Р Е Ш Е
Н И
Е № 260231
гр. Бургас, 17.09.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10123 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.432, ал.1 от КЗ, предявени от Д.Г.Г. ***
против ЗК “Лев Инс“ АД, гр.С.
Ищецът твърди, че
на 08.08.2017г., около 07.40 часа, управлявайки собственото си МПС “Ауди А3“, рег.№ А
6913 МВ, на пътя Б-С, /път I-IX 232 км. +100/, е претърпял ПТП. Твърди също, че вината за настъпването му е била на
водача на лек ав-томобил ”Пежо 206”, с рег.№ А 6988 КМ, със сключена с
ответното дружество застра-ховка ”Гражданска отговорност” – със застрахователна
полица № BG/22/11**********, който го е ударил отзад, поради нарушение на правилата за
движение – неспазването на дистанция и управление със скорост, несъобразена с
интензитета на движението /чл.23, ал.1 от ЗДвП/. Сочи и че в резултат на
реализираното ПТП е получил травми в областта на шийния отдел на гръбначния
стълб, което е наложило стационарно и домашно лече-ние в продължителен период
от време. Изпитвал е болки и страдания. Твърди, също та-ка, че автомобилът му е
бил увреден значително в задната част. Поискал е да бъде обез-щетен от
ответното дружество и е била образувана преписка по щета с №
0002-5000-17-304621, но е получил неоснователен отказ за изплащане на
обезщетение. Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ЗК “Лев Инс“ АД да му заплати такива
– съот-ветно: 9 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 1 250
лв., частично от 4 000 лв. – за имуществените, ведно със законната лихва.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер и моли Съда да ги отхвърли,
като излага съображения, че водачът на застрахования в дружеството автомобил
няма вина за настъпване на процесното ПТП, а евентуално и че търсените
обезщетения са за-вишени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
На 08.08.2017г., около 07.40 часа, ищецът е
управлявал собствения си лек автомо-бил “Ауди А3“, рег.№ А 6913 МВ, на
пътя Бургас-Сарафово /път I-IX 232 км. +100/,
ко-гато неустановено
МПС е сякло пътя му и той е бил принуден да спре рязко. След него се е движил лек автомобил ”Пежо 206”, рег.№ А 6988 КМ, управляван от Златина Пас-кова
Маринова. Тя не е успяла
да предотврати сблъска и го е ударила силно отзад, при което автомобилът на Г. е бил увреден значително в задната си част. Свидетел-ката В.С., която се е движила
след тях с лек автомобил “Дачия Логан“, рег.№ А 6341 КК, също не е успяла да спре
и е блъснала леко колата на Маринова. Тримата водачи са съставили двустранни констативни протоколи, в които са отразили горните
обстоятелства. От показанията на свидетелката се установява и че след удара на
ищеца му е било лошо – не се е чувствал добре и го е боляла главата. На място е
отишъл и баща му – свидетелят Г. Г., който е заварил сина си в недобро
състояние – изглеждал е като зашеметен, оплаквал се
е от болки в главата. Закарал го е в болницата, където ищецът е бил
хоспитализиран. Констатирани са били мозъчно сътресение, трав-ми по тялото – от
колана, както и в тилната област – от удара. След изписването му от лечебното
заведение, Д.Г. е ползвал и болнични – до 26.08.2017г.,
вид-но от представения болничен лист. Изпитвал е силни болки във врата, продължили око-ло два месеца, а
впоследствие – проявяващи се при влошаване на времето, бил е стреси-ран за
дълъг период, затруднявал се е при извършването на трудовата си дейност – като
готвач. По отношение на автомобила, свидетелят сочи, че е бил много увреден в
задна-та част, поради което е бил бракуван – представени са и писмени
доказателства за това.
Въз основа на искане на ищеца от 08.08.2017г., с което е
заявена претенция за из-плащане на обезщетение за причинените по автомобила му
вреди, ответното дружест-во, с което собственикът З. П. М, е имала сключена валидна застра-ховка ”Гражданска отговорност” за лекия
автомобил ”Пежо 206”, с рег.№ А 6988 КМ, обективирана в застрахователна полица
№ BG/22/11********** със срок на действие от 05.02.2017г. до 04.02.2018г., е образувало
щета № 0002-5000-17-304621 и негови служи-тели са извършили оглед на процесното
МПС, като са съставили съответен опис на ще-тите.
С писмо изх.№ 10498/31.10.2017г., застрахователят е
отказал да изплати застрахо-вателно обезщетение на ищеца, като е посочил, че
липсват доказателства, от които да е виден механизмът на произшествието и
обстоятелствата, при които е настъпило, както и такива относно вината на водача
на застрахованото МПС, чието поведение да е дове-ло до настъпването на
транспортния инцидент.
На 17.01.2018г. ищецът отново е поискал от ответника да
му заплати застрахова-телно обезщетение за щетите по автомобила, както и такова
– за претърпените от ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на
9 000 лв. Към входираната при застрахователя претенция са били приложени
доказателства за бракуването на автомо-била и прекратяване на регистрацията му,
както и епикризата на Г. ***.
По делото липсват доказателства ЗК
“Лев Инс“ АД да е взело отношение по това искане, респективно – да е заплатило
застрахователно обезщетение на ищеца.
От заключението по САТЕ се установява описаният в
исковата молба механизъм на ПТП, като вещото лице е посочило и че то е
настъпило поради неспазване на дистан-ция от водачите на леките автомобили
”Пежо 206” и “Дачия Логан“,
както и от закъсня-лата им реакция – имали са възможност да ги отклонят в
лявата пътна лента, която е била свободна. Посочено е, също така, че всички
увреждания в задната част на автомо-била на ищеца, както и на предното обзорно
стъкло, са настъпили вследствие на удара от предната част на този на З. М.
Констатирано е, че разходите за възста-новяването на лекия автомобил “Ауди А3“, рег.№ А 6913 МВ, възлизат на 1 203 лв., по-ради което – с
оглед пазарната му цена от 1 600 лв., вещото лице е направило извод, че е
налице тотална щета и е определило стойността на запазените части в размер на
30 %, а на дължимото застрахователно обезщетение – 1 120 лв., съгласно
чл.390, ал.2 от КЗ, която разпоредба дерогира тази – на чл.22, ал.2 от
Приложение № 1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24 от 08.03.2006г., цитирана в
писмените бележки на ищеца – като по-стара и съдържаща се в нормативен акт от
по-нисък ранг. Заключението по САТЕ не е оспо-рено от страните, поради което
Съдът го кредитира изцяло.
От заключението по СМЕ и от приложената по делото
медицинска документация се установява, че при процесното ПТП на ищеца е била
причинена контузия на врата, с травма на нервните коренчета в шийната част на
гръбначния мозък. Приет е и е лекуван в НХО при УМБАЛ – Бургас от 08. до
11.08.2017г. по клинична пътека. Вещото лице е посочило и че този вид травма е
съпроводен с болки и страдания, които постепенно за-тихват в срока на възстановяване,
който е индивидуален – понякога клиничните прояви отзвучават в рамките на
месец, а в други случаи – постепенно, след месеци.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът приема, че в резултат на ви-новното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил ”Пежо 206”, с рег.№ А 6988 КМ, със сключена с ответното
дружество застраховка ”Гражданска отговорност”, Златина Паскова Маринова – допуснала е ПТП, поради
неспазване на дистанция и заба-вени реакции /нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП/,
при което е ударен и увреден автомо-билът на ищеца в задната част, а самият той
е получил травма на врата, съпроводена с изпитване на силни болки и страдания
за продължителен период от време, на Д.Г. са причинени имуществени и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отгово-рен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Предвид горното, следва да се
приеме, че исковете на Г. против ЗК “Лев Инс“ АД се явяват доказани по основание.
Този, за имуществените щети, се
явява и доказан до размер от 1 120 лв. – съгласно коментираното заключение
на вещото лице по САТЕ, в който следва да бъде уважен. За разликата над тази
сума – до 1 250 лв., частично от 4 000 лв., претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи
законната лихва от 01.11.2017г. /денят, следващ отка-за на дружеството да
заплати застрахователно обезщетение/ до окончателното плащане.
Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди пък следва да
бъ-де определен,
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
От събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства –
ме-дицинска документация и показанията на свидетелите Г. Г. и В. С, както и от заключението
на вещото лице по СМЕ д-р П., се установява, че ищецът се е
лекувал в болнично заведение – от 08.
до 11.08.2017г., след което е продъл-жил лечението си в домашни условия до
26.08.2017г. Изпитвал е силни болки в област-та на врата, които постепенно са
затихвали в продължение на около два месеца. Прежи-вял е стрес и уплаха, имал е
затруднения при осъществяването на трудовата си дейност. Не се установява по
делото, обаче, сочените от бащата на ищеца последващи болки във врата му при
влошаване на времето, да се дължат на причинената при ПТП травма, още повече че
липсват данни за трайни увреждания по гръбначния стълб – шийни прешлени и
междупрешленни дискове, на Г..
Предвид горното,
следва да се приеме, че справедливо обезщетение за претърпе-ните от ищеца болки
и страдания, като продължителност и интензитет, би било такова – в размер от 4 000
лв. За разликата над тази сума – до 9 000 лв., претенцията следва да се
отхвърли – като неоснователна.
Върху главницата се
дължи законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1
от КЗ – по депозираната от ищеца на 17.01.2018г. застрахователна претенция, а
именно – 18.04.2018г., до окончателното й изплащане.
Ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 367.14 лв. – разноски по делото
за ДТ, съдебни удостоверения и възнаграждения за ве-щи лица, съразмерно с
уважената част от исковете, както и 418.34 лв. адвокатско възна-граждение на пълномощника му адвокат К.
П, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
ЗК “Лев Инс“ АД не е ангажирало доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”” № , да заплати на Д.Г. Г, с ЕГН: **********,***, сумата 1 120 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения му лек
автомобил марка “Ауди”, модел ”А3“, с рег.№ А 6913 МВ, причинени при
ПТП, реализирано на 08.08.2017г. – около 07.40 часа, на пътя Б,-С /път I-IX 232 км. +100/, с лек автомобил ”Пежо 206”, с рег.№ А 6988 КМ, по отношение на
който е сключена с дружеството валидна застраховка ”Гражданска отговорност” –
застрахователна полица № BG/22/11********** със срок на действие от 05.02.2017г. до 04.02.2018 г., по вина на водача
на последното МПС, ведно със законната
лихва от 01.11.2017г. до окончателното плащане; сумата 4 000 лв. – обезщетение за претърпените от същото ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинената
му контузия на врата, с травма на нервните коренчета в
шийната част на гръбнач-ния мозък, ведно със законната лихва от 18.04.2018г.
до окончателното плащане, както и сумата
367.14 лв. – деловодни
разноски, като за разликите до пълните им предявени размери, съответно – от 1 250
лв., частично от 4 000 лв., и от 9 000 лв., ОТХВЪРЛЯ ис-ковете, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК ”Лев Инс” АД да заплати на адв. К. А.
П. адвокатско възнаграждение в размер на 418.34
лв. – на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.