Решение по дело №1266/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР и е образувано по жалба от С.Г.К., ЕГН **********,***, против Заповед № 365з-3210/19.05.2022 г. на началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОД МВР - Варна, с която на осн.чл.204 т.4 от ЗМВР на жалбоподателя в качеството му на инспектор-разузнавач ІV степен в сектор „Индустрия и търговия“ на отдел „Икономическа полиция“, е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 8 (осем) месеца“, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспорената заповед, проведено непълно, едностранчиво и тенденциозно; липса на цитирани в заповедта релевантни доказателства относно противоправността на вмененото му деяние, формата на вината и причинната връзка между тях; и неправилно приложение на материалния закон, конкретно – несъразмерна тежест на наложеното дисциплинарно наказание. С тези съображения претендира отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание по същество жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, като настоява за уважаването й; допълнителни съображения излага и в писмена защита.

Ответникът началник отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Г.Г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в случая са събрани достатъчно доказателства за установяване на извършеното от жалбоподателя нарушение, и в този смисъл са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, процедурата също е спазена, поради което тя следва да бъде потвърдена.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят инспектор С.К. изпълнява длъжността разузнавач ІV степен в сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Варна.

През 2021г на К. била разпределена преписка с рег. №ЗМ 622/2021г по описа на ОДМВР- Варна, прокурорска преписка ВРП №.10447/2021, с оглед извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. След извършване на определени процесуално-следствени действия, същата била изпратена на наблюдаващия прокурор Д.Й при ВРП по компетентност

Със свое постановление за възлагане на допълнителна проверка от 06.01.2022г наблюдаващият прокурор посочила, че да пълното изясняване на фактическата обстановка е необходимо да бъдат извършени описаните в постановлението оперативно-издирвателни мероприятия в девет пункта, както следва: да се изиска информация от СГКК при Община Варна относно вписания собственик на конкретен НИ от 2016г; в случай, че тази информация не може да бъде предоставена от СГКК – тя да бъде изискана от Имотния регистър при Агенцията по вписванията – Варна; след установяване на вписания собственик на недвижимия имот да бъдат снети обяснения от същото, при което той да отговори на конкретно формулирани въпроси; ако се установи лицето, от когото собственикът е придобил собствеността – да бъде разпитано и то; да се снемат обяснения от заявителя отново с конкретно посочени въпроси; да се снемат обяснения от лице с имена Х.С(очевидно разпитван и преди по преписката); ако се установи, че възстановеното капаро в размер на 2000 евро на заявителя е било собственост на агенцията за недвижими имоти – да се съберат данни за актуалното състояние на ЮЛ и да се изискат и приложат копия от договорите за посредничество между агенцията и съответните лица; да се снемат отново обяснения от лице на име Д., разпитвано и преди във връзка с получената информация по предходните пунктове; и стриктно да се следи за спазване срока за извършване на допълнителна проверка. Определен е и срок от 1 месец за извършване на допълнителната проверка.

След запознаване с Постановлението от 06.01.2022г, жалб.К. изготвил Докладна записка рег. №365р-1413/10.02.2022г до началник Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Варна комисар Ж. Ж, със следното съдържание: „Господин началник, отказвам да изпълня безмислените указания на наблюдаващия прокурор Д. Й, дадени във връзка с допълнителна проверка по преписка рег. №ЗМ 622/2021г по описа на ОДМВР – Варна. Трябва да се отчете и обстоятелството, че определеният срок за извършване на допълнителната проверка е нереален.“.

С писмо изх. №365000-995/11.01.2022г началникът на Отдел „ИП“ гл. инспектор Б. Ж изпратил докладната записка на прокурор Д.Й„за вземане на отношение по компетентност“. Становището на прокурора е изразено в писмо от 13.01.2022г, в което е посочено, че указанията във Постановлението от 06.01.2022г съставляват разпореждания за извършване на издирвателни мероприятия, абсолютно необходими за изясняване на фактическата обстановка по преписката и за обосновано и законосъобразно произнасяне по нея; същите са дадени в писмена форма, в рамките на компетентността на наблюдаващия прокурор и в съответствие със закона, поради което и на осн.чл.145 ал.5 от ЗСВл са задължителни за полицейския орган; последният не разполага с правомощия да извършва преценка за целесъобразността на дадените му указания и разпореждания, още по-малко да ги квалифицира като смислени или безмислени, респективно – да отказва да ги изпълни; използването на квалификацията „безмислени“ от страна на полицейския орган относно указанията на прокурора, и то в писмен документ, изготвен от него, демонстрира явно неуважение и е в голяма степен обидна, като с нея очевидно се цели и засягане престижа на орган на съдебната власт; заявеният отказ от изпълнението им представлява по същество отказ от изпълнение на законово вменени служебни задължения, още повече, че подобни указания са били дадени още при първоначалното възлагане на проверката, но не са били изпълнени до възлагането на допълнителна такава; възражението относно срока за извършването й и определянето му като нереален също са неоснователни – даденият срок от 1 месец е възможно най-дългият съобразно разпоредбата на чл.145 ал.2 изр.1 от ЗСВл, като за извършване на първоначалната проверка също е бил даден максималния възможен срок от 2 месеца; още повече – при добра организация на работата на полицейския орган и предвид естеството на указанията, даденият му 2- месечен срок е достатъчен за изпълнението им. Прокурорът е посочил, че са налице предпоставки за преценка в рамките на оперативната самостоятелност на началника на Отдел „ИП“ дали извършеното от К. съставлява дисциплинарно нарушение и да предприеме съответните мерки. Не на последно място с оглед осигуряване на срочното провеждане на цялостната предварителна проверка по преписката и избягване на ново ненужно забавяне на същата, прокурорът е поискал превъзлагането й на друг полицейски орган.

Дисциплинарното производство против С.К. е образувано със Заповед №712/04.02.2022г, издадена от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) началник Отдел „Икономическа полиция“. В нея е цитиран текста на докладната записка от 10.01.2022г, посочено е, че са налице предварителни данни за извършено от инспектора нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и конкретно неговите т.19, т.21, т.52 и т.54, съставомерно като дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“. Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав: предсевател гл.инспектор Б. Ж – началник сектор „Индустрия и търговия“ на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Варна, т.е. прекият началник на жалбоподателя, и членове инспектор в сектор „Престъпления, свързани с данъчната и осигурителната система“ на сектор „Икономическа полиция“ и старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОДМВР- Варна. Определен е 2-месечен срок за изготвяне на становище от ДРО относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на К. и доклада му на ДНО.

До жалбоподателя на осн.чл.207 ал.11 вр.ал.8 т.1 от ЗМВР е отправена Покана рег. №365р-7363/07.02.2022г, връчена му на същата дата, за запознаване със заповедта от 04.02.2022г за образуване на дисциплинарно производство. Указана е правната квалификация на разследваното дисциплинарно нарушение и предвиденото за него наказание; жалбоподателят е уведомен за правата и за възможностите си в хода на дисциплинарното производство, и му е предоставена възможност за даване на писмени обяснения и представяне на доказателства в срок до 11.02.20022г. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на С.К. на 07.02.2022г в условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Видно от протокол рег. №365р-8739/14.02.2022г, писмени обяснения и доказателства не са постъпили в указания срок, вместо което на 11.02.2022г С.К. е поискал да му бъде разрешено да се запознае с материалите, послужили като основание за образуване на дисциплинарното производство. На жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае с документите, конкретно описани в протокол рег. №365р-11412/28.02.2022г, подписан от тримата членове на ДРО.

С искане рег. №365р-7940/09.02.2022г до директора на ОДМВР- Варна, К. е посочил, че заповедта за образуване на дисциплинарно производство против него е обременена със съществени пороци, като конкретно от съдържанието й не става ясно в какво се изразяват отправените срещу него обвинения, поради което не разбира доказателства и обяснения в каква насока се очакват от него да представи в указания му срок; същевременно е нарушен и принципът, че ДРО е длъжен да докаже извършеното дисциплинарно нарушение, а не евентуалния извършител да доказва, че не е извършил такова. Настоява за отмяна на заповедта като недопустима. По това искане няма произнасяне/ становище било от ДРО или от ДНО.

С искане рег. №365р-8948/15.02.2022г К. е посочил, че назначаването на прекия му началник гл.инспектор Б. Ж за председател на ДРО е недопустимо, като е посочил следните обстоятелства: 1. Ж. има пряко отношение към докладната записка – обект на проверката, поради което следва да му бъдат снети обяснения като свидетел, а това влриза в противоречи с възложената му функция на председател на комисията; 2. Обосновани съмнения относно безпристрастността на Ж. с оглед факта, че през предходните пет години той е подал над десет докладни записки с твърдения за извършени от К. дисциплинарни нарушения, като проверките по всички тях са приключили с мнение за липса на такива, извършени от жалбоподателя. Счита, че извършваните от Ж. действия в хода на проверките са повлияни от началника на отдел „Икономическа полиция“ комисар Ж. Ж, преднамерени са и имат за цел единствено доказване на извършено от К. дисциплинарно нарушение, без това да е обвързано с фактите. Поради изложените основателни съмнения в безпристрастността му и на осн.чл.207 ал.4 от ЗМВР жалбоподателят е поискал гл.инспектор Б. Ж да бъде отстранен от участие в проверката. С решение рег. №365р-12378/08.03.2022г началникът на отдел „Икономическа полиция“ комисар Ж. Ж е оставил без уважение това искане поради просрочието му – заповедта за образуване на дисциплинарното производство е връчена на адресата й на 07.02.2022г, а искането за отвод на председателя е постъпило не незабавно, а една седмица по-късно – на 15.02.2022г.

Със Заповед №365з-1656/18.03.2022г на ДНО е допълнена заповедта от 04.02.2022г за образуване на дисциплинарно производство против К., като след текста „Трябва да се отчете и обстоятелството, че определеният срок за извършване на допълнителната проверка е нереален.“, е добавен текста:

„В своята докладна записка инспектор К. е определил като безмислени указанията, съдържащи се в постановление на наблюдаващия прокурор. Определяйки показанията като безмислени, инспектор К. не е опазил доброто име на институцията, която представлява, тъй като при упражнаване на правомощията си и изпълнение на служебните си задължения същият следва да има поведение, насочено към утвърждаване на авторитета и доброто име на институцията, която представлява, изразяващо се в добро отношение към органите на съдебната власт (т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.).

Определяйки указанията на прокурор Д.Йкато безмислени, инспектор К. е проявил неуважение към наблюдаващия прокурор като представител на обществото, което от своя страна се явява нарушение на едно от правилата за поведение на държавните служители (т.21 от ЕКПДСМВР: Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото).

Определяйки указанията на прокурор Д.Йкато безмислени инспектор К., в качеството си на държавен служител от МВР, не съдейства за ефективно сътрудничество между МВР и прокуратурата като държавни органи, чиято съвместна дейност е свързана с разследване на престъпления (т.52 от ЕКПДСМВР: Държавният служител съдейства установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държавни органи и организации.).

Определяйки указанията на прокурор Д.Йкато безмислени, инспектор К., в качеството си на представител на закона, е проявил незачитане на професионалната етика (т.54 от ЕКПДСМВР: Държавният служител в изпълнение на закона, на основата на равнопоставеност и взаимно зачитане на професионалната етика, осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации).“.

Допълващата заповед е връчена на К. в деня на издаването й – 18.03.2022г, но без да му е дадена възможност и срок за даване на писмени обяснения и представяне на доказателства.

С искане рег. №365р-15455/21.03.2022г жалбоподателят е поискал да бъде снето сведение от прекия му началник гл.инспектор Б.Ж – той и председател на ДРО, дали К. му е оставял въпроси относно дадените указания от наблюдаващия прокурор по преписка ЗМ №662/2021г и определеният за изпълнението му срок, и какъв е бил неговият отговор. По това искане няма произнасяне или становище било от ДРО или от ДНО.

Като доказателства по дисциплинарното производство са приобщени типова длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VІ-ІV степен“ в сектор „Индустрия и търговия“ на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР; Кадрова справка рег. №365р-16777/28.03.2022г, от която се установява, че в периода от м. февруари 1999г, когато е назначен в ОДМВР- Варна, до м. ноември 2021г е награждаван общо 14 пъти с писмени похвали, обявяване на благодарност и индивидуални парични награди, и няма наложени дисциплинарни наказания, които да не са служебно заличени; Удостоверение рег. №365р-16773/28.03.2022г за запознаване с длъжностната характеристика и ЕКПДСМВР от С.К..

С покана рег. №365р-16653/28.03.2022г, връчена на същата дата, ДРО е поканил С.К. в срок до 13ч на 30.03.2022г да даде писмени обяснения във връзка с дисциплинарното производство и вменените му нарушения, както и да отговори на три конкретно формулирани въпроса.

С искане рег. №365р-17215/30.03.2022г К. е поискан да му бъдат предоставени заверени копия на материалите, намиращи се в дисциплинарната преписка, за целите на защитата му.

С протокол рег. №365р-17419/30.03.2022г в 16:30ч ДРО констатирал, че в определения в поканата срок в Автоматизираната информационна система „Документооборот“ в МВР не е регистрирано постъпило писмено обяснение или възражение от К..

Разследването по дисциплинарното производство приключило с изготвена Справка рег. №365р-17530/31.03.2022г, в която ДРО описал заповедта за образуване на производството и тази за допълването й, съдържанието на докладната записка от 10.01.2022г, извършените процесуални действия и събраните писмени доказателства в производството, вкл. становището на прокурор Й., която е възприела използваната квалификация „безмислени“ по отношение на указанията й като демонстративно неуважение и обида към „нея и органите на съдебната власт“, която очевидно цели и „засягане на орган на съдебната власт“. ДРО е изложил съображения, че с поведението си К. е извършил нарушения по четири точки на Етичния кодекс, с чието спазване е обвързан чрез запознаване срещу подпис с длъжностната характеристика на изпълняваната от него длъжност, както следва: 1. По т.19 от ЕК – като е изготвил официален документ – докладната записка от 10.01.2022г, с които е определил указанията на наблюдаващия прокурор като безмислени, К. е създал впечатление у друг държавен орган, че служителите на МВР могат да си позволят за използват неуважителни и обидни квалификации по отношение на издадени разпореждания на друг държавен орган, със задължителен характер за полицейските органи. Това деяние накърнява авторитета и доброто име на МВР като държавна институция, с основна функция спазване на законовата уредба в обществото. 2. По т. 21 от ЕК - със същото деяние К. е демонстрирал явно неуважение към наблюдаващия прокурор, и е предизвикал у нея усещане за неуважение и обида спрямо нея като орган на съдебната власт – част от обществото, т.е. не се е отнесъл с уважение към представител на обществото; 3. По т.52 от ЕК – със същото деяние К. е предизвикал у прокурора възприятие за неуважително и обидно отношение, която от своя страна се явява предпоставка за затрудняване на ефективното сътрудничество между МВР и органите на съдебната власт, т.е. не е изпълнил задължението си да съдейства за установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държавни органи и организации; и 4. По т.54 от ЕК – със същото деяние К. е проявил неуважение и обидно отношение към друг държавен орган, с което възпрепятства ефективното взаимодействие между двете институции, демонстритайки явно незачитане на професионалната етика. Цитирано е ТР №3/07.06.2007г по т.д. №4/2007г на ОСС на ВАС. ДРО е достигнал извод, че установените нарушения на ЕКПДСМВР представляват извършено от К. нарушение на служебната дисциплина по см.чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“, и е предложил на ДНО налагането на такова на жалбоподателя.

Съставена е покана рег. №365р-17593/31.03.2022г от председателя на ДРО до К. да се яви на 01.04.2022г в 9:30ч за запознаване с изготвената Справка рег. №365р-17530/31.03.2022г, с уведомяване, че в срок от 24 часа след това има право на допълнителни писмени обяснения или възражения . Поканата е връчена на 31.03.2022г в 15:45ч.

С искане рег. №365р-17949/01.04.2022г до директора на ОДМВР – Варна К. е изложил, че поканата му е буквално връчена 18 часа преди определената дата и час за явяване за запознаване със справката и събраните доказателства, който изключително кратък интервал го препятства да организира защитата си, вкл. и да осигури присъствието на избрания от него адвокат, с което грубо се нарушава правото му на защита. Същото е нарушено на самостоятелно основание и поради непредоставяне на поисканите с молба от 30.03.2022г заверени копия на доказателствата по преписката. Отправена е молба да му бъде определен друг, подходящ ден и час за запознаване с материалите от извършената проверка. По искането за определяне на различни дата и час липсва произнасяне, а поисканите заверени копия на материалите по производството, включително и обобщената Справка рег. №365р-17530/31.03.2022г, са връчени на К. в 10:21ч, в отсъствие на избрания от него адв.Банков, и след като с Протокол рег. №365р-17924/01.04.2022г ДРО е констатирал, че на същата дата до 10:10ч. К. не се е явил за запознаване с обобщената справка на определените с поканата, връчена му предния ден 31.03.2022г в 15:45ч покана.

С протокол от 04.04.2022г ДРО е констатирал липсата на постъпили писмени обяснения или възражения от страна на К. по отношение на изложеното в Справка в указания му с поканата от същата дата 24-часов срок от запознаването с нея. Със становище рег. №365р-18255/04.04.2022г ДРО е предложил на ДНО за извършеното нарушение на служебната дисциплина на С.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание порицание на осн.чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР.

С възражение рег. №365р-19317/08.04.2022г С.К. е посочил, че сред предоставените му заверени копия на материалите от дисциплинарното производство липсват копия на материалите по извършената проверка по преписка ЗМ №622/2021г на ОДМВР – Варна, което възпрепятства обективното и всестранно извършване на дисциплинарната проверка, понеже осуетява възможността да се установи доколко относими и необходими (и в този смисъл – смислени), съобразно установената фактическа обстановка, са указанията, дадени от наблюдаващия прокурор. По това възражение също липсва отговор/становище.

С покана рег. №365р-20155/13.04.2022г, връчена на жалбоподателя на същата дата, ДНО го е уведомил за постъпилите при него становище и обобщена справка от ДРО, и материалите по дисциплинарното производство, и го е поканил в 24-часов срок, т.е. до 14:30ч на 14.04.2022г, да представи писмени обяснения или възражения, както и доказателства. С протокол от 15.04.2022г е установено, че такива не са постъпили.

С оспорената в настоящото производство Заповед №3210/19.05.2022г ДНО е възприел фактите, описани в обобщената справка на ДРО, като конкретно е посочил, че докладната записка от 10.01.2022г е станала достояние на служители на ОДМВР- Варна, с които К. е в пряк контакт – началниците на отдел „ИП“ Бранимир Жилин и на отдел „Индустрия и търговия“; при обработката и регистрирането му в АИС „Документооборот“ е станал достояние и на служителите в деловодството на ОДМВР- Варна; постъпвайки в РП – Варна освен достояние на прокурор Д. Й, тя е станала достояние и на служителите, обработващи документите там. ДНО е описал извършените в хода на разследването процесуални действия, исканията и становищата на жалбоподателя. По отношение на правната квалификация на всяко от четирите отделни нарушения на ЕКПДСМВР ДНО посочил, че не приема посочената правна квалификация по т.19 от ЕК, като посочил, че за да бъде накърнено доброто име на МВР, се изисква проявлението на това деяние да е извън рамките на служебните взаимоотношения, и то да предизвика неодобрението на обществото. Такова поведение следва да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Приел е, че безспорно използването на израза „безмислени указания“ не кореспондира с етичното поведение на служител на МВР, но той е изписан в документ, който е част от прокурорска преписка, а това силно препятства възможността същият да стане достояние на обществото. ДНО възприел останалите квалификации на нарушенията на ЕК, достигнати от ДРО.

При определяне размера на наказанието ДНО съобразил от една страна, че дисциплинарното нарушение не е тежко. При преценка на тежестта на последиците му е съобразил, че служителят не е изпълнил задължителни указания, част от които дадени още при първоначалното възлагане на проверката, с което е възпрепятствал изясняването на фактическата обстановка; създал е предпоставки за ново и ненужно забавяне на проверката, като с цел избягването му преписката е била преразпределена; демонстрирал е неуважение към наблюдаващия прокурор, незачитане на професионалната етика, нежелание за ефективно сътрудничество между МВР и прокуратурата, свързано с разследване на престъпления Като обстоятелства по извършване на нарушението е прието, че дадените от наблюдаващия прокурор разпореждания за осъществяване на конкретни оперативно-издирвателни мероприятия, които са абсолютно необходими за изясняване на фактическата обстановка по преписката и за правилно, законосъобразно и мотивирано произнасяне по нея със съответния прокурорски акт, и са задължителни за полицейския орган; инспектор К. неправомерно е оспорил относимостта и целесъобразността на дадените му указания и разпореждания, използвал е епитета „безмислени“ и е отказал да ги изпълни. Относно формата на вината е прието, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като К. е съзнавал протовоправния му характер, предвиждал е, целял е и е искал последиците от него; цялостното поведение на К. по време на службата му според данните в кадровата справка и кадровото дело, а именно – както получените награди, така и налаганите дисциплинарни наказания, макар заличени след изтичане на 6 месеца от изтърпяването им. С тези мотиви и на осн.чл.204 т.4, чл.194 ал.2 т.4 „неспазване на правилата на ЕКПДСМВР“, чл.200 ал.1 т.12.от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, ДНО е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от осем месеца на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект –неин адресат, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Относно валидността на оспорената заповед:

На първо място оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР е издадена от компетентен орган – началник отдел „Икономическа полиция“ в ОДМВР – Варна, т.е. служител на ръководна длъжност съгласно изискването на чл.204 т.4 от ЗМВР. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и формално отговаря на изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР, респективно – чл.59 от АПК, поради което не страда от пороци, повличащи нищожността й.

Относно спазването на процесуалните правила в хода на дисциплинарното производство:

Съгл.чл.207 ал.1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2 – т.15 дисциплинарното производство се образува с изрична писмена заповед на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; или на ръководителите на структурите по чл.37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. Според ал.2 на текста заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно разследващият орган.

В конкретния случай и независимо от факта, че са били налице данни за извършено по-леко нарушение – такова по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, началото на производството е поставено с изрична заповед на ДНО – началник на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Варна, което не представлява процесуално нарушение. Като основание за издаване на заповедта си издателят й е посочил чл.205 ал.1 от ЗМВР, и чл.10 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, според който сигнали за допуснати дисциплинарни нарушения от служителите по чл.142 ал.1 т.1 и ал.3 от ЗМВР се проверяват само по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР или в дисциплинарно производство; чл.15 от Инструкцията, според чиято ал.1 при възможност в състава на проверяващата комисия или дисциплинарно разследващия орган се включват служители: 1. с квалификация и опит в служебната дейност, по която се извършва проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР или дисциплинарното производство; 2. които не са участвали в проверка по същия случай срещу същия служител; 3. от структурно звено, различно от това, в което работи служителят, срещу когото се води проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР или дисциплинарното производство; 4. от звената „Човешки ресурси“; 5. с юридическо образование. Нито в този текст, нито в ЗМВР се съдържа изискване в състава на ДРО да е включен служител с ръководни функции спрямо проверявания служител. Напротив – изискването е да се включват служители, които работят в различни структурни звена, като целта е да се гарантира обективност и безпристрастност на разследването/проверката.

В случая този принцип безспорно не е спазен – за председател на комисията е назначен прекият ръководител на С.К. – гл.инспектор Б.Ж, който от една страна според неоспорените твърдения на жалбоподателя има негативно субективно отношение към него, изразяващо се в множество сигнали за извършени през годините дисциплинарни нарушения, завършили с прекратяване, както и с отмяна на предходни заповеди за наложени на К. дисциплинарни наказания от съда (факт, служебно известен на решаващия съдебен състав). Негативното отношение е очевидно и от доказателствата по настоящата преписка – производството по установяване и налагане на дисциплинарно наказание формално е спазено, и не са допуснати съществени нарушения – такива, при чието избягване би се стигнало до различно произнасяне по същество на преписката, или такива, които изобщо да лишат жалбоподателя от право на защита. Същевременно е процедирано по начин, максимално затрудняващ упражняването на правата му, например непроизнасяне изобщо или несвоевременно произнасяне по негови искания в хода на производството; връчване на материалите по преписката след изтичане на срока за представяне на обяснения и възражения; предоставяне на изключително кратък срок след връчване на поканата на 31.10.2022г в 15:45ч за явяване на предявяване на обобщената справка и доказателствата на 01.04.2022г в 9:30ч, което е осуетило възможността за явяване с избрания от жалбоподателя адвокат-защитник; настояването за включване на информация за заличените по силата на закона дисциплинарни наказания, налагани на К. в предходни периоди, които да повлияят на преценката при определяне тежестта на наложеното му наказание, и други.

От друга страна според настоящия съдебен състав е безспорно, че председателят на ДРО е следвало да бъде разпитан в качеството на свидетел в дисциплинарното производство, доколкото той е единственият адресат на докладната записка от 10.01.2022г на С.К., и именно той е разпоредил същата да бъде изпратена на наблюдаващия прокурор при ВРП за запознаване и становище. По този начин председателят на ДРО реално е разпространил използвания от К. израз „безсмислени указания“ и ги е довел до знанието не само на прокурора, до когото те изобщо не са били адресирани, но и до служителите в деловодството на РП – Варна – факт, отчетен като съставомерен за вменените на К. нарушения на ЕКПДСМВР, и отегчаващо отговорността му обстоятелство. Назначаването му за председател на ДРО е осуетило възможността да участва в производството в друго качество – като свидетел, но не и сам да оцени довеждането на израза „безсмислени указания“ до знанието на по-широк кръг лица като действие, представляващо нарушение на професионалната етика и изискванията на ЕКПДСМВР в изготвената обобщена справка и в становището си до ДНО.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че не са събрани като доказателства материалите на ЗМ №622/2021г, и не е изследвано дали изпълнението на дадените му указания от прокурора е било обективно необходимо за установяването на обективната истина по преписката. Предмет на настоящото производство е единствено дадената от него квалификация на същите като „безсмислени“, и то в контекста на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът счита, че изследването на обективната необходимост от изпълнение на тези указания, съответно – на тяхната целесъобразност, е недопустимо да бъде извършвано както от служителите на МВР, така и от административния съд, понеже е извън материалноправната им компетентност. В тази връзка – ирелевантно е обстоятелството, че въпреки заявения отказ да изпълни тези указания, К. реално е започнал да ги изпълнява още в деня, следващ депозирането на докладната записка от 10.01.2022г, преди преразпределянето на преписката на друг полицейски инспектор.

В обобщение на изложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила като самостоятелни отменителни основания. Всички действия на ДРО са били надлежно обективирани в протоколи, за тях К. е бил уведомяван и многократно му е била предоставена възможност да депозира обяснения, писмени възражения, доказателства, да отговори на поставени му конкретни въпроси, от които жалбоподателят не се е възползвал. Поради това не са налице основания за отмяна на заповедта на това основание.

Относно приложението на материалния закон:

На първо място възражението, че в оспорената заповед липсват мотиви относно три от вменените му нарушения на ЕКПДСМВР, а се съдържат само такива относно невъзприетото първо от тях, е неоснователно – подробни мотиви се за тях се съдържат в обобщената Справка рег. №365р-17530/31.03.2022г, на която се е позовал ДНО още в началната част на оспорената си Заповед, където е описал всички четири нарушения и правната им квалификация.

Понеже ДНО е приел, че първото от тях е несъставомерно, съдът ще разгледа наличието само на останалите три.

Преди всичко обаче съдът намира за необходимо да подчертае, че споделя изцяло становището на наблюдаващия прокурор от 13.01.2022г, че дадените с Постановлението й от 06.01.2022г указания са задължителни за полицейския орган, на който е възложено изпълнението им, съгл.чл.145 ал.5 от ЗСВл. Той – в случая С.К., не разполага с правомощия да извършва преценка за тяхната целесъобразност, още по-малко да ги квалифицира като смислени или безсмислени, и най-вече – да отказва да ги изпълни. Безспорно е също, че тази квалификация, т.е., така използваният израз е обиден. Също така е безспорно, че той не представлява оценка на личността и на професионализма в цялост на прокурора, а визира единствено и само дадени конкретни указания по едно наблюдавано от него производство. Да се приеме, че с употребата му се цели или пък е засегнат престижа или авторитета като цяло на този орган на съдебната власт е пресилено и несъответно на семантичното и смислово съдържание на израза. Именно в този контекст – като оценка само на конкретните указания, не и на личността и качествата на формулиралия ги прокурор, съдът разглежда употребеният израз „безсмислени указания“ в настоящото производство.

Вменените като нарушени от К. правила за поведение на държавните служители в МВР се съдържат в Глава втора „Правила за етично поведение на държавния служител“ от Етичния кодекс, която съдържа шест раздела: Раздел I. Поведение и облик на държавния служител в обществото; Раздел ІІ. Отношение към гражданите; Раздел III. Неподкупност и поведение, недопускащо прояви на корупция; Раздел IV. Отношения с органите на съдебната власт и други държавни органи и организации; Раздел V. Взаимоотношения между държавните служители; Раздел VI. Държавният служител и служебната информация.

Очевидно е, че в конкретната ситуация при изготвяне на докладната записка от 10.01.2022г жалб.К. е действал в качеството си на служител на МВР, коментиращ дадени му задължителни указания от орган на съдебната власт – наблюдаващ прокурор при ВРП. Поради специфичното качество на прокурора, по повод чиято дейност в качеството му на ръководещ досъдебното производство по реда на НПК е използван изразът „безсмислени указания“, прокурорът не е просто представител на обществото, поради което общата разпоредба на т.21 от Раздел І на Глава втора от ЕК е неприложима към казуса.

Квалификацията на останалите две вменени на К. нарушения правилно е потърсена в специализирания Раздел ІV. Отношения с органите на съдебната власт и други държавни органи и организации на ЕК.

Според т.52 държавният служител съдейства за установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други държавни органи и организации. Според настоящия съдебен състав установяването, поддържането и развитието на ефективно сътрудничество предполагат целенасочени, обективни и конкретни действия на всички служители за изграждане на система от отношения, насочени към постигане на определени общи резултати. Използването на израза „безсмислени указания“ по отношение на конкретни такива по едно досъдебно производство с оглед своето смислово значение и интензитет, и броя на адресатите на докладната записка, ограничена само до прекия ръководител на С.К., не е от естество да накърни или увреди съществено сътрудничеството между Варненска районна прокуратура и служителите на ОДМВР - Варна в цялост. Негативното му въздействие е ограничено в рамките на едно досъдебно производство, като по-конкретно може да се отрази единствено на личните взаимоотношения между този прокурор и този полицейски инспектор, които не следва да са определящи и решаващи при изпълнение на служебните задължения на професионални разследващи/наблюдаващи разследването органи. Макар и по независещи от волята на К. обстоятелства този израз да е станал достояние на по-широк кръг лица от непосредствения си адресат (конкретно такива в РП – Варна), липсват доказателства в резултат на узнаването му да е настъпила промяна в ефективното сътрудничество между РП - Варна и ОДМВР – Варна.

Според правилото за поведение, установено в т.54 от ЕКПДСМВР, държавният служител в изпълнение на закона, на основата на равнопоставеност и взаимно зачитане на професионалната етика, осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации. За да е съставомерно това нарушение на ЕК, жалбоподателят в качеството си на полицейски орган следва формално да е влязъл във взаимодействие с друг държавен орган, при което да е направил или казал нещо, незачитайки професионалната етика. Такова взаимодействие в случая липсва. К. е написал и адресирал докладната записка от 10.01.2022г единствено до прекия си началник, и нито е предвиждал, нито е целял, нито е искал становището му за „безсмислените указания“ да достига до знанието на наблюдаващия прокурор, или да бъде част от тяхната кореспонденция по повод воденото досъдебно производство, т.е. от тяхното взаимодействие. Поради липса на изискуемото с т.54 от ЕК взаимодействие това нарушение е обективно несъставомерно; то е и субективно несъставомерно, доколкото авторът на израза „безсмислени указания“ изобщо не го е отправил или адресирал до прокурора като автор на същите.

В обобщение на изложеното съдът приема, че С.К. не е извършил вменените му с оспорената Заповед нарушения на ЕКПДСМВР, съответно не е извършил и дисциплинарното нарушение по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Както беше посочено по-горе, употребеният от него израз „безсмислени указания“ по отношение на дадените от наблюдаващия прокурор действително е обиден, но интензитетът му е нисък, и е доведен до знанието единствено на прекия ръководител на жалбоподателя, като по-широкото му разпространение без негово знание и участие не следва да бъде вменявано на К.. Съдът счита, че за конкретното извършено от жалбоподателя нарушение и на осн.чл.199 ал.1 т.4 от ЗМВР е следвало да му бъде наложено съответното дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ по чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон, конкретно – при липса на осъществени от наказаното лице нарушения по т.21, т.52 и т.54 от ЕКПДСМВР, респективно – за неизвършено нарушение по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР. Изложеното я квалифицира като незаконосъобразна и безалтернативно налага отмяната й.

Искания за разноски не са направени.

Предвид изложеното и на осн.чл.172 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-3210/19.05.2022г. на началника на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.204 т.4 от ЗМВР на С.Г.К., ЕГН **********,***, в качеството му на инспектор-разузнавач ІV степен в сектор „Индустрия и търговия“ на отдел „Икономическа полиция“, е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 8 (осем) месеца“.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.211 от ЗМВР.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: