Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260112

 

гр. София, 30.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 200, по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            М.П.П., ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощника си адвокат П.К. от Софийска адвокатска колегия е предявила срещу З.„Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 100000,00 (сто хиляди) лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 5213,20 (пет хиляди двеста и тринадесет лева и двадесет стотинки) лева за причинени и имуществени вреди, от които: сума в размер на 30 лева (тридесет лева) по Фактура № **********/22.01.2020г., представляваща сторени разходи за заплащане на рентгенография на коленни стави (дата на извършеното плащане - 22.01.2020 г.); сума в размер на 5.80 лева (пет лева и осемдесет стотинки) по Фактура № **********/07.12.2019 г., представляваща сторени разходи за заплащане на диагностика и лечение на ангина пекторис с инвазивно изследване, както и заплатена потребителска такса (дата на извършеното плащане - 07.12.2019 г.); сума в размер на 52.20 лева (петдесет и два лева и 20 ст.) по Фактура № **********/11.02.2019 г., представляваща сторени разходи за заплащане на оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, както и заплатена потребителска такса (дата на извършеното плащане - 11.02.2019 г.); сума в размер  на 85 лева (осемдесет         и пет лева) по Фактура № **********/06.02.2019 г., представляваща сторени разходи за закупена ортеза (дата на извършеното плащане - 06.02.2019 г.); сума в размер на 28 лева (двадесет           и осем лева) по Фактура № **********/02.02.2019г., представляваща сторени разходи за заплащане на допълнително обслужване във връзка с прием на пациент (дата на извършеното плащане - 02.02.2019 г.); сума в размер на 740 лева (седемстотин и четиридесет лева) по Фактура № **********/10.02.2019г., представляваща сторени разходи за закупуване на скъпоструващ консуматив - фиксиращ оперативен елемент модел „к-т ZPS 3.5 mm T-плака“ (дата на извършеното плащане -10.02.2019 г.); сума в размер на 58 лева (петдесет и осем лева) по Фактура № **********/07.02.2020г., представляваща сторени разходи за заплащане на потребителски такси (дата на извършеното плащане - 07.02.2020 г.); сума в размер на 4130 лева (четири хиляди сто и тридесет лева) по Фактура №**********/05.02.2020 г., представляваща сторени разходи за закупуване на скъпоструваща ставна протеза за колянна става (дата на извършеното плащане - 05.02.2020 г.); сума в размер на 84.20 лева (осемдесет и четири лева и 20 ст.) по Фактура № **********/07.02.2020г., представляваща сторени разходи за закупуване на медикаменти - фраксипарин и аналгин (дата на извършеното плащане - 07.02.2020 г.), настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 01.02.2019г. около 09:15 часа на пешеходната пътека на ул. „Цар Освободител“ в близост с кръстовището на ул.“Панагюрско шосе“, в гр.П. между нея и л.а. „Фолксваген Пасат", рег. № СО 7881 АХ, управляван от Г.С.М.,  като лекият автомобил, движейки се направо е ударил ищцата пресичащата ул. „Цар Освободител“ по пешеходната пътека, като вината за ПТП е на водача на МПС - Г.С.М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118000512680 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2020 година – датата на входиране на претенцията до застрахователя от ищцата за заплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. П.К. от САК. Претенцията е в размер на 3630,00 лева.

С исковата молба се твърди, че на  01.02.2019г. около 09:15 часа, Г.С.М., при управление на л.а.„Фолксваген Пасат", рег. № СО 7881 АХ по ул.  „Цар Освободител“ в близост с кръстовището на ул.“Панагюрско шосе“, в гр.П.причинил ПТП с пресичащата на пешеходна пътека М.П.П.. В резултат на инцидента М.П.П. получила сложни травматични увреждания - фрактура на лява колянна става; поне 3 фрактурни линии през латералния кондил на лява бедрена кост с наличие на дислоцирани в дорзална и дистална посока костни фрагменти, част от които навлизали в ставната междина.

Местопроизшествието било посетено от компетентните органи. Съставен бил Констативен протокол за № 1587549/01.02.2019г., в който били описани обстоятелствата и причините за ПТП. На виновния водач бил съставен АУАН № 1821111. Твърди, че ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка л.а.„Фолксваген Пасат", рег. № СО 7881 АХ.

Сочи се в исковата молба, че след ПТП пострадалата била закарана по спешност в болницата в гр.П.на 02.02.2019г. била приета в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ У. ООД – гр.П. с диагноза „счупване на долния край на бедрената кост“. След проведени изследвания на 05.02.2019г. на ищцата била извършена хирургическа интервенция на долен ляв крайник, а на 31.01.2020г. била оперирана в УМБАЛ Проф. Д. в гр.С., където била извършена пълна подмяна на колянната става на ищцата с изкуствена такава. Вследствие на причинените от ПТП увреждания и стреса, който е преживяла ищцата сочи, че развила кардиологични проблеми. Била на постелен режим повече от три месеца и около година с болки и силно ограничени движения в лява колянна става.

Получените, вследствие на ПТП, фрактури и последвалите усложнения  причинили болки и страдания на ищцата. В първите месеци, в резултат от травмите, получени при инцидента, тя не можела да се обслужва сама. Наложило се при обличане, събличане и елементарни хигиенни нужди да ползва чужда помощ. Не можела повече да работи, обездвижването й причинило мускулна атрофия.

Поддържа се още в исковата молба, че внезапното телесно увреждане, съпроводено със стреса от катастрофата, шока от удара на автомобила и болките, претърпени от ищцата повлияли пряко на емоционалното й състояние и довели до негативни психологически последици.

Твърди се в исковата молба, че лекия автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № СО 7881 АХ, управляван от Г.С.М.,  имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при З. „Б.И." АД, със застрахователна полица № BG/02/118000512680 и срок на действие от 10.02.2018 до 09.02.2019г.

Във връзка с лечението на ищцата били сторени имуществени разходи за медицински услуги, консумативи и медикаменти, на стойност 5 213.20 лв.

Ищцата излага, че с претенция от 17.08.2020г., на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховане депозирала искане за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника. Такова не било изплатено.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК. е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че претенцията на ищцата е допустима, но неоснователна. Излага, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите, сключено между него и собственика на процесното МПС.

            Ответникът оспорва обаче твърдения в исковата молба механизъм на процесното ПТП, като твърди че същият не е установен с представените към исковата молба доказателства. Поддържа още, че исковата претенция е прекомерна и завишена, счита че адекватната е в размер между 20 000 и 25 000 лева.

            С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото медицински документи не се установяват категорично всички твърдените от ищцата травматични увреждания.

            Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като тя не пресичала на обозначеното за това място и не била изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДвП и се поставила сама в повишен риск спрямо нормалния.

            Оспорва се от ответника и че е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП. Твърди се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Изложено е, че в случая автомобилът е бил с особен режим на движение и пешеходката е следвало да съобрази поведението си с автомобила, а не обратното.

            С отговора на исковата молба се възразява и срещу претенцията за лихва от датата на уведомяването на застрахователя, тъй като към таза дата последният не е можел да се произнесе и съответно не е бил в забава спрямо увреденото лице.

            Претендира за направените по делото разноски, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 4250,00 лева (4000 лева с ДДС – платен адвокатски хонорар, 200 лева –за САТЕ и 50 лева – за призоваване на свидетел).

 

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени с и.м. обстоятелства: наличието на действаща към датата на ПТП, 01.02.2019 година полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/02/118000512680, валидна от 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г., което установява  наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, сключено между него и собственика на процесното МПС; настъпилото  застрахователно събитие, описано в исковата молба.

Спорно между страните и подлежащо на изясняване и доказване са фактите и обстоятелствата относно: вината на водачът на лекия автомобил, наличие на евентуално съпричиняване от страна на пострадалата или настъпване на случайно събитие, механизма на настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка със  уврежданията за ищцата, описани в исковата молба и оспорени в отговора, приложените и описани епикризи по делото.

От заключението по назначената СМЕ, изготвена  след запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалия ищцата е получила описаните в исковата молба травматични увреждания – фрактура в областта на латералния кондил на лявата бедрена кост, придружено с остра болка, оток и ограничени движения в лявата колянна става. Установена била и сърдечна недостатъчност от кардиолог. След последвали две оперативни намеси – метална остеосинтеза и смяна на колянната става с протеза пострадалата не се възстановила, за което обикновено са нужни седем – осем месеца. Към момента тя не може да се придвижва самостоятелно, като болките й ще продължат доживот в засегнатия крайник. Не й се препоръчва интензивно физическо натоварване. Травмата й обаче не е оказала негативно влияние върху функцията на другите органи и системи на организма й. Налице е пряка причинно следствена връзка между телесните увреждания на ищцата и настъпилото ПТП. Сърдечно съдовите проблеми на ищцата не се намират в причинно следствена връзка с уврежданията от претърпения пътен инцидент.

Според заключението на назначената и извършена по делото съдебно психиатрична експертиза, в резултат на ПТП седемдесет годишната ищца е получила силна тревожно – депресивна реакция, изразяващи се в притеснения и силен стрес, в продължение на около година и половина след инцидента. Сърдечно съдовите й проблеми не са свързани с ПТП, но последното може да ги е засилило. В последното по делото открито съдебно заседание вещото лице установи, че по принцип ищцата е по-тревожна и напрегната като личност, а катастрофата е изострила това състояние.

Според заключението на САТЕ причина за настъпилото ПТП е по изключителна вина на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Г.М., който е  имал възможност на предотврати възникването на ПТП при условие, че не е потеглял от място на пешеходната пътека, докато не се отстрани заслепяването му от слънцето. Това е можело да се получи както след изчакване за потегляне, така и при изменение от страна на водача на зрителния ъгъл, сваляне на сенника на челното стъкло, намиращо се пред седалката на водача, засенчване на слънчевите лъчи с ръка или по друг адекватен начин.

Според показанията на свидетеля Г.М. – водач на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, на посочените дата и място в исковата молба, той потеглил с автомобила с 1 км./час на пешеходната пътека, но тъй като слънцето го заслепило, видял само ръцете на ищцата върху капака на колата си, след което тя паднала. Той оказал пълна помощ на пострадалата.

От показанията на свидетеля Н. И.(съседка и близка на ищцата) става ясно, че на посочените дата и място в исковата молба пострадалата дошла в съседния на блока й магазин, където св.И. работела, за да си напазарува. Малко след като М.П. излязла от магазина, се чули викове. Св.И. излязла отвън и я видяла легнала на пешеходната пътека, а дъщеря й я свестявала, тъй като била замаяна и в шок. Месеци наред след произшествието пострадалата била на легло и подлога, като освен наета жена да се грижи за нея, тя също я посещавала през няколко дни. Била много зле, не можела дълго време да се възстанови и да ходи самостоятелно. Синът й също се грижел за нея, като й пазарувал. Ищцата претърпяла две операции на левия крайник, като преди инцидента била нормален, спокоен и самостоятелен човек, а след това и към момента – физически и психически нестабилна.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената от ищцата писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ответника от 17.08.2020 година, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл като определи и изплати или откаже да изплати обезщетение.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Г.М. и че в резултат на настъпилото ПТП ищцата получила подробно описаните в СМЕ, СПЕ и в СМАТЕ травматични увреждания, които се намират в причинно-следствената връзка с реализираното ПТП. В тази насока съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни, обективни и обосновани, поради което приема за доказано, че следва да се изключи наличие на съпричиняване от страна на пешеходеца или настъпване на случайно събитие, за настъпилия вредоносен резултат и получените травматични увреждания от ищцата, поради което предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но частично по размер.

 Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания вследствие нанесени на ищцата травматични увреждания – фрактура в областта на латералния кондил на лявата бедрена кост, придружено с остра болка, оток и ограничени движения в лявата колянна става, последвано от две оперативни намеси – метална остеосинтеза и смяна на колянната става с протеза, от които пострадалата не се възстановила напълно, а за това в подобни случаи обикновено са нужни седем – осем месеца. И към момента тя не може да се придвижва самостоятелно, като болките й ще продължат доживот в засегнатия крайник. Не й се препоръчва интензивно физическо натоварване.  Налице е пряка причинно следствена връзка между телесните увреждания на ищцата и настъпилото ПТП.

Причинените имуществени вреди на ищцата се явяват безспорно доказани по основание и размер, видно от представените медицински и разходни документи, които са сторени във връзка с нейното лечение и възстановяване, поради което съдът следва да ги уважи в претендирания пълен размер от 5213,20 лева.

Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 40000,00 (четиридесет хиляди) лева. Предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 100000,00 (сто хиляди) лева.

Върху сумите от 40000,00 лева (неимуществени вреди) и 5231,20 лева (имуществени вреди) съдът, на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя - 17.11.2020 година до окончателното й заплащане, като отхвърли акцесорната претенция за лихви частично – за периода от 17.08.2020 година до 16.11.2020 година, вкл.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение на съда, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ, в размер на 1809,00 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 301 лева – възнаграждения на вещи лица (от общо определени 700 лева – бюджетни).

            В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни разноски и такива не следва да му се присъждат.

Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и адвокат П.К. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1560.00 лева /минималният пълен размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 105213,20 лева е 3634,26 лева/, като осъди ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно уважената част от иска. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания /три/ и извършените процесуални действия /разпит на един свидетел и изслушани три експертизи/.

Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат, регистриран по ДДС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника общата сума от 1463,00 лева (2280 лева - за един адвокат и 143 лева – за експертиза и свидетел), съразмерно с отхвърлената част от исковете. Платеният адвокатски хонорар от 4000 лева с ДДС се явява под минималния от 3634,26 лева, но без ДДС по Наредба № 1, поради което същият не се явява прекомерен.

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ З.„Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.П., ЕГН **********,*** сумите от: 40000,00 (четиридесет хиляди) лева - за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 5213,20 (пет хиляди двеста и тринадесет лева и двадесет стотинки) лева, за причинени й имуществени вреди – разходи за лечение, причинени и настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 01.02.2019г. около 09:15 часа на пешеходната пътека на ул. „Цар Освободител“ в близост с кръстовището на ул.“Панагюрско шосе“, в гр.П. между нея и л.а. „Фолксваген Пасат", рег. № СО 7881 АХ, управляван от Г.С.М.,  като лекият автомобил, движейки се направо е ударил ищцата пресичащата ул. „Цар Освободител“ по пешеходната пътека, като вината за ПТП е на водача на МПС - Г.С.М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/118000512680 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 10.02.2018 г. до 09.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите по главниците, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя - 17.11.2020 година, до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 100000,00 (сто хиляди) лева, както и в частта за претендираните лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди за периода от 17.08.2020 година до 16.11.2020 година, включително.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК З.” АД, ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2110.00 (две хиляди сто и десет) лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА З.” АД, ЕИК . да заплати на адвокат П.К. от САК от Софийска адвокатска колегия сумата от 1560.00 лева (хиляда петстотин и шестдесет) лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М.П.П. да заплати на З” АД, ЕИК  сумата от 1463,00 (хиляда четиристотин шестдесет и три) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :