Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 04.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет
и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12216 по описа за 2017г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 179175/24.07.2017г.
по гр.д.№ 38536 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 118-ти състав П.на Р.Б.с адрес: гр.*********е осъдена
да заплати на В.П.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. В.Т.,***, офис 3 на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 4500лв., ведно със законната лихва от 02.07.2012г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т.
5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което е оправдана с влязло в
сила Решение по НОХД № 5892/2008г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5
състав; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 344лв., представляващи разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди
за горницата над 4500лв. до предявения
размер от 15 000лв. и за лихва върху тази горница, както и за мораторна
лихва върху присъдената сума от 4500лв. за периода от 26.07.2010г. до
01.07.2012г.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. № 5121592/14.08.2017г. от ищеца по исковете - В.П.Н., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени за главница от 10 500лв.и за
лихва върху тази главница. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че определеният от СРС размер не отговарял на
принципа за справедливост, не взел предвид тежестта на повдигнато обвинение,
продължителността на наказателното производство, мярката за неотклонение през
целия период, високата интензивност на процесуалните действия, високия
интензитет на търпените страдания, възрастта и семейното положение на ищеца, знанието
на познатите й за повдигнато обвинение. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение
на основание на чл. 38 от ЗАдв.
Въззиваемият – ответник по исковете П.на Р.Б.е оспорил жалбата като
неоснователна.
2.въззивна жалба вх.№ 5117874/04.08.2017г. от ответника по исковете - П.на Р.Б.в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, обезщетение на които да съответства на сумата,
за която иск е уважен. В случая ищецът претърпял известни неудобства, но те
били нормални при повдигане на обвинение , не била претърпяла вреди в служебен
и личен план, не било уронено доброто и професионалното й име. Отделно , през
процесния период срещу ищцата били водени и други наказателни производства и по
някои от тях имало влезли в сила съдебни актове, признаващи я за виновна за
извършени от нея престъпления и това било обяснението за негативната промяна на
отношението на околните към нея, продължителност и интензивност на страдания
били ниски, взетата мярка за неотклонение била най-леката. Продължителността на
наказателното производство се дължало и на поведение на ищеца, в следствие на
което през съдебната фаза делото било спирано, а и отлагано два пъти поради
причини у ищеца, държала на служебен защитник, въпреки че такъв не е задължителен.
Въззиваемият-ищец
по исковете - В.П.Н., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е
съображения, че решението на районния съд в тази част е правилно. Посочила е,
че по делото били установени предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника и претърпените от нея вреди. Искането й за определяне на служебен
защитник по наказателното дело било реализиране права и не можело да се цени
като поведение, което е довело до забавяне на наказателното дело. Обстоятелство,
че наказателно производство било спряно за определен период не обосновавало
извод, че този период не следва да се взема предвид при определяне
продължителността на наказателното производство. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение
на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 11918/02.07.2015г.
на В.П.Н., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.с адрес: гр.*********, с която
е поискал от съда да осъди ответника да
й заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с
чл. 86 от ЗЗД сумата от
15 000лв., ведно със законната
лихва от 26.07.2010г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26,
ал.1 от НК, за което е оправдана с влязло в сила Решение по НОХД № 5892/2008г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 5 състав, както и разноски по делото. Навела
е твърдения, че на 29.11.2004г.
срещу нея започнало наказателно преследване за извършени престъпления в периода
от 15.11.1999г. до 11.08.2000г. по чл.
210, чл. чл. 209 от НК , взета й била и
мярка за неотклонение „Подписка“, в последствие обвинението било прецизирано по
текстове на НК, като обвинителен акт бил внесен през 2008г. за престъпление по
чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1
вр. с чл. 209 от НК, с присъда по НОХД 5892/2008г. на СРС, 5-състав,
потвърдена с Решение от 26.07.2010г. по ВНОХД № 39/2010г. на
СГС, била призната за невиновна и била оправдана по така повдигнати обвинения. Посочила
е, че в следствие на така повдигнато и поддържано обвинение в продължение на
почти 6 години била претърпяла неимуществени вреди справедливо обезщетение на
които било в размер на 15000лв. Посочила е, че през цялото време била под
напрежение от това че повдигнато обвинение е за тежко престъпление и може да
бъде осъдена на „лишаване от свобода от 1г. до 8 г.“, мярката й за неотклонение
и извършваните процесуални действия станали достояние на близките й и на
съседите и те започнали да я отбягват, затворила се в себе си, не общувала с
хора, не можела да спи от притеснение, станала нервна и силно раздразнителна,
не предприемала нищо в професионален и личен план,съпругът и децата й я
обвинявали , че се е забъркала с тези проблеми, не можела адекватно да се грижи
да двете си деца. Посочила е, че обвинението било за поведение по повод на
продажба на построен от дружество имот, което дружество ищцата представлявала
към този момент и това довело до загуба на бизнеса и влошаване на отношения с
други купувачи с оглед породеното у тях недоверие в способностите й. Претендирала
е разноски.
Ответникът – П.на
Р.Б., в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е
твърдения, че ищецът не е претърпял
вреди, за които е предявил иска, те не били причинени от поведението на
ответника, а и размер на претенции бил
прекомерен. Посочила е, че през
процесния период срещу ищеца се водели и други наказателни производства и не
било установено кои вреди от кои производства е претърпяла ищцата, отделно по
едно от тях имало постановена оправдателна присъда и образувано друго
производство по чл. 2 от ЗОДОВ, по други производство била призната за виновна.
Посочила е, че наказателното производство било спряно за определен период
поради поведение на ищеца, съдебното дело било отлагано два пъти поради
поведение на ищцата и този период не следвало да се взема предвид при
определяне обезщетението. В случая наказателното дело било сложно от фактическа
страна поради усложнена престъпна дейност, ищцата била с обременено съдебно
минало, въпреки това взета мярка за неотклонение била най-леката и не е
променила съществено начина й на живот. Оспорила е претенцията за лихва за
периода пред 02.07.2012г. като погасена по давност.
По делото е приложено НОХД № 5892/2008г. по описа на
СРС, 5-ти състав, съгласно което същото е образувано на 22.05.2008г. по обвинителен акт срещу В.П.Н. за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т.
5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 209 от НК в гр.София в периода от 15.11.1999г. до 11.08.2000г. като длъжностно лице –
управител на „Акорд 97 МВ“ в условията на продължавано престъпление със седем
деяния с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала
заблуждение у И.Б.К., че ще му продаде ап. № 22, ул. „*********, вх.А,
гр.София, за сумата от 22260щ.д. и
гаражи № 10 и № 11 на ет.1 в същата сграда и така му причинила имотна вреда в
големи размери- сумата от на 9231щ.д. с левова равностойност от
18 634,10лв., проведени са 5
открити съдебни заседания, на две от тях не е даден ход поради неявяване
на пълномощник на подсъдимата без уважителни причини, с Присъда от 27.05.2009г.
ищцата е призната за невиновна по така
повдигнати обвинения и е отменена мярката „подписка“, същата е протестирана от П.и
обжалвана от частния обвинител и граждански ищец – И.К., образувано е ВНОХД
39/2010г. по описа на СГС, по което са проведени две открити съдебно заседание
и с влязло в сила на 26.07.2010г.
Решение присъдата на СРС е потвърдена.
Установява се от книжата по досъдебното производство по
дознание № 5298/2004г. по описа на 2-ро РПУ, че същото е образувано на 26.10.2004г.
по докладна записка от 15.09.2004г. и сигнал на И.К., 29.11.2004г. е проведен разпит на В.Н. като уличено лице за
престъпления по чл. 209 и чл. 210 от НК извършени в периода 16.11.1999г. до
31.09.2000г. като възбудила и поддържала
у И.К.заблуждение с цел да си набави имотна облага и така му причинила вреди ,
тогава е взета и мярка „подписка“ , на 04.02.2005г. на ищцата е предявено
дознанието, но с постановление от 29.04.2005г. СРП е върнало дознанието за
допълнително разследване и на 14.06.2005г. ищцата е разпитана в качество на уличен за извършени при
условията на продължавано престъпление в периода от 15.11.1999г. до
11.08.2000г. с цел да набави за себе си имотна облага престъпления по ч. 210,
ал.1 т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 26
от НК престъпления, взета е мярка за неотклонение „подписка“ , с постановление
от 10.08.2005г., от 02.11.2005г., от 27.03.2006г. на СРП дознание е върнато за
допълнително разследване, на 26.06.2006г. наказателно производство е
спряно поради неоткриване на
обвиняемата, на 26.10.2006г. същото е възобновено, на 16.11.2006г. ищцата е
привлечена като обвиняема и е взета мярка подписа“, разпитата е в това й
качество , предявено й е разследването, на 11.06.2007г. от СРП наказателно
производство отново е спряно, възобновено е на 12.06.2007г., на
11.04.2008г. на ищеца е предявено
постановление за привличане като обвиняем и за вземане на мярка за неотклонение
„подписка“, тогава е разпитана като обвиняем и е предявено разследване.
По делото е приета неоспорена от страните справка за
съдимост, съгласно която ищцата е
осъдена по:
1.НОХД 16005/2006г. на СРС с решение от 18.06.2007г. влязло в
сила на 04.07.2007г. за извършени престъпления
по чл. 313, ал.1, пр. 1 от НК извършени:
на 24.07.2001г. в гр.София; на неустановена дата след 05.02.2002г. в
гр.София; на 06.03.2004г. в гр. София; на 23.03.2004г. в гр.София, като е освободена
от наказателна отговорност и е наложено
административно наказание – глоба;
2. НОХД 5309/2004г. с присъда от 23.05.2006г., потвърдена с
Решение на СГС от 23.07.2007г. за извършено престъпление по чл. 211 вр. с
чл. 209 , ал.1 от НК - измама в особено големи размери и особено тежък случай,
извършена на 26.09.2003г., наложено е наказание лишаване от свобода от 3
години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години;
3. НАХД 10607-07/2007г.
с Решение от 10.10.2007г., влязло в
сила на 26.10.2007г. за извършено през май
2004г. престъпление по чл.316, пр.1
вр. с чл. 308 от НК, като е освободена от наказателна отговорност и е наложена
глоба;
По делото е приета искова молба, разпореждане от
14.11.2012г., съгласно които ищцата е предявила иск срещу ответника по чл. 2 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди,
причинени от повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с
чл. 308 вр. с чл. 20, ал.3,4,1 от НК по сл.д.№ 398/2004г., образувано на 15.08.2003г. и прекратено на 02.06.2008г.
Приета е неоспорена от страните справка от
13.10.2015г., издадена от СДВР, съгласно която спрямо ищцата има незавършени наказателни
производства, както следва:
1. за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 от НК по ЗМ 055006 на 2-ро РПУ от
24.01.2005г.
2. за престъпление по чл. 210, ал.1, т.
5 от НК по ЗМ 5298 на 2-ро РПУ от 01.11.2004г.;
3. за престъпление по чл. 194 от НК по
ЗМ021968 от 05.08.2002г. на 5-то РПУ, спряно на 02.07.2007г.;
4. за престъпление по чл. 313 от НК по ЗМ 055638 от 21.11.2005г.;
5. за престъпление по чл. 209 от НК по
ЗМ 045078 от 04.03.2004г. на 2-ро РПУ;
6. за престъпление по чл. 309 от НК по
ЗМ 0315357/15.08.2003г. ;
7. за престъпление по чл. 316 от НК по
ЗМ № 0515144/08.04.2005г.
8. следствия от 11.04.1997г.,
21.02.2000г., 26.08.2002г., 05.01.2004г.; 22.01.2004г., 12.08.2004г.
По делото е приета неоспорена от страните справка от
14.10.2015г., издадена от Национална следствена служба, съгласно която срещу
ищеца има образувани и неприключили
досъдебни производства по:
1. пр.пр. 14262/1997г. за престъпление по чл.
152, ал. 3 от НК с взета мярка „парична гаранция“;
2. Пр. пр. 37421/1998г.за престъпление
по чл. 316 вр. с чл. 308 от НК с взета
мярка „подписка“;
3. Пр.пр. 583/2003г. за престъпление по чл. 294 от НК с взета
мярка „парична гаранция;;
4. Пр.пр. 46332/2003г. за престъпление
по чл. 211 вр. с чл. 210 от НК с взета мярка „задържане по стража“;
5. Пр.пр. № 39794/2003г. за престъпление
по чл. 316вр. с чл. 309 от НК;
6. Пр.пр. 27860/2004г. за престъпление
по чл. 210 от НК;
7. Пр.пр. 23300/2004г. за престъпление
по чл. 210 от НК.
Приети са удостоверения за раждане, съгласно които
ищцата има две деца, родени съответно на 22.11.1990г. и на 14.12.1992г.
Разпитан по делото св.
С.В.е заявила, че е приятелка и колега на ищеца от 1991г., ищцата била
много добър адвокат, започнаа строеж на сграда на ул. „Странджа“ във връзка с
него били повдигнати обвинения срещу него и по повод на къщите ищцата се
консултирала съ свидетеля. Заявила е, че ищцата била притеснена от възможността
да я осъдят без да е направила нищо, като притесненията й били много големи
заради предишни проблеми. Свидетелят е посочила, че не помни колко години се
проточило делото, над 5 години продължило, доколкото помнела ищцата била
оправдана. Заявила е, че ищцата имала двама сина, които по време на делото били
малки, делото довело до проблеми в семейството й, то се разбило, както се
разбила и кариерата на ищеца като адвокат. Посочила е, че след завършване на
строежа на сградата ищцата се занимавала с продажба на апартаменти и й били
казали, че й нямат доверие, защото я
разследвали за измама. Заявила е, че ищцата се променила, животът й тръгнал
надолу. Свидетелят знаела, че ищцата е била осъждана с условна присъда и затова
се притеснявала от процесното обвинение. Свидетелят не знаела по време на
делото да има конкретно друго дело срещу ищеца, проблемите на ищеца тръгнали от
строежа.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, П.и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, тоест да докаже обстоятелства, които
да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е в размер на
процесната сума, както и причинна връзка
между вредите и постановяването на акта.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да докаже, че ищцата е допринесла за увеличаване на продължителността на
наказателното преследване с поведението си, че през същия период срещу нея е
имало други водени наказателни производства, че доброто име та ищеца е било
накърнено с предишни осъждания на ищеца за извършени от него престъпления.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали
са причинени от виновно длъжностно лице, като
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто
актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност
на държавата, която е обективна и не е
обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността
на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя
на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя
специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат
общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта,
действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че
са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или
процесуалноправни норми.
Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от
момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда, съответно от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство при иск
по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи
изпадат в забава и от този момент започва да тече погасителната давност за
вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г. ).
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че срещу ищеца е било образувано
наказателно производство на 29.11.2004г.
за извършено престъпление по чл. 210,
ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1
вр. с чл. 209 от НК в гр.София в периода от 15.11.1999г. до 11.08.2000г.
като длъжностно лице – управител на „Акорд 97 МВ“ в условията на продължавано
престъпление със седем деяния с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала заблуждение у И.Б.К., че ще му продаде ап. № 22, ул. „*********,
вх.А, гр.София, за сумата от 22260щ.д. и
гаражи № 10 и № 11 на ет.1 в същата сграда и така му причинила имотна вреда в
големи размери- сумата от на 9231щ.д. с левова равностойност от
18 634,10лв., с влязло в сила на 26.07.2010г. на Решение по ВНОХД 39/2010г. е
потвърдена Присъда от 27.05.2009г. по
НОХД 5892/2008г. на СРС, 5-ти състав, с която ищцата е призната за невиновна по
така повдигнати обвинения.
Съдът приема,
че от събраните по делото доказателства
по делото е установено, че ищецът в следствие на така повдигнато
обвинение е изпитал негативни емоции, поради което и съдът приема,
отговорността на ответника П.на РБ за обезщетяване на тези вреди може да се
ангажира.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по
чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен
наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже
и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по
т.гр.д.№ 3//2004г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на
релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието
справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението
се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и
развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на
Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 18/20.02.2014г. по гр.д.№
2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г.
на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение
№23/03.02.2009г. по гр.д.№ 816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І
1199/11.02.2009г. по гр.д.№ 4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение №
1313/10.01.2009г. по гр.д.№ 4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение №
37/11.02.2009г. по гр.д.№ 5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение №
54/30.10.2008г. по гр.д.№ 3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
В случая по делото е установено, че срещу ищеца на сравнително
млада възраст от 34 години е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 209 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода
от 1 година до 8 години и конфискация на имуществото до ½ , досъдебното
производство е продължило 3 години и 6 месеца от които 4 месеца е било спряно
поради неоткриване на ищеца, извършени процесуални действия спрямо ищеца са
извършени за 6 дни и са били общо 12, съдебното производство е продължило общо
2 години и 2 месеца, проведени са общо 7 съдебни заседания пред двете
инстанции, две от които не са проведени поради неявяване на защитник на ищеца
без уважителни причини, ищцата е била притеснена от възможността да я осъдят без
да е извършила престъпление. При така установеното съдът приема, че по делото е
установено, че в причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение ищецът
е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 3000лв. Съдът приема, че този размер е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За
определяне на същите съдът съобрази сравнително високата продължителност на
производството, както и тежкия характера на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, обичайните притеснения и негативни емоции, които
поражда повдигане на обвинение с такъв характер, обстоятелството, че през
цялото време ищцата е била с взета мярка за неотклонение. Действително, тази
мярка е била най-леката, но същата е поставяла ограничения на свободата на
движение с оглед необходимостта от регулярно явяване пред органи на досъдебно
производство, разрешение за пътуване извън града. Същевременно, съдът съобрази и
обстоятелство, че по други обвинения за процесния период спрямо ищеца също е
била взета мярка за неотклонение „подписка“, тоест ограниченията в движението
на ищеца не се дължат само на мярката за неотклонение по процесното обвинение. При
определяне на размера съдът съобрази ниската интензивност на процесуалните
действия, осъществявани в хода на наказателното производство по отношение на
ищеца (общо 12 такива на досъдебна фаза, осъществени за 6 дни; общо 4 открити
съдебни заседания, на които е даден ход по същество), както и обстоятелството,
че през целия процесен период срещу ищеца са се водели и други наказателни производства,
част от тях и към момента не са приключили, като по три от тях ищцата е
призната за виновна, по едно от тях е
оправдана, а останалите наказателни производства все още в система на
МВР и на НСлС се водят неприключили,
една от присъдите е за престъпление по чл. 211 вр. с чл. 209 от НК и
предвиденото за него наказание по НК е съпоставимо с това за процесното
обвинение, а за останалите обвинения предвидени наказания са по-леки. Приетата
по делото справка за съдимост, установява, че в периода от 2003г. до
02.06.2008г. срещу ищеца са се водили 4 други наказателни производства за
извършени от нея престъпления по чл. 313 от НК, по чл. 211 вр. с чл. 209 от НК,
по чл. 316 от НК и ищцата е призната за виновна по три от тях, а по едно от тях
– по чл. 316 от НК , е оправдана. Приетата справка от СДВР и от Националната
следствена служба установяват , че в
периода от 1997г. до 2004г. срещу ищеца са образувани и други наказателни
производства, които в система на МВР и на Националната следствена служба и до
момента се водят неприключили. При така установено съдът приема, че по делото
не е установено заявените от свидетеля страдания на ищеца да са претърпени само
в причинна връзка с процесното обвинение, а в тежест на ищеца е било да
установи по делото тази причинна връзка. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази, че показанията на разпитания по делото свидетел
не установяват претърпяването на всички вреди, твърдения за които са наведени
от ищеца. Свидетелят В.е посочила само, че ищцата била притеснена от
възможността да бъде осъдена без да е виновна, че семейството й било разбито,
както и кариерата й на адвокат, че ищцата се променила, животът й тръгнал
надолу, че при продажби на апартаменти на ищеца й били казали, че й нямат
доверие заради делото за измама. Тези
показания съдът приема, че са откъслечни и схематични, в по-голямата си част
пресъздават разказано на свидетеля от ищеца
или от ІІІ-ти лица, съответно изводи на свидетеля. Доколкото тези показания не са
резултат от лични възприятия на свидетеля за факти, съдът приема, че те не са
от естество да обосноват извод, че личният и професионален живот на ищеца е бил
разрушен от процесното обвинение. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства
за фактите, наведени с исковата молба , в частта за обстоятелствата, че ищцата и страдала от безсъние, че нейни познати, близки и приятели са узнали за
обвинението и са се отдръпнали от нея, че ищцата се е затворила в себе си, че
децата и съпругът й са я обвинявали за това, което й се случва. Такива факти не
са заявени от разпитания по делото свидетел, други доказателства за
установяването им по делото не са ангажирани, поради което и съдът приема, че
същите не са установени по делото. При определяне на размера съдът съобрази и социално-икономическите
условия в държавата през периода на наказателното производство. Съдът приема че
доводите на ответника, че поведението на ищеца е станало причина за
продължителността на наказателното производство не са основателни. В случая
производството е било спряно само за 4 месеца, като не е установено, че това се
е дължало на поведение на ищеца. Действително, посоченото основание от ответника
за спиране на производството е било поведение на ищеца. По делото, обаче, не е
установено действително да е проведено такова поведение от ищеца, поради което
и доводите на ответника в този смисъл са неоснователни. Неявяването на адвоката
на ищеца в съдебно заседание пред СРС също не може да се вмени в отговорност на
ищеца.
При така възприето съдът приема че справедливо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е до размера от 3000лв.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на задължението на ответника
към ищеца, то съдът приема, че иск е основателен за сумата от 3000лв. и
за лихва от 02.07.2012г. върху нея.
При така възприето решението на СРС в частта, в която
е уважен иска за 1500лв. (горница
над 3000лв. до 4500лв.) и за лихва върху тази сума следва да се отмени и иск за
тези суми следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските следа да се
възложат на страните съобразно изхода по делото при съобразяване на обстоятелството,
че ищецът е представляван безплатно от адвокат и при съобразяване на чл. 10 от ЗОДОВ..
С оглед изхода на делото решението на СРС в частта в
която ответникът П.на РБ е осъден да заплати на ищеца разноски от 98лв.
за възнаграждение за адвокат следва да се отмени.
Съдът приема, че следва да осъди
ответника да заплати изцяло на ищеца, внесената държавна такса в размер на 5лв. за дело пред СГС. Това е така, защото разпоредбата на
чл. 9а от ЗОДОВ вр. с. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, определят проста държавна такса в размер на 10 лв. по
искове по ЗОДОВ пред І-ва
инстанция, съответно от 5лв. пред ІІ-ра инстанция. Същевременно,
чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при частично уважаване на
иска, на ищеца се присъжда изцяло внесената държавна такса. Аргумент за този
извод на съда се черпи и при логично и сравнително тълкуване на разпоредбите на
изр.1 и на изр. 2 от чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ - по съразмерност е предвидено
присъждане единствено относно адвокатското възнаграждение, изплатено от ищеца,
но не и за държавната такса.
На адв. Т., представлявала ищеца безплатно в
производството пред СГС и предявила искане за възнаграждение, следва да се
присъди в тежест на ответника възнаграждение в размер на 196лв.
Други разноски страните не са претендирали и не са
доказали, поради което и не им се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 179175/24.07.2017г. по гр.д.№ 38536 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 118-ти
състав в частта, с която П.на Р.Б.с адрес: гр.*********е осъдена
да заплати на В.П.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. В.Т.,***, офис 3 на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1500лв., ведно със законната лихва от 02.07.2012г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл.
209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което е оправдана с влязло в сила
Решение по НОХД № 5892/2008г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5 състав;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 98лв., представляващи разноски по
делото за възнаграждение за адвокат и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 11918/02.07.2015г. на В.П.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. В.Т.,***, офис 3 срещу П.на Р.Б.с адрес: гр.*********, с която
е поискал от съда да осъди ответника да
й заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с
чл. 86 от ЗЗД сумата от 1500лв.,
ведно със законната лихва от
02.07.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26,
ал.1 от НК, за което е оправдана с влязло в сила Решение по НОХД № 5892/2008г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 5 състав, както и разноски по делото в
размер на 98лв за възнаграждение за адвокат.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 179175/24.07.2017г. по гр.д.№ 38536 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 118-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.*********на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10 от ЗОДОВ да заплати на В.П.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. В.Т.,***, офис 3
сумата от 5лв. (пет лева), представляващи
разноски за държавна такса в производство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.*********на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат В. Г. Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, офис 3 сумата от 196лв. (сто деветдесет и шест лева), представляващи възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца в производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.