Определение по дело №492/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 838
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100500492
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 838                              05.03.2020 година                                град   Бургас

 Бургаски Окръжен съд                                                                       Трети състав

 На пети март                                                                                       година 2020

 В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                  

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова  

                                                        2. Йорданка Майска-Иванова                                                                                

                                 Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 492 по описа за 2020 година, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна  жалба  вх. № 1129/04.02.2020г. на Несебърски районен съд, подадена от „ПАРТИ ГРУП -2“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Благовест“ № 2, вх.А, ап.27, представлявано от управителя В.Урчев, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Йоаким Груев“ № 26, ет.3, адв.Ив.Георгиева, против разпореждане № 194/30.01.2020г. по ч.гр.д.№ 58/2020г. по описа на НРС, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу „КОРАЛ -2“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ул.“Хан Крум“ № 47, представлявано от управителя Ст.Стоянов, за предаване на подробно описания в разпореждането недвижим имот, на основание договор за наем от 31.05.2015г. с нотариална заверка на подписите и постановяване на незабавно изпълнение на заповедта. Твърди, че постановеното от НРС и цитирано по-горе разпореждане не е съобразено с приложените доказателства, спецификата на казуса и закона и трайната съдебна практика. Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и заявлението - уважено Не сочи нови доказателства.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства и разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

НРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за  изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника срещу „КОРАЛ -2“ ООД, за предаване на подробно описания по заявлението недвижим имот. В заявлението е посочил, че се основава на приложения към него договор за наем с нотариално удостоверяване на подписите. Претендира постановяване на незабавно изпълнение на заповедта.

Изложението на обстоятелствата в заявлението е оскъдно и схематично и изобщо не е съобразено с вече установената практика на ВКС.

Липсва подробно изложение на обстоятелствата, което да обоснове уважаването му. На практика липсват твърдения за наличие на накърнено право, което да бъде защитено по съдебен ред. В заявлението не е посочено, че въпреки сключването на договора, имотът никога не е бил предаван на наемателя, още повече, че датата на сключване на договора, е 31.03.2015г. – т.е. почти пет години преди депозиране на заявлението и около 2 месеца преди изтичане на давностния срок за предявяване на претенция за съдебна защита. Изтичането на подобен продължителен срок, през който се дължи плащане на наемната цена, без в същото време да е предадена вещта на наемателя, противоречи на всякаква житейска логика. Освен това следва да се има предвид, че при наличие на възражение от наемодателя по реда на чл.414 ГПК, едно евентуално исково производство ще бъде продължение на заповедното, а както стана ясно, липсват твърдения, че правото на наемателя да получи държането на имота, е накърнено.

При изложената фактическа обстановка настоящият съд приема, че следва да се зачете разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК: „Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:  1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението“.

В конкретния случай на заявителя не са били дадени указания в тридневен срок да изправи пороците на заявлението си, а именно: да посочи дали държането върху имота някога е било предадено, отнето ли е, налице ли е приемо-предавателен протокол, описан в договора като неразделна част от него, изправна страна ли е наемателят, доколкото само изправната страна може да търси изпълнение и да го приведе в съответствие с разпоредбата на чл.410, ал.2, предл.1 ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане ще се отмени и делото ще се върне на Районен съд Несебър за изпълнение на процедура по даване на указания към заявителя за посочване на фактическите обстоятелства, от които произтича претенцията, в тридневен срок от съобщението.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 194/30.01.2020г. по ч.гр.д.№ 58/2020г. по описа на НРС.

  ВРЪЩА делото на Несебърски районен съд за извършване на необходимите процесуални действия, съобразно настоящото определение.

  Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

          ЧЛЕНОВЕ :