№ 1447
гр. Варна, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110204274 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Е. О. М., родена на
********** г. в Украйна, чрез адвокат А. Т. А. от Адвокатска колегия Варна, против
наказателно постановление № 24-0460-001596/11.10.2024 г., издадено от С. П.П.,
младши оперативен дежурен при Пето РУ при ОД на МВР Варна, с което на
въззивницата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
В жалбата въззивницата счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон и моли същото да бъде отменено и да им бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адвокат А. Т. А., редовно упълномощен. По същество поддържа
жалбата. Акцентира, че жалбоподателката със съпруга си по време на брака е
придобила автомобил Лексус, т.е. тя е съсобственик на автомобила. Административно-
наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 предвижда глоба в размер 250 лева за
лице, което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност във връзка с притежаваното от него МПС, а чл.638 ал.3 от същият кодекс -
глоба в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. В случая
отговорността на жалбоподателката неправилно е била ангажирана по чл.638 ал.3.
Безспорно автомобилът е и нейна собственост, така че жалбоподателката има
качеството на собственик, това налагало извода, че в хода на административно-
наказателното производство е приложена неправилна квалификация на нарушението и
съответно неправилно приложение на относимата санкционна разпоредба. Поради това
1
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да им присъди и
направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от
младши оперативен дежурен при Пето РУ при ОД на МВР Варна, чрез главен
юрисконсулт К.Л.-А., със становище по хода на делото, по съществото на делото, с
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, с приложено пълномощно.
Районна прокуратура Варна, призована по реда на общия надзор за законност,
не изпраща представител.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Административно-наказателното производство против жалбоподателката Е. О.
М. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия GA № 1403138/11.10.2024 г., съставен от полицай С. Д. Д. към
Пето РУ при ОД на МВР Варна против Е. О. М., родена на ********** г., живуща в
Украйна, Одеса, за това, че на 11.10.2024 г. в 22:40 часа в община Варна, на път
граница Румъния – Дуранкулак – Балчик – Варна - Слънчев бряг – Бургас - Малко
Търново - граница Турция, по ГП I-9 до пътен възел Константин и Елена посока
гр.Варна, управлява собствения си лек автомобил Лексус ГС300 с регистрационен
номер ВН 4709 НМ като лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на
територията на Република България не е сключило договор за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на Република
България застраховка. АктосъставитЕ.т е квалифицирал нарушението по чл.483 ал.1 т.2
от Кодекса за застраховането. Иззел като доказателства СУМПС № 839450 и СРМПС
№ 974247. М. на 11.10.2024 г. се запознала със съдържанието на АУАН, не направила
възражения, подписала го и получила препис от него.
Формално, преводач от и на украински език не е участвал в тази фаза на
производството и това е видно от съдържанието на приетия по делото АУАН, в който
всъщност липсва каквото и да е отбЕ.зване с изрично удостоверяване или дори
бележка за извършения превод на същия, именно на украински език, с посочване
данни и за преводача - кое лице, поименно персонифицирано и респективно надлежно
подписало се, в потвърждение на участието си и извършените действия по превеждане
съдържанието на акта.
Допълнителни писмени доказателства за надлежно предявяване, в смисъла на
запознаване със съдържанието и констатациите, материализирани в процесния АУАН,
не се намериха приложени в приетата административно-наказателна преписка, нито
бяха ангажирани в хода на съдебното производство от страна на административно-
наказващия орган - въззиваемата страна. Във връзка с неговото предявяване, едва в
открито съдебно заседание при разпита свидетелят С. Д. Д. - актосъставител, изяснява
това обстоятелство, като поддържа твърдения, че нарушителката е разбирала
български език.
М. била поканена да се яви в сградата на Пето РУ при ОД на МВР Варна. Там
2
веднага било издадено от С. П.П., младши оперативен дежурен при Пето РУ при ОД на
МВР Варна, наказателно постановление № 24-0460-001596/11.10.2024 г. Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН, квалифицирал е
нарушението по чл.483 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането и на основание чл.638
ал.3 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането наложил на М. административно
наказание глоба в размер на 400 лева. Наказателното постановление е връчено лично
на М. на 11.10.2024 г., видно от разписката към него.
От писмо рег.№ 819000-61201/12.11.2024 г. на началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна е видно, че след извършена проверка е установено, че
на Е. О. М., родена на ********** г. има съставени два броя АУАН - серия GA №
1403138/11.10.2024 г. по чл.483 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането и серия GA №
1403139/11.10.2024 г. по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
Според представената от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна справка за пътуване на лице – чужд гражданин се установява, че М. е влизала
четири пъти в Република България през ГКПП Дуранкулак и ГКПП Кардам с
автомобили, последно на 24.03.2024 г. и е излизала три пъти от Република България
през ГКПП Дуранкулак с автомобили, последно на 15.03.2024 г.
От представеното от процесуалния представител на въззивницата заверено
копие от удостоверение за сключен граждански брак е видно, че М. през 1987 година е
сключила граждански брак с О.О.К..
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставитЕ. С. Д.
Д.. Според неговите показания спрели лицето на главен път І–9 до пътен възел
Константин и Елена, тя управлявала собственият си автомобил Лексус. След
извършена проверка лицето не представило застраховка Гражданска отговорност и му
съставил акт. Понеже била чужд гражданин наказателното постановление се издавало
веднага. Лицето било поканено да отиде в районното управление, където било
издадено наказателното постановление. С нея контактували на български език и
според актосъставитЕ. тя разбирала български език. На М. тогава съставили и друг
АУАН за управление на автомобил след употреба на алкохол, за него случай имало и
преводач на място. Според св. П. преводачът разяснил подробно и за Гражданската
отговорност в последствие. Установили, че автомобилът е нейна собственост по
талона на автомобила. Обяснения не са сваляли от нея за това нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетеля С. Д. Д., както и от писмените доказателства, подробно изброени по-горе
и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля С. Д. Д. относно
обстоятелствата, че той лично като част от полицейски автопатрул на Пето РУ при ОД
на МВР на 11.10.2024 г. в к.к.Свети Свети Константин и Елена спрял за проверка лек
автомобил Лексус ГС300 с регистрационен номер ВН 4709 НМ, установили, че той е
собственост и се управлява от украинската гражданка Е. О. М.. След тестване и
проверка установили, че М. управлява автомобила след употреба на алкохол и че за
автомобила няма сключен и действащ договор за задължителната застраховка
Гражданска отговорност, за което съставили на М. актове за установяване на
административни нарушения, тъй като тези обстоятелства се потвърждават и от
писмените доказателствени средства.
3
Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетЕ. С. Д. Д. относно
обстоятелствата, че Е. О. М. владеела български език и че разбрала за какви
нарушения се съставят актовете и какви са нейните права и задължения, защото в тази
им част свидетелските му показания не са подкрепени от други доказателства. Дори от
показанията на самия св.Д. се установи, че за втория случай за употребата на алкохол
са използвали услугите на преводач на мястото и за съда е необяснимо защо този
преводач не е използван и при съставяне на необходимите документи и обясняване на
процедурата на М. по настоящия случай, което да бъде документирано писмено.
Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като
обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен
ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на М. на 11.10.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата е входирана на 23.10.2023 г., видно от печата върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставитЕ. и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.647 ал.1 от Кодекса за застраховането актовете за установяване на
административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председатЕ.
длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните
лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.
Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в
точка 1.3.2. са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по
пътищата заемащите длъжност „младши автоконтрольори II-I степен“ в
териториалните структурни звена на ОД на МВР.
От писмо рег.№ 460000-15106/21.11.2024 г. на началника на Пето РУ при ОД на
МВР е видно, че С. Д. Д. към дата 11.10.2024 г. е бил назначен на длъжност „младши
автоконтрольор II степен“ в Група Охранителна полиция в Пето РУ при ОД на МВР
Варна.
АктосъставитЕ.т като длъжностно лице от службите за контрол по Закона за
движението по пътищата има правомощия да съставя актове по Кодекса за
застраховането съгласно чл.647 ал.1 от КЗ.
В т.4 на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи е посочено, че в извън работно време, в празнични и почивни дни,
наказателните постановления на водачи на моторни превозни средства, които нямат
постоянен адрес в Република България, се издават от назначените за оперативни
дежурни по график или със заповед по време на изпълнение на оперативното
дежурство.
4
От писмо рег.№ 460000-15106/21.11.2024 г. на началника на Пето РУ при ОД на
МВР е видно, че С. П.П. към дата 11.10.2024 г. е бил назначен на длъжност „младши
оперативен дежурен в Пето РУ при ОД на МВР Варна и е бил на работа за времето от
08:00 часа на 11.10.2024 г. до 08:00 часа на 12.10.2024 г. съгласно отчетен месечен
график с рег.№ 460р-20928/01.11.2024 г., утвърден от директора на ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С. П.П.,
младши оперативен дежурен в Пето РУ при ОД на МВР Варна по график по време на
изпълнение на оперативното дежурство.
По процесуалния закон:
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна,
а именно неосигуряване на преводач на нарушитЕ..
По аргумент от чл.36 ал.1 от ЗАНН в обичайните хипотези на
административно-наказателно производство началото му се поставя със съставянето на
АУАН, а в съответствие с чл.43 ал.1 от ЗАНН началният момент, от който възниква
правото на защита на нарушитЕ., е този на предявяването на акта, за да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. При реализиране отговорността на нарушитЕ. е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл.43 ал.1 от ЗАНН поради
непредявяването на АУАН на разбираем за нарушитЕ. език, което според настоящата
инстанция представлява липса на надлежно предявяване на акта.
Лицето, на което вероятно е предявен АУАН - Е. О. М., е гражданин на
Украйна, невладеещ български език – езикът, на който се води производството. По
аргумент на чл.21 ал.1 НПК и според неоспоримата практика на българските
съдилища, административно-наказателния процес в България се води на български
език, въпреки отсъствието на това уточнение в ЗАНН и липсата на изрична препратка
към това в чл.84 от ЗАНН, често тълкуван като строго ограничителен по отношение на
субсидиарното приложение на разпоредбите на НПК. Също така чл.1 от ЗАНН
посочва, че същият „осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите“, т.е. гарантирано е правото на защита на
нарушитЕ., изразяващо се в правото на наказания да разбере за извършването точно на
кое действие или бездействие е санкциониран и когато в частност се касае за чужд
гражданин следва още в началото на административно-наказателния процес същият да
ползва преводач, ако няма данни, че лицето владее български език на подходящо ниво
и е задължително спазването на разпоредбата на ал.2 на чл.21 от НПК. НПК
предполага употребата и на друг език, различен от родния на нарушитЕ., но неизменно
присъства изискването за преводач.
Упражняването на субективното процесуално право за запознаване с акта е
съществен елемент от правото на защита и в тази връзка препятстването му е от
категорията на визираните основания в чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Обективно препятствие
за упражняване на правото, и то несъвместимо с изискването на чл.21 ал.2 от НПК, е
непознаването на езика на административно-наказателното производство (по аргумент
от чл.21 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН процесуалният език е българския). Дори да не
се възприеме тезата за обхвата на препращането по чл.84 от ЗАНН, то при насрещна
теза за липсата на уредба в ЗАНН относно задължителното участие на преводач,
5
очевидно се касае за празнота в правото, чието преодоляване се осъществява по реда
на чл.46 ал.2 изр.1 от Закона за нормативните актове по аналогия на закона с
прилагането на чл.21 от НПК. Следователно, макар и да не е изрично уредено в ЗАНН,
изискването за назначаване на преводач на нарушитЕ., невладеещ езика, на който се
води производството – български, е абсолютно и неизпълнението му се приравнява на
съществено процесуално нарушение, тъй като всякога води до съществено
ограничаване правото на защита на нарушитЕ. по повдигнатото му административно
обвинение. Изискването на чл.21 ал.2 от НПК ще бъде изпълнено и в случаите, когато,
при съгласие на нарушитЕ., за преводач се назначи лице, присъстващо на
местоустановяването на нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо
езика на нарушитЕ., като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени в
акта. В конкретния случай няма удостоверено такова съгласие от страна на нарушитЕ..
Няма отбЕ.зване в АУАН, че е преведен на лицето на разбираем за него език, липсват
доказателства, че са предприети действия нарушитЕ. да бъде запознат със
съдържанието на АУАН (т.е., че е извършен превод), и доказателства, че М. владее
български език. Тези обстоятелства подлежат на доказване посредством писмени
доказателства, каквито по делото не са представени. От изложеното до тук се налага
извод, че административно-наказващият орган не е положил усилия да изпълни
императивното изискване на чл.21 ал.2 от НПК.
Настоящата инстанция се съобразява и с Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство с оглед приложимостта като
нормативен акт на общностното право. Директивата се отнася до мярка А (приемане
на мерки по отношение на правото на устен и писмен превод) от пътната карта за
укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките
на наказателното производство. Целта на този акт е да гарантира на заподозрените
лица или обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното
производство с оглед осигуряване правото им на справедлив процес. Действително, в
т.16 от преамбюла на Директивата е въведено разбирането, че когато в държави-
членки орган, различен от съд, с компетентност по наказателно-правни въпроси е
компетентен да налага санкции за относително леки нарушения (например, в случаите
на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб, установявани след
пътнотранспортна проверка), не може да се изисква от този орган да гарантира всички
права съгласно директивата. В друга точка от преамбюла обаче - т.32, се посочва, че
същата следва да установи минимални правила, като държавите-членки следва да
могат да разширят посочените в нея права с цел да осигурят по-висока степен на
защита и в ситуации, неуредени изрично от нея. Равнището на защита никога не
следва да бъде под стандартите, определени от ЕКПЧ или Хартата, съгласно
тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека или на
Съда на Европейския съюз. Нещо повече, в т.33 изрично се сочи, че разпоредбите на
тази директива, които съответстват на гарантираните в ЕКПЧ или в Хартата права,
следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с тези права съгласно тълкуването в
съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на
Европейския съюз. Т.е., държавите-членки задължително се съобразяват с
изискванията на Директивата, но при осъществяване на своята правораздавателна
дейност в широкия смисъл на думата те са длъжни да се ръководят и от разпоредбите
на международното право, които предвиждат по-високо ниво на защита, съответно от
съдебната практика по приложението на тези норми, респективно да създават
съответни гаранции за защита правата на участващите в производството лица,
6
съответно - да спазват създадените гаранции. В тази връзка, съдебната практика на
ЕСПЧ и СЕС е именно в насока за неотменимост на правото на превод на лицата,
невладеещи езика на производството, което право пряко кореспондира с правото на
защита, като спазването на последното гарантира един справедлив процес.
Следователно, нарушаването на правото на превод (чрез пренебрегване от страна на
органа, ръководещ съответния стадий на производството, на задължението му да
разясни на разбираем за нарушитЕ. език в извършването на какво нарушение е
обвинен при спазване на нормативноустановените изисквания за това) рефлектира
върху правото на защита, тъй като на практика лицето не би могло да разбере в какво
се състои административното обвинение, за да организира адекватно своята защита, а
ограничаването на правото на защита всякога се квалифицира като съществено
процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса по реализиране
отговорността на нарушитЕ., и предполага отмяната на санкционния акт.
Следователно, превод на акта не е извършен съобразно
нормативноустановените правила. Липсата на писмени доказателства за това, че на
извършитЕ. е бил осигурен преводач, както и неотразяването в акта на
обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се
приравни на непредявяване на акта за установяване на административно нарушение.
Нормите, които са нарушени от страна на актосъставитЕ. и наказващия орган,
са императивни. Изброените процесуални нарушения в тяхната съвкупност са толкова
съществени, че опорочават целия административно-наказателен процес и правят
атакуваното наказателното постановление изцяло незаконосъобразно, поради което са
налице основания за отмяната му и не е необходимо съдът да се произнася по
съществото на спора. Трайната съдебна практика е именно в тази насока, че при
съществени процесуални нарушения, касаещи съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление и допуснати в хода на административно-наказателното
производството не се разглежда спора по същество, тъй като е невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на наказателното
постановление, касаещ съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на поисканите от въззиваемата страна разноски.
Идентично искане за присъждане на разноски е направено и от процесуалния
представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
От въззивника е представен договор за правна защита и съдействие от
18.10.2024 г./л.5 от АНД/ между Е. О. М. и адвокат А. Т. А. за написване на жалба и
представителство пред Районен съд Варна с договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева, платено в брой при сключването на договора.
7
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на ОД на МВР Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на
спора /наказателното постановление следва да бъде отменено/, по аргумент на
противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподатЕ. е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателно постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието
на договора за правна защита и съдействие се установява, че адвокатското
възнаграждение е в размер на 700 лева и е платено на ръка, т. е. разходът е направен
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. В последствие адвокат А. е участвал в
съдебното производство по делото.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
Областна дирекция на МВР Варна.
По силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
податЕ.т на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се опредЕ. по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лева е 400 лева. В случая е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лв. С оглед
участието на адвокат А. само в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел,
факта, че делото не се откроява с никаква фактическа и правна сложност, съдът счита,
че именно посоченият минимален размер от 400 лева следва да бъде присъден в полза
на въззивника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
Отменя наказателно постановление № 24-0460-001596/11.10.2024 г., издадено
от С. П.П., младши оперативен дежурен при Пето РУ при ОД на МВР Варна, с което
на основание чл.638 ал.3 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането на Е. О. М., родена
на ********** г. в Украйна, е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл.638 ал.3 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Е. О. М. сумата от 400
лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение направеното искане от Областна дирекция на МВР Варна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Областна дирекция на МВР Варна и на Е. О. М.
чрез адвокат А. Т. А..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Пето РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9