Настоящото производство на основание §2,ал.2 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г./отм./ С решение № 27 от 16.03.2006г.,постановено по гр.д. № 845/2005г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Елена Петкова Симеонова срещу Красимир Асенов Моллов, иск с правно основание чл.26, ал. 1, във вр. с чл.152 от ЗЗД, за обявяване нищожност на упълномощаване с нотариална заверка на подписа на Симеонова от 16.06.2000 г.,с адресат Красимир Асенов Моллов, с рег. № 1649 /16.06.2000 г. на нотариус К. Димитров с район на действие РС – Кърджали. С решението е отхвърлен и предявеният от Симеонова срещу Емил Стефанов Стефанов,иск със същото правно основание чл.26, ал. 1, във вр. с чл.152 от ЗЗД, за обявяване нищожността на договор за продажба на недвижими имот, сключен на 17.05.2001 г.,с нот.акт № 167,т.І,рег.№ 1495,н.д. № 211/01 г. на нотариус К. Димитров,с който Елена Симеонова чрез пълномощника си Красимир Моллов е продала на Емил Стефанов,процесният ап.№ 3, находящ се в гр. Кърджали, кв. Веселчане, бл.18, вх.А, ет.1. С решението съдът е осъдил ищцата Симеонова да заплати на ответника Моллов разноски в размер на 150 лв.,по сметка на РС-Кърджали,сумата от 17.18 лв.,съставляваща дължима държавна такса и по сметка на Националното бюро за правна помощ, сумата в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение за назначения на ответника Стефанов, служебен защитник. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволната от решението, изцяло, ищца в първоинстанционното производство,Елена Петкова Симеонова. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е необосновано,незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Излагат сe съображения,че доказателствата, на които съдът се е позовал, били анализирани поотделно, без да са преценени в съвкупност на целия доказателствен материал. В самите си мотиви съдът застъпвал противоположни становища относно атакуваното пълномощно. Безспорно се установявало, че упълномощаването било предварително, преди възникване на вземането на кредитора, което представлявало предварително съглашение за удовлетворение на ипотекарния кредитор по начин, различен от предвидения в закона. Неправилна и необоснована била,и преценката на съда, че възраженията за нищожност на упълномощаването и договора за продажба били погасени със сила на присъдено нещо, поради уважаване на предявения от втория ответник ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Намира, че в случая не можело да се приложи текстът на чл.221, ал.1 от ГПК, тъй като нямало идентичност в предметите на двата иска. Моли да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго, с което да се уважи исковата претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателката,чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си по изложените в същата съображения. Ангажира нови доказателства. В съдебно заседание ,ответникът по жалбата ,Емил Стефанов Стефанов,чрез служебния си защитник, оспорва същата. В съдебно заседание ,ответникът по жалбата,Красимир Асенов Моллов,редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо интерес от това е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество: На 16.06.2000г. Елена Петкова Симеонова с пълномощно с нотариална заверка на подписа й ,извършена от нотариус с рег. № 020 на НК,с район на действие района на РС -Кърджали,под № 1649,е упълномощила Красимир Асенов Моллов след 16.08.2000 г.,да извършва всякакви разпоредителни действия,включително да прехвърля и на себе си , процесния недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Веселчане”, бл.18, вх.”А”, ет.1. На 19.06.2000 г.,с приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 128,т.І,рег.№ 1668,н.д. № 213 на нотариус с рег. № 020 на НК,ищцата Симеонова,в качеството си на трето лице, е учредила в полза на кредитодателя Моллов ипотека върху апартамент № 3, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Веселчане”, бл.18, вх.”А”, ет.1,за обезпечаване на дадения от Моллов на Коста Кирчев Килфанов,безлихвен заем за сумата 6 650 лв.,която кредитоп¯лучателят се е задължил да върне в срок до 16.08.2000 г. На 17.05.2001 г.,ищцата Симеонова чрез пълномощника си Моллов е продала на ответника Стефанов ,същият апартамент № 3, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Веселчане”, бл.18, вх.”А”, ет.1,за сумата в размер на 7 500 лв.,която сума пълномощникът на продавача е получил напълно и в брой от купувача. С решение № 23 от 18.03.2002 г.,постановено по гр.д. № 671/01 г.,влязло в сила на 30.06.2002 г.,Кърджалийският районен съд,по повод предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, е признал за установено по отношение на Елена Пекова Симеонова,че Емил Стефанов Стефанов е собственик на апартамент № 3, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Веселчане”, бл.18, вх.”А”, ет.1,и е осъдил Симеонова да предаде владението върху същия. От прочита на петитума на исковата претенция,с която е бил сезиран компетентния Кърджалийски районен съд ,се налага извода,че ищцата желае да установи нищожност на извършеното на 16.06.2000 г. от нейно име упълномощаване на ответника Моллов,както и на сключения в последствие на 17.05.2001 г. ,договор за покупко-продажба между ответника Моллов,действащ от името на ищцата и за нейна сметка,като неин пълномощник, и ответника Стефанов,като приобретател на процесния имот,нейна собственост - ап.3,находящ се в гр. Кърджали, кв. “Веселчане”, бл.18, вх.”А”, ет.1,като противоречащи на закона по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД,поради нарушаване забраната на чл.152 от ЗЗД. В подкрепа на това си искане,ищцата твърди,че извършеното от нея на 16.06.2000 г.,упълномощаване,с нотариална заверка на подписа й, с рег. № 1649 на нотариус с рег. № 020 на НК,и учредената на 19.06.2000 г.,с нот.акт. № 128,т.І,рег.№ 1668,н.д. № 213/00 г. на същият нотариус № 020 на НК, договорна ипотека за обезпечаване парично задължение на третото лице Килфанов,съставляват две различни обезпечения на едно задължение,а именно на полученият от Килфанов на 19.06.00 г., заем в размер на сумата от 6 650 лв. От контекста обаче на самата искова молба се налага извода,че всъщност в производството това са две различни обезпечения на две различни правоотношения, възникнали независимо едно от друго. Второто , възникнало на 19.06.00 г. между ответника Моллов от една страна, и заемателя Килфанов от друга за сумата от 6 650 лв.,дадена на последния в заем, и първото,възникнало на 16.06.00 г.,между ответника Моллов от една страна, и ищцата Симеонова от друга за сумата от 5 000 лв.,дадена на последната на неустановено в производството правно основание. Този извод се налага както беше казано от контекста на самата искова молба,в която ищцата сама посочва наличие на две задължения,две суми –едната от 5 000 лв.,и втората от 6 650 лв. Нещо повече самата тя твърди,че към ответника Моллов се е задължила лично и му е заплащала дължими суми,за две от които той не й издал разписки. Това твърдение в контекста на петитума на исковата молба звучи не само неоснователно,но и нелогично,доколкото безспорно е обстоятелството,че задължено лице по заема за сумата от 6 650 лв. е третото лице Килфанов,а не ищцата. Изградения до тук извод се подкрепя и от отговорите ,дадени на основание чл.114 от ГПК /отм./ от ответника Моллов,който отговаря на конкретния на ищцата въпрос,в смисъла на това,че действително става дума за две суми,от които едната в размер на 5 000 лв. дадена на ищцата,а другата в размер на 6 650 лв. дадена на св.Килфанов. Нещо повече от разпита и на св. Килфанов, извършен с оглед задължителните указания на ВКС,дадени по повод новото гледане на делото от друг състав на настоящия въззивен съд,се подкрепя твърдения от ищцата довод,че задължения към ответника Моллов са изплащали и той,и ищцата,като установява също и обстоятелството,че ответникът Моллов за две от плащанията не е издал разписка ,за което ищцата и Моллов се скарали. Що се касае до показанията дадени от Килфанов досежно съществуващи между страните уговорки,съдът не ги кредитира,защото същите в тази им част остават изолирани и са в противоречие не само с останалите по делото доказателства,но с изложените и обсъдени вече твърдения на ищцата в самата й искова молба. В този ход на мисли първоинстанционният съд като е достигнал до извода за неоснователност на исковата претенция,изцяло ,макар и на други основания, е постановил едно правилно решение,което следва да бъде оставено в сила. И това е така защото разпоредбата на чл.152 от ЗЗД,предполага недействителност на съглашение,с което се уговаря предварително,че ако задължението не бъде изпълнено,кредиторът ще стане собственик на вещта,както и всяко друго съглашение,с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора,различен от този,който е предвиден в закона. В действителност упълномощаването е едностранна сделка,насочена към пораждане на представителна власт за друго лице,по силата на която то може да извършва правни действия с последици за упълномощителя. В аспекта на изложеното тя е и съглашение,и в този смисъл същата може да бъде обявена за недействителна, но ако е спазено условието на закона. А именно първо следва да бъде установено има ли и от какъв характер е задължението ,за което кредиторът следва да бъде удовлетворен,и респ. кой е законовия начин на удовлетворяването му ,който да е нарушен с уговорен друг различен от законовия,начин на удовлетворяване. В това производство досежно пълномощното от 16.06.00 г. тези обстоятелства не бяха установени и доказани. Що се касае до договора за покупко-продажба от 17.05.2001 г., чиято нищожност се иска, обуславящата недоказаност на недействителността на самото упълномощаване, води до недоказаност и на неговата нищожност. И за изчерпателност на изложението следва да бъде посочено, че настоящата инстанция споделя, като алтернативно изложени, доводите на първоинстанционния съд, че възражението на ищцата за нищожност на атакуваните пълномощно и договор за покупко – продажба са погасени със сила на присъдено нещо с приложеното по делото решение № 23/18.03.2002 г. , постановено по гр.д. № 671/2001 г. на Кърджалийския районен съд, с което у уважен водения от ответника Стефанов срещу ищцата Симеонова, иск с правно основание чл.108 от ЗС, досежно процесния недвижим имот. И това е така, защото с влизане в сила на решението се преклудират всички възможни възражения на ответника - както предявените, така и непредявени такива, но възникнали и съществували до приключване на устните състезания по делото. А това е така и защото,ответникът по иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, е длъжен да предяви по делото всичките си възражения срещу заявеното от ищеца право на собственост, включително и срещу действителността на придобивното основание. Т.е. ответницата в производството по гр.д. № 671/01 г. на КРС, е следвало да направи своето оспорване на правото на собственост на приобретателя Стефанов, като заяви претенцията си за нищожност на придобивното му основание. И при този изход на делото ,разноски не се следват на ответниците по жалбата доколкото такива не се претендират. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/ 16.03.2006 г.,постановено по гр.д.№ 845/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |