Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Провадия, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от
съдия Гарабедян г. д. № 966/2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 108 от
ЗС, предявен от „Андонис, Андреас енд Христакис” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
А.П, чрез адвокат Е.М., за
признаване за установено по отношение на „Марина Гардън”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Д.И., че „Андонис, Андреас енд Христакис”
ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 00789.201.503, находящ се в с. ******, ЕКАТТЕ:
00789, община ******, обл. **** по кадастралната
карта, одобрена със Заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14- 03-40/06.03.2006 г. на
началника на СГКК - ****, с площ от 24.042 дка., с трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: територии на лека атлетика и
футбол, при съседи: 00789.201.16, 00789.201.567, 00789.201.568, 00789.201.18,
00789.201.19, 00789.201.20, 00789.201.21,
00789.201.22, 00789.201.23, 00789.201.24, 00789.201.599, 00789.86.55, 00789.86.63, 00789.86.61, 00789.40.35, 00789.40.34, на основание покупка от Община ******, съгласно договор за покупко - продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост от 09.08.2007 г. и за осъждане на ответника да отстъпи
собствеността и предаде владението на имота на ищеца.
Кумулативно е предявен и иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД от „Андонис, Андреас енд Христакис” ООД, ЕИК ********* за осъждане на „Марина Гардън”
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Андонис, Андреас
енд Христакис” ООД сумата
от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за ползване без основание
през периода 02.08.2013 г. - 02.08.2017 г. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
00789.201.503, находящ се в с. ******, ЕКАТТЕ: 00789,
община ******, обл. **** по кадастралната карта,
одобрена със Заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на изпълнителния директор на
АК, последно изменение със Заповед КД-14-03- 40/06.03.2006 г. на началника на
СГКК - ****, с площ от 24.042 дка., с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: територии на лека атлетика и футбол, при
съседи: 00789.201.16, 00789.201.567, 00789.201.568, 00789.201.18, 00789.201.19,
00789.201.20, 00789.201.21, 00789.201.22, 00789.201.23, 00789.201.24,
00789.201.599, 00789.86.55, 00789.86.63,
00789.86.61, 00789.40.35, 00789.40.34, ведно със законната
лихва върху тази сума от 02.08.2017 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
ѝ изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба и в допълнителни
уточняващи молби ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 00789.201.503, находящ се в село ******,
община ******, обл. ****, ЕКАТТЕ: 00789 по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на изп. директор на АК, с площ от 24.042 дка на основание
покупка от Община ******, съгласно договор за покупко
- продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, вписан в Службата по
вписвания при PC – Провадия.
Твърди още, че за периода от
02.08.2013 г. до деня на предявяване на настоящите искове, ответникът владее и
ползва целия имот без правно основание, като засажда земеделски култури,
декларирал е имота през 2014 г. и 2015 г. пред Държавен фонд земеделие по
директни плащания, независимо че имотът не е земеделски. Уточнява, че ответната
страна е регистрирана като земеделски производител, разполага със земеделска
техника и наети работници, чрез които през процесния период е извършвала оран
на имота, засявала е имота с царевица, пшеница, слънчоглед, а през 2017 година
имотът е бил засят с царевица и пшеница, като ответната страна събира и
реализира добивите, събира левовата равностойност от реализираната продукция
/л. 30/.
Многократно управителят на ищцовото
дружество се обръщал към управителя на ответното дружество И., да уредят
отношенията си във връзка с ползването на имота, както и да отстъпят
собствеността и предадат владението върху имота, но същата е отказвала. През
месеците юни и юли 2017 година, са
водили активни преговори за заплащане на обезщетение за ползването на имота за
периода от 2013 г. до 2017 г., включително, на ответното дружество била
изпратена покана с проект на договор, който не е бил подписан от представителя
на ответника, въпреки възприетите от ищеца предложения, направени от управителя
И.. Не било извършено и плащане от ответника.
Сочи, че по този начин, ползването от
ответника - несобственик на имота, препятства възможността собственика да го
отдава под наем /на правно основание/ и да реализира имуществена облага в
размер на 5000 лева за процесния период.
При така заявения спор за
материално право и продължаващото и до днес фактическо ползване без основание и
без заплащане на обезщетение, се моли за уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС
и чл. 59 от ЗЗД и за присъждане на разноски.
По делото
е постъпил отговор на исковата молба вх.№ 245/15.01.2018 г., подаден от
ответното дружество, който обаче според съда е депозиран извън рамките на срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК /едномесечен от получаване на препис от исковата
молба/. От съобщението на лист 39 от делото се установява, че дружеството е
получило препис от исковата молба и приложенията към нея чрез счетоводителя Й.Фна 11.12.2017 г. Едномесечният срок за подаване на отговор
е изтекъл на 11.01.2018 г. /четвъртък/, а отговорът е изпратен чрез куриерска фирма
на 12.01.2018 г. /петък/ при липса на доказателства по делото горното да е
осъществено преди последната дата. В този смисъл следва да се приеме, че
отговор на исковата молба не е подаден, а депозираният такъв извън срока следва
да се третира като писмено становище по допустимостта и основателността на
иска. Няма пречка и в хода на производството по делото ответникът, който не е
подал отговор в законоустановения срок, да изрази позицията си по допустимостта
и основателността на иска. Неподаването на писмен отговор не преклудира правото на ответника след срока по чл. 131, ал.1
от ГПК да оспори допустимостта и основателността на иска и обстоятелствата, на
които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца
доказателства /решение № 27/16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013 г., ІІ т.о.,ТК
на ВКС; решение № 290/15.08.2011 г. по гр. д. №1211/2010 г., І г.о., ГК на
ВКС/. Същият е лишен от възможността да оспорва след срока истинността на
представен от ищеца документ, да предяви насрещен и инцидентен установителен иск, да привлече трето лице - помагач, както
и да навежда правопораждащи или правоизключващи
възражения като напр. възражение за погасителна или придобивна давност,
процесуално възражение за прихващане на спорно вземане, но отвветникът
не е лишен от правото да изрази най-общо становище по иска, по тълкуване на
доказателствата и по приложението на материалния закон. В случая ответното
дружество счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. По иска
по чл. 108 от ЗС възразява, че не упражнява фактическата власт върху имота.
Твърди, че такава власт се упражнява от ищеца. По иска по чл. 59 от ЗЗД –
оспорва същия изцяло както по основание, така и по размер. Счита, че от представените от
ищеца доказателства не се установява наличието нито на обедняване на ищеца и
обогатяването на ответника, нито наличие на причинно - следствена връзка между
обогатяването и обедняването, като част от
условията за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД. Представената от
ищеца справка за директни плащания от интернет страницата на Държавен фонд
„Земеделие” се използва единствено с информационна цел, а не с доказателствена такава. Справката
касае единствено периода за кампания 2014 г. и 2015 г., както и че площта на
пресичане между кадастралния имот /с площ от 2.40 ха/ и блока на земеделско
стопанство /с площ от 5.33 ха/ е в размер на 1.48 ха за кампания 2014 г. и 1.55
ха за кампания 2015 г. Счита, че представената справка не доказва и твърденията
на ищеца по депозираната от него уточнителна молба с
вх. № 6232 от 24.11.2017 г., че през процесния период „Марина Гардън” ЕООД е извършвало оран на имота, засявало е имота с
царевица, пшеница, слънчоглед, че е събирало и реализирало добивите, събирало е
левовата равностойност от реализираната продукция. Според ответника ищецът не е
доказал, че за периода от 02.08.2013 г. - 02.08.2017 г. процесният
недвижим имот е бил обработван, респ. ползван от „Марина Гардън”
ЕООД. Недоказано е и твърдението, че „Марина Гардън”
ЕООД е потребявало материално благо, извличайки полезните
свойства на процесния недвижим имот, собственост на ищеца, без да престира насрещен еквивалент, поради което се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца. Счита, че предявеният иск за обезщетение за
неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлен изцяло поради липса на
всички елементи от състава на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва предявения иск и по размер, като
възразява, че ищецът
не е претърпял посоченото от него обедняване в размер на 5000 лева. С
подаването на отговора, при това извън срока по чл. 131 от ГПК, както и с
подаването на молба вх. № 5584/03.10.2018 г. /л. 91/, с която се уведомява съда
за вписването на нов управител на „Марина Гардън”
ЕООД, се изчерпва процесуалната активност на ответника.
След преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С обективираната в
договор от 09.08.2007 г., вписан в Служба по вписванията при РС - Провадия под
№ 49, том IX, рег. № 3767 от 09.08.2007 г., правна сделка, Община ******
продала на ищеца „Андонис, Андреас енд Христакис” ООД правото на собственост върху спорния
недвижим имот – частна общинска собственост, находящ
се в с. ******, община ******, обл. ****, а именно:
земя с площ 20 042 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор
00789.201.503 по кадастралната карта на с. ******, община ******, с трайно
предназначение урбанизирана територия, при граници: двор № 00789.201.24, двор №
00789.201.23, двор № 00789.201.22, двор № 00789.201.21, двор № 00789.201.20,
двор № 00789.201.19, двор № 00789.201.18, двор № 00789.201.17, улица №
00789.201.16, дере № 00789.40.28, нива № 00789.86.58, дере № 00789.86.55 и двор
№ 00789.201.500, подробно описан в АОС под № 96 от 18.10.2006 г. за сумата от 252 000.00лв.
В
издадената от АГКК – **** скица на поземлен имот № 15 – 365775 от 01.08.2017
г., като собственик на спорния поземлен имот фигурира „Андонис,
Андреас енд Христакис” ООД /л. 11/.
Съгласно писмо изх. № 02 – 6500/1124 от 21.02.2018 г. от Държавен фонд
„Земеделие” процесният недвижим имот е частично
деклариран за подпомагане по схемите и мерките по директни плащания от
кандидата „Марина Гардън”
ЕООД за кампании 2014 и 2015, както следва: за кампания директни плащания
/2014/- бенефициент „Марина Гардън”
ЕООД, кадастрален имот 00789.201.503, фермерски блок 00789-45-1, площ на
кадастрален имот кв.м. – 24004.13, площ на блок на земеделско стопанство /БЗС/
- 5.33ха, площ на пресичане – 1.48ха; за кампания директни плащания /2015/ -
бенефициент „Марина Гардън”
ЕООД, кадастрален имот 00789.201.503, фермерски блок 00789-45-1, площ на
кадастрален имот кв.м. – 24004.13, площ на блок на земеделско стопанство /БЗС/
- 5.31ха, площ на пресичане – 1.55ха. В писмото се уточнява, че площите,
декларирани за получаване на субсидии в заявленията за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания не се заявяват по кадастрални имоти или имоти по
КВС, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5 от 27. 02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни плащания,
земеделските стопани регистрират /очертават/ земеделските площи /блокове на
земеделско стопанство и земеделски парцели/ в общинските служби по земеделие по
местонахождението на площите. Съгласно разпоредбите на европейското и
националното законодателство, размерът на субсидиите се изчислява на база общо
допустимата за подпомагане площ по заявените схеми и/или мерки при прилагане на
намаленията, предвидени в европейските регламенти, а не по отделни кадастрални
имоти, парцели или БЗС.
За изясняване на вече посоченото от
страните и възприето от съда спорно обстоятелство относно ползването на имота от
ответника, периода и начина на ползване, съдът
допусна до изслушване по един свидетел на двете страни с оглед тяхната равнопоставеност, но в съдебно заседание беше доведен и
разпитан единствено свидетеля, поискан от ищеца, независимо от дадената
повторно възможност на ответника за събиране на това доказателство.
От показанията на свидетеля Т.Д.Т., без родство и дела със страните, се установява, че
свидетелят е роден и живее в с. ******. Свидетелят познавал имота, за който се
води делото и който се намирал в с. ****** от долната страна на стадиона.
Описва имота с площ от около 25 – 30 дка. Посочва границите на имота по следния
начин: от горната страна е път, в ляво и дясно е дере, долната му част граничи
с язовира, в съседство се намира имот на С.М., там имат къщи с дворни места С.Я.,
В.М.и Д., на която свидетелят не знае фамилията. Помни, че откакто е дошла
„Марина Гардън” да обработва земите на селото,
обработва и този имот. За периода от началото на август месец 2013 година до
настоящия момент само и единствено „Марина Гардън”
обработвала този имот. За последно видял техника на „Марина Гардън”
в имота през 2017 година по жътва, от юли до началото на септември. Свидетелят
съди, че това е техника на „Марина Гардън”, защото по
– голямата част от неговата техника имала емблеми. Виждал е техника с емблеми –
трактори и комбайни. Тези трактори и комбайни се управлявали обикновено от
хора, които свидетелят познавал. Той познавал по – голямата част от хората,
които работели за „Марина Гардън” и си спомнял някои
имена – С., А. и др. Тези хора са били работници в „Марина Гардън”,
но сега не работели там. Имотът се засявал с жито, ечемик, слънчоглед. Посевите
били веднъж годишно, засявала се една култура. Мисли, че последната година там
е било засадено жито. Добивите от тези култури ги събрала фирмата, работниците
ѝ. Собственичка на фирмата била М.И.,***. Тя управлявала кооперацията в
селото на свидетеля и живеела в селото. Доколкото се виждало целият имот се
обработвал от нея. Свидетелят не знае точните граници на имота от край до край,
но видимо бил целият имот.
От
заключението по приобщената първоначална СТЕ,
се установява, че процесният имот, описан в исковата
молба с вх. № 4118/04.08.2017 г., имотът, описан в договора за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 09.08.2007 г. и имотът, отразен в скица № 15 – 365775/01.08.2017
г. на СГКК – Врана са идентични, като идентичността е установена по
местонахождение, площ, идентификационен номер, граници и съседи. Границите на
процесния имот са показани в приложение № 1 към заключението – извадка на част
от кадастралната карта, с аерофото изображение.
По същата СТЕ вещото лице е
установило, че в настоящия момент /експертизата е изготвена през септември 2018
г. – л. 96 – 98 от делото/ процесният имот не се
обработва, като основно в южната част на имота има храсти и дървета, а в
северозападната част на имота има действащ казан за ракия. Вещото лице е изчислило пазарната стойност на наема,
определена само за обработваемата част от имота, който се е използвал за
земеделско производство, на базата на средно годишно рентно
плащане за ползване на земеделски земи на територията на с. ****** по одобрени
данни от директора на Областна дирекция „Земеделие” – ****, която е както следва:
за стопанска година Х.2013 г. – Х.2014 г. обработваема площ 14.8 ха –
429.20лева, за стопанска година Х.2014 г. – Х.2015 г. обработваема площ 15.5ха–
263.50лева, за стопанска година Х.2015 г. – Х.2016 г. обработваема площ 15.5ха
– 465.00лева и за стопанска година Х.2016 г. – Х.2017 г. обработваема площ
15.5ха – 263.50лева, като общата пазарна наемна стойност за стопанските от 2013
г./2014 г. до 2016 г./2017 г. е 1421.20лева.
Съгласно писмо изх. № ПО-04-14-1/10.01.2019 г. от Областна дирекция „Земеделие”
- ****, изпратено във връзка с искане за информация относно култури за
засаждане, които са заявени от „Марина Гардън” ЕООД
през периода 2013 – 2017 г. в кадастрален имот /КИ/ с № 00789.201.503 в
землището на с. ******, процесният поземлен имот в
електронната система на АГКК е вид собственост частна, вид територия
урбанизирана, НТП стадион, площ 24020 кв.м., Заповед за одобрение на КККР №
300-5-73/22.12.2004 г. на изпълнителния директор на АК. Имотът попада в
регулация и не е деклариран през периода 2013 – 2017 г. с правно основание
Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани, изм. и доп., бр. 17 от 23.02.2018 г., в сила от
23.02.2018 г.
С писмо
изх. № 02 – 6500/1124 от 09.01.2019 г. на ДФ „Земеделие” са представени данни
за имот № 00789.201.503, заявен за подпомагане по схемите и мерките на
директните плащания в землището на с. ****** за кампанията 2014 и 2015 г.,
както следва: директни плащания /2014/, бенефициент „Марина Гардън”
ЕООД, площ на имота 2.4ха, БЗС 00789-45-1, площ на БЗС 5.33ха, пресичане 1.48;
директни плащания /2015/, бенефициент „Марина Гардън”
ЕООД, площ на имота 2.4ха, БЗС 00789-45-1, площ на БЗС 5.31ха, пресичане 1.55.
Посочено е, че декларираните от „Марина Гардън” ЕООД
парцели, които имат пресичане с кадастрален имот № 00789.201.503 са заявени с
култури „ечемик” за кампания 2014 г. и „мека пшеница – зимна” за кампания 2015
г., като данните за имотите от КВС са предоставени от Министерство на
земеделието и храните и Агенция по кадастъра.
По
делото е изслушана допълнителна СТЕ, по която вещото лице е
дало заключение, че пазарната цена от
селскостопанска продукция на базата на средно годишният добив е общо 3037лева,
определена на базата на обработваемата
част на процесния имот по данните на ДФ „Земеделие" за стопанската 2013 г.
- 2014 г. е 14,8ха; за 2014 г. - 2015 г. е 15,5ха; а за 2015 г. - 2016 г. и
2016 г. - 2017 г. вещото лице е изчислило за
площ от 15,5 ха. За да даде заключението, вещото лице е взело предвид, че през стопанската 2014
г. – 2015 г., имотът е засаждан с ечемик, а през 2015 г.-2016 г. - с мека
пшеница - зимна, като за другите стопански години се е съобразило със
свидетелските показания.
В т. 2 от същата експертиза вещото лице е
дало заключение и за наемната стойност на процесния имот /предвид
статута на имота – урбанизирана територия/ към зададения период 2014 г. – 2017
г. в общ размер на 2953лева, като е определило същата чрез дисконтиране
на резултата от пазарната оценка на имота към месец февруари/март 2019 г.
По направено от ищеца доказателствено
искане съдът е дал указания за лично явяване на управителя на ответното
дружество М.Д.И. и отговор на поставените от ищеца въпроси по реда на чл. 176
от ГПК с протоколно определение от 20.03.2019 г.
Независимо от обстоятелството, че след отпадане на качеството ѝ на
управител на ответното дружество, отговорите ѝ биха могли да бъдат ценени
като свидетелски показания, бившият управител на ответника „Марина Гардън“ ЕООД /промяната на управителя е вписана на
15.09.2018 г./ – М.И., редовно призована, не се яви, за да отговори на
поставените ѝ въпроси, свързани с процесните
правоотношения между страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По иска по чл. 108 от
ЗС:
Съгласно т. 2А от ТР № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС искът за собственост по чл.108 от ЗС /ревандикационният
иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на
делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си
две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен
предявеният с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен
спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива
на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е
източникът на силата на пресъдено нещо на решението.
В този смисъл са мотивите към т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото
бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо
на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив,
осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това.
За
да бъде уважен, е необходимо да са налице кумулативно и трите предпоставки:
ищецът да е собственик на имота, чиято ревандикация
се иска, ответникът да упражнява фактическа власт върху него, владението
или държането му да не почива на правно основание.
В
конкретния казус съдът счита, че ищецът „Андонис,
Андреас енд Христакис” ООД доказа, че е собственик на
процесния недвижим имот, легитимирайки се като такъв с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 09.08.2007 г.,
вписан в Службата по вписванията при РС – Провадия под № 49, том IX, рег. № 3767 от 09.08.2007 г., като правото му на собственост не
се оспорва от ответника, видно от становището, наименовано
„писмен отговор” /л. 44/, а се подкрепя от представената с исковата молба скица на имота № 15 – 365775/01.08.2017
г. на СГКК – ****, в която като собственик е вписано „Андонис,
Андреас енд Христакис” ООД и от заключението на първоначалната
експертиза, според което описаният в договора за покупко
– продажба от 09.08.2007 г. недвижим имот е идентичен с имота, отразен в скица № 15 –
365775/01.08.2017 г. на СГКК – **** и с имота, описан в исковата молба. С оглед
на това съдът приема, че е налице първата предпоставка от посочените по - горе материалноправни предпоставки на иска по чл.108 от ЗС.
Относно релевантния факт – владението на
ответника върху имота съдът приема следното:
Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя.
За да е налице владение, достатъчно е
намерението на владелеца за своене на вещта и понеже
намерението за своене се доказва трудно, в чл. 69 от
ЗС законодателят е закрепил оборимата презумпция,
според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. След като по делото не се установи наличие на
основание, въз основа на което ответникът да е придобил фактическата власт
върху имота на ищеца, то е налице непризнаване от страна на ответника на
правата на собственика и следователно установено от негова страна владение, а
не държане, т. е. презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена.
Ответникът твърди, че не той, а ищецът
упражнява фактическата власт върху имота, но от
събраните по делото доказателства се установи, че именно ответното дружество „Марина Гардън“ ЕООД владее имота. Ищецът твърди, че в процесния период ответникът
владее и засажда имота и ангажираните по делото гласни доказателства
потвърждават този факт, като свидетелят
Тодоров сочи, че за периода от началото на август месец 2013 година до
настоящия момент само и единствено „Марина Гардън”
обработвало този имот. За последно видял техника на „Марина Гардън”
в имота през 2017 година по жътва. С оглед
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, подробните му и
конкретните показания за периода от време август 2013 г. – август 2017 г., за
който той има преки впечатления относно владението на имота, начина на трайно
ползване и обработването му, съдът им дава вяра.
Индиция за достоверност на показанията на посочения
свидетел относно факта на упражняване на фактическата власт върху процесния
имот от ответника са събраните по делото писмени доказателства – писмо изх. № 02 –
6500/1124 от 21.02.2018 г. и писмо изх. № 02 – 6500/1124 от 09.01.2019 г. на ДФ
„Земеделие” относно площите, декларирани за подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г., от които е видно, че процесният имот –
00789.201.503 е бил заявен от ответника за кампании 2014 г. и 2015 г. за
директни плащания с площи на пресичане през 2014 г. – 1.48ха с култура „ечемик”
и през 2015 г. – 1.55ха с култура „мека пшеница – зимна”.
По
делото ответникът не установи, че е предал владението на неговия собственик в
лицето на ищеца, поради което простото възражение, че той не упражнява фактическата
власт върху процесния имот, а такава се упражнява от ищеца, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства и без това да е установено по надлежния ред не е в състояние да обуслови отхвърляне на исковата
претенция по чл. 108 от ЗС в осъдителната й част. За да се освободи от
отговорност, ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на
предявилото иска лице. Дори към момента на приключване на устните състезания
вещта да не се намира в негова фактическа власт, това не освобождава ответника
от отговорност, ако е установено, както в настоящия случай, че е упражнявал
фактическата власт към момента на предявяване на иска / в този смисъл решение №
181/07.10.2016 г. по г. д. № 4988/2014 г. на ВКС, I г. о./. Ето защо следва да се
приеме, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от
ЗС.
По
делото не е налице и твърдение на ответника, че владее имота на правно
основание, от което следва, че е налице и третата предпоставка за уважаване на
иска.
Налага се общият извод, че поради пълно и главно доказване на
предпоставките за основателност на иска по чл. 108 от ЗС, последният следва да
бъде уважен.
По иска по чл. 59 от ЗЗД:
За успешното
провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване не само факта, че е
собственик на имота, но и че ответникът е ползвал фактически имота за
конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на
вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.
С
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка
на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде
възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на
обедняването.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл. 59, ал.
1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от
значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването.
Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респ.
препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на
възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него
имуществена облага по друг начин. Съгласно установената по реда на чл. 290 ГПК
практика /виж решение №
409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 на ВКС, IIт. о. и др./ лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика
ѝ обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно
за пораждане на извъндоговорното му задължение е
обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи. Ползването на вещта от
несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството
дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно.
В конкретния случай, предпоставките за
уважаване на предявения иск са налице:
За ищеца в настоящото производство е
налице правен интерес от предявяване на субсидиарния
иск по чл. 59 от ЗЗД, тъй като той не разполага с друга правна
възможност да осъществи правата си – по делото не се спори, че между страните
не са сключвани договори за аренда или наем на процесния имот.
Ответникът не твърди и не доказа наличие
на основание за ползване на процесния имот, нито че е престирал
насрещен еквивалент за ползването на материалното благо, с оглед на което са
налице предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за
ползването на същия по реда на чл. 59 от ЗЗД: ищецът е собственик на имота,
имотът е ползван от ответника в процесният период,
като доказателства в насока на противното не са представени.
По изложените съображения
липсва правно основание за обогатяване на ответника, изразило се в спестяване
на разходи за наем на процесния имот, за сметка на обедняването на ищеца,
настъпило в резултат на неговото ползване от ответника. При лишаване от
ползване на определен имот обедняването се съизмерява
с евентуалната наемна цена, срещу която може да се получи ползване на също
такъв имот. Ето защо релевантен е именно
средният пазарен наем /в този смисъл решение
№262/22.02.2013 г., по гр. д. № 1480/2011 г. на III г. о. на ВКС, решение № 293/ 30.09.2015 г., по гр. д. № 119/2015 г.
на IV г. о. на ВКС и др./. Затова и
заключението на първоначалната съдебно -техническа експертиза не може да бъде
кредитирано, поради това че в него вещото лице е определило пазарната стойност
на наема на базата на средно годишно рентно плащане
за ползване на земеделски земи на територията на с. ******, като не е
съобразено обстоятелството, че процесният имот не е
имал статут на земеделска земя.
Не следва да бъде
кредитирано и заключението на допълнителната съдебно - техническа експертиза в
частта, в която вещото лице е определило пазарната цена от селскостопанска
продукция на базата на средногодишния добив с включване и на субсидиите за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, тъй като по делото не е
установено, че ответникът е получил такива. С
оглед характера на иска - претенция за обезщетение за неоснователно
обогатяване, е без значение обстоятелството дали реално ответникът е получил
субсидии и в какъв размер точно са били те, защото в случая не се претендира
връщане на тези суми, а спестената от ответника пазарна наемна цена, която
той би следвало да плати за ползването на имота, но я е спестил, предвид
липсата на валидно облигационно правоотношение между страните.
При
определяне размера на обещетението съдът се придържа
към изчисленията по допълнителната СТЕ в частта, в която вещото лице е
определило средната пазарна наемна стойност на имота, предвид неговия статут –
урбанизирана територия, чрез дисконтиране на
резултата от пазарната оценка на имота към месец февруари/март 2019 г. В т. 2
от заключението вещото лице е посочило, че от проведеното проучване е
установило, че няма данни за отдаване под наем на аналогични обекти за
определения период в района на процесния имот и че от извършеното проучване на
пазара за продажби на недвижими имоти е
установило, че не е възможно да бъдат намерени достатъчно на брой пазарни
аналози през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Чрез прилагане на формула, по
която се извършва дисконтирането, вещото лице е
изчислило размера на наемната цена за ползването на процесния имот за периода
2014 г.- 2017 г. Експертизата не е оспорена
от страните, поради което тя следва да се кредитира относно установяването на
размера на иска, който следва да се уважи до определения от вещото лице общ размер
от 2953.00лева на наемната цена за ползване на имота за периода 2014 г. – 2017 г. За
останалата част до пълния предявен размер по исковата молба, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, а именно – уважаване
изцяло на исковата претенция по чл. 108 от ЗС и частичното уважаване на
исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
принципно на всяка от страните се дължат разноски по съразмерност. Разноски се
претендират от ищеца, за тях е представен изискуемият по чл. 80 от ГПК списък и
са налице доказателства за реалното им извършване, както следва: 1. по иска по
чл. 108 от ЗС – внесена държавна такса в размер на 432.76лева, държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5.00лева, депозит за вещо лице
в размер на 100.00лева /общият размер на внесения депозит за вещо лице по двата
иска е в размер на 200.00лева/, държавна такса за заверени преписи от исковата
молба за вписването ѝ в размер на 10.00лева, държавна такса за заверени
преписи от уточнителна молба за вписването ѝ в
размер на 20.00лева, за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лева /общият размер на адвокатското
възнаграждение по двата иска е 1000.00лева/; 2. по иска по чл. 59 от ЗЗД -
държавна такса в размер на 200.00лева, депозит за вещо лице в размер на
100.00лева, държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения 10.00лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лева. Доколкото няма
данни ответникът да е направил разходи
по делото, разноски в негова полза не следва да се присъждат, но с оглед
уважаването на иска по чл. 108 от ЗС той следва да дължи на другата страна
всички направени от нея разноски за защита по този иск, които възлизат на
сумата от 1067.76лева, а с оглед отхвърлената част от иска по чл. 59 от ЗЗД,
той следва да дължи на другата страна само разноски по съразмерност, които
възлизат на сумата от 331, 61лева.
С протоколни определения от
14.11.2018 г и от 20.03.2019 г. съдът е определил окончателно възнаграждение на
вещото лице Д.К.Й. за
изготвените две експертизи в общ размер от 505.00лева, от коитозадълженият
за това ищец е внесъл само 200.00лева /л. 78/.
С оглед изхода на
делото по иска по чл. 59 ЗЗД страните
следва да бъда осъдени да внесат по набирателната
сметка на съда сума в размер на 305.00лева, явяваща се разликата от внесения
депозит в размер на 200.00лева до окончателно определеното възнаграждение на
вещото лице в общ размер от 505.00лева, по съразмерност, както следва: ищецът следва да бъде осъден да
заплати на вещото лице сумата в размер на 124.87лева за изготвените експертизи,
а ответникът следва да бъде осъден да заплати на вещото лице сумата в размер на
180.13лева.
Мотивиран от горноото, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
„Марина Гардън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, **********, представлявано от управителя Т.К. – Л.,
че „Андонис, Андреас енд Христакис”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя А.П,
е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 00789.201.503, находящ се в с. ******, ЕКАТТЕ: 00789, община ******, обл. **** по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
300-5-73 от 22.12.2004 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение
със Заповед КД-14-03- 40/06.03.2006 г. на началника на СГКК - ****, с площ от
24.042 дка., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: територии на лека атлетика и футбол, при съседи: 00789.201.16,
00789.201.567, 00789.201.568, 00789.201.18, 00789.201.19, 00789.201.20,
00789.201.21, 00789.201.22, 00789.201.23, 00789.201.24, 00789.201.599, 00789.86.55, 00789.86.63, 00789.86.61, 00789.40.35, 00789.40.34,
идентичен с поземлен имот по договор за покупко –
продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 09.08.2007 г., находящ
се в с. ******, община ******, обл. ****, а именно:
земя с площ 24 042 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор
00789.201.503 по кадастралната карта на с. ******, община ******, с трайно
предназначение урбанизирана територия, при граници: двор № 00789.201.24, двор №
00789.201.23, двор № 00789.201.22, двор № 00789.201.21, двор № 00789.201.20,
двор № 00789.201.19, двор № 00789.201.18, двор № 00789.201.17, улица №
00789.201.16, дере № 00789.40.28, нива № 00789.86.58, дере № 00789.86.55 и двор
№ 00789.201.500 и ОСЪЖДА ответника Марина Гардън”
ЕООД, ЕИК ********* да предаде на ищеца че „Андонис,
Андреас енд Христакис” ООД, ЕИК ********* ВЛАДЕНИЕТО
върху така описания недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА „Марина Гардън”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, **********,
представлявано от управителя Т.К. – Л., да заплати на „Андонис,
Андреас енд Христакис” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя А.П, сумата от 2953.00лева (две хиляди
деветстотин петдесет и три лева), представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем
за ползване в периода 02.08.2013 г. – 02.08.2017 г. без правно основание на
собствения на ищеца недвижим имот, находящ се
в с. ******, ЕКАТТЕ:
00789, община ******, обл. **** по кадастралната
карта, одобрена със Заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-03- 40/06.03.2006 г. на
началника на СГКК - ****, с площ от 24.042 дка., с трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: територии на лека атлетика и
футбол, при съседи: 00789.201.16, 00789.201.567, 00789.201.568, 00789.201.18,
00789.201.19, 00789.201.20, 00789.201.21, 00789.201.22, 00789.201.23,
00789.201.24, 00789.201.599, 00789.86.55, 00789.86.63, 00789.86.61, 00789.40.35, 00789.40.34,
идентичен с поземлен имот по договор за покупко –
продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 09.08.2007 г., находящ
се в с. ******, община ******, обл. ****, а именно:
земя с площ 24 042 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор
00789.201.503 по кадастралната карта на с. ******, община ******, с трайно
предназначение урбанизирана територия, при граници: двор № 00789.201.24, двор №
00789.201.23, двор № 00789.201.22, двор № 00789.201.21, двор № 00789.201.20,
двор № 00789.201.19, двор № 00789.201.18, двор № 00789.201.17, улица №
00789.201.16, дере № 00789.40.28, нива № 00789.86.58, дере № 00789.86.55 и двор
№ 00789.201.500, на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за разликата над присъдената сума от 2953.00лева до пълния ѝ
предявен с исковата молба размер от 5000.00лева.
ОСЪЖДА „Марина Гардън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, **********, представлявано от управителя Т.К. – Л., да
заплати на „Андонис, Андреас енд Христакис”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя А.П, направените
по настоящото дело разноски, както следва: по иска по чл. 108 от ЗС -
всички направени от ищеца разноски за защита по този иск в размер на
1067.76лева (хиляда шестдесет и седем
лева и седемдесет и шест стотинки); по
иска по чл. 59 от ЗЗД – направените от ищеца разноски за защита по този иск по
съразмерност в размер на 331.61лева (триста тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА „Андонис,
Андреас енд Христакис” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя А.П, да заплати на вещо лице Д.К.Й., ЕГН **********, с адрес: ***-4-109 сумата в размер на 124.87лева /сто двадесет и
четири лева и осемдесет и седем стотинки/ по съразмерност за изготвените от
вещото лице експертизи. Сметката на вещото лице е: IBAN: ***: CECBBGSF – „Централна кооперативна банка“
АД.
ОСЪЖДА „Марина Гардън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, **********, представлявано от управителя Т.К. – Л., да
заплати на вещо лице Д.К.Й., ЕГН **********, с адрес: ***-4-109 сумата в размер на 180.13лева /сто и
осемдесет лева и тринадесет стотинки/ по съразмерност за изготвените от вещото
лице експертизи. Сметката на вещото лице е: IBAN: ***: CECBBGSF – „Централна кооперативна банка“
АД.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: