Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр.Враца, 09.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, троен административен състав в публичното заседание на 18.01.2022г. /осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА
кадм. д.№637 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на ИКП
при РУ Враца при ОД на МВР Враца М.Т.,
предявена чрез пълномощника му юрисконсулт Д.П., против РЕШЕНИЕ
№60/27.09.2021г., постановено по адм.д. №766/2021г. на Районен съд Враца, с което е отменена
издадената от него ЗАПОВЕД за задържане на лицето Д.М.А. *** с деловоден №1795зз-262/11.07.2021г.
В жалбата като касационно основание
за отмяна на оспореното решение като неправилно се сочи нарушаване на материалния закон при
постановяването му. Изтъква се, че
незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че не са били налице
предпоставките за издаване на заповедта, тъй като не е имало данни за извършено
престъпление, без да се съобрази с разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,
според която органите на МВР са овластени да издават такива заповеди за нуждите
на разследването спрямо лицата, за които има вероятност да са извършили
престъпление. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на
оспорената заповед за задържане. С допълнителна молба е направено искане за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната
жалба Д.А., чрез пълномощника си адв.В.Х., оспорва жалбата и прави искане за
отхвърлянето й. Заявява се, че въззивният съд е направил подробен анализ на
събраните пред него доказателства, достигнал е до обоснования извод за незаконосъобразност на заповедта, като
правилно е приложил и материалния закон.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, тъй като в
съответствие със събраните доказателства Районният съд е достигнал до извода, че не е имало данни за
извършено престъпление, тъй като описаното деяние представлява административно
нарушение, а също така не са изложени никакви
мотиви за издаване на такава заповед.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения преклузивен срок, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал относими към спора доказателства, обсъдил
ги е поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил и извода
си за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Не е
допуснато и нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът, че заповедта за задържане е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържаща минимума
от изискуемите реквизити, което не я прави нищожна. За да се упражни
правомощието по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР обаче, каквото основание е вписано в оспорената заповед, е необходимо да има
данни, че лицето е извършило престъпление, в случая предвиденото в чл.167а от НК, както е
посочено в нея. Обосновано първостепенният съд е приел, че нито при първоначално подадения сигнал, нито
по време на разследването е имало съмнение
за осъществяване на изпълнителното
деяние на престъплението по чл.167а от НК – искане или получаване на имотна
облага от гласуващото лице, за да гласува за определен кандидат. За да е налице
обосновано подозрение, следва да са налице
факти и информация, които биха убедили един безпристрастен наблюдател,
че дадено лице може да е извършило престъпление, като подозрението следва да се
отнася до конкретно такова. Единственият разследван факт е снимането на
контролната разписка от машинното гласуване с телефона на ответника по
касационната жалба, което действие, дори
да е било извършено, не
представлява част от
изпълнителното деяние на престъплението по чл.167а от НК. Няма изложени нито
фактически основания за издаване на
заповедта, нито мотиви защо се
налага на лицето, адресат на същата, да
бъде ограничено правото на свободно
придвижване именно по този начин, което възпрепятства съдът да упражни ефективен съдебен контрол върху начина на
формиране на волеизявлението на органа. Като
е приел, че оспореният пред него административен
акт е незаконосъобразен и го е отменил, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.
При служебна
проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, касационният състав не намира основания извън посочените в
касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е постановен
от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на
материалния закон.
При така изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на касатора
не се дължат разноски.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ №60/27.09.2021г.,
постановено по адм.д. №766/2021г. на
Районен съд Враца, с което е отменена Заповед за
задържане на лицето Д.М.А. деловоден №1795зз-262/11.07.2021г.издадена
от ИКП при РУ Враца при ОД на МВР Враца М.Т.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.