Р Е
Ш Е Н
И E
№ 100
гр. Айтос, 03.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Председател : Мария
Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 236 по описа
за 2 019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.С.Н., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 16-119/21.05.2019 на Началника на РУ - Р., с което на основание чл.37 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00
(триста) лева, за
нарушение на чл.28, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания
с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН-112).
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и дава обяснения. Сочи,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Отделно от това
твърди, че при постановяване на обжалваното постановление и в частност – при
определяне на санкцията, не са взети под внимание всички правнозначими
обстоятелства, поради което моли за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа изложените оплаквания. Ангажира писмени доказателства.
Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не делегира представител. Не излага становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Не сочи доказателства извън събраните в хода на
административнонаказателната преписка.
Съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване на накателното постановление.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради следните
съображения :
С
обжалваното наказателно постановление № 16-119/21.05.2019
на Началника на
РУ - Р. на основание чл.37 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 на С.Н. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл.28,
ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН-112). В
обстоятелствената част на НП е посочено, че на 26.04.2019 г. около 18,25 часа от собствен мобилен телефон, жалбоподателят подава сигнал, че не е доволен от действията на
служителите на РУ – Р., във връзка с възникнал скандал между него и негов
съселянин, т.е. според АНО използва единен европейски номер (ЕЕН) – 112 не по предназначение.
Фактическите констатации в НП са идентични със съдържанието на АУАН, съставен и
предявен на жалбоподателя на 10.05.2019 г.
Съгласно
чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112 „Забранява се
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване
на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“. При нарушаване на тези забрани, гражданите носят
административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.
В нормата на чл.37 от същия
закон, е предвидено, че който ползва не по
предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, а в чл.38, ал.1
е възприето, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Почти дословно в НП и АУАН е
възпроизведен текста на нарушената законова разпоредба, без обаче да има
конкретно описание на съобщението, предадено чрез телефонното обаждане, а е отразено единствено, че е изложено недоволство от действиета на
полицейски служители по повод възникнал скандал. За
съставомерността на деянието е релевантно съдържанието на подаденото съобщение, но
нито в акта, нито в наказателното постановление са изложени изчерпателно конкретни
фактически обстоятелства в нарушение на изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от изложеното, за да е
съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 37 от ЗННССПЕЕН е необходимо
деецът чрез използване на ЕЕН 112, съзнателно да предаде съобщения или сигнал,
несъответстващ на предназначението на Националната система за спешни повиквания. От обективна страна подаденото съобщение или сигнал за
помощ по своето съдържание следва да е невярно, т.е. изложените факти да не
отговарят на действително осъществилите се такива, или същите по естеството си
да могат да създадат погрешни представи у получателя на съобщението или да се такива,
които да не изискват и/или предполагат спешност на намеса. От субективна страна
този тип съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно
реагиране. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят С.Н. на посочената в АУАН дата действително е
ползвал ЕЕН 112 като е съобщил идентификационните белези на случилото се - възникнал скандал с негов съселянин.
При тези факти, независимо, че второто
подаване чрез ЕЕН на съобщение, макар и по своето съдържание отнасящо се го
реакцията на полицейските служители при пристигането им на мястото на инцидента,
не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя. Фактът, че Н. е възприел заплахата
от саморазправа със съселянина му и впоследствие реакцията относно намесата на
полицейските служители, е въпрос на негова субективна оценка, повлияна от
моментното му емоционално състояние, което е нормално с оглед възприетото
внезапно физическо стълкновение и възможните негативни последици за самия него,
имуществото му, дори физическа му цялост.
Предвид изложеното, съдът намира, че
при анализ на ангажираните гласни доказателства, кредитирайки и представеното
съдебномедицинско удостоверение № 80/2019г. на д-р К.Я., МБАЛ – Б., съгласно
което на датата на нарушението на С.Н. е било нанесено телесно увреждане, не
може да се приеме наличието на умисъл у жалбоподателя за необосновано, не по
предназначение сезиране на органа за приемане на спешни повиквания към ЕЕН,
респ. на службите за спешно реагиране.
За изчерпателност следва да се отбележи, при
служебната проверка на съставения АУАН и
обжалваното НП, се установи, че в хода
на административно-наказателното производство е допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН,. За
да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон –
ЗАНН урежда четири категории свидетели,
които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата
- свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както
от посочените по - горе две групи, така
и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата
- свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица,
чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства, като съдът намира, че следва да посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на административни
нарушения, АУАН може да бъде съставен в
присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението посочено в
акта. Във връзка с изложеното и при служебната проверка на АУАН съдът констатира, че същият е съставен въз основа на полицейска проверка на РУ - Р.,
както и че нито актосъставителят А.Г.К., нито св.М.Н.М. се явяват свидетели -
очевидци на извършване на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на едно
лице – свидетел при съставянето на акта, а именно М. Н.М., което лице въпреки, че е полицейски служител,
не се явява очевидец, което обстоятелство е надлежно отразено и в съставения
АУАН. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е нарушена процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН – досежно необходимостта от присъствието и подписването
на акта от двама свидетели, т.е.
допуснато е процесуално нарушение, което налага отмяна на спорното НП. Административно наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Основателно е и направеното възражение за съставяне на АУАН
след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, което съставлява самостоятелно
процесуално нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва
да бъде изцяло отменено на процесуално основание без разглеждане по същество на
въпроса досежно извършването на нарушение, като постановено при гореизложените
процесуални нарушения, неизяснена в цялост фактическа обстановка, която по
категоричен начин да обоснове виновност на нарушителя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 16-119/21.05.2019 на Началника на РУ - Р., с което на С.С.Н., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.28,
ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН-112) и на основание чл.37 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: