№ 355
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110211008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на М. Б. Т. (чрез процесуален представител) срещу НП № 23-4332-011017 от 13.06.2023 г.,
издадено от Г.В.Б., началник-група към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на
жалбоподателката (чрез процесуалния й представител) се прави искане за отмяна на
постановлението и присъждане на разноски, като се твърди, че същото е неправилно, с
излагане на конкретни доводи практически единствено за процесуална незаконосъобразност.
Административно-наказващият орган излага чрез процесуален представител (юрисконсулт)
писмено становище, но същото е депозирано след срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН и не следва да бъде взето предвид.
От показанията на разпитаните свидетели, от приобщените към доказателствената
съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН книжа и от предявяените в съдебно заседание по реда на чл. 284 от НПК материали се
установява еднозначно описаната в НП фактическа обстановка (която съдът като инстанция
по фактите установява и с която страните са запознати и е излишно да бъде повтаряна в
настоящото изложение) - с изричното уточнение че визираното ПТП се е изразявало в
сблъсък между съответните две МПС с причинени материални вреди (механични
увреждания по превозните средства), както и (се установява още) оправомощаването (към
датите на съставяне/издаване на процесните акт и постановление) на актосъставителя и
наказващия орган съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП с писмена
заповед на министъра на вътрешните работи, това, че към процесната дата 06.05.2023 г.
срещу въззивничката Т. (родена през **** г.) имало издадени и влезли в сила над 10 НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, а и това, че справедливата стойност за
възстановяване на материалните вреди от произшествието, причинени на автомобила марка
„С.“, при всяко положение не е надхвърляла 7800 лева (до този извод се стига косвено, но
1
еднозначно, от цялата релевантна за въпроса доказателствена съвкупност), т. е. 10-кратния
размер на установената (със съответното ПМС) към процесната дата минимална работна
заплата за страната; въпреки липсата на произнасяне по евентуално приемане (или не) към
доказателствената съвкупност на изискана (по искане на процесуалния представител на
жалбоподателката) и постъпила по делото справка, отнасяща се и до това дали на
процесното кръстовище е имало функционираща светофарна уредба (във въпросната
справка е посочено, че такава уредба не е имало), не е налице основание за възобновяване на
съдебното следствие по реда на чл. 302 вр. чл. 317 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото
релевантната за въпроса ангажирана по реда на НПК (съобразно чл. 84 от ЗАНН)
доказателствена съвкупност е напълно безпротиворечива в тази насока, а именно за това, че
кръстовището не било регулирано със светофар (отделно, самият процесуален представител
на жалбоподателката еднозначно заявява в съдебно заседание при съответното запитване в
края на съдебното следствие липсата на искане от негова страна за извършване на нови
съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото), като прави много сериозно впечатление и това, че в наличната
по преписката декларация от жалбоподателката последната съвсем ясно посочва
собственото си поведение (и то конкретно такова) като причина за настъпилото
произшествие, като изобщо от релевантната за съответния въпрос доказателствена
съвкупност няма никакво съмнение в това, че сблъсъкът е настъпил в хипотеза на движение
на автомобила, управляван от въззивничката, т. е. визираният автомобил е блъснал
съответното друго участващо в инцидента превозно средство.
Така се стига до извода, че материалният закон е приложен напълно правилно от
наказващия орган, включително като наложеното наказание се явява не само съобразено с
предВ.ото в ЗДвП, но и с принципа на пропорционалността. Сочените от страна на
процесуалния представител на жалбоподателката липсващи реквизити в АУАН и НП са или
такива, които изобщо не са релевантни за конкретния случай, или такива (досежно АУАН),
които попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, или такива, чиято липса не води до
съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Значението на пътните знаци Б2 и Б3 е регламентирано в
действалата към 06.05.2023 г. Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, с която всеки правоспособен водач на МПС с издадено от Република България
СУМПС (какъвто е и жалбоподателката, видно от съответния приложен по преписката неин
картон) безусловно следва (е длъжен) да е запознат. Изрично следва да се уточни, че в
случая е настъпило именно ПТП съобразно дефиницията по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, като
въпреки липсата в АУАН и НП на описание на конкретни визирани в последната спомената
разпоредба последици, то никакво съмнение логически не може да има за това, че се визира
удар/контакт между превозните средства с причиняване най-малкото на някакви материални
вреди в тази връзка. Въобще абсолютно никакво основание не е налице да се мисли, че
жалбоподателката е била ограничена по отношение на това да реализира което и да е от
процесуалните си права, включително имайки предвид това, че от наличната по преписката
декларация от г-жа Т. еднозначно се установява, че същата определено е била наясно с това,
че е отнела предимство и че се е стигнало до някакви материални вреди в тази връзка.
В обобщение, при извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда
на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за
отмяна или изменение на НП, поради което и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.
1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено, при който изход от
делото правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката изначално
липсва; а доколкото участието на процесуален представител на наказващия орган се свежда
единствено до депозиране на писмено възражение (становище) срещу жалбата извън
законовия срок, то практически липсва процесуално годно представляване на издалия
обжалваното НП орган, за да бъдат присъдени разноски и в полза на СДВР (юридическото
2
лице съобразно уредбата по ЗМВР, към чиято структура се числи съответният наказващ
орган).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-011017 от 13.06.2023 г., издадено от
Г.В.Б., началник-група към ОПП - СДВР.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3