№ 689
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело №
20251000500563 по описа за 2025 година
С решение № 6069 от 06.11.2024г., поправено с решение № 425 от 22.01.2025г. и двете
постановени по гр.д.№ 14029/2023г. по описа на СГС Столична Община е осъдена да
заплати на основание чл.49, вр.чл.45 на О. Г. сумата от 12 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от падане на 28.09.2023г.
поради спъване в капак на шахта , издигащ се над плочките на тротоара на кръстовището на
ул.“Иван Тургенев“ и ул.“Китна“ в София , ведно със законна лихва , считано от 28.09.2023г.
до окончателното й изплащане.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответната страна в
производството- Столична община с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови
ново, с което да отхвърли иска.
Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Застъпва се тезата, че шахтата, от която е произтекло произшествието представлява
елемент от електропреносната техническа инфраструктура и като такава се поддържа от
съответното експлоатационно дружество “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на
основание чл.64,ал.3 от ЗУТ. Поради това първоинстанционният съд неправилно приел, че
Столична община трябва да отговаря за шахтата, която била изградена от
експлоатационното дружество в разрез с нормативните изисквания.
На следващо място жалбоподателят излага становище, че събраните доказателства са
1
недостатъчни за да установят, че инцидентът е настъпил по описания начин, т.е, че
травматичното увреждане е произтекло от спъване в шахта на тротоара.
При условията на евентуалност, ако все пак съдът счете, че искът е доказан по своето
основание, се моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Изтъква се, че
претърпяната контузия не е довело до трайни последици за здравето на ищеца, а наличието
на болки към момента на прегледа от експерта, назначен да изготви допуснатата по делото
експертиза не е доказано. Самият възстановителен период е по-кратък от 30 дни, а младата
възраст на пострадалия предполагала по- бързо възстановяване.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът О. С. Г. основава претенцията си на твърдението,че на 28.09.2023г. докато се
движел пешком по улица „Иван Тургенев“ в посока ул.“Китка“, вървейки по тротоара се
спънал с левия си крак в необезопасена и несигнализирана шахта, надигната над нивото на
тротоарната настилка , загубил равновесие и паднал на левия си лакът и лявата долна
гръдна половина.
В резултат на произшествието ищецът претърпял неимуществени вреди,изразяващи в
болка в ляво подребрие и лява гръдна половина , задух , получаване на малък плеврален
излив.
След инцидента ищецът посетил УМБАЛ „Софиямед“, където бил прегледан и била
направена рентгенография. Установена била болезнена палпация в лява гръдна половина,
болка на ляво подребрие, охлузна рана на левия лакът, малък плеврален излив. Поставена
била окончателна диагноза contusion throacis.
Г. останал в болничното заведение до 02.10.2023г., когато бил изписан и му бил
издаден болничен лист за общо деветнадесет дни, от които 5 дни болничен режим и 14 дни
домашен режим на лечение.
Поддържа се, че ищецът в продължителен период от време търпял болки и ежедневен
дискомфорт като същите не били приключили и към момента на подаване на исковата
молба. Затруднено било движението на левия му лакът и на снагата, бил в невъзможност да
движи нормално увредения крайник на тялото си за един дълъг период от време. Към датата
на подаване на исковата молба Г. изпитвал болки при промяна на времето и натоварване.
Изпитвал страх да ходи по улиците, станал раздразнителен, изпитвал силно безпокойство
когато разказвал за случилото се.
Претенцията е била предявена за сумата от 30 000лв. –обезщетение за неимуществени
вреди от описаните по-горе болки и страдания.
2
С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск.
Поддържа се, че не е налице фактическия състав на деликта. На първо място се оспорва
твърдението, че уврежданията са настъпили по описания в исковата молба начин, а на
следващо място се оспорва да е налице бездействие от страна на Столична община във
връзка с нормативно предписаното й задължение да поддържа уличната инфраструктура,
както причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди.
Въвежда се твърдение, че шахтата представлява елемент на електропреносната
техническа инфраструктура и като такава следва да се поддържа от съответното
експлоатационно дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на основание
чл.64, ал.3 от Закона за устройство на територията.
Предвид на тези съображения, ответникът счита, че не следва да отговаря за
претърпените вреди.
При условията на евентуалност се оспорва размера на обезщетението за
неимуществени вреди като се сочи, че същият не е съответен на претърпените болки и
страдания. Оспорват се твърденията за наличие на психологическа травма, изразяваща се в
чувство на страх да ходи пеша по улиците, раздразнителност и силно безпокойство когато
разказва за преживяното. Прави се и възражение за съпричиняване на настъпването на
вредоносния резултат. Същото се изразявало в това, че пострадалият не е проявил нужното
внимание при своето движение,така че да осигури личната си безопасност.
За установяване н твърденията си ищецът е представил като доказателства по делото
епикриза от Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ „Софиямед“. От същата е видно, че Г. е
постъпил в клиниката на 28.09.2023г. с оплаквания от задух, болка в областта на ляво
подребрие и лява гръдна половина след претърпяна травма.
Отбелязано е, че при извършената рентгенография на граден кош и бял дроб в
лицева проекция не се установява значима динамика в образите,не се визуализират
фрактурни линии на ребра. При последваща рентгенография, направена на 30.09.20203г. е
посочено,че не може да се изключи малък плеврален излив.
Записано е също, че е проведена консервативна терапия, от която пациентът се е
повлиял благоприятно., както и че болничният престой е продължил 5 дни.
Представен е болничен лист, от който е видно, че неработоспособността на ищеца е
била за общо 19 календарни дни, част от които са били в болничен режим, а останалите-в
домашен амбулаторен.
В хода на процеса е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена
от вещо лице –лекар- специалист по ортопедия и травматология.
От заключението по същата става ясно, че контузията на гръдния кош, която е получил
ищеца е установена от направените рентгенови снимки и консултации с кардиолог и
анестезиолог. Налице е била и контузия с охлузна рана на левия лакът. Дадено е заключение,
че е възможно описаните увреждания на ищеца да бъдат получени по описания в исковата
молба начин.
3
По отношение на процеса на възстановяване след запознаване с медицинската
документация и извършен личен преглед на лицето, експертът е посочил, че по думите на
пострадалия същият дълго време е търпял болки като в начало дишането е било болезнено.
Освен това ищецът съобщавал за болки в областта на травмата при дълбоко дишане и по-
продължително стоене или спане в неудобна поза и към момента на прегледа- 04.09.2024г.
Констатацията на лекаря е,че при прегледа на се установяват трайни последици от
получените увреждания.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото е заявило , че в епикризата,
издадена на пострадалия е посочено,че има съмнения за плеврален излив, но такъв не
доказан и не е лекуван и съответно- не е изведен в епикризата .
По отношение на болките,за които пострадалият съобщава, експертът е изразил
становище, че същите не могат да бъдат диагностицирани по никакъв начин. Контузията на
гръдния кош по правило се възстановявала за период от около 2-3 седмици. Болките в кръста
по-често били в резултат на дегенеративни промени и това било неврологичен проблем, а
по-рядко-на базата на травматични дискови хернии. В конкретния случай обаче имало само
гръдна травма.
Въззивният съд намира, че заключението е компетентно и безпристрастно дадено,
защитено е в съдебно заседание и следва да бъде ценено по делото.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства- показанията на
свидетелката Т. Р. С.. Същата е майка на ищеца и съдът преценява тези показания по реда
на чл. 172 от ГК€
Свидетелката разказва, че е очевидец на инцидента, станал с нейния син. Двамата с
него излезли от входа на болка, в който живеел О. . Адресът на същия е на *** . Завили
надясно, като Г. искала да пресече, за да отиде до магазин за кафе и цигари. Той се спънал в
шахта , която била издадена над нивото на тротоара. Паднал по корем напред и казал, че го
боли лявата страна.
Оплакал се, че има болки при вдишване. Няколко дни /свидетелката посочва 5 или 7
дни/ ищецът бил в болница. Когато го изписали не можел да шофира и да извършва
елементарни движения и поради това свидетелката идвала в София,за да му помага. Не
можел да работи, а имал належаща работа. Психически също не бил добре. Било му много
трудно, защото трябвало някой да работи във фирмата. Той бил управител на същата и от
него зависело всичко и нямало кой да му изкарва парите.
Това продължило около месец и нещо. Към момента на разпита все още се оплаквал от
болки понякога.
Съдът намира,че следва да даде вяра на показанията на свидетелката, доколкото те са
логични и безпротиворечиви и са в съответствие с останалите доказателства по делото.
По делото са приети като веществени доказателства два боря снимки на част от
тротоар и намиращи се на същия шахти с бетонни капаци. Доколкото облаче по делото няма
4
достоверни данни нито за мястото, на което са направени снимките , нито за времевия
момент, в който са направени, то съдът намира, че не следва да цени същите.
С оглед на така събрани доказателствен материал въззивният съд намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:
На първо място това са претърпените от него вреди, а на следващо – това, че те са
настъпили в резултат на противоправни действия/бездействия на лица - служители на
ответника при или по повод извършване на възложена от ответника работа. Вината на
лицето, което е извършвало работата се предполага.
От обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява настъпването на вреда
за ищеца, която се изразява в получаване на контузия на лява гръдна половина на тялото му
в следствие на падане, станало на тротоар на улица , която се намира в гр.София. Установи
се същото, че тази контузия е наложила Г. да бъде лекуван в продължение на 5 дни в
болнично заведение , както и да ползва още 14 дни отпуск по болест.
На следващо място е необходимо да бъде установено, че е налице противоправно
действие или бездействие на служители на ответника. Тротоарът, на който е настъпил
процесният инцидент, е общинска собственост, съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП, а
задължението за поддържането му е възложено на Столична община с нормата на чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на ЗП.
В случая ответникът е направил възражение,че не носи отговорност за неизправността
на тротоарната настилка, тъй като шахтата е собственост на съответното експлоатационно
дружество “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и че именно то на основание
чл.64,ал.1 от ЗУТ следва да отговаря за нейната поддръжка. Не са ангажирани обаче каквито
и да било доказателства в подкрепа на горните твърдения. Поради това настоящият състав
приема, че именно Столична община е отговорна за състоянието на настилката на този
тротоар.
От друга страна "Поддържане на пътищата" по смисъла на ДР на ЗП е „дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“. Тази разпоредба се отнася и за
тротоара , доколкото той е част от „земното платно“ по смисъла на §1,т.2 от ДР на ЗП. Ето
защо наличието на неравности на тротоара ( в случая изпъкнала над настилката шахта),
които създават пречка за безопасното и удобно движение на пешеходци по него. Това
означава,че , означава, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили тези
задължения , което следва да се квалифицира като противоправно бездействие.
Както вече посочено по-горе, вината се предполага и ако ответникът поддържа, че
няма такава, то е длъжен да установи фактите, които я изключват. В случая не са
ангажирани доказателства в тази насока.
5
Безспорно е наличието на причинна връзка между претърпените вреди и
бездействието, тъй като от събраните доказателства се установи, че ищецът се е спънал
именно защото ръбовете на шахтата са изпъкнали над нивото на останалата настилка и
предпоставят такова спъване,а от получената в следствие на него травма са произтекли и
неимуществените вреди.
Предвид на така установеното по делото, са налице предпоставките на закона за
ангажиране на отговорността на Столична община на посоченото правно основани е-чл.49,
вр.45 от ЗЗД.
Следващият въпрос, който следва да бъде обсъден е този за размера на дължимото
обезщетение, което адекватно ще репарира претъпените вреди.
В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК / например решение № 93/23.06.2011г.
по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС,
II т.о и решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 223 от
27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г.о. и др./ се приема, че според законовия
критерий за справедливост обезщетението се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които
имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие.
Освен това са дадени разяснения , че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла
на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
Настоящият състав споделя това становище и счита, че следва да обсъди конкретните
проявления на неимуществените вреди, претъпени от ищеца.
В случая действително, налице е травма, която е довела до това, че ищецът е търпял
болки и страдания в продължение на около три седмици. Не са установени обаче каквито и
да било сериозни увреждания при същата.
От наличната медицинска документация и приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза не се доказа твърдението, че в резултат на падането е получен малък плеврален
излив. В епикризата е посочено, че не се изключва да има такъв излив. Няма обаче каквито и
да било индикации, които да потвърдят съмнение в тази насока и доколкото не е приложено
6
лечение за такова увреждане, а към момента на прегледа няма данни за наличието му или за
последици, които да дадат индикация , че излив действително е бил налице, то съдът
приема, че същото е останало необосновано и такава травма не е получена. Това означава,
че е била налице само контузия от удара на лявата гръдна половина и лавата ръка в областта
на лакътя от съприкоснованието с тротоарната настилка.
Самият процес на възстановяване е бил кратък - по малко от един месец. Пострадалият
е бил в сравнително млада възраст- 38 години и няма данни тази травма да се е отразила на
качеството му на живот извън посочения възстановителен период, тъй като не се установи
търпените от ищеца болки при влошаване на атмосферните условия или при
продължително стоене или неудобно спане да са свързани именно с тази травма.
Не се установява ищецът да е търпял някакви по – големи от обичайните емоционални
и психически страдания. Разпитаната свидетелка установи, че притесненията му са били
свързани най-вече с ограничаване на възможността да работи и да си осигурява парични
средства за живот. В тази връзка съдът съобразява, че ищецът има право на парично
обезщетение за временна неработоспобност, а нетният доход , който реализира (предвид
декларираните от същия доходи в декларацията по чл.83 от ГК) не са съществено по-високи
от това обезщетение.
Поради тези обстоятелства настоящият състав намира, че определеното от първата
инстанция обезщетение е силно завишено. В съдебната практика такива обезщетения се
определят при травми, при което има по-тежки контузии, включително счупване и
възстановителният период е поне 2-3 месеца.
Съдът отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането като съобразява, че към този момент минималната работна заплата е в размер
на 780 лв., а ежемесечната издръжка за живот по данни на НСИ е в размер на 1393,83лв.
При така съобразените обстоятелства, настоящият състав намира, че сума в размер на
2000лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него вреди.
По делото не беше доказано поведение на ищеца, което да довело да съпричиняване
на вредите поради което и направеното от ответника възражение се явява неоснователно.
Всичко това води до извода,че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
му, с която Столична Община е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие процесния инцидент, за разликата над 2 000 лв. до 12 000 лв. и в тази част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат причислени и дължимите на ищеца
разноски съобразно уважената част от иска. Същите са в размер на 48лв. и това налага
отмяна на решението и в частта за разноските над посочената сума.
Като последица от резултат на делото пред въззивната инстанция е преизчисляването
на възнаграждението на адв.Г.. Същото следва да бъде определено на 500лв. Доколкото
адв.Г. е представил доказателства за регистрация по ДДС,то върху тази сума следва да бъде
7
начислен такъв данък и общо дължимия размер на възнаграждението става 600лв.
Въззиваемият О. Г. следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените
в настоящото производство разноски съобразно уважената част от жалбата, а именно –
199,20лв. за заплатена държавна такса, както и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Столична община ще следва да бъде осъдена да заплати на адв.Г. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 400лв., а с включен ДДС-
480 лв. за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6069 от 06.11.2024г., поправено с решение № 425 от
22.01.2025г. по гр.д.№ 14029/2023г. по описа на СГС в частта му, с която Столична община
е осъдена да заплати на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД О. С. Г. сумата от 10 000 лв.,
представляваща разликата между дължимия размер на обезщетението от 2000лв. и
присъдените 12 000лв., като и в частта му, с която на ищеца са присъдени разноски над
сумата от 48 лв. до 320 лв., а на адв.А. Г. адвокатско възнаграждение над сумата от 600лв.
до 1464 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. С. Г. с ЕГН ********** против Столична община иск с
правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000лв.,
представляваща разликата между приетия за дължим размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на увреждания от
падане на 28.09.2023г. поради спъване в капак на шахта, издигащ се над плочките на
тротоара на кръстовището на ул.“Иван Тургенев“ и ул.“Китна“ в София от 2 000лв. и
присъдените от първоинстанционния съд 12000лв., ведно със законна лихва, считано от
28.09.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на Столична община разноски в
размер на 199,20лв. за заплатена държавна такса съобразно уважената част от жалбата,
както и 150лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.А. Г. сумата от 480 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС за защита на О. Г. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9