Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3188 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Б.П.Б.“ АД (заместена в хода на производството от
правоприемника си „Ю.Б.“ АД) срещу А.Л.В. и И.П.Т. искове за солидарното им
осъждане да заплатят сумите от 80 481.06 евро главница по договор за
кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г. и анекси към него, 18 431.81
евро възнаградителна лихва за периода 17.05.2010 г. –
27.09.2013 г., 4 281.61 евро наказателна лихва по чл. 15, ал. 3 от
договора и анексите, за периода 17.05.2010 г. – 05.03.2014 г., 1 225.39
евро годишна такса за периода 17.10.2010 г. – 17.11.2012 г. и 36 лева
нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение на
ответниците, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването
на исковата молба – 06.03.2014 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че предоставил на А.Л.В. сумата от 82 000 евро по договор за
банков кредит, обезпечен с ипотека от 12.10.2007 г. И. П.Т. приел да
поръчителства за дълга на кредитополучателя по договора от 12.10.2007 г.
С
нотариална покана от 11.03.2013 г., връчена на пълномощник на А.В., банката го
уведомила, че прави кредита предсрочно изискуем, като са посочени и размерите
на задълженията.
На
ответника И.Т. нотариалната покана била връчена на 17.09.2013 г. при условията
на чл. 47 от ГПК.
Изискуемостта
на всички вземания на банката настъпила на 27.09.2013 г.
Моли
ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно исковите суми.
Ответникът
А.Л.В. е подал отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на
исковете, евентуално за погасяване по давност на претенциите за възнаградителна и наказателна лихви.
Ответникът
И.П.Т. оспорва сочените от ищеца основания за ангажиране на отговорността му.
Банката предявила претенциите си към него като поръчител след повече от шест
месеца от предявяване на иск срещу главния длъжник. Възразява относно
основателността на исковете и за погасителна давност на сумите за възнаградителна и наказателна лихви.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Установява
се от приетия по делото договор за кредит № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г., че праводателят на „Ю.Б.“ АД - „Б.П.Б.“ АД е предоставила на А.Л.В.
сумата от 82 000 евро за закупуване на недвижим имот и за довършителни
работи на имот, находящ се в гр. Плевен.
Не се
спори, че сумата от 82 000 евро е постъпила по сметка на А.В. на 17.10.2007
г.
Кредитът
е следвало да се издължи на 420 месечни анюитетни
вноски, като главницата по кредита е олихвяема с
годишна лихва в размер на 6.4% годишно, съгласно чл. 14, ал. 1 от договора.
Поръчител
за задълженията на кредитополучателя А.В. по договора е И.П.Т..
С анекс
№ 1 от 16.03.2009 г. страните са се съгласили за период от шест месеца – от
март 2009 г. до август 2009 г. да се дължат само лихвите.
С анекс
№ 2 от 31.08.2009 г. дългът е преструктуриран, при дължима главницата от 87 482.20
евро; като съкредитополучател е прието лицето М.П.В.;
лихвеният процент е определен на 7.65%, като за първите 12 месеца се заплаща
намален лихвен процент – 4.80%; запазен е крайният срок за погасяване на кредита.
Неоснователно
е възражението на ответника А.В., че с анекс № 2 е възникнало правоотношение,
различно от това по договора от 12.10.2007 г. В анекса не се съдържат уговорки
за погасяване на кредитните задължения и за замяната им с нови, различни по
основание и/или по предмет от тези по договора от 12.10.2007 г. В чл. 1, ал. 1
от анекса изрично е посочено, че се преструктурира кредит по договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 4179/R/2007, в чл. 11 изрично е посочено, че анексът е неразделна част от
договора за кредит, а останалите клаузи и условия на договора за кредит остават
непроменени. Съкредитополучателят М.П.В. се е
задължила да отговаря спрямо банката за изпълнението на задължението на
кредитополучателя А.В. по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/2007 (чл. 13, ал. 3 от анекса).
С влязло
в сила решение № I-33-63 от 30.06.2014
г. по гр.д. № 43937/2013 г. по описа на СРС, 33 състав са прогласени за нищожни
клаузите на чл. 14, ал. 3 от договора, с която базовият лихвен процент се
определя от 3-месечен EURIBOR плюс надбавка от 3.9%, като за изчисляване на лихвата е
приет EURIBOR от 2.5% и на чл. 14, ал. 4, изр.
1 от договора, предвиждащ право на банката едностранно да променя размера на
дължимата лихва.
С
решение № 128 от 11.06.2021 г. по в.гр.д. № 242/2021 г. по описа на ОС – Плевен
е прогласена за нищожна клаузата по чл. 1, ал. 1 от анекс № 2 от 31.08.2009 г. към
договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/12.07.2007 г. в частта, в която
е уговорено, че размерът на отпуснатия кредит по договор за кредит, обезпечен с
ипотека, се изменя на 87 482.20 евро, която сума се формира от дължимата
по договора редовна главница; дължимите просрочени задължения (главница, лихви,
такси и комисионни) по договора; дължимата по договор за безлихвен кредит –
бонус към жилищен кредит № 1190/CL/12.10.2007 г. редовна главница; дължимите
просрочени задължения (главница, лихви, такси и комисионни) по договор за
безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит № 1190/CL/12.10.2007 г. и лихвите,
дължими през периода с по-ниска лихва по същия анекс № 2.
Настоящият
съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено
нещо на влезлите в сила решения между същите страни (и техните правоприемници в
хода на процеса) относно нищожните клаузи от договора от 12.10.2007 г. и от анекс
№ 2 от 31.08.2009 г., за да определи приложимия между страните лихвен процент и
съответните стойности на погасителните вноски.
По делото
е представен погасителен план към договора от 12.10.2007 г., който не отговаря
на първоначално подписания договор. Според погасителния план, лихвеният процент
е 6.9%, а не 6.4%. Към момента на подписване на договора кредиторът е счел, че
са налице предпоставките за промяна в лихвения процент. Едностранно определеният от търговеца размер на дълга в резултат от
прилагането на неравноправна клауза и сключването впоследствие на спогодба,
зачитаща този размер на дълга, представлява спогодба върху непозволен договор
по смисъла на чл. 366 от ЗЗД независимо от обстоятелството, че основният
договор не е обявен за нищожен в неговата цялост. Не следва различен извод от
подписания от страните по договора от 12.10.2007 г. погасителен план.
Клаузите
на чл. 14, ал. 3 и на чл. 14, ал. 4, изр. 1 от договора от 12.10.2007 г. са
прогласени за нищожни. Частичната
нищожност не освобождава кредитополучателя от задължението за заплащане на
лихва в първоначално уговорения при сключване на договора размер, а само от
обвързаност от последващите изменения на размера на
лихвата, едностранно извършени от банката въз основа на неравноправните клаузи.
При нищожност на уговорка в договор за банков кредит, според която
банката кредитор има право едностранно да променя лихвата по кредита в частта
относно базовия компонент, не обуславя нищожност и на уговорката за заплащане
на договорна лихва в размер, формиран като сбор от базов лихвен процент с точно
определен към датата на подписване на договора размер и договорна надбавка. В
този смисъл решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017
г. на ВКС, II т.о. Следователно, в случая между страните следва да се приложи уговорения в чл.
14, ал. 1 от договора лихвен процент от 6.4%, и съответно дължимата месечна
вноска е в размер на 489.79 евро.
Видно от
представената справка по сметката на А.В., по която е обслужван кредита (л. 181
– 185 от делото), както и от констативната част от приетата по настоящото дело
съдебно-счетоводна експертиза, за периода 13.11.2007 г. – 31.08.2009 г. са
внесени общо 11 990.39 евро. Следва да се отбележи, че от извлечението
липсва стр. 6, но вещото лице П. е включила получените по сметката суми на
07.05.2009 г., 13.05.2009 г., 18.06.2009 г. и 30.06.2009 г. Внасяните суми са
били достатъчни за погасяване на дължимите до август 2009 г. 22 на брой
погасителни вноски от 489.79 евро (10 775.38 евро), както и годишната такса
за управление на кредита от 407.04 евро, или общо 11 182.42 евро. Към
31.08.2009 г. не е било налице просрочие за заплащане
на погасителни вноски или на друг вид задължения по кредита.
До
15.12.2010 г. са внесени допълнително 3 395.63 евро, от които 403.60 евро
са отнесени за заплащане на годишната такса за управление с падеж 17.10.2009
г., а остатъкът от 2 992.03 евро е бил достатъчен за погасяване на пълния
размер на вноската с падеж 17.04.2010 г.
Не се
спори, че след последното плащане на сумата от 76.53 евро на 15.12.2010 г.
други вноски за доброволно погасяване на задълженията по договора за кредит,
обезпечен с ипотека, не са правени.
С обща
заплатената сума в размер на 15 386.02 евро са погасени две такси за
управление на обща стойност 810.64 евро, като с остатъка от 14 575.38 евро
са погасени в пълен размер вноските (на стойност 489.79 евро всяка) до април
2010 г., или 14 203.91 евро. С остатъка от 371.47 евро се погасява
частично лихвата от 428.58 евро с падеж 17.05.2010 г. и остава задължение за
57.11 евро. Основателни са, следователно, твърденията на ищеца, че 17.05.2010
г. е началната дата на забава на падежирали вноски.
До тази дата за кредитора не се е породило правото да обявява кредита за
предсрочно изискуем.
На 14.03.2013
г. на М.П.В., лично и като пълномощник на А.Л.В. е връчена нотариална покана, с
която са уведомени, като кредитополучател и съкредитополучател,
че са просрочили с повече от 90 дни изпълнението на изискуеми задължения по
договора за кредит и анекси към него. Кредиторът е определил срок от седем
работни дни за заплащане на просрочените и изискуеми суми, като след изтичането
му обявява кредита за предсрочно и незабавно изискуем. След изтичане на седем
работни дни на 25.03.2013 г. плащане на изискуемите и просрочени суми не е
извършено, поради което на 26.03.2013 г. по отношение на А.В. са настъпили
последиците от собствената му забава.
С ТР №
5/2019 от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС са дадени
задължителни за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД: при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение
дали същата е предсрочно обявена. В конкретния случай, от 26.03.2013 г. започва
да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, в който кредиторът следва
да предяви иск срещу главния длъжник, за да запази правата си и по отношение на
поръчителя. Ирелевантно е изпращането на нотариална
покана до И.Т. през септември 2013 г. Зачитането на нейното действие би
удължило неправомерно императивно определения шестмесечен срок; би обусловило
ангажиране на отговорността на поръчителя от волята на кредитора да избере
момента, в който, в рамките на започналия да тече срок по чл. 147, ал. 1 от ГПК, да покани поръчителя да плати задължението по обявения за предсрочно
изискуем дълг.
До
26.09.2013 г. кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник, поради което
отговорността му е погасена.
Към
17.05.2010 г. стойността на главницата по кредита е в размер на 80 359.51
евро, а възнаградителните лихви за периода 17.05.2010
г. – 27.09.2013 г. – 17 078.71 евро.
Според
указания в т. 2 на ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Въз
основа на извода на решаващия съдебен състав за датата на предсрочната
изискуемост на кредита – 26.03.2013 г., претенцията за възнаградителна
лихва за периода 26.03.2013 г. – 27.09.2013 г. е неоснователна. Упражненият от
кредитора, ищец в настоящото производство избор да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника и затова уговореното
възнаграждение за ползване за периода, следващ настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. За времето от 17.05.2010 г. до 26.03.2013 г. възнаградителната лихва възлиза на сумата от 14 543.62
евро.
Ответникът А.В. е направил възражение за погасителна
давност на претенцията за възнаградителна лихва. Вземанията за договорни лихви се
погасяват по давност с изтичане на тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 06.03.2014 г. Лихви за период преди 06.03.2011
г. са погасени по давност, или за периода 17.05.2010 г. – 05.03.2011 г. погасени
по давност са вземанията на ищеца за възнаградителни
лихви в размер на 4 118.94 евро, или ответникът има задължение към
кредитора си за сумата от 10 424.68 евро.
Що се
отнася до задължението за заплащане на наказателни лихви, с решение I-33-63 от
30.06.2014 г. по гр.д. № 43937/2013 г. по описа на СРС, 33 състав е прогласена
за нищожна клаузата на чл. 15, ал. 3 от договор за кредит, обезпечен с ипотека
от 12.10.2007 г., според която при просрочие на която
и да е вноска от главницата на кредита от страна на кредитополучателя или
солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
върху неиздължените суми за времето на забава се дължи наказателна лихва в
размер на сбора от определената в ал. 1 лихва от 6.4% и наказателна надбавка в
размер на 4%.
За възможността нищожна клауза от
потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното
право в решение № 76/22.07.2020 г. по т.д. № 1011/2019 г. на ВКС, I т.о. съдът
се е позовал на практика на СЕС по приложение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата
на потребителите и за изменение на предходната директива и Директива 2009/22/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на
нарушения с цел защита на интересите на потребителите. Стигнал е до извода в
постановеното по чл. 290 от ГПК решение, че нищожната клауза от договора за
кредит за наказателна лихва, представляваща санкция за забавено изпълнение на
дължимите суми не може да се замести от норма на националното право, защото е
недопустимо допълване и изменение на съдържанието на договора. Нищожната клауза
няма задължителна сила за потребителя и не следва да се прилага в отношенията
между страните.
Затова претенцията за заплащане на наказателни лихви е
неоснователна.
Годишна такса управление за 2010 г., начислена върху
остатъка от кредита е в размер на 328.67 евро, за 2011 г. – 399.62 евро и за
2012 г. – 395.70 евро, или общо 1 123.99 евро.
Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на
нотариална такса във връзка с връчване на нотариална покана за доброволно
изпълнение в размер на 36 лева. Основанието произтича от заплатени на нотариус Р.А.,
рег. № 254 на НК, с район на действие РС – гр. Исперих такси за връчване на
нотариална покана на И.Т.. Предявените срещу този ответник искове са
неоснователни.
Установи се задължение на А.В. за заплащане на главница
по договор за кредит от 12.10.2007 г. в размер на 80 359.51 евро и възнаградителна лихва в размер на 10 424.68 евро.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
ищецът е получил по пътя на принудителното изпълнение сума на обща стойност 133 101.14
евро, от които 11 811.05 евро разноски. Постановките на т. 9 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими, предвид предявените
осъдителни искове. На общо основание следва да се съобразят фактите, настъпили към
момента на приключване на устните състезания, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК,
включително удовлетворяване на вземането на „Ю.Б.“ АД чрез осъществено
принудително изпълнение по отношение на солидарния длъжник М.П.В.. Настоящият
съдебен състав е обвързан от начина, по който получените от разпределенията по
чл. 460 от ГПК суми погасяват отделните задължения по същия кредит. Това е
така, защото изпълнението се провежда въз основа на изпълнителен титул, въз
основа на който банката изпълнява срещу солидарен длъжник по същия договор. Съгласно
чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. При погасени в пълен размер възнаградителни
лихви и частично на главницата (31 388.35 евро), ответникът А.В. дължи и
следва да бъде осъден за сумата от 48 971.16 евро главница, дължима ведно
със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 06.03.2014 г.
до окончателното изплащане, както и 1 123.99 евро такса за управление на
кредита за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
Надплатени
от В. суми, които да бъдат прихванати със задължението му към банката няма,
защото надплатеното съдът отчете при определяне на дължимите погасителни вноски
при уговорения с банката лихвен процент от 6.4%, съгласно чл. 14, ал. 1 от
договора от 12.10.2007 г.
По разноските:
Предвид частичната основателност на исковете, право на
разноски има всяка от страните. Съразмерно на уважената част от исковете, на
ищеца се дължат разноски за депозит и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 791.89
лева. В уважената част от исковете са включени исковете за главница от
80 359.51 евро и 10 424.68 евро възнаградителни
лихви, с неплащането на които ответникът е дал повод за завеждане на делото и е
дължал към датата на завеждането на исковата молба.
При присъждане на разноските за държавна такса съдът
отчита, че не е събрал пълния размер на дължимата от ищеца такса. Независимо от
оттеглянето на исковете, по предявения иск за сумата от 87 482.20 евро се дължи
държавна такса от 6 844.01 лева вместо внесените 6 296.29 лева. След
като В. е дал повод за завеждане на делото, ищецът има право на държавна такса
до размера на сумата от 6 286.78 лева. За разликата до внесените
2 296.29 лева държавната такса се понася от ищеца, който следва да заплати
допълнително 547.72 лева по сметка на СГС.
По същия начин следва да се процедира и по иска с правно
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ - за дължимата възнаградителна
лихва. Дължимата държавна такса по този иск е 1 708.21 лева. Основателността
на тази претенция поражда отговорност на ответника за разноски за държавна
такса в размер на 815.56 лева. Горницата до внесените 1 441.98 лева –
626.42 лева остават в тежест на ищеца, който дължи да довнесе 266.23 лева.
Право на разноски за държавна такса по предявения иск за
заплащане на наказателни лихви ищецът няма, но дължи да довнесе 251.35 лева
държавна такса по сметка на СГС, до пълния размер от 586.31 лева.
По иска за заплащане на такса за управление на кредита
съдът е пропуснал да събере държавна такса. Предвид частичната основателност на
този иск, дължимата държавна такса от 95.87 лева следва да се разпредели между
осъдения ответник и ищеца – съответно 87.94 лева се дължат от А.В. и 7.93 лева
– от „Ю.Б.“ АД.
По иска за заплащане на сумата от 36 лева минималният
размер на държавната такса е 50 лева, дължима само от ищеца.
Така формиран, общият размер на разноските, които
ответникът А.В. дължи да заплати на ищеца „Ю.Б.“ АД е 7 982.17 лева (791.89+6
286.78+815.56+87.94).
Предвид частичната основателност на осъдителните искове,
предявени срещу А.В., на процесуалния му представител адв.
Ц. А. се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв в размер на 1 674.27 лева. Този размер е изчислен
на база адвокатското възнаграждение, посочено в списък на разноските –
13 955 лева. Възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност е неоснователно, предвид цената, броя и вида на исковете,
фактическата и правна сложност на делото, извършените по делото процесуални
действия и броя на проведените съдебни заседания.
Адв. Ц.
А. е представлявала и ответника И.П.Т., починал в хода на производството и
заместен от наследниците си Р.И.Т. и И.И.Т..
Предявените срещу И.Т. искове са неоснователни, поради което ищецът дължи да
заплати на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на
13 955 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА А.Л.В.,
ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. Ц.А., да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 48 971.16 евро, представляваща главница по договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г., ведно със законната лихва от 06.03.2014 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 80 481.06 евро
и сумата от 1 123.99 евро, представляваща такса за управление на кредита
за периода 17.10.2010 г. – 17.11.2012 г., като отхвърля иска за горницата до
1 225.39 евро.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу А.Л.В., ЕГН ********** осъдителни искове
за заплащане на сумата от 18 431.81 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 17.05.2010 г. – 27.09.2013
г., на сумата от 4 281.61 евро наказателна лихва за периода 17.05.2010 г.
– 05.03.2014 г. по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г. и на
сумата от 36 лева, представляваща нотариална такса за връчване на нотариална
покана за доброволно изпълнение от нотариус рег. № 254 на НК с район на
действие РС – гр. Исперих.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу И.П.Т., ЕГН ********** (починал в
хода на процеса и заместен от Р.И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т.,
ЕГН **********) осъдителни искове за заплащане на сумата от 80 481.06
лева, представляваща главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г., сумата от
18 431.81 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 17.05.2010 г. – 27.09.2013 г., сумата от 4 281.61 евро
наказателна лихва за периода 17.05.2010 г. – 05.03.2014 г., сумата от
1 225.39 евро такса за управление на кредита за периода 17.10.2010 г. -
17.11.2012 г. и сумата от 36 лева, представляваща нотариална такса за връчване
на нотариална покана за доброволно изпълнение от нотариус рег. № 254 на НК с
район на действие РС – гр. Исперих.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Л.В., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. Ц.А., да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** 982.17
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв, ал. 3 от ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Ц. А. – В., с адрес ***
сумата от 15 629.27 лева адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 77 от ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 1 123.23 лева
държавна такса.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 77 от ГПК, А.Л.В., ЕГН **********, съдебен адрес *** – адв. Ц.А. да заплати по сметка на СГС сумата от 87.94 лева
държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: