Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 06.08.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
08.07. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1105 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 6/03.01.2020 г.
по гр.д.№1636/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът Р.С.А. чрез назначения
особен представител излага доводи за незаконосъобразност на решението, като
излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови
друго по същество на спора като се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемият „Т.Б.“ ЕАД ЕИК ** чрез
процесуалния си представител взема становище,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищецът
„Т.Б.” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Р.С.А. е образувано ч.гр.д
№5665/2018г., по описа на PC Стара Загоре. Против длъжника е издадена Заповед
за изпълнение за парично задължение в размер на 631.96 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и
при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба, ищецът
предявява и осъдителни искове срещу ответника за плащане на договорна неустойка в размер на
119.97лв., както и неплатени лизингови вноски в размер на 77.87 лв.
Излага следните факти: По повод Договор за
мобилни услуги от дата 12.01.2016г., сключен за мобилен номер 0882/253587 по
програма Резерв Стандарт 39.99лв., ответникът Р.С.А. била абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б.” ЕАД с абонатен номер № *********
за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до
12.01.2018г. От същата дата абонатът
сключил и Договор за лизинг за титулярния мобилен номер, с който
абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка TELENOR модел SMART II
BLACK, посредством 23 месечни вноски, в размер на 5.99 лв.
По
силата на сключените договори, ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0882/253587 било
фактурирано под абонатен номер № *********.
Твърди,
че абонатът не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 99.97лв., фактурирани
за три последователни отчетни месеца - за месец 08/2016г., месец 09/2016г. и за
месец 10/2016г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 100.96лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в)
от ОУ, Т. прекратил едностранно
индивидуалния договор за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №
********* на дата 10.01.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума
за плащане в размер на 631.96 лв. Начислената сума представлявала сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък, в размер на 100.96 лв. за
задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване, в размер на 453.13 лв., както и незаплатени лизингови
вноски, в размер на 77.87 лв.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.Към настоящия момент, предвид
постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата неустойка била в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси, или дължимата неустойка по
програма Резерв Стандарт 39.99лв. била в общ размер на 119.97лв. /3x39.99лв -
119.97лв/.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната
устройство марка TELENOR модел SMART II BLACK, били предсрочно изискуеми.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към
оператора месечни плащания, по вина на абоната, индивидуалният му абонамент за
ползвания мобилен номер бил прекратен. Дължимите след месец 01/2017г. лизингови
вноски били обявени за предсрочно изискуеми, като била издадена крайната
фактура № **********/10.01.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва:
За
устройство марка TELENOR, модел SMART II BLACK, взето във връзка с мобилен
номер 0882/253587, се дължала цена, в размер на 77.87 лв., след месец 01/2017г.
Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е от м. 01/2017г. до м.12/2017г.
Ищецът
моли съдът да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Р.С.А., че дължи вземане, в размер на 100.96лв за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 10.08.2016
г. до 09.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата;Да осъди ответника Р.С.А., да му заплати сума в размер на 119.97 лв.,
представляваща начислени договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси;Да осъди ответника Р.С.А.,
да му заплати сума в размер на 77.87 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.01/2017г. до м.12/2017г., съгласно Договор за лизинг от
12.01.2016г. за мобилен номер 0882/253587 с абонатен номер
№*********.Претендира за разноските в настоящото исково производство.
Назначеният на ответницата Р.С.А. особен
представител адв. Г. ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на иска. Относно предявения осъдителен иск за
неустойка, счита, че неустоечната клауза
от Договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна
клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Предвидената неустойка не е индивидуално уговорена и след като потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието й, предвидените неустойки в
договора стават нищожни. Моли, съдът да приеме клаузите за неустойка за
нищожни, а от там да отхвърли иска, с който са предявени.Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен иск, обективно
съединен с осъдителни искове. Претендира за направените по настоящото производство
разноски.
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №
5665/2018г., по описа на СтРС, се
установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Т.Б.” ЕАД,
гр. София, срещу Р.С.А. заявление за издаване на заповед за изпълнение за
неизпълнено задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 12.01.2016г. и
фактура № **********/10.01.2017г., съдът е издал Заповед за изпълнение №
3268/09.11.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора
сумата от 631.96 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
07.11.2018г. до окончателното плащане, сумата от 112.54лв., представляваща
мораторна лихва за периода 26.01.2017г. до 28.10.2018г., както и сумата от 205лв.
- разноски по делото.С Разпореждане от 29.03.2019г. съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение за сумата от 112.54 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 26.01.2017г. до 28.10.2018г. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Относно анализа на приетите от първоинстанционния съд писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.
Установява се, че между страните е налице валидна облигационна връзка. Ответницата е подписала процесиите договори и се е съгласила да спазва общите условия на оператора. Съгласно чл. 20 от Общите условия: „Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащата ценова листа на Т.. Действащата ценова листа е достъпна на Интернет страницата на Т. www.Telenor.bg, както и безплатно във всеки търговски център на Т., както и в търговските центрове на неговите дистрибутури и партньори.”
Съдът намира за основателен довода на въззиваемия ,че се доказва неизпълнението
на договорните задължения
на ответната страна. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на Р.С.А..
В хода на
двуинстанционното производство не са събрани доказателства, че е налице изпълнение на задълженията на ответницата. Фактът на предаване на лизинговата вещ безспорно се доказва от представените доказателства -Договор за лизинг, в който Лизингополучателят декларира с подписа си, че е получил лизинговата вещ при подписването на договора във вид , годен за употреба и отговарящ на техническите специфики за ползване.
Районният съд е
изложил подробни доводи относно размера на всеки един от обективно съединените
искове и въззивната инстанция на основание чл.27 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.Не е
основателно възражението на въззивницата за неправилно разпределена
доказателствена тежест.В направения по делото доклад се указват
обстоятелствата,които се нуждаят от доказване.
Относно оплакването за
наличие на процесуално нарушение от районния съд,който не е открил производство
по оспорване на изброените в отговора документи същото се явява неоснователно.
Задължение на страната изрично да индивидуализира оспорвания документ ,както и
да посочи какво точно оспорва.В конкретния случай такова разграничение не е
направено.
Предвид гореизложеното следва да се приеме,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски-разноски за особен
представител и адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/03.01.2020 г.
по гр.д.№1636/2019 г. по описа на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД С., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.**
сумата
480лв.,/четиристотин и осемдесет лева/ представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: