение между страните,
изпълнение на задълженията на ищеца по тях- предоставяне парична сума,
както и ангажимент на ответника за връщане на сумите в уговорените
срокове, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора за настъпването й.
Между страните е възникнало правоотношение по Договор за
потребителснки кредит. Към момента на сключване е действал Закон за
Потребителския Кредит /Д.В. БР.18 / 05.03.2010г/, който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита
на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на параграф 13, т.1 ЗЗП. Процесният договор попада
в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК , който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа точно изброени реквизити, след които- общият размер на кредита и
условията за усвояването му/т.7/; лихвения процент по кредита; годишния
4
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите
разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит не
са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Не е спазено и
изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК - всички елементи на договора да се
представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12.
В разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК е поставено изискване в
съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания,
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да' бъдат променени съгласно договора за
кредит, в. погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща
се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или
на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и условия
/брои, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер
на годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/.
5
Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР/. ГПР е величина чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
към момента на сключване на договора, са неизвестни за заемателя.
Признава се, че в договора е посочен размерът на съответните плащания и
срокове за това, но не е осъществено разбиване по пера на това задължение,
от която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е
задължението за лихви като такива се предвиждат в контракта. Не става ясно
как се формира месечната погасителна вноска, т.е. в стойността на всяка една
от тези вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на
други предвидени задължения. В договора е посочен годишен лихвен
процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в
размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Ирелевантен в случая е фактът, че както
лихвеният процент, така и годишен процент на разходите са определени като
фиксиран процент от общата сума тъй като от тази уговорка не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Неясно
остава дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска
или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва
тогава се изплаща главницата. Тези данни имат съществено значение за
6
изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй
като за база за изчислението им ще служи неизплатената част от главницата.
Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е
процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да
информира своя контрагент за условията за заплащане на месечната
погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с
всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. "оскъпяване“ на
кредита.
Липсва всякаква преддоговорна информация, с която потребителите следва
да се запознаят още преди да са получили предложение за сключване на
договор за кредит, като за непредоставяне на такава информация, респ.
предоставяне на невярна, заблуждаваща информация са въведени и санкции
за лицата, които не я представят/предоставят. Преддоговорната информация
се предоставя от лицето, предоставящо финансовите услуги, т.е. от
„кредитора”. Същият следва да предостави своевременно на потребителя
точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано
решение, като в различните закони носителят на преддоговорна информация,
носи различно наименование, например Стандартен формуляр за
предоставяне на информация, Стандартен Европейски Формуляр, Европейски
стандартизиран информационен формуляр и др. Същият е по образец, който е
в приложение към съответния закон, за който е относим. В конкретния случай
не е спазено изискването потребителят да бъде достатъчно информиран преди
да се реши да сключи договор за ползване на кредит. Чрез европейския
формуляр потребителят получава основна информация за кредита, който
желае да ползва, като я получава безплатно и то още преди да е
кандидатствал за получаването му. С липсващия в случая образец на
формуляр, предоставящ предцоговорна информация, е следвало кредиторът
задължително предварително да запознае потребителя с някои минимални
характеристики на бъдещия кредитен продукт, към който е проявен интерес,
като например: размер на главницата, размер на възнаградителната лихва,
размер на ГПР по кредита, начин на усвояване на кредита, начин на неговото
погасяване, обща дължима сума по кредита, обезпечение по кредита,
дължими допълнителни такси, застраховки, нотариални такси и други такива.
Само след като потребителят получи информация за посочените основни
7
параметри по един бъдещ паричен заем, същият може да вземе своето
информирано решение, дали желаният кредит е съобразен с възможностите
му, както и да направи сравнение с предлаганите услуги от други кредитори,
защото последните също следва да предоставят информация за същите
характеристики. По този начин се гарантират в пълна степен правата и
интересите на потребителя.
Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с 10, ал.1 и чл.11 ЗПК
реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Поради неспазване посочените законови изисквания, се приема, че договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП. По отношение неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е
налице категорично установена съдебна практика /решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на В КС/, като следва да се направи и
преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение №1 / 09.12.2013г. по тълк.дело №1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС;
РЕШЕНИЕ № 384/ 02.11.2011г. по гр.д. № 1450/ 2010г. на I г. о. на ВКС и
определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о. на ВКС/. В
тази връзка, съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, следва да се прецени
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/1 З/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU: С: 2009: 350, т. 31 и 32,
решение по дело Aziz, EU: С: 2013: 164, т. 46 и др. /, както и може да се
приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е
позовала /решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на В.
Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C. /.
Съгласно чл.143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
8
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия.
Процесният договор е сключен при общи условия - при предварително
определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора. Не са
представени доказателства, от които да се установи, че уговорките по
договора за потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на
договора и че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, поради което следва да се приеме, че постигнатите по договора уговорки
не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето
им на заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят като
потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В случая е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПКр, при забава на потребителя кредиторът има
право само на обезщетение за забава до размера на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, за каквото съдът е издал
заповед за изпълнение. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Клаузата пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПКр, за спазването на която съдът следи служебно, и следва да се
приеме за нищожна. Констатираната нищожност на основанието на
претенцията, налага извод за недължимостта й.
Повечето от клаузите на процесния договор са сключени в условия на
неравноправност и са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Други суми по договора не се
9
дължат. Ответникът не дължи възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй
като предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана.
Оспорва се обявяването на Договора за предсрочно изискуем, доколкото не
са били налице основания за това.
Съгласно чл. 432, ал. 1 ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на
сумата по кредита, когато: той не се ползва за целта, за която е получен;
заемателят представя неверни сведения; обезпечението стане недостатъчно и
след покана не бъде допълнено в срок; заемателят не връща други заеми към
банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Основанията за предсрочна изискуемост обаче не са изчерпателно изброени в
разпоредбата, тъй като тя признава правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и в „предвидените в договора случаи”.
Още едно основание за предсрочна изискуемост е уредено в чл. 60, ал. 2,
изр. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ - неплащане в срок на една
или повече вноски по кредита.
В заключение съдът е сезиран с искане да отхвърли иска.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения в хода на
делото особен представител – адв.Н. Д. от АК ***, съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа: гр.***, ***, с който искът се
оспорва и се твърди следното : Оспорва по основание и по размер
предявеният срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415 ал.1 от ГПК за сумата от 24 939,74 лева, представляваща
претендирала, като дължима по договор за потребителски кредит, главница.
Така предявеният иск е неоснователен. Оспорва по основание и по размер
предявените срещу ответника установителни искове: за сумата 871,67 лв.,
претендирала договорна лихва за периода 25.09.2020 г. -16.04.2021 г., за
сумата 113,48 лв. претендирана лихва за забава за периода от 21.09.2020 г. до
16.04.2021 г. и за сумата от 318,67 лв. лихва за забава за периода от
16.04.2021 г. до 01.06.2021 г.
Твърди, че ответникът И. Д. Д. не дължи и няма задължение към ищеца
„***” АД гр. София, респективно ищецът няма вземане към ответника за
сумите, предмет на исковата претенция.
10
Оспорва твърдението на ищеца в ИМ, че ответникът И. Д. Д. е сключил,
като страна - кредитополучател, гореописания договор за потребителски
кредит, както и допълнително споразумение - анекс №1 от 05.05.2020 г., за
изменение на същия. Оспорвам твърдението в исковата молба за това, че
ответникът И. Д. Д. е надлежна страна по процесния договор за кредит и по
допълнителното споразумение към същия.
Предвид горното оспорва твърдението на ищеца, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
правопораждащия юридически факт на валидно сключен и обвързващ
страните договор за потребителски кредит *** от 10.03.2017 г. и
допълнително споразумение за неговото изменение - анекс №1 от 05.06.2020
г.
Ответникът И. Д. Д. не е сключвал и не е подписвал процесния договор за
кредит и допълнителното споразумение към него, нито е упълномощавал
трети лица да сключат от негово име такъв договор за банков кредит и при
посочените в същия условия и параметри. Между ответника и ищеца няма
облигационни правоотношения основани на посочения договор за кредит и
последвалия анекс към него.
Оспорва размера на исковите претенции за главница и лихви - договорни и
за забава, за посочените в ИМ периоди.
От изложеното в исковата молба изобщо не става ясно как са определени
по размер и по период така претендиралите от ищеца вземания за:
- сумата 24 939,74 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит;
- сумата 871,67 лв., претендирала договорна лихва за периода 25.09.2020 г. -
16.04.2021 г.,
- сумата 113,48 лв. претендирала лихва за забава за периода от 21.09.2020 г.
до 16.04.2021 г. и за сумата от 318,67 лв. лихва за забава за периода от
16.04.2021 г. до 01.06.2021 г.
Оспорва наличието на основание у ищеца да претендира вземанията за
лихви за забава, на основание процесния договор за потребителски кредит.
Счита, че част от клаузите на процесния договор за кредит са
недействителни и нищожни по смисъла на чл.21 и чл.22 от Закона за
11
потребителските кредити (ЗПК).
Съгласно чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит, при който не са
спазени и са нарушени изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.7-12, е
недействителен. В случая, в клаузите на процесния договор за потребителски
кредит *** от 10.03.2017 г. не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11
ал.1 т9, т.9а, т.10 и т.11 от ЗПК.
В договорът липсва посочване на:
- лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;
-методиката за изчисляване на референтния лихвен процент;
- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Част от клаузите на договора са нищожни, като противоречащи на законови
разпоредби и на добрите нрави.
Нищожна на основание чл.146 ал.1 във вр. вр. чл.143 т.10 от Закона за
защита на потребителите и съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави, е неравноправната клауза на чл.4 от процесния договор,
относно начина на определяне на годишния лихвен процент, с който се
олихвява предоставената в заем главница.
Тази неравноправна клауза установява само общи и напълно неясни
уговорки относно начина на формиране размера на т. нар. „годишен лихвен
процент за олихвяване на кредита“ - представляваща вид договорна лихва,
12
платима ежемесечно, като процент от непогасената главница по кредита.
Нищожна на същото основание и клаузата от процесния договор,
установяваща задължение за заплащане на лихва за забава при неточно
(забавено) изпълнение от страна на кредитополучателя.
Посочената клауза се явява нищожна на основание чл.146 ал.1 във вр. вр.
чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като задължава ответника, като
съдлъжник, да заплати необосновано обезщетение/неустойка, под формата на
обезщетение - лихва за забава. Същата облагодетелства единствено и само
едната страна по кредита и създава явна неравнопоставеност между страните
по договора.
Оспорва твърдението в ИМ, че ищецът, като кредитор по процесния
договор за потребителски кредит, е упражнил надлежно правото си да
направи кредита изцяло и предсрочно изискуем.
От страна на ищеца няма валидно отправено волеизявление за упражняване
правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, което да е
достигнало до ответника И. Д. Д..
Такова няма връчено и достигнало нито лично до ответника, нито чрез
връчване на трето лице. Видно от приложените писмени доказателства по ч.
гр. дело №3515/ 2021 г. по описа на PC-***, поканата от 16.04.2020 г. за
доброволно плащане, съдържаща и изявление за предсрочна изискуемост на
целия потребителски кредит, отправена от ищеца до кредитополучателя И. Д.
Д., не е връчена на последния.
В случая не е налице валидно уведомяване на ответника, в качеството му на
кредитополучател и солидарен длъжник по договор за кредит *** от
10.03.2017г. и допълнително споразумение - анекс №1 от 05.06.2020 г., за
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно и изцяло
изискуем.
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, ищецът „***“ АД не е имал и няма
изискуеми вземания срещу ответника за претендираните по заявлението суми.
Предвид това, предявените с исковата молба установителни искове за
установяване съществуването на вземания в полза на ищеца, в
13
претендираните размери и периоди, са изцяло неоснователни.
Видно от заявеното в исковата молба, претенциите на ищеца произтичат от
и са предявени въз основа на договор за кредит *** от 10.03.2017 г., сключен
между „***” АД, като кредитор, и И. Д. Д., като кредитополучател, и
допълнително споразумение от 05.06.2020 г. към него.
По повод на гореописаният договор и анекси към него, от името на
ответника заявява:
Ответникът не е сключвал с „***” АД, договор за кредит *** от 10.03.2017
г., сключен между „***” АД, като кредитор, и И. Д. Д., като
кредитополучател, и анекс №1 от 05.06.2020 г. към същия.
Ответникът не е подписвал този договор и допълнителното споразумение
към него, нито е упълномощавал трети лица с права да сторят това.
На ответника не връчвано и до него не е достигало волеизявление на
кредитора за упражняване правото да направи потребителския кредит
предсрочно и изцяло изискуем, преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК за издаване заповед за незабавно изпълнение.
Моли съда да отхвърли исковата молба.
В о.с.з. страните се представляват от процесуалните си представители
.Представят писмени бележки.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, прима за установено следното от фактическа и
правна страна
Предявеният иск е допустим, като предявен в срока, визиран в закона.
По същество искът е частично основателен и доказан и следва да бъде
уважен за сумите, установени като дължими от вещото лице по изготвеното
и прието заключение.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3515/2021год. по описа на ПлРС се
установява, че същото е образувано на 01.06.2021год., като съдът е издал
заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по искане на заявителя /
ищец в процеса / срещу длъжниците, /ответници в процеса/ за сумите,
предмет на делото, респ. – на същото правно основание.
По делото се установява, че е налице валидно сключено облигационно
14
правоотношение между страните по представения Договор за потребителски
кредит *** от 10.03.2017год., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сумата от 33000лв. за текущи нужди. Поръчител по договора е
ответницата М.П.. В договора са уговорени дължимите възнаградителни
лихви, начин на усвояване на кредита; годишната лихва и начин на
изчислението й; ГПР; начин на погасяване на задълженията; дължима лихва
при забава. Съдът приема, че са несъстоятелни възраженията на ответниците
за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Наред с
това, процесуалното поведение на ответницата М.П. в хода на делото
обосновава по-скоро признание на иска, с направени възражения относно
размера на остатъка на задължението, във вр. с което е назначена съдебно-
счетоводна експертиза. ВЛ е изготвило две експертизи – л.296 и сл. от делото
и л.329 и сл. от делото. Установява се ,че след издаването на заповедта за
изпълненине / издадена на 03.06.2021годс./ ответницата М.П. е извършила
плащания на два пъти на суми, а именно : на 07.06.2021год. е внесла сумата
от 500лв., а от 07.09. 2021год. до 07.06.2022год. са постъпили общо
7951,09лв., с които са погасени разноски, разноски по изплн. дело, лихви. В
заключение ВЛ дава заключение, че размерът на задължението на страните
по процесния договор за кредит понастоящем възлиза на сумата от
21 080,75лв. – главница. Видно от заключението е, че разноските по
заповедното производство са погасени, както и лихвите.
На 15.12.2022год., след обявяване на делото за решаване в проведеното
последното о.с.з. - 28.11.2022год., ищецът е депозирал чрез
пълномощника си уведомление, че М.П. е извършила пълно погасяване
на задължението по изпълнителния лист, издаден в процесното
заповедно производство, предмет на установяване на вземането по
настоящото дело, като са останали незаплатени разноските по делото –
за държавна такса, възнаграждение за ВЛ, особен представител и
възнаграждение за един адвокат.
Т.к. изявлението е направено след приключване на съдебното дирене, то
съдът следва да се произнесе по делото съобразно представените и
събрани до момента на провеждане на последното о.с.з.
доказателства. Не е направен отказ от иска или оттегляне на
исковата претенция.
15
Или, следва да се признае за установено съществуването на задължение
на ответниците спрямо ищеца за сумата от 21080,75лв. – съобразно
установеното от заключението на ВЛ. За останалите суми искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като погасен чрез плащане в
хода на делото.
Следва да се присъдят на ищеца разноски по делото, както следва :
524,78лв.-внесена държавна такса за исковото производство; 1317лв.- внесен
депозит за особен представител, 400лв. - възнаграждение за ВЛ. В
приложеното на адв.О.Б. пълномощно не е отразен заплатен адвокатски
хонорар и такъв не следва да се присъжда.
Предвид постъпилото изявление от ищеца след приключване на
съдебното дирене, след влизане в сила на решението препис от същото
следва да се изпрати на заповедния съд, ведно с препис от Уведомление
– вх.№30107/15.12.2022год.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И. Д.
Д., с постоянен адрес: гр.***, ***, с ЕГН **********, представляван по
делото от особен представител адв.Н.Д. от ПлАК и М. И. П., с постоянен
адрес: гр.***, ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с пълномощник адв. О. Б. - АК гр.***, с
адрес за контакти: гр.***, ***, сумата от 21 080,75лв. – главница, дължима по
потребителски кредит *** от 10.03.2017год., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление – 01.06.2021год., за която сума е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3515/2021год. по
описа на ***ски районен съд, като за разликата до претендираната главница в
размер 24 939,74лв. и за лихви в размер, както следва: 871,67лв.- договорна
лихва за периода от 25.09.2020г. до 16.04.2021год., 113,48лв. - лихва за забава
за периода от 21.09.2020г. до 16.04.2021 год. и 318,67лв, - лихва за забава от
16.04.2021г. до 01.06.2021г., ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Д. Д., с постоянен адрес:
16
гр.***, ***, с ЕГН **********, представляван по делото от особен
представител адв.Н.Д. от ПлАК и М. И. П., с постоянен адрес: гр.***, ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
с пълномощник адв. О. Б. - АК гр.***, с адрес за контакти: гр.***, ***,
разноски по делото за исковото производство, както следва : 524,78лв. -
внесена държавна такса за исковото производство; 1317лв. - внесен депозит за
особен представител, 400лв.- възнаграждение за ВЛ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ***ски районен
съд пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с препис
от Уведомление – вх.№30107/15.12.2022год. и приложенито, да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
17