Решение по дело №1176/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 32
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20215500901176
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Стара Загора, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стойка Ив. Н.а
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901176 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., ж.к.
***, в качеството й на правоприемник на Г. П. Г. против ЗАД „Б.“.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2019 г., около 19:54 часа, в гр. К. на
ул. ***, водачът Н. Р. Н., управлявайки л.а. „Шкода Октавия" с peг. № СТ
1177 РВ нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащият
пътното платно пешеходец Г. П. Г.. Вследствие на ПТП му били причинени
телесни увреждания.
Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а.
„Шкода Октавия" с peг. № СТ 1177 РВ нарушения на правилата за движение
по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение
по пътищата. С оглед на изложеното счита, че в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач Н.Н. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на Г. П. Г..
За увреждащия л.а. „Шкода Октавия" с peг. № СТ 1177 РВ, управляван
от Н. Р. Н., имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", з.п.
BG/03/119002713139/24.09.2019 г. със срок на валидност една година, считано
от 24.09.2019 г. до 23.09.2020г. със ЗАД „Б.", гр. С.. По силата на този
договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
1
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10000000лв., която сума представлявала минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено
лице, какъвто е конкретният случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.", получена от
застрахователя на 06.12.2019 г., видно от приложената обратна разписка, и е
представил всички документи, с които разполагал. По случая била образувана
претенция с № 5795/ 09.12.2019 г., по която застрахователят не се е
произнесъл в законоустановения за това срок.
Сочи се, че при процесното ПТП Г. П. Г. е получил следните
травматични увреждания: множествена травма, V.v. лацероконт. Палпебре
супериор ок.декстра ет рег.кубити декстра, фрактура осис метатарзи Нп.
декстра, други съчетани открити рани, обхващащи няколко области от тялото
и други.
След инцидента на 25.10.2019 г. пострадалият бил настанен в
ортопедично отделение на МБАЛ „Д.", гр. К. в увредено общо състояние с
травми на главата, десен лакът и ходило. След направени параклинични
изследвания и консултативни прегледи се установили фрактура на
метатарзална кост на дясно ходило, придружена с оток, палпаторна болка и
подкожно кръвонасядане. Установено било още, че на горния клепач на дясно
око и на десния лакът има разкъсно-контузни рани, а на дясна буза има
охлузване. Вследствие на констатираните увреждания на пострадалия била
направена оперативна интервенция за репозиция на счупванията и третиране
раните на клепача и лакътя, след което му била поставена гипсова
имобилизация на дясно ходило и подбедрица. На 28.10.2019 г. бил изписан с
окончателната диагноза множествена травма V.v. лацероконт. Палпебре
супериор ок.декстра ет рег.кубити декстра, фрактура осис метатарзи Нп.
декстра и дадени указания за ХДР у дома, да носи имобилизацията 4 седмици,
да свали конците на лицето на 5-тия ден, а тези на ръката - на 12-ти ден.
На 11.11.2019 г. Г.Г. бил прегледан от ортопед-травматолог, който му
поставил диагнозата счупване на метатарзална кост с придружаващото
2
заболяване открита рана на лакътя. Дадени му били препоръки за
продължаване на имобилизацията с още 15 дни и да не натоварва крайника.
На 02.12.2019 г. пострадалият бил прегледан от ортопед- травматолог,
който установил, че след сваляне на имобилизацията в областта на
фрактурата се наблюдавала оточност и хематом, като на този етап
пострадалият все още се придвижвал с помощта на патерици. В резултат на
установените травми му била поставена диагнозата счупване на метатарзална
кост и му била назначена медикаментозна терапия.
На 12.12.2019 г. установено било, че в областта на дясното ходило имало
оток и болезненост. Поставена му била диагнозата други съчетани открити
рани, обхващащи няколко области от тялото и му била назначена
медикаментозна терапия.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Г. П. Г. търпял
силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре физически
и емоционално. Поради причинените наранявания при инцидента за дълго
време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически.
През този период той е разчитал единствено на помощта на своите близки за
задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Поради получените
увреждания прекарвал по-голямата част от денонощието на легло, а всеки
един опит за придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително
с използване помощни средства или чужда помощ. И към момента на
депозиране на исковата молба пострадалият все още не бил възстановен
напълно и продължавал да изпитва болка в контузионната област. Това се
отразявало изключително негативно и на психологическото му състояние,
като го карало да се чувства депресиран. Преди процесното ПТП той бил в
добро здравословно състояние, много енергичен и жизнен за възрастта си, но
след инцидента за дълъг период от време бил лишен от обичайния си начин
на живот. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния
инцидент, който в съвкупност с получените от него физически травми се
отразявали изключително негативно на здравословното и емоционалното му
състояние и щяло да остане за цял живот в неговото съзнание.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания,
претърпял и имуществени вреди в размер на 25,00 лв., които също следвало
да му бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за
3
медицински прегледи.
С оглед на изложеното, счита, че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по- голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Заявява, че вредите на пострадалия са в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия л.а. „Шкода Октавия" с per. № СТ 1177 РВ - Н. Р.
Н., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „Б.",
гр. С..
Предвид изложеното, Н. Г. Г. в качеството на правоприемник на Г. П. Г.
моли съда да осъди ответника ЗАД „Б." - С. да заплати на Г. П. Г. обезщетение
в размер на 50 000 лв., частичен иск от 90 000 лв., за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 01.11.2019 г.-датата на
която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално
от 06.12.2019г., до окончателното изплащане.
Претендира се присъждането на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът ЗАД „Б." - С. оспорва иска.Към исковата молба бил приложен
единствено като свидетелстващ документ копие от заверен препис от
Констативен протокол за ПТП без номер от 25.10.2019 г., съставен от лице /не
се чете съставителят /.Оспорва се приложения в неясно и нечетливо копие
като доказателство Констативен протокол за ПТП. Отделно от това сочи, че
същият е съставен въз основа на заявителски материал от частно лице,
вероятно участник в ПТП, имащ интерес от заявеното.
Сочи, че в представените документи няма еднозначни и конкретни
4
доказателства пострадалият пешеходец Г. П. Г., къде точно се е намирал на
пътното платно непосредствено преди ПТП. Не е проявил и нужното
внимание на пешеходец на пътното платно и е изскочил на пътя изненадващо
и неочаквано за водача.
Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност изненадващо
поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно/ от страна на
пешеходеца Г. П. Г. да е причина за настъпилото ПТП. Съществува
обоснована възможност същият да се е намирал на самото пътно платно
неправомерно, без достатъчна за водача видимост. Няма данни или
доказателства, а и не се твърди в исковата молба, пешеходецът да е бил на
тротоар при настъпването на ПТП. Към исковата молба няма представени
налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение
или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Шкода
Октавия", с peг. № СТ1177РВ, ангажиращо от своя страна отговорността на
застрахователя.
Оспорват вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и
причинно - следствената връзка между деликта и претърпените имуществени
вреди.Поради липсата на медицински документи, с които ищецът би следвало
да разполага, по делото не ставало ясно какви са реалните увреждания на
пешеходеца.
Алтернативно - считат, че съществува реална и обективна възможност
пострадалият пешеходец Г. П. Г. и сам да е създал предпоставки и се е
поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и
допринесъл за случилото се.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на Г. П. Г., който
вероятно неочаквано за водача се е намирал на пътното платно в
непосредствена близост до автомобила, в тъмната част на денонощието и
ограничена видимост за водача. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила:
-преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение;
5
-да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение;
-да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Считат, че от представените с исковата молба писмени доказателства не
става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се
разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило
същото и действията на участниците в него. С настоящото оспорват
настъпването на ПТП, както и механизма на евентуалното му настъпване.
Освен, че не е доказана основателността на предявения срещу ЗАД "Б." иск
считат, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна - е
силно завишен. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Оспорват претендираната от ищеца в исковата молба лихва. Единственият
задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента
(застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.
497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент
застрахователя дължи лихва.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените
срещу ЗАД "Б." искове, като неоснователни и недоказани, заедно с всички
произтичащи от това законови последици, както и да им присъди
юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
В хода на производството се установява следното:
По делото се установява, че 25.10.2019 г., около 19:54 часа, в гр. К. на ул.
*** водачът Н. Р. Н., управлявайки л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № СТ 1177 РВ
нарушава правилата за движение по пътищата и блъска пресичащият пътното
платно Г. П. Г.. Вследствие на катастрофата е пострадал пешеходецът Г. П. Г..
Образуваното по случая АНД № 890/20 г. по описа на РС - К. е прекратено
по искане на пострадалия Г.Г..
Не е спорно между страните обстоятелството, че към датата на настъпване
на ПТП -25.10.2019 г., по отношение на увреждащия автомобил е налице
6
валидно сключен договор за застраховка „ГО“ с ответника. Освен това, видно
от приложената към ИМ справка от базата данни на ИЦ към ГФ, неоспорена
от страните, се установява наличието на валидно действаща застраховка „ГО“
на автомобилистите за увреждащия л.а., сключена с ответника.
Поради гореизложеното, по делото безспорно се установява наличието на
валиден застрахователен договор, сключен с ответника за процесния
автомобил.
В хода на производството е назначена съдебна автотехническа
експертиза.Видно от представените основно и допълнително заключение на
съдебната автотехническа експертиза, лек автомобил "Шкода Октавия“, с рег.
№ СТ 11 77 РВ, управляван от Н.Н., се е движил по бул. "23 пехотен
шипченски полк" и на кръстовището с ул. "А." извършва маневра „завой
наляво“ /в посока север/ като продължава движението си по ул. "А.". По
същото време пешеходецът Г.Г. е предприел пресичане на ул. "А." от запад на
изток на около 11.75 м. северно от северния край на пешеходната пътека,
намираща се на същата улица, при което между тях е настъпил сблъсък в
източната пътна лента.
Вещото лице посочва, че причината за настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка, е че водачът на л.а. "Шкода Октавия“ не е
възприел своевременно пресичащият пътното платно пешеходец, т.е.
възприел го е с известно закъснение. Пешеходецът Г.Г. не попада в опасната
зона на движение /спиране/ на лек автомобил "Шкода Октавия“, поради което
водачът му е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Разстоянието, от което водача на л.а. "Шкода" е имал възможност да
възприеме пешеходеца при движението на къси светлини, на каквито се е
движел към момента на катастрофата, е около 17.50 м. От разстояние 17.00 -
18.00 м. при ъгъл на разширение при фарове с халогенни крушки, водачът на
л.а. "Шкода" е имал възможност да възприеме пресичащият пешеходец като
опасност за настъпване на ПТП.
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, за да завие наляво
водачът на увреждащия автомобил трябва да изчака насрещно движещите се
МПС от изток на запад, които се движат или от изток, които завиват надясно
на север по ул.“А.“.Пешеходецът е пресичал по посоката на движение на
водача, но след пешеходната пътека, на около 12 метра след пешеходната
7
пътека.
Според експертното заключение , дори и пострадалият да е пресичал по
пешеходната пътека, ударът пак щял настъпи щом водачът на л.а. не е могъл
да спре до мястото на удара, то той не може да спре и на 12 метра преди това.
В хода на производството са събрани гласни доказателства.Видно от
показанията на свидетелката Ст. Г. К. става ясно, че тя е била в града, но не
може да каже датата на ПТП. Управлявала е автомобил „Ланчия“ и изчаквала
на светофара да светне зелено и да завие на ляво. Не знае името на улицата,
но пояснява, че това е улицата, която пресича бул. „***“. Улицата върви север
- юг и се намира в западната част на града. Има кръстовище със светофар на
бул. „***“ с друга улица. Тя се е движела на юг и трябвало да завие наляво,
била четвърта или пета кола на светофара. Било тъмно, след 18.30 часа - 19.30
часа в тъмната част на деня, светофарът бил червен и били пропуснати
автомобилите по главната улица, когато забелязала възрастен човек, който се
движел между МПС на червен светофар за него.Движел се от запад на изток и
не пресичал на пешеходна пътека. Като минал между МПС- та, от булеварда
завивал автомобил на ляво от запад, правел ляв завой посока север и
възрастният човек бил изскочил на пътя без да се огледа. Този лек автомобил
блъснал човека. Той паднал и тя отбила автомобила си, излязла от него и
изчакала полицията да дойде. Пешеходецът бил седнал на тротоара и когато
дошла линейка, възрастният човек отказал да се качи в линейката, казвал, че
иска да си отиде вкъщи. Свидетелката видяла, че имал кръв по лицето си, но
не видяла в коя част на тялото бил ударен. Подробности не помнела. Дала
показания на полицията и си тръгнала.Имало осветление около светофара,
булевардът бил осветен. Свидетелката заявява, че е била на достатъчно
разстояние - между осем и десет метра, за да види човека, който пресичал. До
светофара имало лампа и фаровете на автомобилите осветяват цялата улица.
И двете улици на голямото кръстовище са главни и са осветени - имало
лампа. Пешеходецът пресякъл автомобила пред свидетелката. Видяла го как
пресича между МПС-та без да се огледа, без да спре. Тя го наблюдавала от
момента, в който стъпил на платното, но не може да си спомни на кое място
пешеходеца стъпил на платното. Ударът настъпил в насрещната лента там,
където идват автомобилите от булеварда.
Свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани изцяло, а следва
8
да бъдат обсъдени с оглед и в съвкупност със събрания доказателствен
материал.
От разпита на свидетеля Н. Р. Н. става ясно, че той се прибирал с децата и
съпругата си с автомобила от запад - на север на процесната дата, като след
зелен сигнал на светофара предприел „маневра завой наляво“. След като
изминал няколко метра след пешеходната пътека, той внезапно видял
пешеходец, който пресичал не на пешеходната пътека. Натиснал спирачки,
завил веднага надясно, но „закачил“ с левия калник пешеходеца. След това,
той паднал на земята. Свидетелят излязъл от автомобила си и се обадил на
тел.112. За ляв завой бил само той и отдалече видял, че светофарът тъкмо се
сменил на сигнал „жълто“. Пред него имало автомобил, който продължил
направо. Той се движел в лявата пътна лента, но понякога водачите
продължавали направо. Свидетелят намалил скоростта на автомобила, защото
светело „червено“, а когато светнало „зелено“, той потеглил, без да спира и
завил. Другите изчаквали на червен светофар. Там имало пешеходна пътека.
Платното е голямо и той имал видимост. Нямало нищо на пешеходната
пътека. Още преди това виждал платното. При извършването на левия завой,
съпругата му казала нещо и като се обърнал, тогава видял пешеходеца. Не го
видял веднага, не може да каже дали бил вече с изправен волан, бил в шок
тогава.Ударът с пешеходецът настъпил след пешеходната пътека, посока
север. С левия калник на автомобила го „закачил“, нямало щети по МПС-то.
Контактът между двамата станал по - близо до осевата линия. Пешеходецът
не бил отхвръкнал, защото свидетелят е шофирал с около 30 км./ч., а бил
паднал на земята. Непосредствено след сблъсъка „забил“ спирачките, слязъл
от автомобила и вдигнал човека. Обадил се веднага на тел.112 и пристигнала
Бърза помощ и полиция. Оказали му първа помощ, спряли кръвотечението и
го взели веднага с линейката. Свидетелят видял как пострадалия се качва в
линейката. Разстоянието от кръстовището навътре по улицата било около 12 -
15 метра. Видял пресичащия в последния момент, 7 - 8 метра след
пешеходната пътека. Той го видял вече точно пред автомобила му и не може
да каже на какво разстояние е бил. Видял го в последния момент, а ако го е
бил видял предварително е щял да спре веднага. Н. заявява, че първият
автомобил продължил направо, а той направил завоя наляво на зелено, като
скоростта му била около 30 км/ч. На около 15 метра от пешеходната пътека е
настъпил удара с пешеходеца. Точно там не било осветено. Уличното
9
осветление било на самото кръстовище, но там точно се влизало в тъмен
участък. Бил на къси светлини и нямал отначало видимост на цялото платно,
след като изправил волана вече виждал.
От разпита на свидетеля се установява, че ударът е настъпил на метри
след пешеходната пътека и пешеходецът е пресичал перпендикулярно
пътното платно. Водачът на лекия автомобил е спрял, но след настъпването
на сблъсъка. Към момента на ПТП вниманието му е било отвлечено от
разговора, който са водели с другите пътници в атомобила-съпругата и двете
му деца.
С оглед изложеното съдът намира,че възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия са
неоснователни и недоказани. Видно от приетата по делото експертиза водачът
на лекия автомобил е могъл да избегне удара и като причина за ПТП са
единствено неговите противоправни действия. Установи се, че пешеходецът
не е допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат. Дори
и пострадалият да е пресичал на пешеходна пътека ударът пак би настъпил.
Във връзка с установяване на получените от Г.Г. телесни увреждания и
тяхната пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП е изготвена
СМЕ от д-р М. К. С..
При процесното ПТП Г.Г. е получил следните увреждания : 1/ Фрактура
осис метатарзи II педис декстра - счупване на втората ходилна кост на десния
крак 2/Вулнус лацероконтузум палпабре супериор окули декстра - разкъсно -
контузна рана на горния клепач на дясно око 3/ Вулнус лацероконтузум регио
кубити декстра - разкъсно - контузна рана в областта на десния лакът от
гръдната страна.
Г.Г. е бил хоспитализиран на 25.10.2019г в 22,15ч. по амбулаторна
процедура за хирургична обработка на мекотъканните наранявания и
репозиция с имобилизация на фрактурата. След обработка на раните е
включена антибиотична терапия, антихипертензивна терапия, аналгетична
терапия за следващите 3 дни. В ортопедично отделение под локална анестезия
е направен лаваж на раните с кислородна вода и разтвор на Браунол ;
икономичен дебридман на невиталните раневи ръбове; шев на фасция на
раната на лакътя и кожен шев като подобна хирургична обработка е
извършена и на раната на горния клепач на дясното око.
10
Под локална анестезия му е извършена репозиция на фрактурата на втора
метатарзална кост на дясно ходило, която е осъществена чрез затегляне на
втори лъч на ходилото, директен натиск върху фрагментите в основата на
втора метатарзална кост - получена е репозиция и е наложена гипсова
имобилизация с лонгета. Препоръчано е конците от раните на лицето да се
снемат на 5-я следоперативен ден, а тези от раната на лакътя - на 12 ден.
Гипсовата имобилизация да се носи 4 седмици. От Амб.лист
№°784/02.12.2019г е видно, че на тази дата е снета гипсовата имобилизация
на крака.
За установяване на причинените неимуществени вреди на пострадалия в
хода на делото са разпитани свидетелите Р.С.Н. и С.П.С..
От разпита на свидетелката Н. се установява, че тя е познавала пострадалия
Г.П. от 2000 година, тогава се преместила да живее в гр. К.. Октомври месец
2019 година станало ПТП. Преди ПТП той бил енергичен човек, справял се
сам и не е имал нужда от чужда помощ. Имал си собствен магазин, в който
развивал бизнеса си. До последно с това се занимавал - зареждал си магазина,
грижел се за домашната си градина, дори пращал част от продукцията на
дъщеря си в гр. В. и до последно шофирал автомобила си. Той живеел с брат
си. Бил е женен, но съпругата му починала, а и били разведени от дълги
години. Съвсем сам отглеждал продукцията в градината си и никой не му
помагал, сам си я обработват и едновременно с това се занимавал с магазина
си. След ПТП напълно настъпила промяна у него - променило се физическото
и здравословно му състояние. Психически бил много стресиран от шока,
който е преживял, а здравословно не се чувствал добре, защото изпитвал
големи болки и бил много притеснен и за финансовото си оцеляване. След
като станал инцидента, магазинът престанал да функционира, а стоката, която
била вътре станала с изтекъл срок и била унищожена. Г. трябвало да разчита
само на своята минимална пенсия. Градината се занемарила, нямало вече кой
да се грижи за нея, а мястото било доста голямо. Преди инцидента
свидетелката го виждала почти всеки ден. След инцидента поне веднъж в
седмицата свидетелката ходила да му помага по някакъв начин. Той бил
изпаднал в шок и стрес, споделял за болки в увредените места и било видимо,
че пострадал десния му крак, дясната половина в слепоочието и десния лакът,
трудно му се разбирало от стреса. Починал на 27.11.2020 година. Н. - дъщеря
му си идвала редовно и го посещавала. Тя живеела във В. и той помагал на
11
семейството й.
От разпита на свидетеля С.П.С. се установява, че той е познавал Г.Г.
повече от 10 години, откакто съжителствал с дъщеря му. Неговото семейство
имало планувано пътуване до Г. за кръщене и докато пътували натам,
пострадалият им се обадил и бил силно разтревожен по телефона, но не им
казал какво е станало, за да не ги притесни. На връщане обаче отишли да го
видят. Г. бил на легло, неподвижен с гипсиран крак и множество натъртвания.
Видимо, имал рана на дясното слепоочие на окото, ожулена буза и ръка. Не
знаели дали кракът му е счупен, пукнат или натъртен. Той бил още в шок от
катастрофата и не можел да обясни какво се било случило. Цялата зима
изкарал на легло до пролетта - февруари - март. Докторът бил казал след като
се махнел гипса да се опитва по малко да натоварва крака, за да се раздвижи.
Преди това не можел да стане, бил отслабнал физически и не можел да се
научи да се придвижва с патерици, нямал физическа сила, бил отпуснат. Брат
му живеел заедно в един апартамент с Г. и той му помагал. Дъщеря му и
свидетелят цяла зима също идвали да му помагат, а първите няколко месеца -
всяка събота и неделя. За свалянето на конците на Г., тъй като нямал
възможност той да се движи, довели лекар у дома му. Г. много отслабнал.
Първоначално не можел да се храни с увредената ръка - треперела му и тогава
го хранел брат му. Два-три месеца след ПТП започнал да се храни с ръката.
Оплаквал се, че получава замайване, когато става, а от хълбока до ребрата го
боляло. Проходил, но не успял да си възстанови нормалната походка и не се
върнал към обичайния си начин на живот. След инцидента Г. затворил
магазина, а иначе помагал финансово на семейството на дъщеря си. След
инцидента обаче не се справял с доходите си и ако не живеел с брат си, с
неговата минимална пенсия не можел да се справя. Преди сам си изкарвал
препитанието, но след инцидента разчитал на помощта на дъщеря си, която
често го посещавала.
В настоящото производство се установи, че в резултат на уврежданията,
получени от настъпилото на 25.10.2019 г. ПТП, Г. П. Г. е търпял силни болки
и много страдания, като същият не се е чувствал добре физически и
емоционално. Поради причинените наранявания при инцидента пострадалият
за дълго време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически. През този период той е разчитал единствено на помощта на своите
12
близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Поради
получените увреждания прекарва по-голямата част от денонощието на легло,
а всеки един опит за придвижване бил свързан с много усилия, болка и
задължително с използване помощни средства или чужда помощ. Това се е
отразило изключително негативно и на психологическото му състояние, като
го е карало да се чувства депресиран. Преди процесното ПТП той е бил в
добро здравословно състояние, много енергичен и жизнен за възрастта си, но
след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин
на живот. Освен болките пострадалият е изживял и силен стрес по време на
пътния инцидент, който в съвкупност с получените от него физически травми
са се отразили изключително негативно на здравословното и емоционалното
му състояние и до смъртта му.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалия следва да бъдат компенсирани. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от претърпяните увреждания.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира,че
за справедливо обезщетяване на причинените на ищцата в качеството на
правоприемник на починалия Г. П. Г. неимуществени вреди следва да бъде
определена сумата 40 000лв.,частичен иск от 90 000 лв.,ведно със законната
лихва,считано от 06.12.2019 г.-датата на уведомяването на застрахователя , до
окончателното изплащане ,като искът в останалата част до претендирания
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед на представените по делото доказателства се установява, че
ищеца е освободен от държавна такса и разноски , поради което адвокатската
защита се осъществява безплатно. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Ответното дружество следва да заплати
на адв.П.К. САК сумата от 1948,80 лв.-адвокатски хонорар с ДДС- съобразно
уважената част на исковата претенция.На ответника следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция в
размер на 140,80 лв.,както и същият следва да бъде осъден да заплати по
13
сметка на Окръжен съд-С.З. направените разноски съобразно уважената част
на иска в размер на 329,60 лв.,както и да заплати сумата в размер на 1600 лв.-
ДТ.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ гр.С. пл.*** да заплати на Н. Г. Г., ЕГН ********** от
гр.В. ж.к. *** в качеството на правоприемник на Г. П. Г. ЕГН **********
сумата от 40 000лв./четиридесет хиляди лева/,частичен иск от 90 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на
25.10.2019г.,ведно със законната лихва,считано от 06.12.2019 г.- датата на
уведомяването на застрахователя, до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 40000лв. до прететендирания
размер от 50 000 лв. като част от общо предявения размер от 90 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ гр.С. пл.*** да заплати на адв.П.К. САК сумата 1948,80
лв./хиляда деветстотин четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/-
адвокатски хонорар с ДДС съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН ********** от гр.В. ж.к. *** в качеството на
правоприемник на Г. П. Г. ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.“ сумата
140,80 лв./сто и четиридесет лева и осемдесет стотинки/-разноски по делото
съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.“ гр.С. пл.*** да заплати по сметка на Окръжен съд С.З.
сумата 1600 лв./хиляда и шестстотин лева/ –ДТ ,както и сумата
329,60лв./триста двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/-разноски по
делото съобразно уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.





14



Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
15