РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 30.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8456 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „Е.П.” АД срещу И.С.Ж. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 123,22 лв., представляваща консумирана и неплатена ел. енергия за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Република“, бл. 320, ет. 1, ап. 2, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума са издадени фактури в периода 20.09.2018 г. – 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 15,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 07.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 1396/10.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2767/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, LIII състав.

Твърди се в исковата молба, че ответницата И.С.Ж. е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Република“, бл. 320, ет. 1, ап. 2, по силата на договорни отношения между страните за доставка на ел. енергия, регулирани от Общите условия на ДПЕЕ. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********. Поддържа, че през процесния период е доставил посоченото количество ел. енергия, за което са издадени и съответни фактури. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите суми в срока, предвиден в ОУ, поради което е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в претендирания размер. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в срока по чл. 415 ГПК е депозирал настоящата искова молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата И.С.Ж.,  чрез назначения й особен представител – адв. К.Г.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод доставката на ел. енергия в процесния обект на потребление. Оспорва количеството потребена от нея ел. енергия в обекта за процесния период. Не оспорва остойностяването на електрическата енергия, ако обаче действително потребените количества бяха в претендирания размер. Излага, че няма нито едно представено и/или посочено доказателство, че потребените количества са били именно такива. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключенията по назначените първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Според чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.“ АД. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина определени в общите условия, които са посочени в чл. 26 от ОУ.

Изяснява се от представената по делото справка от Служба по вписванията – Варна (л. 29 от делото), че за процесния период ответницата И.С.Ж. и С.Р.К. са били съсобственици на процесния електроснабден имот, считано от 06.08.2015 г. до 14.10.2019 г. когато са продали имота на трето лице.

Представени са по делото и заявление от 26.04.2016 г. за продажба на електрическа енергия, депозирано от ответницата до ищцовото дружество относно обекта на потребление, както и искане от другия съсобственик С.Р.К. от 26.04.2016 г., в което е вписано съгласието му абонатният номер на обекта да се води на И.С.Ж..

За процесния период на потребление от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. са издадени от ищцовото дружество следните фактури за дължимата от потребителите на горепосочения обект на потребление продажна цена за ел. енергия: фактура № **********/20.09.2018 г. на стойност 76,31 лв., с падеж 10.10.2018 г., фактура № **********/19.10.2018 г. на стойност 85,50 лв., с падеж 12.11.2018 г., фактура № **********/20.11.2018 г. на стойност 77,62 лв., с падеж 10.12.2018 г. и фактура № **********/20.12.2018 г. на стойност 7,01 лв., с падеж 10.01.2019 г., или общо за 246,44 лв.

Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза процесният обект е с абонатен номер ********* на адрес гр. Варна, ул. „Република“, бл. 320, вх. 1, ап. 2. Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. е доставено и потребено общо количество енергия от 1179 kWh, което е отчетено в резултат на редовно месечно отчитане по показанията на електромер тип MT162 с фабричен № 1114021666164931, монтиран в процесния обект, като не е извършена коригираща сметка по определена методика. СТЕ е бил в метрологична годност относно спорния период на потребление. При изслушването си в съдебно заседание на 08.04.2021 г. вещото лице пояснява, че количествата ел. енергия са снети от показанията, засечени от електромера, като не са изследвани електронните карнети.

Назначена по делото и неоспорена от страните е допълнителна съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че посочените в първоначалното заключение количества доставена и потребена ел. енергия за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. съответстват изцяло снетите от отчетниците показания, вписани в електронните карнети, представени по делото от третото неучастващо лице „Електроразпределение – Север“ АД.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.02.2020 г. срещу И.С.Ж. и С.Р.К., въз основа на което е издадена Заповед № 1396/10.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2767/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, LIII състав, за по ½ от горепосочените вземания срещу всеки длъжник, т.е. по 123,22 лв. за главницата и по 15,46 лв. за обезщтение за забава за плащане на задълженията от падежа на всяка фактура до 07.02.2020 г. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника С.Р.К., като в срока по чл. 414 ГПК същият не е депозирал възражение, поради което в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за дължимите от него суми за продажна цена за ел. енергия и обезщетение за забава. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника И.С.Ж. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предмет на настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК са само вземанията на заявителя срещу този длъжник.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Правното действие на договора за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (електрическа енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договора – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответницата, качеството ѝ на потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – справка от Служба по вписванията – Варна, заявление за продажба на електрическа енергия от 26.04.2016 г. и искане от 26.04.2016 г., се установява, че ответницата е имала качеството на „потребител“ по смисъла чл. 4, ал. 1 от ОУ, тъй като е била собственик на процесния имот през релевантния период.

Ответницата в отговора на исковата молба изрично е заявила, че не оспорва остойностяването на електрическата енергия, съгласно издадените фактури за процесните вземания, както и размера на акцесорните задължения за обезщетение за забава.

С оглед изложеното съдът счита, че към процесния период между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект на потребление. Установено е по делото, според заключенията на назначените по делото първоначална и допълнителна СТЕ, че ищецът е извършил доставка на ел. енергия в количество от 1179 kWh, което възлиза на стойност 246,44 лв. за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г., за която стойност, както бе изяснено по-горе, не е налице оспорване от ответната страна. За посочената продажна цена на ел. енергия ищецът е издал процесните фактури, които не са били заплатени от потребителите, поради което е налице е забава в плащанията за тези задължения в периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.02.2020 г., за което се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, равняващо се общо на 30,92 лв., съобразно размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта.

Съгласно уредената презумпция с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС за равни части в съсобствеността, съдът намира, че на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата отговаря за ½ от горепосочените задължения, поради което дължи сумата от 123,22 лв., представляваща консумирана и неплатена ел. енергия за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Република“, бл. 320, ет. 1, ап. 2, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума са издадени фактури в периода 20.09.2018 г. – 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 07.02.2020 г.

При тези съображения съдът приема, че предявеният устновителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС се основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид основателността на главния иск за вземания за главница за дължима продажна цена за ел. енергия, основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимата мораторна лихва върху това задължение в размер на 15,46 лв.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 755 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за СТЕ, както и сумата от 37,50 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.

Така мотивиран, Районен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 123,22 лв. (сто двадесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща консумирана и неплатена ел. енергия за периода от 05.08.2018 г. до 05.12.2018 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Република“, бл. 320, ет. 1, ап. 2, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума са издадени фактури в периода 20.09.2018 г. – 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 15,46 лв. (петнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 07.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 1396/10.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2767/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, LIII състав.

ОСЪЖДА И.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 755 лв. (седемстотин петдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37,50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: