Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2110 от 04.12.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2175 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.К. *** със съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0282-000150/07.08.2019 год., издадена от И. П. П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо И.К. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 07.08.2019 год., а именно за 184 дни, като е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 1502 КР. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на оспорването.
Ответникът по оспорване - Ивелин Пенев Пенев на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и съответства на изискванията
по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от АПК за форма и съдържание, поради което е явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 07.08.2019 год. около 16.10 часа в с. Драганци на улица без име, до центъра на селото по посока на движение от с. Екзарх Антимово към гр. Карнобат, жалбоподателя И.К. е управлявал собствения си лек автомобил „Ланд Роувър Фриландер“ с рег. № А 1502 КР, когато е бил спрян за проверка от младши автоконтрольор при РУ Карнобат. В хода на извършената проверка, полицейския служител е установил, че жалбоподателя е с отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП свидетелство за правоуправление, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка, наложена със ЗППАМ № 19-0282-000107/17.05.2019 год., връчена на жалбоподателя на 25.05.2019 год. и влязла в сила на 14.06.2019 год. Във връзка с така установеното, против К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 450328/07.08.2019 год., в който е описана идентична фактическа обстановка, която е квалифицирана като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В цитирания АУАН, жалбоподателя не е вписал възражение.
Във връзка с така посочената фактическа обстановка, Ивелин Пенев Пенев на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-0282-000150/07.08.2019 год., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо И.К. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 07.08.2019 год., а именно за 184 дни, като е разпоредено и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 1502 КР.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото производство се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, като в подкрепа на това твърдение не са развити подробни доводи и аргументи, а само е формулирано искане за нейната отмяна.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, в съответствие с административно производствените правила за неговото
издаване и при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага
по следните съображения:
Както се посочи, в сезиращата съда жалба не са заявени конкретни нарушения, които обосновават незаконосъобразност на оспорения акт, но в съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Анализът на приложените по административната преписка писмени доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на административния акт на собствено основание.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка по отношение на собственик е фактът на управлението на МПС при наличие на посочените обстоятелства, в конкретния случай - свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай, видно от текста на оспорената заповед, принудителната административна мярка е приложена по отношение на лице, което е собственик на управляваното МПС и при наличието на фактическите основания за това. В подкрепа на извода за наличие на обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП са приложените по административната преписка АУАН с бл. № 450329/07.08.2019 год., в който е вписана приетата за установена фактическа обстановка. По административната преписка е приложена и предходно съставената ЗППАМ № 19-0282-000107/17.05.2019 год., въз основа на която, на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, до заплащане на дължимата глоба. Видно от приложения екземпляр от тази заповед се установява, че същата е връчена на К. на 29.05.2019 год. и е влязла в сила на 14.06.2019 год. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, нито е заявено твърдение, че е заплатил дължимата глоба, което би преустановило действието на ЗППАМ № 19-0282-000107/17.05.2019 год. По същество и самия жалбоподател не оспорва установената от административния орган и описана по-горе фактическа обстановка. В този смисъл, съда намира заповедта за съответстваща на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.К. *** със съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0282-000150/07.08.2019 год., издадена от И. П. П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год.
На основание чл. 172, ал. 5,
изр. 2 от ЗДвП (доп. ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: