Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр.Ловеч, 18.01.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 559 по описа за
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 269/11.06.2018 г., постановено по гр.д. №
2202/2017 год., Ловешкият районен съд е признал за установено по отношение на Р.И.А.,
ЕГН ********** ***, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „М.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** в размер на 234,86 лв. - главница, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни
услуги М4133207 от 17.06.2014 година, за което е издадена Заповед № 1091/10.08.2017
год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1636/2017
год. по описа на РС-гр.Ловеч. Със същото решение Р.И.А. с горните данни е
осъден да заплати на „М.”ЕАД, ЕИК *** сумата
205.00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, както и сумата 205.00 лева – разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК въз основа на представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Срещу решението на РС - Ловеч е подадена въззивна
жалба от Р.И.А., в която моли същото да бъде отменено. Счита, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен
и постановен в нарушение на
процесуалните правила. Излага съображения, че част от писмените доказателства
са депозирани от ищеца след изтичане на преклузивния срок и по този начин е
нарушена равнопоставеността на страните, което е довело до грешни изводи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от „***”ЕАД чрез пълномощника адв.В.Г., в който моли съда да
потвърди решението на ЛРС и присъди направените разноски. Счита, че обжалваното
решение на ЛРС е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага съображения, че
при анализа на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до обоснования
извод, че по силата на валидно възникнала между страните облигационна връзка, ищцовото
дружество се явява кредитор на ответника относно заплащане на предоставените по
договора услуги за посочения период от време на обща стойност 234.86 лв.,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка,
за която помесечно са издавани данъчни
фактури. В условията на евентуалност прави искане, ако въззивната жалба бъде отхвърлена изцяло или
частично и въззиваемата страна направи искане за присъждане на разноски в
настоящето производство, същите да бъдат съобразени и намалени до предвидените
в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери.
В съдебно заседание въззивникът се явява
лично и поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание
не изпраща представител. В постъпилото становище от пълномощника адв.Г. моли
съда да постанови решение, с което остави в сила решението на РС Ловеч по изложените
в отговора съображения и му присъди направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Постановеното от ЛРС решение е валидно и
допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като
обсъди наведените от страните доводи и
събраните доказателства по гр.д. № 2202/2017 г. на РС-Ловеч, при така
очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството по гр.д. № 2202/2017 г.
по описа на Районен съд Ловеч е образувано по постъпила от „М.”ЕАД, ЕИК ***
против Р.И.А.
искова молба с посочено правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска 234.86 лв.
В нея ищецът
твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу Р.И.А., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д № 1636/2017 год.
по описа на PC-гр.Ловеч, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения 14-дневен
срок е постъпило възражение от страна на длъжника – ответник, което обуславя
интереса му от предявяване на установителния иск, който е продължение на
заповедното производство.
Излага,
че между кредитора „М.”ЕАД и длъжника Р.И.А. е съществувал и действал Договор с
индивидуален потребителски номер М4133207 от 17.06.2014 год., с който на
ответника е предоставяна далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********
по тарифен план за срок от 12 месеца. Впоследствие абонатът е новирал договор
М4133207, като на 31.03.2015 год. подписал договор *********/31.03.2015 год.,
сключен за неопределен срок, с който на ответника са предоставени услуги за
мобилен номер ********** по избран тарифен план Boombob+ съгласно Приложение 1
и 2 към него, както и за номер ********** отново по тарифен план Boombob+,
съгласно Приложение 1 и 2.
Посочва, че страните
са постигнали съгласие, че този договор представлява цялостно споразумение,
което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с предоставянето от страна
на Оператора и ползването от страна на Абоната на електронни съобщителни
услуги. Всички предишни договори, подписани от страните преди датата на
подписване на този Договор стават неразделна част от Договора и се
идентифицират с неговия уникален номер („клиентски номер”). Условията, посочени
в предишните договори запазват силата си, доколкото в този Договор не е
предвидено друго и доколкото не се изменят от този договор и от приложенията
към него.
Твърди, че номер М4133207 представлява индивидуален
клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на Оператора, като
последният е уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват
клиентите са свързани към един или няколко такива номера и чрез тях се издават
месечните сметки/фактури. Посочва, че съгласно общите условия на един клиентски
номер може да се предоставят множество услуги, обективирани във всички договори
с номер и дата. Другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда
в системата на Оператора е ID на клиента или в настоящия случай той е
*********. Излага, че в конкретния случай длъжникът Р.А. е въведен в системата
на „М.” под индивидуален клиентски номер М4133207 с клиентски номер *********, по които
са издавали фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които
произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които е издадена
заповедта за изпълнение срещу длъжника.
Позовава се на чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор, съгласно който заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
„М.” уведомява всеки абонат за таксувания период, за който ще му бъде издавана
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от „М.”
след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Твърди, че в срока на действието на договора за
мобилни услуги М4133207 от дата 17.06.2014 год., на името на ответника са
издадени следните фактури : фактура № *********/18.07.2014 год., с падеж на
плащане 02.08.2014 год., за отчетен период от 16.06.2014 год. до 15.07.2014
год. за сумата от 24,10 лв.; фактура № *********/19.08.2014 год., с падеж на
плащане 03.09.2014 год., за отчетен период от 16.07.2014 год. до 15.08.2014
год., за сумата от 13.90 лв. и фактура № *********/22.12.2014 г., с падеж на
плащане 22.12.2014 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 196,86 лв.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените фактури в размер на 234,86 лв.
Посочва, че от представените договори е видно, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Дължимите,
съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия
услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на „М.” ЕАД съгласно
чл.54 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор с ответника Р.А..
Неизпълнението на задължението на ответника е породило правото на мобилния
оператор да начисли обезщетение за неизпълнение - неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на
посочения в договора срок. Така наречената неустойка има обезщетителен
характер, а не санкционен.
В исковата молба ищецът заявява, че на основание
чл.233 ГПК прави отказ от претенцията за мораторна лихва в размер на сумата
11.24 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху фактура № *********/19.08.2014
год.
На основание на чл.415 във връзка с чл. 422 от ГПК, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р.И.А.,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „М.”ЕАД в размер на 234,86
лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги М4133207 от дата 17.06.2014
год., като го осъди да му заплати направени в исковото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от страна на ответника, в който намира иска за
допустим, но го оспорва изцяло като неправилен и незаконосъобразен и моли съда
да го отхвърли. Твърди, че никога не е полагал лично подписа си в представения
по делото писмен договор с ищеца, като прави доказателствени искания в тази
насока.
От наведените в исковата молба твърдения
и формулиран петитум настоящата инстанция приема, че районният съд е бил
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове за съществуване
на вземане с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. За
допустимостта на този иск е необходимо наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: 1. издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно не е
обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2. възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение, подадено в преклузивния двуседмичен срок по чл.414,
ал.2 от ГПК и 3. искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415,
ал.1 ГПК. В случая след запознаване с доказателствата по ч.гр.д. № 1636/2017 г.
по описа на РС Ловеч съдебният състав счита, че са налице трите предпоставки и за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.
В производството по чл.422 ГПК съдът установява дали претендираното вземане съществува, неговия
размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от
фактическия състав. Искът по чл. 422
от ГПК е предоставен на разположение на кредитор в заповедно производство,
чието вземане, обективирано в издадената му заповед за изпълнение, е оспорено
от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК. Това означава, че спорният предмет и страните по този иск са очертани
от заповедта за изпълнение. Именно с оглед на това вземането, предмет на
предявения установителен иск, следва да съответства както по основание, така и
по размер на вземането, заявено в заповедното производство.
В конкретния случай от приложеното
ч.гр.д. № 1636/2017 г. по описа на РС Ловеч се установява, че със Заповед №
1091/ 10.08.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
разпоредено длъжникът Р.И.А. да заплати на кредитора „М.”ЕАД, ЕИК *** сумата от
246.10 лв., от които 38.00 лв. – неизплатена далекосъобщителна услуга, 196.86
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, 11.34 лв. мораторна лихва, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.08.2017 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25.00 лв. платена държавна
такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедното производство като
основание на вземанията си кредиторът "М." ЕАД е посочил предоставени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен с длъжника Р.И.А. договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номера М4133207 от 17.06.2014 г.
Неоснователно е
направеното на ответника в отговора на исковата молба възражение, че не е
подписвал процесния договор. От приетото в първоинстанционното производство и
неоспорено от страните заключението на съдебно-графологическата експертиза е
безспорно установено, че ръкописно изписаните имена в Договор М 4133207 от 17.06.2014
год. на „М.”ЕАД са изписани и подписите
за „Потребител” и за „Абонат” са положени от Р.И.А..
От приложения към исковата молба договор М4133207
от 17.06.2014 г. е видно, че същият е с предмет предоставяне на електронна
съобщителна услуга „2,5 GB мобилен
интернет” за срок от 24 месеца на телефон: МФ 667 /л.79, данни за потребителя/.
В представеното приложение № 1 към договор от
Ирелевантни за правилното решаване на спора
са приложените с исковата молба договор № ********* от 31.03.2015 год., сключен за неопределен срок, с който на
ответника са предоставени услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен
план Boombob+ съгласно Приложение 1 и 2 към договор, както и за номер
********** отново по тарифен план Boombob+ съгласно Приложение 1 и 2 към
договор № ********* от 31.03.2015 год., тъй като същите не са послужили като
основание за издаване на заповедта за изпълнение. Твърденията на ищеца, че
договор М4133207 от 17.06.2014 г. е първоначален, като впоследствие страните са
постигнали съгласие и същият е бил новиран със сключения договор № ********* от
31.03.2015 год., е недоказано по делото. В приложения по делото договор № ********* от
31.03.2015 год. нито се установява връзка с предходния договор от 17.06.2014
г., нито воля за подновяване на съществуваща облигационна обвързаност между
страните.
При липса на представени от страна на ищеца писмени
доказателства, доказващи по основание и размер отделните вземания, включени в
издадените фактури и претендирани като дължими на основание предоставени и
потребени далекосъобщителни услуги по договор М 4133207/17.06.2014 год., съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.
422, ал.1 от ГПК като неоснователен следва да се отхвърли.
Като е изложил различни съображения и е
достигнал до противоположен правен извод, районният съд е
постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а въззивна жалба като
основателна уважена.
С оглед на това и на основание чл. 81,
във вр. с чл.
78, ал.3 от ГПК, съдебният състав счита за основателно искането на
ответника – въззивник за осъждане на ищеца да му заплати сторените по делото
разноски в общ размер на 450.00 лева, от които
350.00 лв. платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и
100.00 лв. депозит за вещо лице. В настоящето производство въззивникът не
претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 269/11.06.2018 г. на Ловешки районен съд, 6
граждански състав, постановено по гр.д. № 2202/2017 г. по описа на ЛРС, с която е прието за установено по отношение на Р.И.А.,
ЕГН ********** ***, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „М.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** в размер на 234,86 лв. - главница, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги М4133207 от 17.06.2014 година, за което е издадена
Заповед № 1091/10.08.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1636/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч и осъден Р.И.А. с
горните данни да заплати на „М.”ЕАД, ЕИК ***
сумата 205.00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в исково
производство, както и сумата 205.00 лева – разноски за заповедното производство
въз основа на представен списък на разноските по чл.80 от ГПК., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "М." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Р.И.А., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422,
във вр. с чл.
415, ал.4 от ГПК, във вр. с във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за признаване
за установено
по отношение на Р.И.А., ЕГН ********** ***, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „М.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** в размер на 234,86 лв. - главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги М4133207 от 17.06.2014 година, за което е издадена
Заповед № 1091/10.08.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1636/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч, като неоснователни.
ОСЪЖДА "М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Р.И.А., ЕГН ********** ***
сумата 450.00 лева (четиристотин и петдесет
лева), представляваща направени разноски по делото в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.