№ 1835
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110110915 по описа за 2024 година
Производството по делото образувано въз основа на искова молба,
подадена от Н. К. И., ЕГН**********, с поС.ен адрес: ***, чрез адвокат С. Т.,
с която срещу ***, Булстат: ***, с адрес: *** представлявано от директора В.Й
Т.а са предявени кумулативно съединени искове, както следва: сумата от
2521,26 лв., представляваща сбор от неизплатените разлики от работните
заплати, съгласно чл. 245, ал.2 от КТ във вр. чл. 128, ал.2 от КТ, след
актуализацията на основното трудово възнаграждение, с 15%, съгласно Анекс
№ ДОI-192/10.08.2023г. към КТД за срок от 6 месеца /01.01.2023г. -
30.06.2023г./; сумата от 5154,99 лв., представляваща разликата между
изплатеното й обезщетение по чл. 222, ал.З от КТ, вр с чл. 40, ал.4 от
Общинския КТД от 22.02.2023г. и дължимото й обезщетение след
актуализацията с 15% на основното трудово възнаграждение, съгласно Анекс
№ Д01-192/10.08.2023г. към КТД; - 806,87 лв., представляваща разликата
между изплатеното й обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ и дължимото й
обезщетение след актуализацията с 15% на основното трудово
възнаграждение, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД; сумата от
1343,34 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху претендираните
суми, за периода от 01.07.2023г. до 26.08.2023г., ведно със законовата лихва
върху главните задължения, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че по силата на договор
№ 2459/10.09.2010 г. е полага труд като учител в ***. През 2022г. във връзка с
Анекс към КТД № 01-157/20.07.2022г. между страните било подписано
допълнително споразумение №75/16.09.2022г. към трудов договор №
2459/10.09.2010г., съгласно което е изпълнявала длъжността главен учител по
1
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап на пълен работен ден.
Сочи, че със Заповед № 2042/27.06.2023г. на директора на ***,
трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие във връзка
с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.07.2023г, , а именно. Твърди още, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, е получавала трудово
възнаграждение, в размер на 2801,40 лева, представляваща сбор от основна
заплата, в размер на 2030 лева и клас прослужено време 38%, в размер на
771,40 лева. Тя била също така и член на синдикална организация КТ
„Подкрепа", поради което приложими по отношение на нея били клаузите на
Колективен трудов договор (КТД) за Системата за предучилищното и
училищното образование (СПУО) № Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между
Министерството на образованието и науката (МОН), Съюза на
ръководителите в системата на народната просветва на Република България
(СРСНП) и Сдружението на директорите в средното образование в Република
България (СДСО), в качеството им на работодатели от една страна и „Съюз на
българските учители към КНСБ", Синдикат „Образование" към КТ
„Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, от друга страна. С
Анекс № ДО 1 -192/10.08.2023г. бил изменен чл.27 КТД, като било прието, че
индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите МРЗ или са
по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. В текста на чл.27 от
анекса изрично било посочено, че „За СПУО се определяли МРЗ, считано от
01.01.2023 г." Посочва, че съгласно чл.54 КТ, колективният трудов договор
(КТД) влиза в сила от деня на подписването му, доколкото в него не е
уговорено друго. В настоящия случай, в Анекс № Д01-192/10.08.2023г е
уговорено „друго" а именно, че КТД и анексите към него, в частта относно
увеличените възнаграждения на учителите влизат в сила от 01.01.2023 г., като
правната аргументация за това се намира и в чл.14 ЗНА. В същото време в
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда (обн. В ДВ бр.75/01.09.2023 г.) било посочено, че
параграф 2, уреждащ увеличението на учителските заплати, влиза в сила на
01.01.2023 г. На следващо място, с приемане на Закона за държавния бюджет
за 2023 год., обн. ДВ бр.66 от 01.08.2023 год., законодателят още преди
подписването на процесния Анекс, приел увеличението договорено
впоследствие с Анекс №Д 01-192/ 10.08.2023 год. да се прилага, считано от
01.01.2023 год., като е осигурил всички необходими средства за това
увеличение в размер на 524 млн.лв. съобразно лицата, които са работили към
01.01.2023 год. и са заемали длъжностите на педагогически специалисти
съгласно КТД.
Твърди, че на 31.10.2023 г. подала до директора на IV Езикова гимназия
гр. Варна заявление за актуализация на индивидуалната и работна заплата за
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., на което било отговорено с писмо от
04.12.2023г., с което била отказана актуализация на индивидуалната и работна
заплата. В него се препращало към писмо от 02.10.2023 г. на Зам. Министър на
образованието и науката, в което било посочено, че увеличението на заплатите
2
се дължи само на лицата - педагогически и непедагогически персонал, които
имат действащо трудово правоотношение, към датата на приемане на анекса, а
именно 10.08.2023 г. Твърди, че последното имало вътрешноведомствен
характер и тълкувало неправилно чл.27, ал. 2. Сочи, че от синдикалните
организации, в качеството им на страна по КТД, били представени становища,
които можели да се разглеждат като автентично/авторско тълкуване, че
прилагането на разпоредбите за увеличение на работните заплати се отнасят
за всички членове на страните по КТД, респективно Анекса, които са били в
трудово правоотношение към 01.01.2023 г. и са имали право на увеличение за
времето, в което са работили при съответния работодател. Посочвал се чл.118,
ал.З КТ като основание работодателят едностранно и със задна дата да
увеличи заплатите им за изминалия период, считано от 01.01.2023 г. до датата
на прекратяване на трудовото правоотношение. В посочения смисъл твърди,
че бил отговора и на Министъра на образованието на въпрос на народен
представител.
В случай, че се налагало тълкуване на общата воля, сочи, че
съществувала съдебна практика за тълкуване съдържанието на колективен
трудов договор, в случаите в които формираната воля не е била изяснена - като
определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №4413/21 , III г. о., ГК, в
смисъл, че договорната свобода е принцип на гражданското право, като тя е
ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите
нрави. В трудовото право обаче, договорната свобода било ограничена
допълнително чрез забраната в чл.66, ал.2 КТ да се договарят условия, които
са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор - Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1476/2011 г., IV г. о., ГК и др. По изложените съображения счита, че
клаузата на чл. 27, ал.1 от Анекса към КТД следва да се тълкува в смисъл,
който не накърнява правата на работниците и служителите, които към
01.01.2023 г. са били в трудово правоотношение, като обратното становище би
довело до нарушение на забраната в чл.66, ал.2 КТ и спрямо работника или
служителя ще се приложат условия по неблагоприятни от договорените в КТД
и анекса към него. Същото би поставило в неравноправно положение лица,
положили еднакъв труд в един и същ период от време, при което едните
получават насрещно възнаграждение в преференциален размер за разлика от
другите, напуснали системата преди постигането на уговорката между
партньорите на база държавния бюджет за 2023 г., изготвянето на който
закъсня, без никакви обективни предпоставки за допускането на подобни
различия.
Ищцата сочи още, че съгласно колективния трудов договор и анекса към
същия, считано от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение - 30.06.2023г., полагащото й се основно месечно трудово
възнаграждение, в размер на 2801,40 лева било актуализирано с 15% или със
сума, в размер на 420,21 лева, като по този начин размера на основното й
трудово възнаграждение следвало да бъде определен в размер на 3221,61 лева,
като претендира осъждане на ответника за дължимата разлика.
3
По отношение на втория обективно съединен иск твърди, че е била в
трудово правоотношение с ответната страна за срок по-дълъг от 10 години,
поради което счита, че на основание чл. 222, ал.З от КТ, вр с чл. 40, ал.4 от
Общинския КТД от 22.02.2023г., се дължи обезщетение в размер на брутното
й трудово възнаграждение за 11,5 месеца, в случая за сумата от 5154,99 лева,
представляваща разликата между изплатеното й обезщетение по чл. 222 от КТ
и дължимото й обезщетение след актуализацията с 15% на основното трудово
възнаграждение, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД.
На следващо място сочи, че размера на дневното й трудово
възнаграждение е 164,23 лева, поради което обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, за 36 дни, след актуализацията следва да бъде
изчислен на 5912,28 лева, или с 806,87 лева повече от изплатеното й.
По изложените съображения моли за уважаване на исковите претенции
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор ***, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Сочи се, че изменената редакция на чл.27 ал.2
на Анекса от 10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022г., гласи, че осигурените средства от
държавния бюджет на РБ за 2023г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г„ на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Твърди се, че основанието за изплащане на увеличения размер на
индивидуалното трудово възнаграждение е наличието на актуално трудово
правоотношение на педагогически специалист или непедагогически персонал.
Доколкото към 10.08.2023г. ищцата не е била в трудовоправни отношения с
ответника, за да има основание да получи увеличен размер на индивидуалната
работна заплата и съответните разходи за осигурителните й вноски за сметка
на работодателя, исковете са неоснователни и като такива, се моли да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на последния е предпоставена от установяване от
страна на ищеца на размерите на дължимите трудови възнаграждения за
процесните месеци, респективно обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и за придобиване на право на пенсия и осигурителен стаж, и в
частност, че по отношение на прекратеното трудово правоотношение следва
да се приложи увеличения Анекс № ДО 1 -192/10.08.2023г., с който бил
изменен чл.27 КТД, размер на трудовото възнаграждение
4
От трудовия договор № 2459/10.09.2010 г. се установява, че ищцата е
започнала работа като учител по английски език в IV ***.
Допълнителното споразумение № 75/16.09.2022 г. удостоверява, че към
момента на актуализацията на трудовото й възнаграждение тя е заемала
длъжността „Главен учител по общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап“ с основна заплата от 2030 лв., допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 37% (751,10
лв.), увеличено на 38% от май 2023 г., и професионална квалификация (ПКС) в
размер на 35 лв.
Със Заповед № 2042/27.06.2023 г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните на 01.07.2023 г. по взаимно съгласие във
връзка с придобиване на право на пенсия. Фишовете за заплати за месеците
май и юни 2023 г. удостоверяват изплатените суми преди актуализацията.
От представената служебна бележка се установява, че ищцата е била
член на КТ „Подкрепа“ до 01.08.2023 г., включително към датата на
подписване на Анекса от 10.08.2023 г.
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. предвижда
увеличение на индивидуалните основни заплати на педагогическите
специалисти с не по-малко от 15%, считано от 01.01.2023 г.
Заключението на вещото лице Б. С. Б., което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, без възражения от страните, установява
следните дължими суми: 2430,48 лв. за неизплатени разлики в трудовото
възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г.; 4832,42 лв. за разлика
в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ; 759,42 лв. за разлика в обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ за 36 дни неизползван платен годишен отпуск; 1343,34 лв. за
обезщетение за забава върху общата сума от 8022,32 лв. за периода 01.07.2023
г. – 26.08.2024 г. Съдът намира заключението за обосновано и достоверно,
изготвено в съответствие с поставените задачи.
Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до въпроса
дали Анексът от 10.08.2023 г. към КТД има приложение спрямо ищцата, чието
трудово правоотношение е прекратено преди неговото подписване. Съдът
отбелязва наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос. Една
линия на тълкуване, застъпена в множество решения, като Решение №
397/16.10.2024 г. по в. гр. д. № 525/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, Решение
№ 242/14.10.2024 г. по в. гр. д. № 361/2024 г. на Окръжен съд – Монтана,
Решение № 283/04.10.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. на Окръжен съд –
Сливен, Решение № 166/30.12.2024 г. по в. гр. д. № 251/2024 г. на Окръжен съд
– Кърджали, Решение № 40/13.02.2025 г. по в. гр. д. № 8/2025 г. на Окръжен
съд – Смолян, Решение № 80/04.04.2025 г. по в. гр. д. № 53/2025 г. на Окръжен
съд – Перник, Решение № 38/07.02.2025 г. по в. гр. д. № 680/2024 г. на
Окръжен съд – Перник, Решение № 170/11.12.2024 г. по в. гр. д. № 263/2024 г.
на Окръжен съд – Ямбол, и Решение № 156/12.12.2024 г. по в. гр. д. №
250/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, приема, че увеличението на
трудовото възнаграждение се дължи на всички лица, полагали труд в
5
системата на предучилищното и училищното образование след 01.01.2023 г.,
независимо от прекратяването на трудовите им правоотношения преди
10.08.2023 г., за реално отработения период. Тази теза се основава на чл. 128,
т. 2 КТ, който задължава работодателя да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, както и на принципа за равно
заплащане за равен труд (чл. 8, ал. 2 КТ). Според тази практика, ако лицата са
били заети в системата и са изпълнявали трудовите си задължения дори само
за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г., работодателят дължи
съответното възнаграждение за реалната им престация. Тезата, че е
недопустимо да се преуреждат прекратени трудови правоотношения, се
отхвърля, тъй като обратното действие на Анекса не влошава положението на
работниците, а го подобрява, което е в съответствие с решение №
116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., и решение №
12/11.11.2010 г. на КС по к. д. № 15/2010 г.
Обратно, друга линия на тълкуване, изразена в решения като Решение
№ 369/22.04.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. на Окръжен съд – Бургас,
Решение № 726/27.06.2024 г. по в. гр. д. № 726/2024 г. на Варненски окръжен
съд, и Решение № 1422/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 2232/2024 г. на Варненски
окръжен съд, приема, че увеличението е приложимо само за лица с действащи
трудови договори към 10.08.2023 г. Тази теза се основава на термините „заети“
и „работещи“ в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 КТД, които предполагат актуална трудова
заетост към датата на подписване на Анекса. Според тази практика, датата
01.01.2023 г. не разширява кръга на правоимащите, а определя началния
момент на увеличението за лицата, които към 10.08.2023 г. са в трудово
правоотношение.
По изложените съображения исковете са основателни в рамките на
изчислените от експертизата размери, както следва: като дължимо и
незаплатено трудовото възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ се дължи сумата от
още 2430,48 лв.; обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи сумата от
4832,42 лв.; за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи сумата от 759,42
лв.; за обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи сумата от 1343,34
лв.. Следователно исковете за разликите над тези суми до пълния предявен
размер, а именно: 90,78 лв. (за трудовото възнаграждение до 2521,26 лв.),
322,57 лв. (за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ до 5154,99 лв.) и 47,45 лв. (за
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ до 806,87 лв.), са неоснователни.
Предвид изхода на делото, ищцата има право на разноски по чл. 78, ал.
1 ГПК, пропорционално на уважената част от исковете. Общият размер на
предявените искове е 8483,12 лв., от които е уважена сумата от 8022,32 лв.,
или 94,57% от претендираната сума. Ищцата е направила разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 1285 лв., от които й се присъждат
94,57%, или 1215,22 лв. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважената част от иска (8022,32 лв.)
при ставка 4%, или 320,89 лв., и 300 лв. за възнаграждение на вещото лице,
общо 620,89 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА IV ***, гр. Варна, ***, представлявана от директора В.Й
Т.а, да заплати на Н. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумите, както
следва: сумата 2430,48 лв. (две хиляди четиристотин тридесет лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща неизплатени разлики в
трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата 4832,42 лв.
(четири хиляди осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща разлика в обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 222, ал. 3 КТ; сумата 759,42 лв. (седемстотин
петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща разлика
в обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 36 дни през 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ; сумата 1343,34 лв. (хиляда триста четиридесет и
три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху сумата 8022,32 лв., дължимо за периода 01.07.2023 г. – 26.08.2024
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
***, представлявана от директора В.Й Т.а, за сумите, както следва: 90,78 лв.,
представляващи разлика в трудовото възнаграждение до пълния предявен
размер от 2521,26 лв. за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., на основание чл.
128, т. 2 КТ; 322,57 лв., представляващи разлика в обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ до пълния предявен размер от 5154,99 лв., на основание чл. 222, ал. 3
КТ; 47,45 лв., представляващи разлика в обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ
до пълния предявен размер от 806,87 лв. за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 36 дни през 2023 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ, като
неоснователни.
ОСЪЖДА IV ***, гр. Варна, ***, да заплати на Н. К. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 1215,22 лв. (хиляда двеста петнадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща сторените в производството
разноски, пропорционално на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, сумата 620,89 лв. (шестстотин двадесет
лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща дължима държавна такса
в размер на 320,89 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лв.,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8