О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./………………...2020
год., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И.
ФИЛИП
РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладвано от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1439 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. 30604/25.04.2019 г. (рег. РС Варна) от
Р.Ж.П. чрез адв. Д.М., срещу Решение № 1406/05.04.2019
г. по гражданско дело № 2046/2017/2018 г. на РС Варна, в частта, с която са уважени предявените от И.А.И. против Р.Ж.П.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 45 ал. 1 и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД и последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на причинени му телесни увреждания от
нанесен побой на 29.07.2014 г., при
ексцес, ведно с законна лихва от депозиране на исковата молба – 12.02.2018
г. до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 235, 57 лева, представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата от датата на влошаване здравословното състояние - 15.07.2017 г. на
въззиваемия до 11.02.2018 г., както и сумата от 8827,06 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за лечение,
медикаменти пътни, хотелски услуги, ведно с законна лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, като
исковете се отхвърлени за разликата над 4000 лева до претендираните
10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 235,57 лева
до претендираните 590,07 лева – обезщетение за забава
върху главницата и за разликата над 8827,06 лева до претендираните
9170,49 лева – имуществени вреди.
Поддържа се,
че решението в обжалваните части е неправилно, поради съществено процесуално
нарушение и необоснованост. Сочат се като неправилни изводите на първоинстанционния
съд относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че
влошаването на емоционалното състояние на въззиваемия
е започнало след установяване на необходимостта от операция и следователно е
било налице към момента на приключване на съдебното дирене по предходното дело
№ 1117/2016 на ОС Варна. Твърди се също така, че липсва причинна връзка между
деянието на въззивника и влошеното емоционално
състояние на въззиваемия, тъй като здравословното
състояние на последния се е влошило вследствие на лошо контролирано артериално
налягане, тютюнопушене и на други заболявания, което от своя страна е довело до
влошаване емоционалното му състояние. Изтъква се, че е допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, тъй като
последният е основал изводът си за причинната връзка само на база експертното
заключение вместо на цялата доказателствена
съвкупност. По изложените съображения счита, че липсва причинна връзка между
деянието и настъпилите имуществените вреди, както и счита, че последните са
недоказани, поради което обезщетението за имуществени вреди е неправилно
присъдено. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване
на вреди от пострадалия в размер 90 %. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от И.И., в който се поддържа,
че решението в обжалваните части е правилно. Изтъква се, че в отговорите на
вещото лице дадени в съдебно заседание е посочено, че операцията от декември
2017 г. има стабилизиращо действие и не може да се определи дали по–ранното или
по–късното ѝ осъществяване ще доведе до различен резултат. Сочи се, че е
налице причинна връзка между деянието и влошаването на здравословното състояние,
тъй като това е изрично посочено в СПЕ и същевременно липсват доказателства влошаването да е започнало след установяване
на необходимостта от операция.
В законоустаноения
срок е подадена и насрещна въззивна жалба №
47593/28.06.2019, с която е застъпено становище за неправилност на решението в отхвърлителната част. Твърди се, че не е взет предвид
фактът, че влошаването на здравословното състояние е установено от последвало
освидетелстване, обективирано в Експертно решение №
1606/18.04.2018, с което на въззиваемия е определена
92 % загуба на работоспособността. Сочи се, че до операцията през месец
декември 2017 г. въззиваемият е бил работоспособен. Изтъква
се, че психичното състояние на въззиваемия се е влошило,
вследствие инцидента на 29.04.2014 г. Направено е искане за отмяна на Решение №
1406/05.04.2019 по гражданско дело № 2046/2017/2018 на ВРС, в частта, с която е
отхвърлена претенцията за неимуществени вреди и постановяване на ново, с което
тя да бъде уважена в претендирания размер от 10000
лева.
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуалени представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбате
отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С насрещната въззивна
жалба е направено искане за назначаване
на повторна комплексна СМЕ с участието на специалисти по ортопедия и
неврохирургия, която да съдържа сходни въпроси с тази назначена пред РС Варна.
Допустимостта на искането се обосновава с твърдения за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се
в недопускане на повторна тройна СМЕ, независимо, че първата е изготвена от
вещо лице, което не притежава необходимата компетентност.
Видно от материалите по делото е, че
на 19.12.2018 г. вещото лице Радойнова е направила
искане за отвод (л. 165), поради обстоятелството, че въпросите поставени във
възложената ѝ експертиза са извън нейната професионална компетентност. Искането за отвод на
вещото лице е отхвърлено (л. 167), поради неговата необоснованост. На 15.01.2019 г. вещото лице е заявило,
че всъщност са необходими още данни за съставяне на компетентно заключение и е
направило искане за предоставяне на още материали за изготвяне на прецизен
отговор на поставените в експертизата въпроси (л. 178). В съдебното заседания
от 06.03.2019 г. вещо лице Радойнова е обяснила, че
единствената причина да направи искане за отвод е не липсата на компетентност,
а необходимостта от повече време за изготвяне на коректни отговори и високата
служебна ангажираност в този период (л. 264 /гръб/). В същото заседание адв. Н. е направила искане за назначаване повторна
комплексна СМЕ, което е отхвърлено (л. 267 /гръб/). От изложеното се
установява, че първоинстанционният съд не е допуснал
соченото в насрещната въззивна жалба процесуално
нарушение, като е отказал назначаването на повторна комплексна СМЕ, доколкото
приложената в първоинстанционното дело СМЕ е
изготвена от вещото лице, притежаващо необходимата професионална квалификация и
при наличие на всички материали необходими за компетентното ѝ изготвяне.
Предвид изложеното и след като не бяха установени предпоставките за допускане
на нови доказателства пред въззивна инстанция по чл.
266 ал. 3 от ГПК, искането за назначаване на повторна комплексна СМЕ следва да
бъде отхвърлено.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, въззивна жалба с вх. 30604/25.04.2019 г. (рег. РС Варна) от
Р.Ж.П. чрез адв. Д.М., срещу Решение №
1406/05.04.2019 г. по гражданско дело № 2046/2017/2018 г. на РС Варна, в
частта, с която са уважени предявените от И.А.И. против Р.Ж.П. кумулативно
обективно съединени осъдителни искове по чл. 45 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и
последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинени му телесни
увреждания от нанесен побой на 29.07.2014 г., при ексцес, ведно с законна лихва
от депозиране на исковата молба – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията, сумата от 235, 57 лева, представляваща обезщетение за забава
начислено върху главницата от датата на влошаване здравословното състояние -
15.07.2017 г. на въззиваемия до 11.02.2018 г., както
и сумата от 8827,06 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
изразяващи се в направени разходи за лечение, медикаменти пътни, хотелски
услуги, ведно с законна лихва върху главницата от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на задълженията.
ПРИЕМА за разглеждане, насрещна
въззивна жалба № 47593/28.06.2019 от И.И., срещу Решение № 1406/05.04.2019 по гражданско дело №
2046/2017/2018 на ВРС в частта, с която е отхвърлена претенцията за
неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемия
за назначаване на повторна комплексна СМЕ, с участието на специалисти по
ортопедия и неврохирургия, която да съдържа сходни въпроси с тази назначена
пред РС Варна.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.09.2020
от 14,00 часа, за която дата и час
страните да бъдат призовани.
Определението не подлежи
на обжалване.
Председател:…………………
Членове:
1 . ……………….;
2 . ……….……….