РЕШЕНИЕ
№ 2301
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110211496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Г. СТ. Р. от гр..................., с
ЕГН: ********** срещу Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 014155
издадено на 09.07.2021г. от Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице навежда оплаквания, че при
реализираното от него ПТП в козирка на мост, под който било преминало
управляваното от него МПС, никъде не е имало пътен знак, който да
обозначи наличието на предстоящо препятствие. Счита, че не е извършил
вмененото му административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП като моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Р., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на адвокатско
1
възнаграждение.
Административно – наказващият орган: Началник сектор към СДВР
отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
съдът възприема следната фактическа обстановка:
На 20.06.2021г., около 01:00ч. в гр.Софияна ул.,,Ст.Колев", с посока на
движение от ул.,,Боян Магесник" към кв.,,Христо Ботев", жалбоподателят
Г.Р. управлявал товарен автомобил И. Д. С с рег.№ .................... собственост
на свидетеля А. К. А., с ЕГН: **********. Поради тъмнината и липсата на
нарочен пътен знак, водачът на автомобила се ударил в козирката на моста,
под който преминал, което довело до възникване на ПТП с материални щети.
На място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР
мл.автоконтрольор М. К. и Ж.Й., които констатирали настъпилото ПТП и
водача на товарния автомобил в лицето на жалбоподателя. Впоследствие
отишъл и собственика на управляваното МПС, който установил липсата на
пътни знаци непосредствено преди мястото на произшествието. Бил съставен
АУАН, както и протокол за ПТП и декларация от страна на водача на МПС. В
тях било отразено механизма на възникналото ПТП. Актът бил връчен на
жалбоподателя и подписан от него с възражението, че пътят, по който се е
движел, не е бил осветен и не е имало поставени пътни знаци. Впоследствие
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
от събраните по делото гласни доказателствени средства и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители М. К., Ж.Й. и А. А. е, че и тримата са били
непосредствени очевидци на последиците от възникналото ПТП и участието
2
на жалбоподателя в него. Свидетелите признават, че участъкът, по който
водачът се е движел, не е бил обозначен с пътни знаци, което обстоятелство в
противен случай е щяло да бъде отразено в АУАН. Съдът кредитира
показанията и на тримата свидетели като правдиви и подкрепящи се в пълна
степен от приобщените писмени доказателства. Видно от саморъчно
попълнената декларация и изготвения протокол за ПТП е, че самият водач на
товарния автомобил Р. не отрича, че е реализирал ПТП с преминавания под
него мост, което довело до възникване на материални щети. Същевременно
обаче се отрича неговото виновно поведение предвид липсата на осветление и
знакова маркировка. В писмо от Столична Община се доказва, че липса
проект за организация на движението по маршрута, по който се е движел
жалбоподателя.
От друго писмо на Столична Община се установява, че към датата на
деянието липсва информация за наличието на пътни знаци, като било
възложено възстановяване на липсващите такива.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Същите обаче не отговарят за законоустановените изисквания по чл. 42,
ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Видно от съдържанието както на АУАН, така и на обжалваното НП е, че
в него липсва описване на фактическа обстановка, обусловила реализираното
на самото ПТП. Административно наказващият орган е посочил, че
жалбоподателят е управлявал товарния автомобил и поради недостатъчен
контрол е реализирал ПТП в мост. Постоянният контрол на управлявано
МПС е задължение на неговия водач и е предпоставка за реализиране на
административна отговорност по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Същото обаче
3
представлява правно понятие, което е следвало да бъде прецизирано с
фактическото описание в какво поведение на водача се изразява този
недостатъчен контрол. Също така липсва прецизно описание вследствие на
този недостатъчен контрол в какво се изразява реализирането на ПТП в мост.
Непосочване на конкретно противоправно поведение от страна на водача на
товарния автомобил, което да е довело до реализирането на ПТП с
материални щети и липсата на описание на механизма на възникналото ПТП в
мост, съставляват грубо нарушение на процесуалните правила, накърняващи
правото на защита на дееца.
На следващо място правната квалификация на нарушението по чл.20,
ал.1 от ЗДвП е несъответна на фактическото обвинение от една страна, а от
друга разпоредбата не включва като съставомерен елемент и резултат
настъпването на ПТП. Съгласно административното обвинение не е
контролирал ППС, което управлява и причинил ПТП. Безспорно е, че
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо правило за поведение,
задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз основа на който е
издадено процесното наказателно постановление, на жалбподателя е
повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и
дата, управлявайки товарен автомобил, поради недостатъчен контрол,
реализира ПТП в мост.
Въз основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в
наказателното постановление, е отправено правно обвинение за причиняване
на ПТП с материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът
на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената
разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП
/чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да контролират управляваното от
тях МПС, но законодателят не е предвидил резултата от неизпълнение на това
задължение да е резултатен – причиняване на ПТП/. Причиняването на ПТП
се субсумира в състава на административно-наказателната разпоредба
на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, която не е посочена като нарушена в
издаденото наказателно постановление. Ето защо като е посочил, че е
настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното неправомерно поведение
като такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е извършил неправилна
правна квалификация на деянието. Несъответствието между фактическото
4
описание на административното нарушение и неговата правна квалификация
е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и
обуславящо неговата отмяна. В случая от гласните и писмени доказателства
по делото се установява, че ПТП - то е било реализирано поради
недостатъчно внимание на жалбоподателя по време на управление на МПС, а
не поради загуба на контрол върху същото. Квалификацията на деянието е
изцяло в правомощията на наказващия орган и предвид по - тежката санкция
в чл.179, ал.2 от ЗДвП съдът не би могъл да упражни правомощията си по
изменяне на наказателното постановление и приложението на закон за
еднакво или по - леко наказуемо нарушение.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение на претендираните разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева съдът намира, че същите не следва да
бъдат присъждани. Видно от приложеното на стр.45 от кориците на делото
копие от адвокатско пълномощно от 25.11.2021г. е, че в него е била
договорена претендираната сума. В реда, озаглавен ,,внесена сума" липсват
изложения за нейното действително заплащане от страна на жалбоподателя
на неговия упълномощен защитник. Такива доказателства не са ангажирани и
впоследствие при представения списък с разноските. Поради тази причина и
молбата на защитника на жалбоподателя, с което се иска административно
наказващият орган да бъде осъден да заплати на неговия доверител сумата от
360.00 лева, представляваща договорено възнаграждение, следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 014155 издадено
на 09.07.2021г. от Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна Полиция" СДВР,
с което на Г. СТ. Р. от гр......................, с ЕГН: ********** е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на упълномощения защитник на
Г. СТ. Р. от гр....................., с ЕГН: **********, с която се иска СДВР да бъде
осъдена да заплати сумата от 360.00 лева, представляваща договорено
адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6