Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 06,12,2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4778 по описа на съда за 2017
г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ******, против Г.С.Г., ЕГН **********,***, и К.М.А.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответниците на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца при разделна отговорност всеки
от тях следните суми: 1082,43 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2013 г. – 30,11,2016 г. и 185,72
лева лихва за забава за периода 04,02,2014 г. – 04,01,2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано
ч.гр.д. №288/2017 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжниците. Твърди
се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца
въз основа на изготвяни от ***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***.
В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.С.Г. депозира писмен отговор, в който сочи,
че не е собственик на апартамент в ***. Сочи се, че искът е неоснователен и се
прави възражение за погасяване по давност на сумите преди 16,01,2014 г.,
алтернативно – до 02,07,2015 г.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата К.М.А. депозира писмен отговор, в който
сочи, че не е собственик на апартамент в ***. Сочи се, че искът е неоснователен
и се прави възражение за погасяване по давност на сумите преди 16,01,2014 г.,
алтернативно – до 02,07,2015 г.
В с.з., за което са
редовно призовани, ответниците не се явяват и не се представляват.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№288/2017 г. по описа на ПлРС, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Не се спори между страните, а се
установява и от представената разпечатка от Справка по лице на Служба по
вписванията-Плевен, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот,
за който има открита партида при ищеца с аб.№***.
Видно е от представеното извлечение от счетоводна сметка
по същата партида /в настоящото гр.д./, че през процесния на исковата молба период
е била начислена сума за топлоенергия в размер на 2164,86 лева. При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода
на забава, ищецът е начислил върху дължимите главници и лихва за забавеното им
плащане, възлизаща в общ размер на 371,44 лева за периода от 04,02,2014 г. до 04,01,2017
г.
От справката-молба
на ищеца от 30,10,2018 г. се установява, че размера на
главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01,12,2013 г. до 30,11,2016
г.
е в размер на 2164,86 лева, от които 333,63 лева е за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация за обем от 215,64 куб.м.,
193,24 лева е за ТЕ, отчетена без ИРУ, 228,63 лева е за отопление от
щранг-лира, 1317,38 лева е за БВГ, 1,94 лева е корекция и 90,04 лева за
услугата дялово разпределение. Идентични данни се съдържат в справката от
третото лице-помагач и СИЕ.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорния между страните
факт, че ответниците са собственици на процесния имот, за който има открита
партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена
сграда, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответниците. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана. Ответниците са съсобственици на апартамент №13 в
сградата и поради това имат качество на потребители по смисъла на пар.1, т.2а
от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е ирелевантно, доколкото
по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита
за потребител.
В отговора на ИМ
ответниците са направили възражение за
погасяване на дължимите суми по давност, за периода преди
16,01,2014 г., алтернативно – до 02,07,2015 г. Съдът счита това възражение за
неоснователно по следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от
Общите условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.декември
2013
г. главница е настъпил на 04,02,2014 г. В съответствие
с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок, тъй като се касае за периодични плащания и същият започва да тече не от
датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта му, според
правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за
главницата за м.декември 2013 г. е започнал да тече от 04,02,2014 г.
/датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 16,01,2017 г., когато
кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 85,87 лева за
държавна такса и 120,00 лева за ВЛ, или всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати
деловодни разноски за ДТ в исковото производство в размер на 42,94
лева и по 60,00 лева за депозит за ВЛ.
По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в
последното с.з./, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в
установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00
лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за
защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за установителното производство в размер на 100,00 лева, или
всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на по 50,00
лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 50,72 лева за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сторените
разноски /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ от заповедното производство в
размер на 100,72 лева, или всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 50,36 лева –
деловодни разноски от заповедното производство.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Г.С.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, сумата от 1082,43 лева
главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2013
г. – 30,11,2016 г. и 185,72 лева лихва
за забава за периода 04,02,2014 г. – 04,01,2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№288/2017 г. по
описа на РС Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че К.М.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, сумата от 1082,43 лева
главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2013
г. – 30,11,2016 г. и 185,72 лева лихва
за забава за периода 04,02,2014 г. – 04,01,2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№288/2017 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Г.С.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
******, направените разноски в исковото производство в общ размер на 102,94 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
К.М.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
******, направените разноски в исковото производство в общ размер на 102,94 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.С.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
******, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 50,36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.М.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
******, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 50,36 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
Решението
е постановено при участието на ***като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: