Определение по дело №368/2020 на Административен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр. Сливен, 20.10.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 368/2020 г. година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 срещу отказ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, формиран по искане до Министъра на финансите да се издаде разрешение по чл. 185 от ДОПК за разсрочване на задължения за такси за водовземане, установени с АУПДВ № 59/18.08.2017 г., издаден от Директора на БДИБР. В жалбата се твърди, че с цитирания АУПДВ били установени публични задължения в размер на: главница от 459 581,52 лв. и лихва в размер на 156 213,56 лева. Твърди се, че с искане вх. № Ф2-14-84/08.11.2019 г. дружеството е поискало от компетентния орган Министъра на финансите на основание чл. 184 ал. 2 от ДОПК да разреши разсрочване на задълженията по АУПДВ.  

При преценка допустимостта на жалбата, във връзка с относимата и приложима правна регламентация, настоящият състав на Административен съд Сливен съобрази следното от фактическа и правна страна:

На 18.08.2017 г. директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ издал АУПДВ № 59 по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД за задължения за такси за водовземане от подземни води с Разрешително № 0707/12.12.2001 г. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница в размер на 459 581,52 лв. и лихва за периода на забава в размер на 159 164,01 лв. По жалба на дружеството било образувано адм.д. № 384/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, който с Решение № 214/02.01.2019 г. отменил акта в частта, с която е определена лихва за забава в размер на 2 950,47 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част, а именно: за главница от 459 581,52 лв. и лихва от 156 213,54 лв. Това решение било обжалвано пред Върховен административен съд в неговата отхвърлителна част и оставено в сила с Решение № 9032/13.06.2019 г., постановено от ВАС по адм.д. № 3137/2019 г.

На 20.12.2019 г. с вх. № Ф2-14-84 дружеството подало Искане до Министъра на финансите за разсрочване на публични вземания на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, по което искане до момента на подаване на настоящата жалба не получило отговор.

Отсрочването и разсрочването на публични задължения е регламентирано в Глава двадесет и втора на ДОПК, като съгласно чл. 187 ал. 1 от същия кодекс, отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал пред: т. 1 административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника; т. 2. Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет; т. 3. административния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 извън случаите по т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 184 ал. 1 т. 3 от ДОПК, т. 1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт; т. 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт; т. 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. В настоящия случай установените с процесния акт публични задължения са в размер на: главница от 459 581,52 лв. и лихва от 156 213,54 лв., което налага извода, че материално компетентен да се произнесе по искането за отсрочване или разсрочване на същото е министърът на финансите. Административният орган – ответник по оспорването в настоящото съдебно производство – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ няма делегирана от закона компетентност да постанови искания от оспорващото дружество акт за разсрочване на задължения. Следователно, не е налице и отказ за постановяване на административен акт, доколкото органът, чието произнасяне се иска, не притежава изискуемата материална компетентност, респ. задължение за произнасяне по отправеното искане.

При горното фактическо и правно положение, настоящият съдебен състав приема, че административен отказ по смисъла на закона не е формиран, т.е. липсва административен акт, който да е годен на съдебно оспорване предмет. Това обстоятелство е пречка за разглеждане на делото по същество, с произнасяне по основателността на жалбата и налага оставяне на същата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд Сливен

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

Оставя без разглеждане жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 срещу отказ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, формиран по искане до Министъра на финансите да се издаде разрешение по чл. 185 от ДОПК за разсрочване на задължения за такси за водовземане, установени с АУПДВ № 59/18.08.2017 г., издаден от Директора на БДИБР.

 

Прекратява образуваното съдебно производство по административно дело № 368/2020 година по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

        

                                                                  Административен съдия: