Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 03.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №671/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът С.Д.И.,
ЕГН ********** *** твърди, че на 27.03.2018г. в гр.ч.е настъпило
застрахователно събитие „кражба“ спрямо застрахования при ответника ЗД „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „в.“ №89Б, лек автомобил марка „**** В** **“ с рег. №**. Поддържа, че
застрахователният риск е реализиран в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане „Каско+, съгласно полица №**** от
13.03.2018г., валидна за периода 14.03.2018г. - 13.03.2018г. Твърди, че още
същия ден е уведомил органите на МВР за кражбата, а на 28.03.2018г. е уведомил
и застрахователя. С писмо изх. №00-92-15963 от 20.11.2018г. ответникът отказал
да изплати застрахователно обезщетение на ищеца, без да излага мотиви за
отказа. Ищецът поддържа, че ответникът в качеството си на застраховател по
имуществената застраховка с предмет откраднатото МПС следва да му изплати
застрахователно обезщетение и претендира присъждане на такова в размер на 10200лв. /след допуснато изменение на иска/. Претендира и
присъждане на обезщетение за забава за периода от 28.09.2019 г. /датата на
изтичане на срока по 108 КЗ/ до 08.02.2019 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ в размер на 309,13лв. /след допуснато изменение на иска/. Претендира
законна лихва от предявяването на иска да плащането, както и съдебни разноски.
Ответникът оспорва действието на застрахователния договор
с възражение за нищожност поради невъзможен предмет. Обосновава възражението с
твърдения, че процесният автомобил е с прекратена регистрация поради „тотална
щета“, която не подлежи на възстановяване или е дубликат на друг автомобил с
подправен идентификационен номер и поради това е негоден за имуществено застраховане
обект. Оспорва настъпването на застрахователното събитие. Твърди, че ищецът не
е представил изисканата от застрахователя информация за установяване на фактите
и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие и определяне размера
на обезщетението. Оспорва правото на ищеца да получи застрахователното
обезщетение, тъй като не е собственик на застрахованата вещ. Оспорва размера на
застрахователното обезщетение и на обезщетението за забава. Твърди, че ако е
налице забава, същата е настъпила по-късно от претендираната в исковата молба,
тъй като ищецът е представил последния изискан от застрахователя документ на
06.11.2018г., от когато е започнал да тече срока по чл.108, ал.1 КЗ. Настоява
за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебни разноски.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на главния иск в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ответника по имуществена застраховка с предмет процесния лек автомобил, в чийто
срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, наличието на причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и техния размер.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД, ищецът
следва да установи наличието на главен дълг и забава на ответника.
При установяване на горното, ответникът следва да
докаже положителния факт на плащане на застрахователното обезщетение, ако
твърди изпълнение. Във връзка с предявеното възражение за недействителност на
застрахователния договор, ответникът следва да установи заявените
обстоятелства, които правят застрахованата вещ негоден обект на имуществено
застраховане.
По иска по чл.405, ал.1 КЗ:
Ищецът е представил по делото комбинирана
застрахователна полица №**** от 13.03.2018г. със срок на валидност 14.03.2018г.
– 13.03.2019г., от която се установява, че процесния лек автомобил марка „****
В** **“ с рег. №** е застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Каско +“ с включени клаузи „пълно каско“, „премиум“ и „чужбина“, при
застрахователна сума в размер на 10200лв. и застрахователна премия в размер на
568,45лв., която е платена от ищеца еднократно в брой при сключването на
застрахователния договор. Сключването на договора и плащането на премията не се
оспорват от ответника. наличието на застрахователно правоотношение между
страните се потвърждава и от представените с писмения отговор доказателства,
сред които документите по образуваната при ответника преписка касаеща
предявената от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Предприетите от ответника действия по ликвидиране на последиците от
застрахователното събитие, сред които изискване на анкетна карта, допълнителни
пояснения и допълнителни документи от ищеца, представлява извънпроцесуално
признание на застрахователя за наличието на застрахователно правоотношение
между него и ищеца.
Установява се от представените от третото
неучастващо лице ОД на МВР – Пазарджик документи по регистрационната преписка
на МПС, сред които и договор за продажба с нотариално удостоверяване на подписа
под рег. №661 от 09.03.2018г., сключен в предвидената форма в чл.144, ал.2 ЗДвП,
че ищецът е закупил застрахования автомобил преди сключването на
застрахователния договор. По делото липсват доказателства за последваща промяна
в собствеността. Ответникът е оспорил правото на собственост и на продавача по
договора „Заложна къща к.“ ЕООД с възражението, че същият се е легитимирал пред
нотариуса с неистинско свидетелство за регистрация, част І, което съгласно
чл.33, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. удостоверява правото на
разпореждане на собственика с превозното средство. Поради направеното оспорване
на документа, съдът е открил производство по чл.194 ГПК за проверка на
истинността му. Ответникът, комуто на основание чл.193, ал.3, изр.1 ГПК е
възложена тежестта да установи неистинността на документа, не е представил
доказателства, поради което оспорването следва да се приеме за неуспешно, а
ищецът да се счита за собственик на застрахования лек автомобил, тъй като е
закупил същия от предходния собственик „Заложна къща к.“ ЕООД.
От страна на ответника не са представени
доказателства, подкрепящи неговите възражения за нищожност на застрахователния
договор поради липса на предмет, тъй като е застрахована вещ, която е изключена
от гражданския оборот, понеже е бракувана и с прекратена регистрация, или е
била обект на предходна кражба в чужбина. Данни за прекратяване на
регистрацията или за предходна кражба на МПС липсват по делото. Напротив,
установява се от представената справка от органите на МВР на л.135 от делото),
че застрахованият автомобил не е обявяван за издирване на територията на
Европейския съюз преди 12.03.2018г. Същият се издирва единствено във връзка с
кражбата, на която се основава иска.
По делото е приложено заверено копие от
материалите по ДП №375 ЗМ-118/2018г. на РУ на МВР – ч., от които е видно, че на
27.03.2018г. по сигнал на ищеца е започнато разследване за това, че в периода
23.03.2018г. – 27.03.2018г. в гр.ч.процесното МПС е противозаконно отнето от владението
на ищеца, без негово съгласие, с намерение да се ползва от дееца – престъпление
по чл.346, ал.1 ГПК. На 15.10.2018г. разследването е спряно поради неразкриване
на извършителя. Лекият автомобил не е открит и продължава да се издирва.
Обстоятелството, че автомобилът не е бил изоставен от дееца след извършване на
деянието и не е открит обосновава извода, че същият е отнет с намерение да бъде
присвоен. Доколкото съдът не е обвързан от дадената от разследващия орган
правна квалификация на деянието, следва да се приеме, че застрахованата вещ е
станала обект на кражба.
При това положение следва да се приеме, че към
датата на застрахователното събитие страните са били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“ с предмет
процесния лек автомобил, който е собственост на ищеца.
Съгласно раздел ІІ, т.2.3 от приложимите ОУ към
застрахователния договор, кражбата представлява застрахователно събитие и
покрит застрахователен риск.
Установява се от материалите по ликвидационната
преписка, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие
на 28.03.2018г., в срока по чл.403, ал.2 КЗ. При това положение за последния е
възникнало задължението да плати застрахователно обезщетение.
За определяне размера на обезщетението съдът взе
предвид следното:
В създадената съдебна практика, която е актуална и
при действащия КЗ /решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и др./ е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя
в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Този извод следва от разпоредбата на чл.386,
ал. 2 КЗ, според който при имуществена застраховка застрахователят дължи
действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, арг. чл.
400, ал. 1 КЗ. Следователно размерът на вредата при риск кражба е равен на действителната
стойност на застрахования автомобил към датата на събитието, щом тя не е
по-голяма от застрахователната сума (в последния случай се прилага чл.389, ал.1 КЗ).
В случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл.400, ал.3 КЗ, която гласи, че ако не е уговорено друго, приема се, че
застрахователната сума е равна на действителната стойност на имуществото. При
тази хипотеза, ако реализираният риск е „кражба“, би следвало размерът на
обезщетението да е равен на застрахователната сума, както претендира ищеца, тъй
като застрахователното събитие е настъпило съвсем скоро след застраховането и
липсва овехтяване на вещта. Разпоредбата обаче има субсидиарно приложение,
доколкото не е уговорено друго в застрахователния договор, а съгласно т.12.5 от
ОУ, при риск „кражба“ застрахователят изплаща застрахователната сума, ако тя не
надхвърля действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
От заключението на САТЕ се установява, че към
датата на застрахователното събитие имущество от вида и с качествата на
застрахованото е могло да се придобие срещу 7318,50лв. Застрахователната сума е
10200лв. Ето защо, съгласно чл.386, ал.2 КЗ и т.12.5 от ОУ застрахователното
обезщетение следва да е в размер на 7318,50лв. До този размер следва да се
уважи главния иск и да се отхвърли за разликата до претендираните 10200лв.
По иска по чл.86, ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг.
Съгласно чл.405,
ал.1 КЗ, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да надхвърли 15- работни дни от момента, в който
застрахованият е изпълнил задължението си да представи поисканите от
застрахователя документи, свързани с установяване на събитието и размера на
вредите. Съгласно раздел ІV, т.8.5 от ОУ, застрахователят изплаща
застрахователното обезщетение в 15-дневен срок от представянето на всички
поискани от него документи, необходими за установяване на основанието и размера
на претенцията. При това положение съдът намира, че страните са уговорили
по-къс срок от предвидения в закона и следва да намери приложение уговореното.
Ищецът е предявил претенция пред застрахователя на
28.03.2018г. При уведомяването застрахователят е изискал от ищеца да представи
банкова сметка, *** наказателното производство, пълномощно и служебна бележка.
Отношението на последните два документа към претенцията за заплащане на
обезщетението е неясно, поради което не би могло да се приеме, че тяхното
непредставяне ще постави кредитора в забава.
Документите, свързани със спиране или прекратяване на наказателното
производство, нямат отношение към установяване на застрахователното събитие,
тъй като за да се установи неговото настъпване не е необходимо наказателното
производство да е било спряно или прекратено.
По делото не е установено дали и кога ищецът е
предоставил банковата си сметка на застрахователя, но ответникът не твърди това
да е довело до невъзможност за изпълнение, а без изрично възражение той не може
да бъде освободен от отговорност за забава на това основание.
При това положение следва да се приеме, че срокът
за заплащане на застрахователното обезщетението е изтекъл на 13.04.2018г. Ищецът
претендира обезщетение за забава от по-късен момент – 28.09.2018г., с което
съдът е длъжен да се съобрази. Според заключението на приетата СИЕ, размерът на
законната лихва за забава върху главницата от 7318,50лв. за периода
28.09.2018г. – 08.02.2019г. възлиза на 272,43лв. До този размер следва да се
уважи иска и да се отхвърли за разликата до претендираните 309,13лв.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с
уважената част от иска. Според представените доказателства и съставения списък
по чл.80 ГПК, разноските на ищеца възлизат общо на 2015,87лв. От тях по
съразмерност следва да се присъдят 1463,06.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. Разноските на ответника са в размер на 1282,60лв.
От тях по съразмерност следва да се присъдят 351,68лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „в.“ №89Б, да заплати на С.Д.И., ЕГН ********** ***, сумата 7318,50лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие кражба на
МПС – л.а. „**** В** **“, с рег. №**, настъпило на 27.03.2018г. в
гр.ч., което е покрито по застраховка "Каско +" съгласно
застрахователна полица №**** от 13.03.2018г., както и сумата 272,43лв. -
обезщетение за забава за периода 28.09.2018г. – 08.02.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в
съда на 08.02.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над размера
от 7318,50 до претендирания размер от 10200лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД
над размера от 272,43лв. до претендирания размер от 309,13 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД да заплати на С.Д.И.
съдебни разноски в размер на 1463,06лв.
ОСЪЖДА С.Д.И. да заплати на „ДЗИ-общо
застраховане“ ЕАД съдебни разноски в размер на 351,68лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: