№ 46
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600081 по описа за 2022 година
С определение №293 от 24.03.2022г. по ЧНД №206/2022г. Бургаският
окръжен съд определил на осъдения ИВ. Й. П. общо наказание лишаване от
свобода за срок от осемнадесет години по влезлите в сила съдебни актове по
НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд и НОХД №965/2021г. на
Окръжен съд – Бургас, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС
определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На
основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от определеното общо наказание
времето, през което осъденият ИВ. Й. П. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за
неотклонение задържане под стража по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд –
Бургас, считано от 02.12.2019г. На основание чл.25, ал.2 от НК, приспаднал
от определеното общо наказание осемнадесет години лишаване от свобода
изтърпяната част от наказанието по НОХД №2698/2021г. на Софийски
градски съд и по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас.
Постановеното определение е протестирано от прокурор при Окръжна
прокуратура – Бургас с оплаквания за незаконосъобразност в частта
касателно отказа да се приложи нормата на чл.24 от НК. Прокурорът счита,
че първоинстанционният съд, за да откаже увеличение на общото наказание,
1
неправилно се е позовал на изключителния принос на осъденото лице в
разкриване и доказване на обективната истина относно престъпленията –
предмет на разглеждане по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд и
НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас. В противовес на тези доводи за
неприлагане на нормата на чл.24 от НК, изтъква, че посоченият изключителен
принос е бил взет предвид и отчетен при индивидуализацията на наказанието,
наложено по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас. Обръща
внимание, че съдебният акт по НОХД №965/2021г. на Окръжен съд – Бургас е
преминал въззивна и касационна проверка, като в решенията на горните
инстанции е оценена като правилна дейността на Окръжен съд – Бургас по
отчитане комплекса от отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. В тази връзка подчертава, че факта на съдействие за
разкриване на обективната истина не следва да бъде ценен неколкократно, т.
е. както при индивидуализацията на наказанието, така и при преценката за
приложението на чл.24 от НК. Възразява срещу приетия от съда факт за
неприлагане разпоредбата на чл.24 от НК – възстановяване от осъдения П. на
цялата сума от 400 000 лева – предмет на престъплението по НОХД
№2698/2021г. на Софийски градски съд. По този повод отбелязва, че
имуществените отношения са били решени между двете юридически лица –
„Тавекс“ ЕООД и „ВИП Секюрити“ ЕООД, а осъденият П. нямал принос във
възстановяване на отнетото имущество. Отбелязва още, че благодарение
уреждането на имуществените отношения между двете посочени юридически
лица, е станало възможно решаване на делото по реда на чл.381 от НПК,
респективно постигане на размер на наложеното наказание при условията на
чл.55 от НК от 10 години лишаване от свобода за въоръжен грабеж на сумата
400 000 лева, многократно надвишаваща обикновените случаи на грабеж.
Възразява срещу становището на съда, че с увеличаване на общото наказание
би се игнорирал принципа за „поглъщане“ на наказанията, законово уреден в
чл.23-25 от НК. В подкрепа на искането за увеличаване на общото наказание
по чл.24 от НК изтъква изключително високата степен на обществена
опасност на осъденото лице, отношенията между осъдения и пострадалия от
престъплението, които са близки приятели, изключителната тежест на
извършените две престъпления – предумишлено убийство и въоръжен грабеж
в особено големи размери, всяко от които наказуемо с лишаване от свобода
15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
2
Специално подчертава, че именно близостта между двамата мъже, общото им
престъпно минало и споровете, възникнали помежду им по повод
предоставяни суми в заем от осъдения, са послужили като мотив за осъдения
П. да извърши предумишленото убийство. Отстоява тезата, че само с
увеличение на общото наказание с една втора би се постигнала
продължителна изолация на осъдения от обществото и само по този начин би
се въздействало поправително и превъзпитателно спрямо него. По тези
съображения предлага въззивният съд да измени първоинстанционното
определение, като на основание чл.24 от НК увеличи размера на
определеното общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода с
девет9 години.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа въззивния протест.
Счита, че първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отказано
приложението на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличение размера на
определеното общо наказание, е необосновано, незаконосъобразно и
несправедливо. Смята, че в случая е наложително прилагането на чл.24 от НК
за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – за поправяне и
превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, за
предупредително въздействие върху него и продължителна изолация от
обществото с цел отнемане възможността да върши други престъпления, за
реализиране на генералната превенция, т. е. за възпитателно и
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
Обръща внимание, че общото наказание е определено за съвкупност от две
престъпления, представляващи предумишлено убийство и въоръжен грабеж в
особено големи размери, за всяко от които са предвидени наказания лишаване
от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна, които наказания ги определят като тежки умишлени по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Намира отказа на съда да приложи чл.24 от НК за
неправилен, тъй като е обоснован с обстоятелства, които вече са били
отчетени при отмерване на отделните наказания. В тази връзка отбелязва, че
процесуалната активност на подсъдимия и неговото съдействие за разкриване
на обективната истина относно престъпленията са били отчетени от
решаващия първоинстанционен съд, а също и от въззивния и от касационния
съд като съществено смекчаващо обстоятелство и като основание да се
3
приеме за справедлива първата алтернатива на предвидените за
престъплението наказания – лишаване от свобода, а не изолирането до живот.
Смята, че изтъкването на това обстоятелство като ново е необективно, а
приемането му като основание за отказ да бъде увеличено общото наказание
по чл.24 от НК – е дълбоко несправедливо. Оспорва второто обстоятелство,
послужило на съда като основание за отказ да се увеличи общото наказание –
факта на възстановен предмет на престъплението, като подчертава, че
заслугата за възстановяване на щетата не е на осъденото лице, а на
охранителната фирма, от чието владение е била отнета сумата. В подкрепа на
това свое становище се позовава на представения протокол от съдебно
заседание от 22.10.2021г. по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд,
който ясно сочи, че сумата е счетена за възстановена по силата на постигнато
споразумение между пострадалото юридическо лице „Тавекс“ ЕООД и
охранителната фирма „ВИП Секюрити“ ЕООД, от чието владение парите са
били отнети, като това обстоятелство вече е било условие за конкретно
облекчение на осъденото лице – приключване на съдебното производство със
споразумение по чл.381 от НПК. Намира за декларативен и напълно
необоснован извода на съда, че прилагането на чл.24 от НК би игнорирало
принципа за поглъщане на наказанието, защото с приложението на чл.24 от
НК в искания от прокуратурата размер не се достига сбора на наложените за
двете престъпления наказания. Смята, че в случая прилагането на чл.24 от НК
би възстановило справедливостта и принципа за съответност на наказанието
на извършеното престъпление.Определя отказа на съда за увеличение на
наказанието по чл.24 от НК като потвърждение на безнаказаност на
изключително тежка престъпна деятелност, каквато е квалифициран случай
на грабеж. По тези съображения и с оглед изложеното в протеста на Окръжна
прокуратура – Бургас, заключава, че са налице всички обективни
обстоятелства за изменение на първоинстационното определение, като на
основание чл.24 от НК се увеличи определения общ размер на наказанието
лишаване от свобода от осемнадесет години с девет години лишаване от
свобода.
Служебният защитник на осъденото лице ИВ. Й. П. оспори
основателността на въззивния протест, като заяви, че определението на
окръжния съд е правилно и законосъобразно. Предостави на апелативния съд
решаването на спора.
4
Осъденият ИВ. Й. П. поиска да бъде потвърден акта на
първоинстанционния съд, с което му е наложено общо наказание от
осемнадесет години лишаване от свобода и същото да не бъде увеличено.
Настоящият въззивен протест е подаден от прокурора, който има право
на такъв против постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1 вр. с
чл.318, ал.2 от НПК и в петнадесетдневния срок за обжалване, предвиден в
чл.319, ал.1 от НПК, поради което той е допустим.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и
въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на
прокурора и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК,
направи извода, че протестът е частично основателен.
Бургаският окръжен съд, съблюдавайки правилата на процеса, е
изследвал относимите към делото обстоятелства, извършил е всички
процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно
изясняване на фактите по делото, анализирал е събраните доказателства, въз
основа на които обосновано е приел за установени следните факти:
С определение №108 от съдебно заседание на 22.11.2021г. по НОХД
№2698/2021г. Софийски градски съд е одобрил постигнатото между прокурор
от Софийска градска прокуратура, подс. ИВ. Й. П. и неговия защитник
споразумение за решаване на делото, съгласно което подс. П. се признавал за
виновен в извършване на 22.02.2016г. на престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр.
чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК на подс. П. се налага наказание лишаване от свобода за срок от
десет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С присъда №1/21.01.2021г., влязла в сила на 23.02.2022г., по НОХД
№965/2020г. на Окръжен съд – Бургас, подс. П. е бил признат за виновен в
извършване на 16.11.2019г. на престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от
НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осемнадесет години. Със същата присъда подс. П. е бил признат за виновен в
извършване на 16.11.2019г. и на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На
основание чл.23, ал.1 от НК на подс. П. е било определено за двете
престъпления – предмет на разглеждане по делото общо наказание лишаване
5
от свобода за срок от осемнадесет години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Въз основа на тези обосновани фактически констатации окръжният съд е
направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице
предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за определяне на осъдения ИВ. Й. П.
едно общо наказание за извършените от него три престъпления, за които е
бил осъден с актовете по цитираните по-горе две наказателни дела и които се
групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват
лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, за да се определи за тези деяния
едно общо наказание.
В казуса, както правилно е приела първата инстанция, осъденият И.П. е
извършил три престъпления - предмет на разглеждане по НОХД
№2698/2021г. на Софийски градски съд и по НОХД №965/2020г. на Окръжен
съд – Бургас, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда или определение,
одобряващо споразумение, за което и да е от тези деяния. С оглед на това,
правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени законовите изисквания
на чл.23 – чл.25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения и за
определяне на едно общо наказание за описаните по-горе три престъпления,
извършени в условията на реална съвкупност.
Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание
за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото,
окръжният съд правилно е определил на осъдения П. за трите престъпления –
предмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и включени във
формираната съвкупност, общо наказание осемнадесет година лишаване от
свобода, тъй като и за трите деяния от процесната съвкупност е било
наложено такова по вид наказание, но с различни размери – десет години
лишаване от свобода, осемнадесет години лишаване от свобода и три години
лишаване от свобода. Очевидно най-тежкото, с оглед неговия размер, е
наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода, каквото е било
наложено на осъдения П. за престъплението по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 от
НК, разгледано по НОХД №965/2020г. на Окръжен съд – Бургас, поради
което съдът правилно е определил именно това наказание като общо
наказание за трите деяния от процесното множество.
6
Въззивният съд провери обстойно протестираното определение с оглед
довода на прокурора за неправилен отказ да се да приложи чл.24 от НК и на
това основание да бъде увеличено общото наказание осемнадесет години
лишаване от свобода с една втора, т. е. с девет години и прецени, че тази част
на съдебния акт е необоснована и незаконосъобразна.
За да откаже да увеличи по реда на чл.24 от НК определеното общо
наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд е приел, че само
високата степен на обществена опасност на престъпленията и близките
приятелски отношения, съществували между осъдения и жертвата на
убийството, не могат да обосноват извод за необходимо увеличаване на
общото наказание. Приел още, че предложеното от прокурора максимално
възможно увеличение на общото наказание лишаване от свобода с една втора,
т. е. с девет години, игнорирало напълно принципа на поглъщане на
наказанията при съвкупност от престъпления, който е залегнал като основен
такъв в разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК. Мотивирал отказа си за увеличение
на общото наказание лишаване от свобода и с изключителния принос на
осъдения П. за разкриване на извършителя на престъпната деятелност по
НОХД №965/2020г. на Окръжен съд – Бургас, като е посочил на
разследващите органи мястото на укриване на автомата „Калашников“,
използван за реализиране на убийството и по този начин същевременно е
съдействал за установяване авторството на престъплението грабеж,
разгледано по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд. В подкрепа на
решението си за неприлагане на чл.24 от НК съдът отчел също
обстоятелството, че пострадалият П. А. години наред е провокирал и
изнудвал осъдения П., като му искал пари и го заплашвал, че при отказ да му
даде такива, ще го предаде на полицейските органи. В същата насока
съобразил възстановяването на пълния размер на отнетата в съучастие с П. А.
сума от 400 000 лева, като приел, че посочената парична сума – предмет на
съвместния грабеж е била изплатена на пострадалото юридическо лице от
осъдения П.. Отчитайки повторно оказаното от осъденото лице съдействие за
разкриване на обективната истина още на досъдебното производство и
аргументирайки на това основание наличие на започнал превъзпитателен
процес у П., заключил, че не се налага увеличаване на определеното общо
наказание от осемнадесет години лишаване от свобода.
Съгласно утвърдената съдебна практика при решаването на въпроса за
7
необходимостта от приложението на текста на чл.24 от НК съдът преценява
цялостната престъпна дейност на осъденото лице, личната му обществена
опасност, обществената опасност на включените в съвкупността деяния,
техния брой, последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида, стойността на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
В конкретния случай, съобразявайки всички обстоятелства по повод
извършените от осъдения П. три престъпления, предмет на разглеждане по
двете дела от съвкупността, въззивният съд, в отличие от
първоинстанционния прие, че в казуса следва да се приложи правната норма
на чл.24 от НК. Същата предписва възможност в идентична хипотеза, когато
наложените наказания са от един и същи вид, съдът да увеличи общото най-
тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното наказание да
не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание, освен по изключение, както повелява
текста на чл.39, ал.2 от НК - наказанието лишаване от свобода може да бъде
за срок до тридесет години при изрично упоменати хипотези, сред които и
тази на множество престъпления по чл.24 и чл.27, ал.1 от НК.
В съответствие с посочените законови норми и установената по
приложението им съдебна практика, преценявайки характера и завишената
степен на обществена опасност на престъпленията, извършени от осъдения П.
и включени в съвкупността – въоръжен грабеж в особено големи размери,
предумишлено убийство с огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“ и
незаконно държане на огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“, кал.7,62
мм и 26 броя патрони – 7,62 мм х 39 мм, всяко от които с оглед предвиденото
наказание лишаване от свобода, се явява тежко умишлено по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, наложените за тях наказания лишаване от свобода и тяхната
обща продължителност – тридесет и една години, както и високата степен на
обществена опасност на осъдения, обусловена от начина на извършване на
престъпленията, проявлението на личността на дееца посредством
конкретната причинителска деятелност и посткриминалната такава,
характеризиращи го в негативен аспект, въззивната инстанция намери, че
определеното общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода е
недостатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, поради което следва да се
8
завиши.
Първоинстанционният съд неправилно е приел неприложимост на
разпоредбата на чл.24 от НК и неправилно е мотивирал отказа си да увеличи
размера на общото наказание лишаване от свобода с обстоятелства, които
вече са били съобразени при отмерване размерите на отделните наказания
лишаване от свобода от решаващите съдилища. В този смисъл съдът
повторно и неправилно е отчел процесуалното поведение на осъдения в хода
на наказателните производства и неговото съдействие за разкриване на
извършените престъпления. Тези обстоятелства вече са били ценени като
съществено смекчаващи при индивидуализацията на наказанията и като
основание да се приеме за справедливо най-лекото наказание, предвидено в
първата алтернатива, а именно лишаване от свобода и същевременно да се
откаже налагането на претенедираното от частните обвинители и подкрепено
от прокурора по-тежко наказание - доживотен затвор. Изтъкването на
коментираните обстоятелства като нови е невярно, а преценката им като
основание за отказ да се увеличи общото наказание лишаване от свобода е
необективна и има за последица определяне на занижено и поради това
несправедливо общо наказание.
Не отговаря на обективната истина приетия от първия съд факт за
цялостно възстановяване на пълния размер на причинените от въоръжения
грабеж имуществени вреди посредством заплащане на стойността 400 000
лева от осъдения П.. Събраните по НОХД №2698/2021г. на Софийски градски
съд писмени доказателства установяват, че репарирането на щетата от
грабежа не е било заслуга на осъденото лице П., а на охранителната фирма
„ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, от владението на чийто служител /охранител/ са
били отнети вещите /пари, златни монети и злато на „скраб“/. Видно от
приложеното копие от протокол от съдебно заседание от 22.10.2021г. по
НОХД №2698/2021г. на Софийски градски съд, сумата от 400 000 лева,
представляваща имуществена вреда за пострадалото от въоръжения грабеж
юридическо лице – „ТАВЕКС“ ЕООД, е счетена за възстановена по силата на
споразумение, постигнато между посоченото пострадало търговско
дружество и охранителната фирма „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД, от чийто
служител са били отнети движимите вещи. Доколкото в глава 29 „Решаване
на делото със споразумение“ от НПК не е уредено изрично, че в тежест на
извършителя на престъплението, причинило имуществени вреди, се поставя
9
репарирането на щетите, то следва, че при възстановяване на същите от трето
лице, а не от конкретния деец, условието, поставено с чл.381, ал.3 от НПК, се
счита изпълнено, а постигнатото между страните в процеса споразумение за
решаване на делото подлежи на одобрение, включително при уговаряне на
наказание съгласно изискванията на чл.55 от НК. Неправилно е обаче
последващо повторно отчитане на коментираното обстоятелство в полза на
дееца и при преценка досежно прилагането на чл.24 от НК, както е сторил
първостепенният съд. Подобен подход при решаване на въпроса за общото
наказание, респективно за неговото увеличаване, би имал за последица
определяне на неоправдано занижено общо наказание в случаите, когато се
касае за особено тежки престъпления, какъвто е и настоящият случай.
Въззивната инстанция не споделя извода на първата, че прилагането на
чл.24 от НК би игнорирало принципа на „поглъщане“ на наказанията, уреден
в нормите на чл.23 - чл.25 от НК. Вярно е обратното – именно този принцип е
спазен в казуса, като за трите тежки престъпления, включени в процесната
съвкупност, на осъдения П. е определено едно общо, най-тежко наказание от
осемнадесет години лишаване от свобода, което „поглъща“ двете по-леки
наложени наказания лишаване от свобода, съответно в размери на десет
години и на три години, които няма да се изтърпяват отделно. Наред с това, с
увеличаване на посоченото общо наказание по чл.24 от НК, било с поискания
от прокурора размер – с една втора, т. е. с девет години, било с по-малко по
размер завишение, отново няма да се наруши въпросния принцип на
„поглъщане“ на наказанията, тъй като осъденият П. ще следва да изтърпи
общо и увеличено наказание от двадесет и седем години лишаване от свобода
или по-малко от него по размер общо наказание, като по този начин не се
достига максималния размер на наказанието лишаване от свобода от тридесет
години, предвиден по изключение в текста на чл.39, ал.2 от НК, което
обосновава заключението за съблюдаване нормите на чл.23 – чл.25 от НК
досежно определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления.
По изложените съображения и отчитайки характера и високата степен на
обществена опасност на конкретните групирани деяния, високата степен на
обществена опасност на осъдения П. и целите на специалната превенция,
въззивният съд прие, че определеното общо наказание от осемнадесет години
лишаване от свобода е недостатъчно за постигане целите по чл.36 от НК,
поради което следва да се завиши, като на основание чл.24 от НК и в
10
съответствие с нея следва да се увеличи размера на определеното общо
наказание с четири години лишаване от свобода. Така, размерът на общото
наказание лишаване от свобода, което осъденият П. ще следва да изтърпи,
възлиза на двадесет и две години. Този размер на увеличеното от въззивната
инстанция общо наказание е законосъобразно и справедливо преценен, той
ще осигури по-продължителна изолация на осъдения в условията на
пенитенциарно заведение, при която може да се очаква положителен резултат
на неговото поправяне и превъзпитание. Освен това, налагането на наказания
за отделните престъпления от съвкупността при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, включително при условията на чл.55 от НК или
с одобрено от съда споразумение, не представлява законова пречка за
прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК и съобразно с нея да се завиши
размера на определеното на основание чл.23 вр. чл.25 от НК общо наказание.
С атакуваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл и
по въпроса за изпълнението на определеното общо наказание лишаване от
свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, правилно
е постановил наложеното общо наказание лишаване от свобода да се изтърпи
от осъдения при първоначален строг режим, защото посоченият законов текст
предписва първоначален строг режим за осъдените на лишаване от свобода за
повече от пет години за умишлени престъпления, какъвто е и настоящият
случай.
В унисон с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК съдът правилно е
приспаднал от срока на общото наказание лишаване от свобода изтърпяната
част от наказанията, включени в съвкупността, както и времето, през което
осъденият П. е бил с взета спрямо него мярка за неотклонение задържане под
стража по което и да е от двете наказателни дела, включени в съвкупността.
Мотивиран от всичко по-горе изложено въззивният съд намери, че
следва да измени първоинстанционното определение, като на основание чл.24
от НК, увеличи определеното общо наказание от осемнадесет години
лишаване от свобода с четири години лишаване от свобода, т. е. на двадесет и
две години лишаване от свобода.
В останалите му части, в които съдебният акт на първата инстанция не
подлежи на изменение, той следва да бъде потвърден като законосъобразен и
11
обоснован.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №293 от съдебно заседание на 24.03.2022г. по
ЧНД №206/2022г. на Бургаския окръжен съд, като
УВЕЛИЧАВА, на основание чл.24 от НК, определеното на осъдения ИВ.
Й. П. общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода с четири
години лишаване от свобода или на двадесет и две години лишаване от
свобода.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите му части.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12