О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 09 октомври 2019 година.
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание, проведено на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
Разгледа докладваното от
съдията Красимир Василев,
в.гр.дело № 1830, по описа на ВОС за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба
на адв.Б. /ВАК/, като
процесуален представител на П.В.В. против Определение № 9559 от 25.07.2019 година,
постановено по гр.дело № 8692/2017 година, по описа на ВРС, с което съдът е
осъдил молителката да заплати допълнително сумата от 2 400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща дължимо възнаграждение за вещи лица по
делото.
В жалбата се излага, че атакувания акт се явява
неправилен и с оглед нормата на чл.355 от ГПК разноските следва да бъдат
разпределени, съобразно дяловете на всички участници в процеса.По същество
искането е то да бъде отменено.
След проверка на обжалвания акт,
предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС
установи следното:
Производството пред ВРС е делбено,
във фазата на извършването.По повод дадени две заключения от вещи лица, които
са противоположни и извършено оспорване от страна на адв.Б.,
като процесуален представител на П.В., съдът е допуснал Тройна Съдебно
техническа експертиза.Извършвайки я, експертите са настояли размера на
възнаграждението да бъде увеличен, не от по 200 лева за всеки, а от по
1 000 лева, като се отчетат и внесените вече 600 лева.Отчитайки
действително огромния обем на работа, решаващия съд е постановил съделителката В. да довнесе сумата от 2 400 лева, до
пълния размер на вече измененото възнаграждение.Т.к. страната не е внесла
същите, съдът по реда на чл.77 от ГПК е осъдил същата да внесе сумата от
2 400 лева.
Становището на съда е следното:
Съгласно
практиката на ВКС – конкретно Определение № 4 от 06.01.2011 година по ч.гр.дело
№ 542/2010 година и Определение № 252 от 11.07.2014 година, по ч.гр.дело №
2024/2014 година, разпоредбата на чл.355 от ГПК има предвид разноските,
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост -
за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се
оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността,
правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена
делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и
при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл.78 от ГПК, в който смисъл са и указанията
в т. 9 на Постановление № 7/1973 година на Пленума на ВС.От друга страна обаче,
настоящия съд намира, че решаващия не е допуснал опущение на съдо –
производствените правила, не само защото оспорването е било предприето от
страна на молителката, а и защото съобразно Определение № 63 от 31.03.2017
година, по ч.гр.дело № 899/2017 година, ВКС е посочил възможността съделителя,
които е внесъл пълния размер на сумата по допуснатата експертиза за оценка на
имотите и/ или съставянето на дялове, включително на онази част от
възнаграждението за вещо лице, която съдът е поставил в тежест на друг
съделител, да иска да бъде репариран за заплащането тази (чужда) разноска с решението по извършване на делбата (арг. от чл. 355 ГПК).Ето защо, настоящия съд
намира, че атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед на
изложеното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9559 от 25.07.2019 година,
постановено по гр.дело № 8692/2017 година, по описа на ВРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: