Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Г., като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2215 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от Г.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес-***, подадена чрез адв.Г., адрес *** против Ревизионен
акт № Р-03000320007062-091-001/02.07.21г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 189/17.09.21г. на Директора на дирекция
“ОДОП”-Варна, с който са установени допълнително задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г. в общ размер на 23966лв.-главници и 8946.48лв.-лихви.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният РА е неправилен и необоснован, издаден в нарушение на
материалния закон и при допусанати съществени нарушения на процсуалните
правила. Твърди, че събраните доказателства и установените с тях факти не водят
до извод за наличие на данни за укрити доходи, както и за възникване на
задължения в тези размери. Счита, че органите по приходите в противоречие с
целта на закона са използвали предпоставката по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК без да са
установили несъответствие в установените приходи и разходи на ревизираното
лице. Твърди, че с оглед това, че годишната данъчна декларация, съгласно чл.53
ал.1 ЗДДФЛ, се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода, по отношение на 2014г. е изтекъл петгодишния срок по
чл.109 ал.1 ДОПК към датата на възлагане на ревизията и само на това основание
РА в тази част следва да бъде отменен. Твърди и че незаконосъобразно е
определено задължение за 2019г., тъй като в заповедта за възлагане на ревизия и
в самия РА е определен ревизиран период от 01.01.2014г. до 31.12.2019г., но
данъкът за 2019г. следва да бъде деклариран и съответно заплатен през 2020г.,
която е извън ревизирания период. Незаконосъобразно органът по приходите е
изследвал факти и обстоятелства, които са настъпили, съответно не са, в момент
след края на ревизирания период, а именно подадена ли е или следвало ли е да
бъде подавана данъчна декларация за 2019г. Твърди и че като основание за
провеждане на ревизията е посочен чл.122 ал.1 т.2 ДОПК- налице са данни за
укрити приходи или доходи, каквито към 31.12.2019г. просто няма как да са били
налице. Твърди и че са налице нарушения на материалния закон- посочено е, че
ревизията има за предмет данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ,
но в цитираната разпоредба е посочено единствено как се определя данъната
основа на задължението, но не се определя вид данък. Твърди и че установените
задължения за данък върху дохода не се дължат в Република България, тъй като
безспорно е установено, че е бил нает на работа по моряшки трудов договор с
гръцкото дружество „Стамко Шип Мениджмънт Ко“LTD, като
възнаграждението му е било плащано от това дружество, а не от дружесвото
–посредник „Стамко Менинг Ейнджънси Ко“ООД. Работодателят му „Стамко Шип
Мениджмънт Къмпани Лимитед“- Гърция е с регистрация от 1998г. на Министерството
на икономиката и търговския флот и действа като представител на посочени в
договора 56 корабособственика- регистрирани, съгласно законодателството на
остров Ман, с посочен регистрационен номер и IMO. Твърди, че от
посоченото в РД и РА не става ясно дали във връзка с ревизията е бил осъществен
обмен на информация между органите на приходната администрация и гръцката
данъчна администрация, извършен на основание чл.26 СИДДО, дали е получен
отговор и ако е получен какво гласи той. Счита, че това е съществено нарушение,
тъй като е попречило да се изяснят обстоятелства от съществено значение за
данъчното третиране, като не е установено например дали корабите, на които е
работил не представляват „морски кораби, вписани в регистъра на корабите на
държава-членка на Европейския съюз“, в случая на Република Гърция, което има
съществено значение относно третирането му като „морско лице“ по смисъла на
ЗДДФЛ. Твърди и че не е спорно, че „Стамко Шип Мениджмънт Ко“LTD
е посочено като „ISM manager“ на всеки от
корабите, на които е работил, което означава, че това дружество е легитимирано
да управлява корабите, като притежава всички необходими корабни документи и
управлява кораба. Твърди, че неоснователно е прието, че по принцип клоновете на
чуждестранни дружества, разположени на територията на друга държава, нямат
самостоятелна правосубектност отделна от тази на самото юридическо лице и
разпоредбите на СИДДО не се прилагат към тях. Счита, че от съществено значение
в случая е, че е учреден такъв клон на юридическо лице, което извършва своята
дейност чрез място на стопанска дейност именно в Република Гърция. Твърди, че е
сключил моряшки договор с дружество, регистрирано по законите на Република Гърция,
което отговаря на всички изисквания на СИДДО, поради което следва да бъде
освободен от данъчно облагане в Република България. Твърди и че фактът, че
дружеството, с което е в трудови правоотношения управлява корабите, на които е
работил го прави и „морско лице“ по смисъла на ЗДДФЛ, съответно така следва да
се определят данъчната основа и данъчната ставка за облагането му. Изложеното
налага извод, че органите по приходите незаконосъобразно в нарушение на
материалния закон са извършили ревизия по реда на чл.122 ДОПК, определили
данъчна основа за облагане и самия вид на дължимия данък. Моли РА да бъде
отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. поддържа становище, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се ревизионен
акт № Р-03000320007062-091-001/02.07.21г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с Решение № 189/17.09.21г. на Директора на дирекция „ОДОП”-Варна,
с който на жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г. в общ размер на 23966лв.-главници и 8946.48лв.-лихви.
От Заповед за
възлагане на ревизия № Р- 03000320007062-020-001/18.11.20г., издадена на
основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се
установява, че е възложено извършване на ревизия на Г.Д.Д. от инспектори по
приходите, която да обхване задълженията за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. и да завърши
до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е връчена на 06.01.2021г.
електронно. От ЗВР № Р- 03000320007062-020-002/05.04.21г. се установява, че
срокът за извършване на ревизията е продължен до 04.06.21г. От заповеди № Д-2273/20.12.18г.,
№ Д-3/04.01.2021г., № Д-533/29.03.21г. и болничен лист се установява, че
ревизията е възложена от компетентен орган. За резултата от ревизията е
изготвен ревизионен доклад № Р-03000320007062-092-001/11.06.21г., а въз основа
на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ
на НАП, който с решение № 189/17.09.2021г. го е потвърдил, като е обсъдил и
направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни.
В хода на ревизионното производство, органите
по приходи, въз основа на събраните писмени доказателства – писмени обяснения и
доказателства, представени от жалбоподателя, от трети лица и контролни органи
във връзка с връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения,
както и присъединени с протоколи на органи по приходите са установили, че
жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ, семеен е от
2017г., за периода 2014-2016г. е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, като е декларирал доходи
от правоотношения като морско лице, а за периода 2017г.-2019г. не е подал
декларация по чл.50 ЗДДФЛ, като са установени получените приходи/доходи за
ревизираните периоди и извършените разходи от ревизираното лице. Прието е, че са
налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, тъй като ревизираното лице е
получило доходи от трудови правоотношения с източник в чужбина, които
представляват облагаем доход по смисъла на чл.24 ал.1 ЗДДФЛ и следва да се
декларират с подаване на ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и на ревизираното лице е връчено
уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК, с което е уведомено, че основата за облагане с
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за ревизираните данъчни
периоди и осигурителният доход за установяване на задължения от ЗОВ ще бъде
определена по реда на чл.122-124а ДОПК. Връчено му е и уведомление по чл.17
ал.1 т.2 ДОПК. Връчено е и искане за представяне на декларации по чл.124 ал.3 ДОПК за всяка ревизирана година, като същият е представил една обща за всички
ревизирани периоди. Извършен е анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 ДОПК
относими към ревизираното лице. Не е установено за ревизираните периоди
превишение на извършените разходи над получените приходи. Установено е, че
жалбоподателят е представил договори за посредничество при наемане на работа на
морски специалисти, сключени с посредника „Стамко менинг ейджънси Ко“ООД от
03.09.2013г., 24.11.2014г., 24.11.2015г. и от 24.11.2016г., съгласно които жалбоподателят
възлага на посредника да извърши посредничество по информиране и/или
консултиране на търсещите работа лице и работодателите; психологическо
подпомагане на търсещите работа лица; насочване към обучение на възрастни;
насочване и подпомагане за започване на работа и сключване на договор за
наемане на работа с корабопритежател, като договорите се сключват за срок от 12
месеца и възложителят не дължи на посредника възнаграждение за осъщественото
посредничество.
Съгласно представените моряшки трудови
договори, сключени между жалбоподателя/трети, съответно втори капитан/ и „Стамко
Шип Мениджмънт Ко“LTD, с адрес ***, същите са за както следва: № 16795 от
16.10.2013г. с период за заетост от 4 месеца, /трети помощник капитан с
определено в договора възнаграждение/ и период на заетост 4 месеца, плюс два
месеца според собственика, на посочен в договора кораб: „***“ с IMO ***, флаг
на кораба ***, пристанище на регистрация: ***; № 17507 от 23.07.2014г. /трети
помощник капитан, с определено в договора възнаграждение/ и период на заетост 4
месеца, плюс два месеца според собственика, на кораб: „***“ с IMO ***, флаг на
кораба-***, пристанище на регистрация-***;
№ ***от 12.03.2015г.-втори помощник капитан с определено в него възнаграждение
и период на заетост 4 месеца, плюс два месеца, посочен кораб - „***“ с IMO ***,
флаг – ***, пристанище на регистрация-***; № ***от 19.02.2016г. /втори помощник
капитан/ с период на заетост 4 месеца, плюс два месеца, на кораб - „***“ с IMO ***,
флаг на кораба- ***, пристанище на регистрация-***; № 19935 от 04.01.2017г. /втори
помощник капитан с определено в договора възнаграждение/ с период на заетост 4
месеца, плюс два месеца, на кораб - „***“ с IMO ***, флаг на кораба- ***,
пристанище на регистрация-***; № 20651 от 18.10.2017г. /втори помощник капитан
с посочено в договора възнаграждение/ с период на заетост 4 месеца, плюс два
месеца, на кораб - „***“ с IMO ***, флаг на кораба- ***, пристанище на
регистрация-***; № 21348 от 02.07.2018г. /втори помощник капитан с определено в
договора възнаграждение/ с период на заетост 4 месеца, плюс два месеца, на
кораб - „***“ с IMO ***, флаг на кораба- ***, пристанище на регистрация-***; №***от
03.05.2019г., сключен между жалбоподателя -втори помощник капитан, „***“-
корабособственик с адрес: ***и „Стамко шип мениджмънт Ко“LTD, с определено в
договора възнаграждение, период на заетост 4 месеца, плюс два месеца, на кораб
- „***“ с IMO ***, флаг на кораба- ***, пристанище на регистрация-***.
Съгласно писмено обяснение, дадено с
оглед връчено ИПДПОЗЛ, „Стамко Менинг Ейджънси Ко“ ООД е посочило, че е
регистриран посредник за набиране на морски кадри за корабни екипажи; има
сключен договор за посредничество с корабна компания „Стамко Шип Мениджмънт
Къмпани Лимитед“-Гърция-принципал, действащ като представител на посочените в
договора корабособственици и съгласно този договор действа като Агент-посредник
и приема да осигурява български моряци за определени кораби на принципала; корабните
екипажи са наемани в съответствие със сроковете и условията на „Договорите за
наемане на работа“ с принципала, като последният го упълномощава да трансферира
част или цялата месечна заплата на персонала по банковата сметка по техен
избор; действа само и единствено като посредник /агент/ на принципала и няма
информация за това дали са удържани данъци върху доходите на физическото лице,
както и задължителни осигурителни вноски, както и по силата на кое
законодателство е правено това; за периода 2014г. - 2019г. са подписани представените
договори, сключени с жалбоподателя, като той не е подавал писмена декларация, с
която да заяви желание да бъде осигуряван чрез изпращащия посредник. Съгласно договор
за посредничество от 01.01.2016г., същият е сключен между „Стамко Шип
Мениджмънт Къмпани Лимитед“ - Гърция, компания учредена в Либерия, с клон в
Република Гърция, с рег. номер от 09.07.1998г. на Министерството на Икономиката
и Търговския флот, с адрес на управление: ул. „Акти Миаоли“ 21, *** -
принципал, действащ като представител на описаните в договора корабособственици
- учредени, съгласно законодателството на Остров МАН /с посочен регистрационен
номер и IMO/ и „Стамко Менинг Ейджънси Ко“ ООД - Варна, България - агент
/посредник/, като съгласно Клауза 8.2 Заплати, б. „б“ в края на всеки месец и
при напускане, на моряка ще му бъде връчвано ведомост-извлечение, подписана от
него и капитана, указваща всички надници, възнаграждения и съответни удръжки,
както и оставащата сума за изплащане, а съгласно Клауза 8.2, б. „г“ собствениците,
работодателят или техният представител в България не носят отговорност за
данъци върху доходите, които морякът може да бъде задължен да плаща.
В дадени обяснения жалбоподателят е
посочил, че работи за Гръцка компания и няма бележки за данъци, които се дължат
на територията на Република Гърция.
Органите по приходите са установили при
справки в публичен интернет сайт и следната информация за корабите, на които е
работил жалбоподателя и техните компании:
-за кораба „***”- с IMO *** / преименуван
на „***“/като ship manager/commercial manager е вписана компанията RAY CAR
CARRIERS LTD, с адрес ***, а като registered owner /корабособственик/ е вписана
компанията AFRICA MARITIME LTD, с адрес в ***;
-за кораба „***” - с IMO *** /преименуван
на „RCC AMSTERDAM“/ като ship manager/commercial manager е вписана компанията
RAY CAR CARRIERS LTD, с адрес ***, а като ISM manager STAMCO SHIP MANAGEMENT Co
LTD с адрес в *** и като registered owner/корабособственик/-AMSTERDAM MARITIME LTD, с
адрес -***
-за кораба „***”- с IMO *** като ship
manager/commercial manager е вписана компанията RAY CAR CARRIERS LTD, с адрес в
***, като ISM manager - компанията
STAMCO SHIP MANAGEMENT Co LTD с адрес в гр. ***, а като registered owner
/корабособственик/ - компанията HARVEST MARITIME LTD, с адрес в ***;
-за кораба „***” с IMO *** /преименуван
на „***“/ като ship manager/commercial manager е вписана компанията RAY CAR
CARRIERS LTD, с адрес ***, като ISM manager - компанията STAMCO SHIP MANAGEMENT
Co LTD с адрес в гр. *** и като registered owner /корабособственик/ -
компанията „***“ LTD с адрес ***;
-за кораба „***” с IMO *** /преименуван
на „***“/ като ship manager/commercial manager е вписана компанията RAY CAR
CARRIERS LTD, с адрес в ***, като
ISM manager - компанията STAMCO SHIP MANAGEMENT Co LTD с адрес в гр. *** и като
registered owner /корабособственик/ - компанията *** LTD, с адрес в ***При
проверка в интернет сайта на търговския регистър на Остров Ман е установено, че
всички корабособственици /AFRICA MARITIME LTD, AMSTERDAM MARITIME LTD, HARVEST
MARITIME LTD, „***“ LTD и *** LTD/ са регистрирани в ***. При проверка в
интернет сайта на търговския регистър на Израел не са установили информация
относно „***“ LTD.
Органите по приходите са приобщили и
получен отговор от Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, съгласно който в общия случай
фактът, че дружествата „Стамко Менинг Ейджънси Ко“ ООД и STAMCO SHIP MANAGEMENT
CO LTD /либерийско дружество с клон в Гърция/, са оказали агентски и
посреднически услуги при сключване на моряшките трудови договори между
корабособствениците /дружества, регистрирани на остров Ман/ и жалбоподателя не
дава основание за прилагане на СИДДО между България и Гърция, както и някоя от
двете действащи през периода СИДДО между България и Обединеното Кралство. По
принцип клоновете на чуждестранни дружества, разположени на територията на
друга държава, нямат самостоятелна правосубектност, отделна от тази на самото
юридическо лице и разпоредбите на СИДДО не се прилагат към тях. Остров Ман е
самостоятелна юрисдикция извън териториалните граници на Обединеното Кралство
по смисъла на чл.3, ал.1 от СИДДО между България и Обединеното Кралство. Остров
Ман не е част от Обединеното Кралство и също така не е бил част от Европейския
съюз. Остров Ман се ползва със статут на самоуправляващо се владение.
Въз основа на събраните в хода на
ревизията доказателства органите по приходите са приели в оспорения РА, че като
местно физическо лице жалбоподателят е задължено лице за целите на данъчното
облагане в Република България за световния си доход/за доходите от източник в
страната и от чужбина/, съгласно чл.6 ЗДДФЛ в Република България. Корабите, на
борда на които е полагал труд през периода 2013г. - 2016г. са регистрирани на ***
и плават под флага на тази държава, т.е. той няма качеството на „морско лице“
по смисъла на §1, т.54 от ЗДДФЛ, тъй като не е бил член на екипажа на морски
кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на ЕС.
Съгласно чл.15, ал.3 от СИДДО между
Република България и Република Гърция възнаграждение, получено във връзка с
положен труд на борда на кораб или самолет, използвани в международния
транспорт, се облагат съгласно законодателството на държавата, където подлежат
на облагане печалбите, реализирани от използването на корабите, т.е. с оглед разпоредбата
на чл.8, ал.1 от СИДДО, това е договарящата държава, в която корабите са
регистрирани, или снабдени с корабни документи. Разпоредбата на чл.15, ал.3 от
СИДДО с Република Гърция въвежда специално правило по отношение на чл.15, ал.1
и ал.2 от същата спогодба, приложимо единствено в случай, че е налице извършен
труд на борда на кораб, използван в международния транспорт. Терминът „международен
транспорт“ е дефиниран в чл. 2 от Протокола към СИДДО с Гърция вр. чл.3, ал.1,
б. „ж“ от Спогодбата и съгласно същия международен транспорт означава всеки
превоз с кораб, който има място на регистрация или е снабден с корабни
документи в една от договарящите държави, освен когато се експлоатира
изключително между места намиращи се в другата договаряща държава. Органите по
приходите са приели, че в случая не е налице тази хипотеза, тъй като нито един
от корабите, на които жалбоподателят е полагал труд през ревизираните периоди не
е регистриран в Гърция или България, а няма данни корабите да са използвани
единствено във вътрешният транспорт - между места или пристанища, разположени
само на територията на Гърция. В случая корабите плават под флага на ***,
поради което и Гърция няма право да облага доходите му на основание СИДДО.
Органите по приходите са приели, че
доходите, получени от жалбоподателя на борда на кораби, представляват облагаем
доход по смисъла на чл.24 а.1 ЗДДФЛ и същите е следвало да бъдат декларирани от
него с декларация по чл.50 ЗДДФЛ, каквито за отчетните години от 2013г. до
2016г. е подал в хода на извършената му проверка, като е декларирал в
Приложение 1 „доходи от трудови правоотношения“ получените доходи като морско
лице и е начислил дължим данък върху доходите по реда на чл.25 ал.3 ЗДДФЛ.
Въз основа на установеното органите по
приходи са установили за всяка от ревизираните години данъчна основа по чл.122
от ДОПК, подлежаща на облагане с данък върху доходите, формирана от размера на
получените възнаграждения от жалбоподателя за полаган труд на борда на кораби,
плаващи под флага на ***, както следва: за 2014г. - 37 125.78 лв.; за 2015г.
- 38 127.71лв.; за 2016г. - 35 595.11лв.; за 2017г. - 45 287.52лв.;
за 2018г. - 55 246.84лв.; за 2019г. - 40 715.06лв. и дължим данък върху
доходите, след приспадане на осигурителните вноски, както следва: за 2014г. - 3692лв.;
за 2015г. - 3 792лв.; за 2016г. - 3 539лв.; за 2017г. - 4 506лв.; за 2018г. - 5
500лв.; за 2019г. - 4044лв., като за 2014, 2015 и 2016г. след приспадане и на
декларирания от лицето данък в подадените от него през 2020г. декларации са
установили като дължими допълнителни задължения, а имено: за 2014г.- 3321лв.,
2015г.- 3411лв. и 2016г.- 3184лв. Начислили са и съответните лихви.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за
обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана
по същество, съдът намира следното:
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е
възложена от компетентен орган- изрично определен в заповед № Д-2273/20.12.18г.
и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на
ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда
от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД
и РА са подписани от посочените в тях издатели с електронен подпис, съгласно чл.13
ЗЕДЕУУ.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на
2014г. е изтекъл петгодишния срок по чл.109 ал.1 ДОПК към датата на възлагане
на ревизията и само на това основание РА в тази част следва да бъде отменен.
Съгласно чл.109 ал.1 ДОПК не се образува производство
за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация.
Изтичането на срока по чл.109 ал.1 ДОПК препятства
възможността да бъде образувано ревизионно производство. Ревизионното
производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото
лице, а не с издаването й. Задължението за данък върху дохода на физическите
лица за доходи за 2014г. подлежи на деклариране в срок до 30.04.2015г., като от
01.01.2016 г. започва да тече срокът по чл.109 ал.1 ДОПК, който изтича на
31.12.2020г. Не се оспорва, че ЗВР № Р- 03000320007062-020-001/18.11.20г. е
връчена на 06.01.2021г. електронно, поради което срокът по чл.109 ДОПК по
отношение на задълженията за 2014г. е изтекъл. Провеждането на ревизия след
изтичане на преклузивния срок по чл.109, ал.1 ДОПК представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и РА в тази част следва да
бъде отменен.
Неоснователни са твърденията в жалбата,
че ревизията не е следвало да се проведе по особения ред.
Безспорно е установено, че са налице
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, тъй като ревизираното лице е получило
доходи от трудови правоотношения с източник в чужбина, които представляват
облагаем доход по смисъла на чл.24 ал.1 ЗДДФЛ и е следвало да се декларират с
подаване на ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, но не са били декларирани.
Не се спори, че жалбоподателят е полагал
труд по трудови правоотношения на борда на посочените в РА кораби. Не се
оспорва и размера на получените възнаграждения за положения труд, а и получените
от него суми за положения труд безспорно се установяват от събраните по делото
доказателства. Не се спори и че жалбоподателят е местно лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ.
Безспорно се установи
от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е полагал труд на борда
на кораби, плаващи под флага на *** и регистрирани в ***, въз основа на
сключени моряшки договори с посредничеството на „Стамко Менинг Ейджънси Ко“
ООД, агент на „Стамко шип мениджмънт Ко“ LTD, регистриран в Гърция клон на
компания, която е регистрирана в Либерия и представлява 56 /петдесет и шест/
фирми- корабособственици, които са регистрирани на Остров Ман.
Жалбоподателят твърди,
че доходите му не следва да бъдат облагани в Република България, като счита, че
е приложима СИДДО с Република Гърция.
Съгласно чл.6 от ЗДДФЛ
местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в България и в чужбина.
Както бе посочено, в
слечая не е спорно, че жалбоподателят е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, а и
това се устанвява от събраните доказателства, предвид това, че центърът на
жизнените му интереси е в страната.
Съгласно чл.75 от ЗДДФЛ,
когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от
Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби,
различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната
данъчна спогодба или договор.
Жалбоподателят счита,
че в случая за получените от него възнаграждения е приложима СИДДО с Гърция,
предвид това, че е сключил трудови договори с работодателя „Стамко шип
мениджмънт Ко“ LTD, клон на юридическо лице, извършващо дейност чрез място на
стопанска дейност в Гърция.
Съгласно чл.15 ал.3 от
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,
сключена между Република България и Република Гърция, независимо от предходните
разпоредби на този член възнаграждение, получено във връзка с положен труд на
борда на кораб или самолет, използвани в международния транспорт, могат да се
облагат с данък в договарящата държава, където подлежат на данъчно облагане
печалбите от използването на тези кораби или самолети според разпоредбите на
чл.8. Съгласно чл.8 ал.1 от спогодбата печалбите, реализирани от използването
на кораби в международния транспорт, ще се облагат само в договарящата държава,
в която корабите са регистрирани или снабдени с корабни документи. Международен
транспорт, съглансно чл.3, ал. 1, буква „ж“ от спогодбата означава всеки превоз
със самолет или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие, което
има място на действително управление в едната договаряща държава, или с кораб,
който има място на регистрация или е снабден с корабни документи в една от
договарящите държави, освен когато корабът, самолетът или шосейното транспортно
средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата
договаряща държава.
В случая е установено,
че всички кораби, на които жалбоподателят е полагал труд, са регистрирани под
флага на ***, с пристанище на домуване ***, поради което е неприложима
спогодбата.
Не е налице хипотезата
на международен транспорт, съгласно определението на СИДДО, тъй като нито един
от корабите, на които жалбоподателят е полагал труд през ревизираният период не
е регистриран в Гърция или България. Не са налице данни корабите да са
използвани единствено във вътрешният транспорт - между места или пристанища,
разположени само на територията на Гърция.
Жалбоподателят не е и „морско
лице“, както твърди. Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ морско лице е физическо
лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски
кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз,
независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо
свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална
подготовка, придобито по реда на наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса на
търговското корабоплаване. В случая е установено, че корабите, на които е
полагал труд жалбоподателят не са вписани в регистъра на корабите на
държава-членка, а са регистрирани на ***. Не се и твърди да са били
регистрирани в корабните регистри на държава-членка на ЕС, поради което и неправилно
в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е декларирал в Приложение № 1 получени
доходи като морско лице.
Жалбоподателят твърди
и че „Стамко шип мениджмънт Ко“ LTD е мениджър на корабите и притежава всички
необходими корабни документи и управлява корабите. Органите по приходите са
събрали доказателства, видно от които това дружество е вписано само като ISM
мениджър, който според правилата в отрасъла отговаря за безопасното управление
и експлоатация на кораба в морето в следните насоки: предотвратяване
замърсяването на морето, осигуряване безопасност на живота на морето,
предотвратяване човешки наранявания или загуба на човешки живот в морето,
избягване увреждане на околната среда и кораба. Международният ISM стандарт
представлява организирана и документирана система, позволяваща на корабните
компании и членовете на екипажа да прилагат ефективно всички политики за
безопасност. Установено е и че като ship manager/commercial menager/, т.е.
корабен/търговски мениджър/ са вписани други дружества на корабите, на които е
полагал труд жалбоподателят, поради което „Стамко шип мениджмънт Ко“ LTD не
може да се счита за мениджър/експлоатиращ корабите. Това дружество е посочено
като клон на юридическо лице, извършващо дейност чрез място на стопанска
дейност в Гърция. Клоновете на чуждестранни дружества, разположени на
територията на друга държава, нямат самостоятелна правосубектност, отделна от
тази на самото юридическо лице. Дружеството, с което са сключени трудовите
договори, е регистриран в Гърция клон на компания, регистрирана в Либерия,
която представлява 56 /петдесет и шест/ фирми - корабособственици, всичките
регистрирани на Остров Ман.
Съгласно чл.116 ал.1 ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е
необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната,
задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването
им, а в случая жалбоподателят независимо и от дадените му указания от съда не е
представил доказателства относно твърденията, че доходите му подлежат на
облагане в държава-членка. Съгласно клауза 8.2, б.“б“ от договора за
посредничество от 01.01.2016г. между „Стамко менинг ейджънси Ко“ ООД /като
агент/посредник/ и „Стамко шип мениджмънт къмпани лимитед“, Гърция в края на
всеки месец и при напускане на моряка ще му бъде връчвана ведомост-извлечение,
подписана от него и капитана, указваща всички надници, възнаграждения и
съответни удръжки. Такива ведомости не са представени от жалбоподателя нито в
хода на извършената му проверка, нито в хода на ревизията, нито с оглед
дадените от съда указания, че носи доказателствената тежест да установи факти и
обстоятелства от значение за спора. Съгласно
клауза 8.2, буква „г“ от същия договор, собствениците, работодателят или
техният представител в България не носят отговорност за данъци върху доходите и
социални осигуровки, които морякът може да бъде задължен да плаща. В случая не
се и твърди да са правени удръжки от възнаграждението му в Република Гърция.
Предвид горното, доходите,
получени от жалбоподателя за положен труд на борда на кораби, са облагаеми
доходи по смисъла на чл.12 вр. чл.10, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, както
са приели и органите по прихдите, и подлежат на облагане и деклариране на
основание чл.6 и по реда на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Като не ги е декларирал,
са налице укрити доходи, т.е. обстоятелство по чл.122 ал.1 ДОПК.
В случая констатациите
на РА по реда на чл.122 ДОПК се считат за верни до доказване на противното,
доколкото наличието на основанието по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства. Налице са данни за укрити доходи.
В тежест на
жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите,
което в настоящото производство не е извършено. Именно наличието на основание
по чл.122 ал.1 ДОПК дава възможност на органите по приходите да определят
основата за облагане по реда на ал.2, а когато наличието на основанието е
подкрепено със събраните доказателства, то на основание чл.124 ДОПК фактическите
констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното.
Не е в противоречие с
материалния закон начинът на определяне предмета на ревизията. Съгласно чл.17
от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по
чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон облекчения. В чл.25 ЗДДФЛ е регламентирано определянето на годишната данъчна основа за доходите от
трудови правоотношения, която е елемент от общата годишна данъчна основа по
чл.17 ЗДДФЛ, каквито са доходите на жалбоподателя.
Върху определената
основа за облагане в размер на получените възнаграждения за съответния данъчен
период са определили дължимия данък, след приспадане на дължими осигурителни
вноски, както и след приспадане на декларирания данък за 2014, 2015 и 2016г. в
подадените от лицето през 2020г. декларации.
Неоснователни са и
твърденията относно определянето на задължения за 2019г. Съгласно заповедта за
възлагане на ревизия е възложена компетентност на органите по приходите да
установят задълженията на жалбоподателя и за данъчен период 2019г.
С оглед гореизложеното РА в
частта на установените задължения за д.п. 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г. е
правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направените искания, съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част в размер на 1.71лв./ от претендирани и доказани 10лв. –ДТ/, а на ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възрнаграждение в
размер на 1285.13лв., като по компенсация се осъди жалбоподателят да заплати на
ответната страна 1283.42лв. Жалбоподателят претендира и заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1600лв., но не са представени доказателства да са
направени такива разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03000320007062-091-001/02.07.21г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 189/17.09.21г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна в
частта, с която на Г.Д.Д. са установени допълнително задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 3321лв.- главница
и 2313.42лв.-лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Д. против Ревизионен акт №
Р-03000320007062-091-001/02.07.21г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение № 189/17.09.21г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна в
частта, с която са установени допълнително задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ
размер на 20645лв.-главници и 6633.06лв.-лихви.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********, адрес-*** да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП- гр.Варна сумата от 1283.42лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: