О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 25 март 2019 г.
Софийски окръжен съд, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тодорова в.ч.н.д. № 168 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІІ във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.4
от НПК.
С
определение от 12.02.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 229/2018
г. по описа на същия съд, е осъдена на
основание чл.189 ал.3 от НПК Б.В.А.,***, да заплати на Националното бюро за
правна помощ сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената й служебна защита в двете фази на
наказателното производство по посоченото дело.
Срещу така
постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба
от осъдената Б.В.А. с искане за неговата отмяна, поради неправилността и
незаконосъобразността му. Сочи се, че при постановяването му първоинстанционния
съд не е взел предвид обстоятелствата, че осъдената е непълнолетна, а
родителите й са безработни.
С. окръжен
съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира
следното:
С влязла в сила на 28.09.2018 г. присъда
/споразумение/ на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 229/2018 г. по
описа на същия съд, жалбоподателката /тогава подсъдима/ Б.В.А. е призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195 ал.1, т.2, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1, т.2 от НК, за което й е наложено наказание
пробация, при пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 10 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 10 месеца.
В досъдебното производство по посоченото
наказателно дело, процесуалното представителство на подсъдимата Б.В.А. е било
осъществявано от служебен защитник – адв.Д. П., назначена с постановление от
30.08.2018 г. на разследващ полицай от РУ С.. Последната е била определена от
съответния адвокатски съвет и избрана от Националния регистър за правна помощ,
по реда на чл.25 ал.4 от Закона за правната помощ, в изпълнение на решение за
предоставяне на правна помощ на подсъдимата А., взето от органа на досъдебното
производство, на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от Закона за
правната помощ, приложени във връзка с разпоредбата на чл.94 ал.1, т.9 от НПК. Така
определеният процесуален представител – адв.Д. П. е участвала като служебен
защитник на подсъдимата А. и по образуваното съдебно производство по н.о.х.д. №
229/2018 г. по описа на РС С..
Видно от
решение № СФ-11327-24265/15.11.2018 г., представено от НБПП по н.о.х.д. № 229/2018
г. на РС - гр.С., след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт,
Националното бюро за правна помощ е изплатило на адв.Д. П. сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от
него правна помощ на подсъдимата Б.А. по посоченото наказателно дело в двете
фази на наказателното производство.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че
частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и
от надлежно лице, но разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното
определение на районния съд – законосъобразно.
С атакуваното определение, постановено по реда
на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният съд е ангажирал отговорността на
осъдената подсъдима /настоящ жалбоподател/ Б.В.А. за заплащане на разноските за
служебен защитник по наказателното производство, като е присъдил същите в полза
на Националното бюро за правна помощ. Приел е, че разпоредбата на чл.189 ал.3
от НПК е приложима в настоящия случай, тъй като А. е призната за виновна и
следва да бъде осъдена да заплати разноските по делото, в частност адвокатско
възнаграждение и други разноски за служебно назначения й по реда на ЗПП
адвокат. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях
съдебен акт, са правилни и са в съответствие с регламента, установен в
процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е
предвидил, че „когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане”.
Посочената разпоредба намира приложение във всички случаи, когато подсъдимия е
признат за виновен, в това число и когато защитата му е била осъществявана от
назначен му по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат, в който
случай възнаграждението на последния се заплаща в полза на Националното бюро за
правна помощ, каквато е и настоящата хипотеза /аргумент от чл.27а от Закон за
правната помощ/. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на ВКС.
Въззивният
съд намира, че позоваването в частната жалба на обстоятелствата относно социалното
и материално положение на жалбоподателката, не е относимо към
законосъобразността на определението, предмет на настоящия инстанционен
контрол. Ангажирането на отговорността на осъдения подсъдим на основание чл.189
ал.3 от НПК за разноски за служебен защитник, е поставено от посочената разпоредба
в зависимост от реализирането на наказателната му отговорност и е независимо от
данните за личността му, семейното, материалното и социалното му положение.
Гореизложените
съображения на въззивния съд налагат извода, че атакуваното определение на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 28 от 12.02.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д.
№ 229/2018 г. по описа на същия съд.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.